Когато възрастните родители останат сами

Това е отличен вариант, както и апартамент в квартала наблизо. Поздравления за баща ти, че е проявил здрав разум и кооперативност.

Аз исках да направя точно това за моите. След много търсене бях харесала перфектен апартамент наблизо, но те се тръшнаха, че и направо обидиха. Хем идеята беше да финансирам покупката с мои пари и кредит, без да продаваме техния, но не. Надявам се още години да се крепят и да са заедно. В един град сме. С работа и дете, ми е доста трудно често да ги посещавам. Майка ми е доста властен характер и да живеем под един покрив няма да ни се отрази добре. Вариантът да сте близо, но всеки да е самостоятелен, е най-добрият. В конкретния случай на авторката - щом майка й работи, едва ли ще поиска да се премести в големия град преди да се пенсионира. Обратното - цялото семейство да се преместят при нея, мисля, че ще породи повече проблеми.

Таф, дано се крепят още дълго. Майка ми продаде семейния апартамент в София, след като почина баща ми и се върна да пенсионерства в провинцията. Тя така и остана от присадените мразещи София. Хубаво, но тогава беше млада пенсионерка. Сега гони 80 и е сама в друг град. Не иска и да чуе за варианта да се върне в София в апартамент близо до нас. Не иска и да чуе за платена грижа. Единственият вариант, който иска е аз и дъщеря ми, която е в 10-ти клас, да се преместим да живеем при нея и аз да я обгрижвам лично. Това, да зарежеш работа, съпруг, среда на детето няма никакво значение. За нея е "какво толкова". Ето това е границата, при достигането на която аз лично тегля чертата. Майката на авторката е млада, но е добре да се мисли и действа в перспектива, че годините се търкалят бързо.

Поне в това отношение съм облекчена. Баща ми си е саможив и няма никакъв проблем да стои сам (в това отношение съм се метнала на него). Той е на крак и слава Богу за това, но покрай майка ми все пак се натоварваше, тя го викаше през 10 минути - кога с основателна причина, кога без. Та сега ще си почива и ще гледа руска телевизия на воля.
Обаждам му се редовно да поговорим, ще ходя и да чистя, че той дума не дава да се спомене да влезе чужд човек. Не му пречи прахът.
Ако се наложи, имаме жилище на 5 минути от мен, може да се премести, за да не препускаме аз и брат ми през половин София.

Когато остана сама майка ми, адът се отвори. На 80, нормално с хиляди болежки, изостри се влстния характер,  иска да свирне и да търчим. Ако й кажеш нещо не по-вкуса, реве и се тръшка, че я командваме. Темите за разговор - преди 60 г, баба ми/свекървата/ така казала, пък баща ми така я засегнал, ма колко е нещастна щото  баба ми /майка й/ се оженила повторно и за да ядат, ползвали наследствената й пенсия, пък доведените сестри какви били.... Само  лошото в живота си спомня, и едно и също, всеки ден. Нямам никакво желание да ходя, да я чувам... но ми е майка. Разбирам че има и възрастови изменения, но след всяко посещение, аз имам нужда от успокоителни. Най-боли, защото майка ми не беше това - много силна, оправна жена, а сега е неузнаваема. В началото мислехме, че може да се премести в малкия апартамент - на 3 етаж, по-лесно ако няма асансьор, по-топъл... идея си нямате какви излязохме с брат ми. И въпреки всичко удържам да не се издумам какво чувствам, щото нали, и се опитвам с храна да я отровя, и баща ми сме хвърлили в хоспис щото ни мързи да  гледаме...

Не че ще те утеши, но и аз постоянно слушах колко зле е свекърва ми или колко лош е баща ми.
За първото - имаше донякъде право, но каква полза да предъвкваш неща отпреди 30 години или да чакаш нови клюки. Беше много изненадана, че не се интересувам от делата на свеки. Може да имам грях на душата, но по тази причина разредих ходенето там. Гледах да не обръщам много внимание какви ги дрънка, защото не знаех колко още ни остава заедно, но понякога едва издържах.
И аз бях лошата, брат ми беше безгрешният, въпреки че и против него мърмореше.

За жалост, с колко приятели/познати говоря - всички споделят за промени в поведението на родителите си в недобра посока. Което ме плаши, явно са възрастови изменения и не си дават сметка - значи ли това, че и аз ще се изкривя така? Да, каквото мога ще направя, но ако е неосъзнато...
( и да, яко дъвче кокалите на свекърва ми, не и прощава за неща, дето аз не помня да са се случили. Но това вече не ме изненадва, все пак сега е във фаза да чумосва баща ми за "изневери", случи ли се кога той е билл на 77 г. разбирай, една комшийка му казала да пият кафе, а на друга помогнал с тежка торба, и те баби над 70)

Възрастовите изменения не могат да променят самата същност на човека. По-скоро падат му задръжките и неща, които умело е прикривал и за които близките са си позатваряли очите, лъсват с целия си блясък.

Сякаш добрите черти се изгубват за сметка на по-лошите. В повечето случаи, де.
И при майка ми беше така, за съжаление, в последната си седмица все ни овикваше и все бяхме виновни за нещо, особено аз и баща ми.

Това с възрастта излизат стари спомени е вярно. Дето се казва не помня какво ядох преди часове ,но преди 30 години излизат спомени какво било. И ме замислихте дали не прекалявам , то няма много народ край мен , но се намира да тътна стари неща. Как могло ,пък как станало. Дето съм забравила на времето и не ми влияят за тогава ,сега плуват.
И все се гледам колко приличам на майка си  не точно в постъпки ,няма как същото ,но някак физически и  изражение, говор, маниери стават като нейните. ДНК си има да носи, няма на гората да съм.
 Но  докато човек ,няма значение  кой, може сам, си е  добре, когато не може да се справи ,го местиш, щом не мърда да ти е  удобно. Ако няма друг при него, брат ,сестра, съпруг не споменавам въобще ,там работа дете няма, докато са двама.
 Докато се движи, да се оправя ,прах не е проблем. Храна да има, зареден хладилник, сам или с помощ да го пълни, да се движи, толкова стига, пък ще изслужвате ли ,няма ли,  на мен кимат с глава и толкова реакция. Понякога говорим ,да се знае  историята, какво е било .Обективно децата не са забелязвали много дейности, после далеч, не знаят.Търпение ,старостта е  зла. И по-далеч, ненужно  е заедно постоянно ,че става мазало.

Човек има време да си припомня старите неща. Не мисли за деца и какво ще ядат довечера, нито за уроците им. Всъщност доколкото зная, така се проявява склерозата - да не помниш вчера какво е било, но ти изплуват разни неща отпреди половин век примерно.
Майка ми си мелеше едно и също от 30 години, само добавяше по нещо ново. Но нямаше и много избор, поне от 20 беше извън реалния свят - трудно подвижна, почти не излизаше, контактуваше с малко на брой хора, освен сериали друго не гледаше. Дано не стана такава, добре че има интернет.

Бор_яна, дръж се за нас, форумът е прозорче към света.

Бор_яна, ти си пич.

Замисляла съм се , по теми тук също, дали да има деца човек например и стигам до извод, че точно децата ни влачат със себе си да сме адекватни. Налага се, иначе Кукоо, наистина се затваряш и оставаш затворен, а  те все внасят нещо ново. Даже се сърдят, като откажеш да се учиш, все казвам, не съм което бях, не ми трябва ново. Даже обзавеждане ,дрехи ,няма да износя,  излишно  е ,нямам време ,но  те действат. Не знам как ме търпят  и каква съм, остаряла със сигурност, но и компа бе подарък,  и не един ,че горят, стари са,  по сто лева бяха ,този най- запазен, да не съм сама, да имам прозорец, че не чувам  и не мога  реално с хора. даже имах момент звук да не чувам, сега малко се възстанови, но друго пък. Та  дума напряко не са ми казали ,търпят.  казвам да не пречат на човек да си умира на спокойствие.Моите, чуждите си имат граници на търпение.

Някога казвах на майка си ,че няма как да помагам в двора и  ,имам доста дворове и деца да издържам, да намалява  и да прави само което може, никаква излишна дейност ,вече ми е време и на мен да си чуя съвета.
 Пак казвам, това е животът , напред , родителите за накъде назад и грижата по тях е  на второ място, не ги оставяме в мизерия, но и  баща ми е казвал приказка за лястовицата ,като бях дете - пренасяла през морето и питала ще я гледа ли всяко, само най.малкото казало ,че ще си има деца да гледа и  го пренесла ,другите пуснала в морето заради лъжата.  Не  е здравословна връзка родител - дете ,когато родител е  на първо място. Помощ - да. До определени граници. Когато е на легло е  вече друго ,физическа грижа, лично или с посредник.

И аз имам доста възрастни родители, баща ми е на 86, мама е на 84. За сега брат ми живее с тях и съм спокойна. Слава Богу, жилището е достатъчно голямо за трима. Трудно се движат, за пазаруване им е трудно сами, но излизат все пак. Аз помагам също. След определена възраст е трудно да си сам. А възпитанието им е такова, че не искат платена помощ. На мен ми е по- лесно да изпратя моята помощница да изчисти и разтреби, да ги закара на пазар, но не искат. Иначе са си напълно с разума, но физически сили нямат грам.

И аз продължавам да предлагам платена помощ за чистене, но отказват категорично. Включително имаме къща в друг град, където стоят обикновено през лятото. Къщата е с много прозорци, остъклена тераса, неголям двор, но нормално обраства при липса на постоянно живеещи. С триста зора (понеже аз нямам много познати в града) намерих човек да помогне. Е, майка ми се обади и отказа. Най-големият парадокс е, че имат буквално някаква обсесия да не ми тежат финансово, отказва се и най-малка помощ. А всъщност мен това никак не би ме затруднило, проблемът ми е времето. Не че не искам да го отделя и да сме заедно, напротив, но при 20 дни отпуска годишно, да си пусна 1 седмица за чистене на стара къща, ми е безумно. Хиляди пъти бих предпочела да платя за услугата и после да си седим на теферич да си лафим на двора.