Това, реално е хубаво, защото имаш възможност рано да се отървеш. Проблема е като те мотат и залъгват с години, и все нещо не достига, за да се тръгне по тоя път.
- Публикувана: 21 юни 2022, 20:37 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2022, 00:07 ч.
Мечта за бебе при липса на партньор и любов
Различни хора явно познаваме. Аз си държа на мъжа. Просто рано го намерих. Естествено, че съм искала студентски живот и забавление пред бебешката количка. След това дойде стремежа за кариера и пътувания, реализация и т.н. Никога не ми е било зор да раждам на млади години. Има значение кога си намерил човекЪТ, ако го намериш на 40, ясно, че няма да чакате до 50, че да правите бебета.
Не са ни се развалили отношенията до тоя момент, в мир и любов си живеем. И нито аз го тествам, нито той мен, нямаме съмнения един в друг.
Не са ни се развалили отношенията до тоя момент, в мир и любов си живеем. И нито аз го тествам, нито той мен, нямаме съмнения един в друг.
Аз затова написах предимно от родителите си. И да не се забравя, че бабите и дядовците не са длъжни, че имаше тука едни други хитови теми да правят път на младите.
Има си цикличности във връзките и някакви дори емпирично установени срокове. До пет години от заживяването заедно хората не се ли сдобият с първо дете, нататък всякакво "да се нарадваме" започва да става досадно, настъпва еднообразие и умора дори от безгрижието. Раждането на дете е съвсем естественото продължение на любовните отношения, хората интуитивно се стремят към дете.
Хората си поживяват преди децата.
Кое точно не мога да разбера?
Това, реално е хубаво, защото имаш възможност рано да се отървеш. Проблема е като те мотат и залъгват с години, и все нещо не достига, за да се тръгне по тоя път.
Да, де, разбрах кое е важно преди децата - "да си поживеем, да попътуваме, че после няма". Ще рече човек, че децата са някаква каторга и с тях живот няма. Точно на това казвам отлагане на края на пубертета.
Няма значение какво предпочитам аз, а питам какво е важно за другите.
Няма значение какво предпочитам аз, а питам какво е важно за другите.
Е аз се наживях така да се каже, и пътувания, и кръчми/дискотеки/ барове, пиянски истории бол, кинти много, купона на макс. . И кво от тва, нито тогава на 26 го имах за нещо супер, нито сега. Ако имах възможност по-рано бих създал семейство, иначе станах баща на 30. Въобще времето докато децата бяха малки беше може би най хубавото време, и много съжалявам че заради ш*аната ми работа не можах да го прекарам пълноценно. Така че е въпрос на виждане тва наживяване, който са му чак такова бреме децата, по добре хич да не си ги прави.
) 
Е, различно е с деца и без, особено при кратка връзка. Виждам по познати, които се събраха бързо и имат деца да речем на втората-третата година от връзката - не са си отметнали времето заедно, не са пътували, колкото им се иска, нямат времето, което искат, за връзката си, твърде бързо са попаднали в кръга на битовизмите и т.н. На вас може да ви се струва маловажно, но хората имат различни потребности.
Обратното - хора с по-дълги връзки преди децата са някак по-спокойни.
Обратното - хора с по-дълги връзки преди децата са някак по-спокойни.
Не можеш да разбереш, че това, което е важно за теб, за друг може и пет пари да не струва и обратното.
Както си слушал как децата развалят най-хубавите години и "да си се нарадваме" (ква беше тая радост с десетилетия), така изведнъж става "да си имам бебеНЦЕ" и "нищо друго няма смисъл в тоя живот".
А пък като се роди какви превземки настават...
Не съм сигурна, че с едно-две деца ще имам същия бюджет за пътувания, какъвто имам сега. Или за развлечения, глезотии. За време пък да не говорим!
След бакалавъра изкарах курс около година и половина. Научих адски много неща. След работа всеки ден - учене. Не казвам, че родители не го правят, но на мен и без деца ми беше тегаво. Изморена от работа се прибирам в нас и сядам с друга материя за усвояване. Сега записах магистър, за неспециалист е 2 г. Изключително интересно, но времеемко, всяка вечер лекции, уикендите също понякога. Дали има родители сред колегите? Да, има.
Но като сложим разхода за семестриални такси, времето, което отделям и ресурса, който влагам, нямаше да ми е леко ако имах и дете в момента. А за мен е важно да завърша това, защото го искам и виждам бъдеще в него.
Ако забременея непланирано сега, разбира се, че ще си го гледаме и ще сме щастливи. Но и за миг няма да си кажа, ех, една магистратура не записах, дори Европа не обиколих, а спокойно ще се отдам на година-две майчинство. Но ако на 25 ми се беше случило, много моменти щяха да ми липсват.
След бакалавъра изкарах курс около година и половина. Научих адски много неща. След работа всеки ден - учене. Не казвам, че родители не го правят, но на мен и без деца ми беше тегаво. Изморена от работа се прибирам в нас и сядам с друга материя за усвояване. Сега записах магистър, за неспециалист е 2 г. Изключително интересно, но времеемко, всяка вечер лекции, уикендите също понякога. Дали има родители сред колегите? Да, има.
Но като сложим разхода за семестриални такси, времето, което отделям и ресурса, който влагам, нямаше да ми е леко ако имах и дете в момента. А за мен е важно да завърша това, защото го искам и виждам бъдеще в него.
Ако забременея непланирано сега, разбира се, че ще си го гледаме и ще сме щастливи. Но и за миг няма да си кажа, ех, една магистратура не записах, дори Европа не обиколих, а спокойно ще се отдам на година-две майчинство. Но ако на 25 ми се беше случило, много моменти щяха да ми липсват.
На бас, че няма да се отдадеш на година-две майчинство. Дори тогава ще ти бъде още по-трудно да изоставиш постигнатото - "точно сега ли да стоя вкъщи две години, не мога да си го позволя, тъкмо взех диплома/получих повишение/колегите ме приеха/ходи ми се в Сахара". Колкото повече време минава, толкова по-малко му се иска на човек да си промени живота и особено да "изостане" или "да прекъсне" печелившата серия. Като при хазарта е - не се отказваш от играта, когато печелиш, защото иначе ще изгубиш тръпката от печалбата, която е при следващото завъртане на рулетката.
Да, де, разбрах кое е важно преди децата - "да си поживеем, да попътуваме, че после няма". Ще рече човек, че децата са някаква каторга и с тях живот няма. Точно на това казвам отлагане на края на пубертета.
Няма значение какво предпочитам аз, а питам какво е важно за другите.
Няма значение какво предпочитам аз, а питам какво е важно за другите.