Живот без деца

  • 11 655
  • 223
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 62 595
Отново умнокрасиви приказки и вторачване в собствения  умнокрасив пъп. На хората не им дреме, включително на умнокрасивите. Всеки си ражда както може, когато може и от когото може. Мъжете и те гледат да посеят, независимо дали ще останат да гледат детето или ще кажат "сори" и ще поемат курс по белия свят. Забравили сте какво пише в учебниците по биология и психология. Биологията винаги надделява, каквото ще да приказват умнокрасивите с възвишените приказки за смисъла на живота всичко да е на шест, пък тогава да създадем идеалното поколение. Впрочем, дори повечето хора тук в темата умнокрасиво са се възпроизвели, макар че е можело да изчакат още по-умнокрасив статус. Възвишените мисли и постижения в един момент се сблъкват с личната неудовлетвореност от материално постигнатото за сметка на липсата на дете. Разбирам мерака да се прави контраст с проблемни прослойки, за да изпъкне още по-ярко собствената умнокрасивост. Повечето хора са съвсем обикновени, имат желание да са по-добре материално, но това не пречи да родят и все някак да си отгледат децата. Никой не е казал, че всички трябва да са отличници в живота.

# 121
  • Мнения: 5 656
Андриел, повечето хора, които са се възпроизвели и пишат в темата не са живяли на минимална заплата в България.
Аз също съм израснала в бедно семейство, никога не бих причинила на децата си, това, през което преминах аз. Нищо, не "научих" от това. Напротив озлобих се още повече, виждайки какъв неравен старт получаваш в живота като имаш за родители оръфляци. Ама и те мислеха като теб - да го родим пък квото стане.

# 122
  • Мнения: 17 921
Именно, на никого не му дреме. Точно затова не разбирам този зор определен типаж да се прави на велик и загрижен и да се опитва да оправдава собствената си глупост и мързел, обиждайки по-успели, с по-смислен живот, по-можещи, по-искащи, по-имащи. Защо за Х е такъв голям проблем, че У иска и може повече и то сам?

# 123
  • Мнения: X
Е, то точно от философията "дайте да раждаме, пък все някак ще ги отгледаме" е пълно с маргинали.

# 124
  • Мнения: 17 042
Андриел, повечето хора, които са се възпроизвели и пишат в темата не са живяли на минимална заплата в България.
Аз също съм израснала в бедно семейство, никога не бих причинила на децата си, това, през което преминах аз. Нищо, не "научих" от това. Напротив озлобих се още повече, виждайки какъв неравен старт получаваш в живота като имаш за родители оръфляци. Ама и те мислеха като теб - да го родим пък квото стане.
Ако твоите родители не се бяха възпроизвели в определен момент, теб нямаше да те има, а това значи, че и децата ти нямаше да ги има. Родителите дават живот и ни отглеждат както могат да 18г. После не са ни длъжни. Не са длъжни и да задоволят всичко, защото Х и У имали повече. То винаги ще има някой Х и У, който има повече. Обаче след една възраст си вземаме живота в ръце и правим това, което е по силите ни.  Всеки родител иска за детето си повече, отколкото той е имал или е постигнал и това е нормално.
Да наречеш родителите си "оръфляци" е ужасно. И да, не всеки става за родител. Ама те тези дето не стават, не си задават въпроси ш не си дават сметка, че не стават, затова се и възпроизвеждат. Но дали ставаш или не за родител не зависи само от степента на образование и материалното положение. Не те са определящият фактор.

# 125
  • Мнения: 5 656
Не смятам, че е ужасно - за баща ми например аз съм му провалила живота. Без мене можел да стане милионер, ама аз съм му изяла парите. Какви пари не е ясно? Когато като родител не осигуряваш елементарни условия на детето си заслужаваш квалификациите. А това, за дето било много хубаво да те има - никой не си избира дали да се появява на бял свят или не, по-тъп довод не съм чувала.

# 126
  • Мнения: 17 042
Ами явно баща ти е бил като този автор на тема, който се чуди дали да не си остане без дете, че да има малко повече за него самия. И то и милионери има дето не стават особено за бащи. Но поне едно хубаво нещо е направил - дете.
Моите деца са осиновени. Да не мислиш, че биологичните им родители са нещо и някой? В единия случай изобщо не са ставали за родители, ама поне са създали дъщеря ми. Нищо, че са ужасни, провалите и т.н. И няма да спра да й го казвам, че поне едно хубаво нещо са направили в този живот - нея и аз им благодаря за това, че я има. Нищо че по форумните стандарти сме бедни - нямам кола, не ходим на почивки в чужбина, не плащам частни училища...

# 127
  • Мнения: X
Според мен и двете страни сте прави. Да, има голям процент от хора, които правят деца, без да си задават твърде много въпроси и съответно изобщо не ги вълнува Нарцис или някой друг какво мисли. Дали трябва да е така - хората, които размишляват естествено биха изчакали да имат базисни условия, оттам нататък един успява да се развие по-добре, друг не толкова и няма "летва", която да се достига, "летвата" е да има поне базисни условия. Но ако има базисни условия оттам нататък много неща зависят и от самото дете/индивид като порасне и това което виждам е, че всяко поколение надскача предходното и е хубаво, че е така. Баба ми е надскочила като развитие/имане/работа нейната майка, моята майка е постигнала повече от майка си, аз повече от родителите ми, надявам се моите деца повече от нас, но това се получава когато има поне базисните условия са налице за старт и оттам нататък всеки следващ полага усилия и може да развие потенциала си, ако има заложен такъв.

# 128
  • София
  • Мнения: 15 879
Лъвица, едно дете би дало стимул на жената да промени живота си и положението си. И ако връзката е пред разпад, по-добре да се разпадне. Може точно детето да стане катализатор за промяната.
Колкото до това, което написа Андариел, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, да така е. Колкото повече деца се раждат на света, толкова по-голям шанс да излезе някой успял. На върха има малко, но за да стигнат те до върха, трябва да има основа за пирамидата.
Уиш, да се, ама шансът млада жена да роди и отгледа здрави деца е по-голям от шанса на жена на 40-45 да роди и отгледа здраво дете. Колкото и да у успешна тази жена, природата е заложила процесът размножение да се случва в една определена възраст 15-35 години. След това рязко намалява този шанс. Да, благодарение на медицината една жена може да износи дете и на 50+, но първо то няма да е генетично нейно, т.е тя няма шанс да предаде своите успешни жени, второ нейното тяло вече си взема своето. Целта на възпроизводството е да оцелеем като вид. Целта на ниво семейство е да предадем нашите гени на следващото поколение. Естествен подбор - младите и здравите имат по-голям шанс за здраво потомство. Печели жената на 55, която изпраща първокласник пред жената на 55, която има първокласник.

Количеството води до увеличен статистически шанс, а не показва причинно-следствена връзка. Качеството отговаря на процент (по-голямо при по-малко количество), а не на крайно число.

И отново повтарям, въпросът не е дали да се ражда, или на каква възраст. Никой не навива за това. Говорим за басистни условия. Като вид не сме в опасност от изчезване, напротив, земята е пренаселена и това става опасност за вида, защото започаваме да унищожаваме средата си. На ниво семейство, всеки се стеми не просто да се възпроизведе, но да го направи трайно и качествено - болно, умиращо младо, мизерстващо потомство не предполага генът да продължи поколения напред.

# 129
  • Мнения: X
Ру, аз съм съгласна, че най-благоприятно е да се роди между 20 и 35, но това не означава, че трябва да се ражда на всяка цена именно в този диапазон. Младата възраст е необходимо, но съвсем не достатъчно условие. Не става въпрос за лигави форумни стандарти, но все пак базов материален минимум е необходим. И изобщо не е за подценяване състоянието на жената, която ще ражда.

Последна редакция: пн, 04 юли 2022, 13:44 от Анонимен

# 130
  • Варна
  • Мнения: 38 331
Ако твоите родители не се бяха възпроизвели в определен момент, теб нямаше да те има, а това значи, че и децата ти нямаше да ги има.

И какво от това? Сериозно питам. Какво значение има?

# 131
  • Мнения: 17 042
Ако твоите родители не се бяха възпроизвели в определен момент, теб нямаше да те има, а това значи, че и децата ти нямаше да ги има.

И какво от това? Сериозно питам. Какво значение има?
От гледна точка на света, а и вселената, дали мен ще ме има (и който и да било друг) или не , няма никакво значение. За мен, обаче има значение дали ще се родя или не. И да, щастлива съм, че моите родители са решили да ме има, макар и на една доста късна за времето си възраст (40 и 48). И не, не им е било лесно, но че отгледаха. И без да сме били със средните за времето си условия (апартамент, кола и вила или село), макар и в старата къща с външна тоалетна и лятна баня та чак до 9 клас, не съм усещала липса, може би, защото съм имала дом и семейство. Родителите ми не са били перфектните, дали са ми това, което са могли и сметнали са нужно. Така че бих предпочела да ме има, пред перспективата да ме няма. Пък нека моят живот да има значение само за семейството ми, все пак за някого съм важна. За кого щях да имам значение, ако ги нямаше децата ми? На кого щях да съм нужна?

# 132
  • Мнения: 28 742
В природата освен инстинкти (за оцеляване, за размножаване) има и естествен подбор. Оцеляват и се възпроизвеждат само най-силните и приспособимите. Шансът за оцеляване на малкото на неадекватни, слаби или болни животни или на такива, които го зарязват на произвола на съдбата, е нищожен, да не кажа никакъв.
Същото е и при хората. Вижте в кои социални групи има най-висока детска смъртност.
Здрав, прав човек, живеещ трайно под нивото на бедност, е същото като болно или ранено животно, което не може да осигури оцеляването на себе си и на собственото си потомство. Само че за разлика от животното човекът няма да умре или поне не умира толкова бързо. Ще намери начини да оцелява, често незаконни, дори ще успее да се възпроизведе. Дали ще успее да отгледа здраво и силно потомство с висок шанс за оцеляване, е под въпрос обаче.
При хората, няма какво да си кривим душата, оцеляването е пряко свързано с парите. С пари се купува не само лукс, но и се задоволяват базисни нужди, осигурява се лечение и т.н. И онова много важно в днешно време нещо, което го няма при животните, но при хората е от особено значение – образование, с чиято помощ се постига много.
Вярно, човек може да е успешен и с минимално образование, стига да има обаче някакви умения, някакъв занаят, с който да си вади хляба. Но ако нямаш образование или занаят, плюс това и те мързи да гледаш... И ако нямаш роднини да те издържат... На какво можеш да разчиташ в този живот, освен на кражби и социални помощи? И в какви ценности ще възпитаваш децата си?

Интересно, че не получих отговор на какво се дължи окаяното положение на автора. Но пак ще попитам – алкохол, наркотици, хазарт, лоши кредити, нещо друго?
Ако подозренията ми са верни, за какви деца можем да говорим в такива условия???

# 133
  • Мнения: X
За мен, обаче има значение дали ще се родя или не.
За теб, Ру. Именно за теб, не за другите. А има хора, които биха предпочели да не се бяха раждали. Чудесно е, че не си един от тях.

# 134
  • Варна
  • Мнения: 38 331
За теб има значение СЕГА. Защото си налична. Ако не беше се родила, нямаше да ти пука, защото нямаше да си тук за да го осъзнаваш.

Общи условия

Активация на акаунт