Темата е за бебе без пртньор, но ти точно сочиш с пръст всяка над 25, която не е родила(без значение с партньор, или не). Просто е излишно, то натякване, то чудо.
- Публикувана: 21 юни 2022, 20:37 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2022, 00:07 ч.
Мечта за бебе при липса на партньор и любов
А с какво смятате, че децата ограничават свободата?
Ми ние десет години се "гледахме" с партньора ми преди да решим, че сме готови за бебе. И кво? Родих на 30. И кво? Да бях родила на 25, без кариера, без сигурни доходи, без апартамент, без и мъжа ми да е стабилен, без нищо... кошмар.. пък сега детето си е желано, планирано, осъзнато, обичано и ние сме спокойни, подсигурени. С гола любов не се живее. Това не знам как някои не го разбират.
Сигурност няма. Каква сигурност като човек утре може да остане без работа, да се разболее или с тази инфлация и война всичките му спестявания се топят и утре може да не може да си плати кредита? Деца се раждат не заради сигурност, а въпреки липсата на сигурност. Ако сега всичко се прецака какво се случва с децата, ще ги върнем на акушерката, защото вече нито сме спокойни, нито сме подсигурени? Гледаме ги, пък както дойде. Както се изрази една журналистка навремето - не можем да си замразим децата докато образователната система се оправи или бащите се наканят да плащат издръжка.
С напредване на годините, човек става по-толерантен и по отношение на материалните блага. Мисля, че това са разсъждения от погледа на някой, който е на 25-35 (т.е. време бол), после, като започне да се задава 40, започваш да се замисляш, че реално нямаш нужда от чак такова изобилие, за да гледаш дете. Мисля, че това е по-скоро страх от отговорността към едно дете, а не са реални проблеми. Все ще го нахраниш, облечеш и изучиш. Нормално е да има страх, но и не трябва да му се робува до такава степен.
Човечеството е оцелявало и по пещери, така че сега би трябвало да е много по-лесно...
Човечеството е оцелявало и по пещери, така че сега би трябвало да е много по-лесно...
Само че първо трябва да имаш, за да се замислиш, че нямаш нужда от толкова изобилие. Ако така или иначе си нямал, пътят е само напред да имаш, за да го отгледаш. Затова писах, че имането на дете е допълнителен стимул - няма как да му кажеш "сори, нямаме пари и затова тази вечер няма да ядем". Гледаш да има и за хляб, и за дрехи, и за уроци като му дойде времето.
Не сме и във времето, в което да мислим имаме ли какво да ядем, нямаме ли. Говорим за базови неща. Мисля, че се хващате прекалено много за думата. Изкарахте, че жилището е огромно незадължително благо. Но самите вие казвате, че няма сигурност. Разбира се, че няма. Но ако бащата си загуби работата, нямаш майчинство (или поне добро), плащаш наем... това е една картинка. Моята искам да не е такава.
Никой не иска, но виж какво стана в Украйна - както всичко им е било ок на хората, и започна войната. Работа се губи, осигурителната система да фалира, сриват се акции, затварят се компании, черни понеделници като през голямата депресия... Живеем в несигурност по дефиниция и тези неща "не искам да бъде при мен така" са заклинание, нямащо нищо общо със степента на рисковете. Дай заради това да седим и да чакаме и да не раждаме. Ако беше така нямаше да се родят деца в хиперинфлацията през 97-ма, защото тогава изведнъж всичко се промени на зле. Обаче се родиха достатъчно много деца, които сега са на по 24-25 години.