Юли почва с урожай! Юлчета се раждат, дай още дай! - Термин Юли 2022г - тема 10

Терминът ми беше за 19.07.но тъй като ми откриха гестационен диабет, имам и един проблем с окото, а много исках пак да родя нормално, моята АГ ми беше казала, че не трябва да преносвам. И така на 12.07 бях вечерта на тонове и на преглед при нея. На тоновете не се отразиха никакви контракции, въпреки че аз имах периодично, както и стягане на корема много често. Разбрахме се на 19ти да ме приемат и на 20ти да предизивкат раждане, ако не в тръгнало до тогава. Прегледа ме и бях вече с 3 см разкритие, каза, че ще се опита да отлепи малко и плодовия сак за предизвикване на контракции и си казахме дано до утре тръгнв раждане. Още като се прибрах започнаха леки болки по на често. В 12 часа вечерта тъкмо легнах и се чу едно пук, водите започнаха да изтичат, болките си станаха по на често. Дооправих багажа, извикахме една приятелка, която трябваше да стои при каката и малко след 12:30 тръгнахме към болницата. Вече си бях с регулярни контракции през 2-3 минути и впдите продължаваха да изтичат. Стигнахме болницата и дежурния кабинет към 1часа, там вече бях с 5-6 см разкритие. И от там започна екшъна, оказа се,че и трите родилни зали са заети, както казаха "всички решиха да раждат сега". Вкараха не в някаква предрпдилна зала, където подготвят жените за планово секцио, вързаха ми колани за тонове и лежах на една кушетка. Падна се не особено мила акушерка, всички като цяло бяха изнервени, заради това,че беше пренатоварено. Там вепе бях с 8 см разкритие, просто светкавично бяха станали 8. Лежа на кушетката и те ми казват, ами тука ще раждаш, няма къдв другаде. До последно не можех да го осъзная, не ме разбирайте погрешно, но избрах частна болница, за да родя сама в зала, да е таткото с мен, да пререже пъпната връв, да имаме контакт кожа с кожа с бебето. Както беше и с първото ми раждане. Но сега не се случи така, тоест всичко се случи, така както и не съм си представяла. За щастие обаче за около още 40 минути бях с 10 см разкритие, вече нетърпими болки. За епидурална можех да забравя, както и за разхождане до края. То просто в тази заличка нямаше място за нищо. С напъните се справих по-трудно от първия път, можв би защото лежах, бях вързана за коланите, а и бебето беше със задно тилно прилежание. Наложи се да ми натискат корема, за да излезе по-бързо. Веднага я взеха, едва я видях, просто нямаше къде да я сложат и оправят. Сигурно 2 часа по-късно разбрах, колко тежи, колко е дълга и кога точно се роди-2:10...това значи раждане за 2 часа... буквално. Психически ми беше доста стресиращо, физически ибаче беше доста леко. Пак имах разкъсвания, но далеч не толкова колкото с първото дете. Та така, това беше моето скорострелно второ раждане, НЕ по план.

В последните седмици ( 37, 38, 39 ) усещах контракции с леки менструални болки, но ту идваха, ту отминаваха - имах около 1см разкритие което не мърдаше, лекарката каза че може дори и да пренося. Чаках контролен преглед на 22ри да видим дали ще се наложи да ме индуцират. На 21ви през целия ден ми се посвиваше корема и към 19:30 започнах да си измервам - бяха по около 30-40 секунди, през 7-8 минути. Реших че така може да си върви с часове и легнах да си почивам. Да, ама, менструалните болки се засилиха и тъкмо си мислех ‘сега сутринта ще отида и ще съм с 3-4см разкритие’ и в 21:30 хоп - чух 3 избълбуквания и тръгна прословутото напишкване.

Хванах мъжа и му казах да пали колата. В 10 и нещо бяхме вече там, дежурната акушерка ме прегледа, бях с 6см разкритие. Хванаха ме да подписвам някакви документи, а се оказа че съм си забравила личната карта… Мъжа хоп обратно към вкъщи да я вземе… След 20тина минути екипа беше събран а болките рязко станаха направо. епоносими, лекарката ми ме прегледа и каза че съм с пълно разкритие и бебка напира да излиза. Преместихме се в родилната зала и се наложи да изтърпя 3-4 контракции преди да ми позволят да напъвам, за да може да се намести главичката хубаво. Хич не беше лесно, едвам си поемах въздух и се опитвах да не крещя, а като стана време за напъването направо не ми се вярваше. 2-3 контракции напъвах с всичка сила, лекарката буташе отгоре да помага но нямаше как да мине и се наложи да ме кръцнат.

Радвам се много че ми се размина само с това и не се наложи секцио или форцепс.. На последния напън ми причерня, чувах как акушерките ми говорят, но гласовете им ставаха все по-заглушени - помислих си край, губя съзнание, и в следващия момент хоп - пльоснаха ми едно малко, меко и топло ревящо бебче на гърдите. След като излезе плацентата взеха бебето да го оправят и ме приспаха за шевовете.

Мъжа се оказа че бил в коридора и през цялото време е слушал как викам, като се свестих от упойката му дадоха да дойде да ме види за малко, после донесоха и бебка, и след това ме оставиха да полежа сама около час два. В 11:30 родих, 1 час шевове, в 2:30 ме изкараха от реанимацията, в 6:00 раздвижване.. Изобщо не мигнах между 2 и 6, после целия ден ми беше като сън.

Вчера най-накрая се посвестих, поотминаха болките, успях да ходя до тоалетната без проблеми и вече съм щастлива. Страшен екшън беше, адски болки, но както знаем всички абсолютно си заслужаваше! Радвам се че мина бързо защото можеше да е много по-сложно, а най-важното е че бебка е жива и здрава и мога да си я гушкам и да й се радвам!!!