Живот без деца

Стига сте мрънкали. Животът е постоянна борба с фрустрацията. Сори.
Не се съмнявам, че няма да намериш смислен аргумент - ти в момента не искаш деца по някакви свои причини. Когато заискаш, тогава нещата ще се променят с аргументите - хич няма да ти дреме имаш ли ниво, нямаш ли ниво, а природата ще надделее. Тя винаги надделява.

Това откъде дойде Винаги съм искала, и сега искам, с половинката вече правим някакви планове. Също така искам бъдещите ми деца да са максимално добре и всяка крачка в живота ми е била в тази посока. Когато и да са били дошли, когато и да дойдат, нямам притеснения. Затова не мога и да си представя как някой, който иска и истински обича деца, вместо да се бори за тяхното добро, разчита да ги изтърси на света, пък той някак ще ги износи.

Около мен не е имало нито един, който да смята, че за неродения Петко трябва ВСИЧКО да е осигурено. Повечето хора гледат да имат покрив над главата, една читава заплата и човек до себе си, а ако има баби и дядовци мераклии на линия, това си е направо бонус. Но не и ситуация, в която се чудят как да си платят сметките и какво да ядат, а да се размножават. Нагон, нагон ама онзи горе ни е дал и малко разум.

Пишете в във форум, който се води майчински - това е обединяващото на аудиторията тук.... няма да получите всеобхватни отговори. На повечето хора тук децата им осмислят живота.
С две думи тук няма да получите правилно разпределение на позициите ЗА и ПРОТИВ, по-скоро ще получите критики от рода "как така без деца!!"

За мен децата не са смисъла на живота и не осмислят живота на индивида. Те са радост, но и голяма грижа и трудност. Ако не чувствате потребност от тази радост и отговорност няма нужда да спазвате наложените стереотипи и да търсите оправдания за това.
Ако желаете деца и парите са пречката - това не е пречка. Днес имаш пари - утре нямаш и обратното. Ще се борите и справяте. Ако сте здрави и имате желание за деца въобще не слегайте парите като основен фактор.

Пък аз познавам хора, дето никога нямат. Работа на полето като в разказ на Елин Пелин, дългове, нищета, съобщения от ЧСИ на вратата. Никаква променливост, животът един и същ.
Е, и така я карат някакси, но...
Бедността има различни нива. Моите родители също бяха бедни в един момент, което обаче включваше жилище, достатъчно храна, и пестене по-скоро от глезотии. Вярно, не съм обръщала внимание. Но щях да обърна внимание, ако ме бяха опнали да работя тежка физическа работа като тийнейджър, както правеха някои други родители (заедно с тях децата на нечия чужда земеделска земя и да изкарат надница като възрастен).

Тази тема сме я дъвкали толкова много пъти... Аз, за себе си, не бих родила ако нямам поне базови условия за отглеждане на дете. За мен тези базови условия включват завършено висше образование, добра работа на постоянен ТД, същото се отнася и за мъжа, плюс собствено жилище и достатъчно финансови буфери за разходите по бебето и раждането, както и непредвидени ситуации, както и възможността да съм в майчинство две години, т.е. мъжа да издържа семейството две години, без да се налага аз да се връщам на работа по-рано заради финанси.
На нас ни отне три години, за да постигнем целите /главно да намерим подходящо жилище и да го ремонтираме/
Четох, че минималната издръжка за тричленно семейство /двама родители и дете/ е малко над 2000лв. Но аз лично, не смятам, че са достатъчни. Автора вече да си прави изводите. Докато не достигне базисното ниво, не смятам, че е редно да създава дете.

Е как бе тука няколко майки се убиха да обясняват колко е хубаво, да подсигуриш само основното на детето си, пък и това даже не е необходимо. Ще яде боб и леща цяла седмица, може и само сух хляб, че то всичко поскъпна. Няма да види морето цял живот понеже е много скъпо да се иде там. В университет като хората няма да може да влезе понеже великата майка юнашка не може да си позволи частни уроци и после... после когато това дете те намрази, майката-юнашка пак ще се чуди кой друг да обвини освен себе си. Какво иска това неблагодарно говедо по дяволите? Нали си го родил и с това ти се изчерпват задълженията към него.
Имах приятелка, която беше осиновена - живя в крайна бедност с осиновителката си.
Не живя добре и за нищо не й беше благодарна, напротив - намрази я. Може би, ако я беше оставила в дома да я вземе някое читаво семейство, а не кукувица без една стотинка в джоба сега живота й щеше да се стече по друг начин.

Хм, това с осиновяването е доста парлива тема. Не мисля, че осиновените трябва да са благодарни за нещо. И не мисля, че осиновяването трябва да има за цел благодарност. Самият подход "да ме осиновят, за да осребря ситуацията, в която се намирам" ми се струва изключително гаден. Никой не знае как би се стекъл животът му при други обстоятелства, така че спекулирането в тази посока е крайно непродуктивно.

Обикновено хората се движат само в своя социален кръг и съдят по него. Дори да имат познати извън него, обикновено не са в отношения да си разказват битието. Рядко хора от различни светове (с огромна разлика в образованието, дохода и начина на живот) ще седнат да си пият биричката или кафето заедно и да си споделят.
И затова като се каже "без пари", ти си представяш някой приблизително като теб, ама малко позакъсал, например временно без работа. Не си представяш някакви съвсем далечни от теб неща.
Както и да е, едни познати на наште искаха дете. Не стана по естествен път, тръгнаха по доктори. После мъжът казал - много пари дали по доктори, над 100 лв., но нямало ефект.
Толкова са могли хората.

На мен пък ми се струва, че цитираният подход е бил от страна на осиновителката. Сещате се, за чашата вода и т.н.

Е, що па да не заслужават? Щото им се свидят парите, или какво?

Не че им се свидят, за тях това е голяма сума.
Също и не разбрах защо помислихте, че хората от нашия казус пращят от здраве и за тях всяка хамалска работа е възможна.

Доброто качество на живот, върви с добри доходи. Изобщо няма какво да се лъжем.
Неотгледано дете няма, на някои просто им скалъпват живота.
Всеки сам си решава.

А защо трябва да имат дете, ако себе си не могат да гледат?
Имането на деца нито е изконно право, нито задължение.

Такааа, интересни дискусии се вихрят тука.

Аз имам 2 деца. Съвсем умишлено и целенасочено ги имам. Дошли по 2 различни начина у дома.
По форумския стандарт съм от всякъде "стандратен" случай.
Исках деца. Имам ги.

Но и аз, както спомена Дорис установих за себе си и не крия, че това не е смисъла на живота ми. Уви, още го търся.... тоя пусти смисъл на съществуването ми като индивид, част от общност, член на "най-развитият" биологичен вид на планетата. Върха на хранителната пирамида....

Освен това стават и грешки. Грешки в кода. Кода на ДНК-то. Онуй същото ДКН, дето ни е много, много силно важно да го размножаваме по инстинкт... И да се поправи грешката беше трудно. Мноооого трудно.
Не на докторите - на тях им беше лесно... 37 минути им трябваха да запушат дупката в сърцето на бебето ми...

На мен ми беше трудно.

Колкото и да вярвах, че мога всичко, знам всичко, ще се справя с всичко... Вече не вярвам; знам, че не мога всичко, не се справям с всичко. Имам нужда от помощ... И ужким си помагам.. и ми е трудно. И при всяко боледуване на вече здравото дете, аз се разпадам. И искам да не се бях раждала.. да ме няма. Да се изтрия с гума.
За да не ми е трудно. Да не гледам как е болно моето ДНК, както и чуждото ДНК, което отглеждам и обичам.

Исках да кажа неща и относно "коптора", "Гюлфието" и подобни нарицатени за същества от вида хомо сапиенс. Моят вид.

За да прозреш, че за отглежданено на дете са нужни условия като топла вода, храна и лекарства, трябва ти да си имал такива неща в живота си. Ако не знаеш, че има и по-добро от това, което имаш - ти се будиш с усмивка всеки ден и се радваш на това - че си се събудил...

За да поискаш промяна трябва да знаеш, че има път на горе... А за да разбереш - това трябва да стигне до теб.

Кажете сега, мили ССФ дали циганите и маргиналите, които познавате са грамотни, завършили са поне 1-2 клас и знаят за какво служат вестника и книгата, освен за забърсване след голяма нужда?
Дали са на ясно, че едно новородено бебе не може да го хранят с "мляко" от кафемашината?
Дали ги е виждал лекар, дали са ваксинирани?
Дали са пили хапче през живота си?

Аз познавам хора, които живееха в едно стая с прасето си, хранеха се заедно с него, нямаха течаща вода и ток... И имаха много деца - все от различни мъже... И само едно от тия деца направи различен избор. Само един схвана, че има "избор".. да не живее с прасето...

На мнение съм, че децата не трябва да са "смисъл на живота", "инвестиция" за старини, нито пък "някой, които да ти прави компания" като остарееш. Децата са отговорност, грижа, разход, създават проблеми, ядове... и т.н. Децата са живото-преобръщащ избор, които не можеш с лека ръка да върнеш за рекламация в родилното. Пробвала съм - не ги взимат
Да имаш деца означава да се откажеш от себе си, от желанията си, от емоциите си -твоите лични, за един период от време, които продължава около 15 години, а след това нивото на отказ "спада" до към 50%... И през това време да предадеш доброволно и осъзнато себе си на някой друг. Пък бил той и твоят собстен генетичен мателиал... Това е друг човек. Извън теб. Да се посветиш на друг човек до края на живота си.

Но за да е това гореизложеното възможно, трябва все пак човек да е надскочил ниво гръбначен мозък, където се управляват базисните ни инстинкти за оцеляване и да включат вече останалите висши функции на нервната система.
Иначе си е животински акт на възпроизвеждане, пък макар и от по-висш, ужким, организъм...

Пуууу, че ферман написах... Извинете!