Мечта за бебе при липса на партньор и любов

  • 11 158
  • 359
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: X
Sherilyn, точно в такива случаи баба/дядо са много полезни.
Да дадат рамо за седмица или месец, независимо от причината, няма да ти вземат детето.


Така е, ще видим. Да са живи и здрави, поне с Мм сме от един град и бабите са на една ръка разстояние. Надявам се да са в кондиция. Не ме притеснява, че аз няма да давам децата да ги гледат, а те дали ще са здрави да могат. Казвам го, защото татко ми си замина наскоро и имаше рак. Надявам се да нямаме такива ужасни неща повече и поне те да се порадват на внуци, че татко не доживя да види! 😥

Анди, прекаляваш в гадаенето. Няма как да знаеш колко време майчинство ще искам да седя и т.н. Тия неща зависят и от яслата, ако щеш. И от адаптацията на детето, и от толкова други неща. Аз като цяло не съм от хората, които обичат да си седят вкъщи. Ей, сега да минат 2-3 дена и не мога да не мръдна на някъде. Да караш една година майчинство нито те прави лоша майка, нито героиня. Вероятно и пет деца да имам, домошар няма да стана. И съм отгледана от баща такъв, като мен, който не можеше да седи на едно място, пък станахме хора с брат ми.

# 286
  • Мнения: 19 538
За Шерилин не знам, но аз си стоях вкъщи в майчинство две години.
А баба и дядо ми помагат, но отговорност за детето без присъствие на родител не обичат. Може би защото някога са ме оставили на баба ми да идат на почивка и е станала една злополука с мен.

# 287
  • София
  • Мнения: 20 720
Много е индивидуално и зависи от доста неща, но и Анди има известно право, че изведнъж трудно се превключва от далеч по-интересното ежедневие към бебето и всички еднообразни повтарящи се дейности около него. 2 години не е малко, колкото и да е желано и колкото и да помага бащата.
Все изскача по нещо приятно и е трудно да се каже "Е, видях и изпитах всичко, каквото мога, сега вече да идват децата". Но възрастта е ограничително условие, поне за жените. Ако го осъзнават, де, щото някои явно смятат, че ще са млади форевър

Последна редакция: пн, 27 юни 2022, 18:17 от Cuckoo

# 288
  • Мнения: 19 538
Е, какво да се направи тогава?
Детето си иска своето, колкото и да ни е трудно или лесно. Като си се хванал на хорото...

# 289
  • Мнения: X
Трудно, лесно, като искаш деца, сигурно не мислиш колко е трудно. А като се появят няма много връщане назад. Затова поне, както казва една приятелка, “поживях си, имах много як студентски живот, обиколих след това насам-натам, сега имам търпение за малките” (има двечки, големи сладури).

# 290
  • France
  • Мнения: 15 892
За мен от седем години пътувания в чужбина няма, а преди това не се спирах. И те така... Grinning
(Тоест имам дете на 7. Relaxed)
В килера остарява екипировката ми за гмуркане. Беше маркова и скъпа. За съжаление дунапренът се скапва с времето, дори без да е ползван. Последно ходихме 2015. ConfusedCry

Между другото, две годишното майчинство не е задължително Hands V

# 291
  • Мнения: 17 900
Сериозно ли сравнихте харесването на живота извън пюретата с хазартно пристрастяване?? От тука крачката до уайт траш е доста малка.

# 292
  • Мнения: 9 115
Човек, докато е здрав все му се живее.

# 293
  • София
  • Мнения: 62 595
Схемата е същата, начинът на мислене е същият - колкото повече си в играта на кариера, учене, удоволствия, толкова повече държиш да ги изпиташ още веднъж и никак не си склонен да се откажеш, за да потънеш в бебешки пюрета и бебешки ревове и миене на "златото в памперса". А дори да потънеш в пюрета, после ти се иска много бързо да се върнеш на пистата, за да изпиташ същото удоволствие и да си социално, професионално и личностно признат.

# 294
  • Мнения: 17 900
Хубаво, единствено не разбрах защо това е лошо, само това не ми стана ясно.

# 295
  • София
  • Мнения: 62 595
Не съм казала, че е лошо. Направих сравнение, често срещано е положението и усещането, че човек не може и не иска да промени нещата точно когато му върви.

# 296
  • Наблизо
  • Мнения: 8 354
Ами не е често срещано.И не виждам лошо да “продължим пубертета на собствени разноски.Не сме малко 30+ годишните,които сме с няколко годишни връзки и чак сега раждаме. И е хубаво.Узрели,но не престарели с нещо насреща.

# 297
  • Мнения: 17 900
Напротив, изказа се лошо няколко пъти само в тази тема - в продължение на темата периодично пишеш пренебрежително за живота, службата и закъснялото преразпределяне на ценностите конкретно у жените. Това не е единствената тема, в която се мъчиш да изграждаш образа на простата кариеристка със сбърканите ценности. Пренебрежението и злобата са видими, но нямат база, пък и никой друг тук няма твоите наблюдения за тези прости бесни кариеристки, даже рф, от което си правя извода, че имаш лично отношение към този тип жени.

# 298
  • София
  • Мнения: 18 341
А с какво смятате, че децата ограничават свободата?
На мен никога не са. С изключение на учебната им програма, когато няма как да не си научат и да не отсъстват. И на бременността, която ограничава някои по-екстремни изживявания. Но пък и ние не сме без никакви ограничения от професионално или друго естество.
Разбира се, уточнявам, че за мен и съпруга ми свободата не е и не е била в ходене по кръчми и дискотеки. Но пък сме пътували много, спортували сме много, работили сме много, ходили сме по срещи с приятели, по концерти и театри. Децата са били с нас двамата в 60% от времето, в поне още 20% сме се редували да си ги гледаме и около 20% са се включвали бабите и дядовците или на по-късен етап и по-големите деца.

# 299
  • София
  • Мнения: 62 595
няма такова нещо. Не съм се изказала негативно, нито за някаква злоба и пренебрежение. Погрешно си го възприела.
На всичко отгоре темата е за бебе при липса на партньор, а не десет години се гледаме с партньора и не правим бебе.

Общи условия

Активация на акаунт