Юлските мами не могат да спят, първи дни с бебоците предстоят. - Родени Юли 2022г - Тема 1

аз да се оплача от себе си - нито масажчето му правя редовно, нито гимнастиката, случва се да забравям витамин Д-то, а тъми тайм пък съвсем. Детето обаче се ориентира в какъв хаотичен дом е попаднало и доста си вдига главата сам, особено като го мия на мивката целия се извива нагоре и вдига главата и като го носим я вдига често и я държи вдигната, но предполагам, че не е същото като да го прави от легнало положение.

На ортопед още не сме го завели и се чувствам доста тъпо, май началото на др. седмица, а края на месеца става на два месеца. Исках в Токуда, но чакам уж да ми звъннат за час (нали имат формуляр), ама май от умрял писмо чакам. Препоръчаха ми един в 14то Дкц без часове - Димов, ама не ми се искаше да е без час, но накрая май там ще идем.

Хаосът иначе е пословичен, бебето все е на ръце, денем почти не мога да го оставя, като мръдна до пет минути се е осъзнал и почва да реве, нямам сили дори да мисля за решения, пробвах да му оставя дреха моя да му мирише, да чакам по-дълго след като го оставя, няма братче, в 90 процента от случаите все е греда...Чат пат ми иде да си бия главата в стената.

Да не говорим че и кърменето въпреки напредване на времето не става много по-лесно, (има дни само на кърмене, ама после все едно се уморява и край) и това ту кърмене ту цедене ми идва до гуша и накряя за свое и негово добро ще мина на АМ само, на принципа че най-важно е да сме спокойни. Явно късата юздичка все пак му прави проблем, защото има всички признаци - не прави добър вакуум въпреки протекторите, щото често му изтича млякото отстрани, изпуска често има нужда да си почива доста, а понякога му трепери челюстта (явно от напрежение), но понеже явно тая умора става с натрупване аз все се обнадеждавам и после жалея за него много, щото го виждам че се мъчи, а иначе не губи желание въпреки шишето и че оънема време. Щяхме дя ходим на контрола на УНГ да види дали се е променила юздичката но аз го виджам че е все същото, и пак нямя дя искат да му я оправят а и аз сямята не знам дали искам, но може би ще идем да ми кажат дали ще му прави проблем изобщо с друго или не (юздичката е видимо скъсена, но не е от тези които разделят езичето).

Та така оплаках се, чувствам се постоянно виновна, че нямам сили повече, че може би аз го свикнах така, а от умората се скапвам психически и чат пат имам чувството че бебето ме гледа с поглед на разочарование, макар и да зням че това е само в главата ми. Не се чувствам добра майка на тоя етап и се надявам да мине тоя период скоро

И ние ще ходим при Димов идната седмица по препоръка на ЛЛ. За гимнастика и масажи не съм почнала, пак ЛЛ каза че ортопедът ги показва - в крайна сметка ако нещо физиологично не е ок гимнастиката може да навреди повече птколкото да е полезна.

това звучи успокояващо масажите ЛЛ каза да ги правим, но аз гледам все да е спокоен като му ги правя а такива моменти да лежи спокойно без да искя да е носен почти нямаме, след баня е голямо мрънкане а и не го къпем всеки ден, нещо много му се плаша на това бебе.
Те не че тия масажи са кой знае какво - поглждяне потупване помесване лекичко н ръце и крака, ама да имаш бебе дето да търпи

И аз не съм започнала да правя масаж още. Преди две седмици я карах и на частен педиатър, той пък каза от 3-тия месец. Навсякъде чета различно. Иначе за главичката тя и моята беба я надига, не че не го прави. Просто във фейсбук групата видях една бебка, която супер на високо си я беше вдигнала и естествено се притесних защо и беба не прави така. 😀
Гушка, мен са ми цепвали юздичката като бебе. Няма нищо страшно в това. А и ако е къс френулума в по-късен етап може да има трудност при изговарянето на някои звукове (р;л).

Маги, да не чувам такива неща. Всички сме на това дереже как мислиш.. а и нали знаеш, че бебетата сами си избират родителите. Така е искал твоя юнак да попадне в пълна къща. И аз НЕ правя масаж още и гимнастика.. на баткото по това време правех, но не мога да се сетя на кой съм си дала книгата с гимнастиките и още се моткам. Накрая ще я купя за трети път Втория път я подарих на сестра ми. Много ми харесва тази книга, препоръчвам горещо! https://m.helikon.bg/148054-%D0%93%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%81 … %D0%BD%D0%B8.html
Баткото ми е със скъсена долна юздичка, за сега не му е правила проблеми, ще видим по нататък с по-сложните съгласни.. за сега Р не му е проблем. Но ако бебето не може да суче се коригира с лазер, много е лесно и бързо, така знам от зъболекарката му. Даже се прави на новородени, няма смисъл да се чака.
Ох, съжалявам ама на погледа пълен с разочарование се спуках от смях. И моята беба понякога ме гледа така, че все едно ми се подиграва. Иначе вече имаме визуален контакт много добър и като ме види се успокоява. Не знам дали е защото е жемска... с него никога не съм имала такава връзка като беше бебе. Ако пък се разсънва и легна до нея само отваря едно око, вижда ме и пак заспива. Много обича да спя до нея на леглото - не на ръце.. на ръце не може да заспи, търси си леглото. На мен пък това ми е странно, защото с баткото бяхме все на ръце. Ама бързо се свиква на хубавото де. Иначе моя мъж каза, че съм за психиятър с тия моите чакри и връзки.

Mexicana, ме знам дали това, което описваш е рефлукс. Баткото ми имаше рефлукс, след всяко хранене връщаше на фонтан. Имаше по 2-3 локвички на пода всеки път като го рязнасях за оригване. Не бях си и помисляла да легна по гръб и да го вдигна над главата си примерно, всичко връщаше. Чак съм запомнила датата на първия ден без повръщане, бил е на 7месеца. Сега бебка също понякога връща, основно като преяде, а понякога и с оригването излиза струйка мляко, но съвсем не е като при него и не отдавам голямо внимание.
Shu, уау, наистина бързо се развива. Моята принцеса вече ни следи с поглед, обръща се като чуе говор, но само толкова. Не хваща предмети (освен случайно), не гука. Понякога протяга ръка към някоя висяща играчка,  но си мисля, че е случайно. Иначе и тя е силна във вратлето.
Ние днес правихме гимнастика за първи път, каквото помня от преди. Дано наистина ортопеда обясни подробно, че съм забравила. Масажи не сме правили, след баня я мажа с олио основно по гънките и  тогава малко масажирам, но бързо става нетърпелива и бързам да приключвам.
И ние с разходките не сме супер редовни. Сутрин ако батковците са на тренировка я разхождам докато ги чакаме да приключат, но ако не са, ставаме късно и се оправяме бавно. Рано сутрин повече ми харесва да излизаме, понеже вечер има доста комари при нас. Ако можех само да стана в 7......

Десислава, баткото е изцяло гледан от нас. Никога не е оставян на баби за повече от няколко часа, когато имаме ангажимент. Никога не е спал без нас някъде. На ясла не е ходил, в началото и в градината не беше много редовен. Аз съм го гледала и не съжалявам за което.
 Винаги сме му отделяли 100% внимание на него. Смея да кажа, че е много обгрижвано дете, някои ще кажат сигурно и глезено. Каквото знае и може всичко от нас с баща си е научил. Даже, когато тръгна на градина казваше, че му е скучно, защото "това вече го знам". Много съм се занимавала с него - игри, разходки, учене, писане, смятане..всичко. И сега в един момент аз нямам възможност да му дам всичко това, защото съм ангажирана с бебето. Няма как да не е голяма промяна за него и да не му прави впечатление. Изпускам моменти, за което ми е тъжно. Отделно е много чувствителен, привързан към нас, защото винаги ни е бил до д.то. Навсякъде е с нас.
Той е много привързан и към баща си. Щом беше готов да тръгнат само двамата на море...изобщо няма да се сети за мен сигурно. Ама тати е златен. Измисля щури игри, води го навсякъде, позволява всичко. Аз съм лошото ченге, което се опитва да поставя граници. И сега, когато ми каже "ти не си ми шефка и не можеш да ми кажеш, тати ще ми каже, защото е по-голям"...ами нямам време да опонирам, защото бебето или ми е в ръцете, или мрънка. Как да обяснявам и упражнявам някакъв контрол, като трябва да се обясняваме 100 часа. Много ми е добричък, но и той преминава през някакви фази, отделно като играе с децата копира кой какво е казал. Той, който знае, че не използваме лоши думи. Но явно си живея в някаква илюзия, че вечно ще е така.
Таткото също се чувства гузен, че по цял ден скучае и гледа след работа или сега, когато е отпуска максимално да му отделя време. И с бебето се занимава - сменя памперси, занимава го, приспива го, но и с него е по-трудно, защото аз го кърмя, свикнал е с мен да заспива (макар, че има моменти, в които се справя по-добре от мен. Явно на моменти усеща, че съм изнервена, ако го приспивам за стотен път и когато го вземе баща му се успокоява и заспива). Да ги оставя за по-дълго време не смея, защото никога не знам кога ще се размрънка за ядене и става олелия. Та и как да успея да обърна качествено внимание на баткото?! Ами трудно е. И ние за всичко се съобразяваме с него, ходим където иска и правим, каквото иска, само и само да не се чувства пренебрегнат.

Маги, не знам дали ще те успокоя, но като те чета, някои от нещата все едно аз съм ги писала. И съм сигурна, че голяма част от пишещите тук също ги мислят и чувстват тези неща, просто не всеки е готов да ги изрече на глас, а ги държи в себе си. Голяма част от грижите за бебетата се падат на нас, колкото и да ни помагат татковците, ние сме нон стоп с тях. Съответно напрежението, умората, недоспиването оказват влияние на настроението ни и от там и тези мисли. С времето ще става по-добре, ще видиш (или поне ще се надяваме). Много са малки още бебочетата, горките, и на тях не им е лесно, а на нас още повече, че има моменти, в които се чудим защо плачат, гладни ли са, боли ли ги нещо и т.н. Знай, че ще се се изтърколят толкова бързо дните, месеците, годините и един ден като се обърнеш ще искаш да е пак малко бебенце. Всеки ден гледам 6 годишния ми син и очите ми се пълнят със сълзи, защото искам пак да изживея бебешкия му период, колкото и трудно да е било..никога не се забравят тези мигове  да ти мирише на бебенце, да го гушнеш, а то да е толкова мъничко и крехко, невинно. И изведнъж се превърнало в човече, голямо човече. Гледам му снимките и все едно беше вчера, когато него го носех така, и той също заспиваше за малко и когато го оставях в леглото се ококорваше. Имах някаква надежда, че може да ни се падне поне втория път спокойно бебе, но явно не ни е писано. Е сега мога да оценя поне баткото.
Знам, че сега няма как да мислиш за това, защото ти се струва далечно, но го пиша като човек, който го оценява. Пък и съм много емоционален човек, ако не си личи.

Марти също е все на ръце, защото иначе плаче и се сърди. Нищо не мога да свърша вкъщи, ако съм сама. Поне да знаех, че спи по-качествено, все нещо можеше и да се свърши...Имах натрупани дрехите от две перални за гладене. Днес, докато мъжът ми се опитваше да го приспи, аз гладих. Изобщо не мога да сготвя. Не знам дали тук писах, как едни варени картофи станаха печени. Ежедневието ни общо взето минава в кърмене, смяна на памперси, и приспиване, приспиване и пак същото. А и друго дете имам все пак...не знам, ако беше по-малко как щеше да е.

Марти иска все изправен да го носим и си държи доста добре главата. Честно казано, по корем не го оставяме много често все още, защото или е ял, или мрънка, че му се спи. Иначе спи по коремче върху мен призори за час някъде, защото тогава е неспокоен.
Масажите често ги забравяме, а за гимнастиката още е рано.

Леле това моето дете е много шугаво. Голям зор да си изрита чаршафа и не се спря, докато не го отвих.

За приспиването аз не мога все още да схвана какво точно иска. Хем да ми е в ръцете, защото като лежи плаче, хем като го гушна се бута назад. Иска изправен, пак се бута, сложа го легнал да го нося, хич не обича.
Вечер се опитвам да го уча да заспива на леглото, понеже спи при мен. Пускам му едно бухалче, понякога пея или шъткам. И Марти е така, ако види, че съм до него е спокоен и заспива иначе го гледам на камерата как се мята като се събуди.

Днес ходих на преглед при Аг на 50 ден след раждането. Каза, че всичко изглежда добре. Матката почти се е прибрала, шийката е добре. Само там, където съм имала конец каза, че трябва още малко време да мине, за да изглежда напълно заздравяло. Изписа ми Феми флора Глобули за подобряване на вагиналната флора.

Леле какъв чаршаф опънах ...

krisstia, Деси, ние го водихме още на 20тия му ден по съвет на консултантката по кърмене в Токуда, където уж ги правели тия манипулации, но се оказа че ако не е първи/втори тип, абе от по-лошите хич не са толкова склонни да ги коригират. Казаха - е да може да му е малко по-трудно сукането, ама елате пак след месец да видим - четох доста в последствие и се оказа че не е лесно да намериш някой да я направи тая манипулация, за която и те ни казаха че била безобидна/краткотрайна без болка за бебето, можел да яде след 10 минути - тоест направиха реклама на манипулацията и ни отклониха за след месец, а че след месец може да няма помен от кърменето друг въпрос. В последствие в разговор с друга консултантка стана ясно, че на никой лекар не му пука дали кърмя, ако бебето наддава - а те ме питаха тъкмо това, а как няма да наддава като аз се цедя и треперя да не е гладен нон стоп Та явно за повечето лекари показание за тази манипулация е проблем с наддаването, или поне ние на такъв лекар попаднахме. Друг е въпросът че същата лекарка ни посъветва да му даваме водичка срещу млечница, което също се отрича ама как да е...

Ще идем другата седмица все пак както поискаха да видят и еа кажат нужна ли е сега според тях корекция

После се консултирах и със стоматолога ми, той пък като чу че са са ме отклонили от Токуда и явно се притесни, че ще извърши манипулация, която други компетентни хора са сметнали за ненужна, та отказа дори да го види, уж беше навит първоначално, а аз исках второ мнение просто. Но да си призная и с уморения ми мозък имам чувството, че изобщо не успявам да обяснявам добре какъв е проблемът.

После пък реших да се консултирам с една консултанткаа-логопед, която пъррата консултантка ми препоръча, която за мое учудване обърна нещата на - ама вие защо толкова държите да кърмите, пък и вие реално го кърмите, кво като го дохранвам постоянно. И аз някак приех че аз прекалявам и нямам проблем, но постоянно да си под напрежение ще се получи ли кърменето или не, ще е сит ли или ще ходиш да топлиш мляко е доста изморително. Да не говорим за леката хипер лактация която си докарах.

Та реших че за да попадам на такива реакции явно проблемът не е достатъчно проблем, въпреки че бях изчела разни материали на Хедра и тн, и юздичката е видима, а пишеше че дори такива които не си личат могат да бъдат коригирани и си викам може би не е толкова безобидна тая корекция и може би мойто кърмене наистина няма значение... та така.

А понякогс като класически овъртинкър си мисля, че сигурно имам проблем с женската си енергия и нямам увереност в способноста си да кърмя, та затова така ми се случи всичко 😁

Та, Деси, аз съм още по ку-ку и съзнавам че част от проблемите сама си ги създавам като предобрям с мисленето и контрола, вместо да пусна нещата и да помисля за по-практични варианти, ама истината е някъде там.

При всички положения смятам, че предното поколение некърмещи майки, фрустрирани от липсата на подкрепа малко са ни пренесли това чувство, че кърменето е трудна работа/твърде вероятно да не се получи.

А шо ми е толкоз важно - просто съм доста движен от инстинктите си човек, и някакси това ми беше много силна вътрешна потребност, друг е въпросът че хората сме повече от инстинктите си А и всички усилия които положих направиха задачата още по-ценна, ама някой път си мисля че ттябва да се науча да “пускам” нещата и да се фокусирам върху важните неща, малкото бебе дето според мен отвръща просто на стресната ми физиономия 🤣 щото открихме че се хили вече ако му се усмихваш

Маги, как си хем с хиперлактация, хем дохранваш постоянно с АМ? Защо?

рядко го храним с АМ, като не съм успяла да се изцедя общо взето, защото не цедя за време напред, предпочитам да не претоплям много и гледам на стайна твмпература докато се събуди. Другото е че като не ще да суче и нямам изцедена някой път му правя пак АМ, пак поради същата причина., а и полугладне съвсем нямам шанс да го оставя. Казвам лека хиперлактация, щото цедя повече от нуждите му и гърдите ми особено нощните часове и сутрин бързо стават болезнено твърди, но то от мен си зависи да го отрегулирам. Хвърлям често малки количества, понеже той всеки път яде различно, нормално, понякога само за успокоение имам чувството и остатъците ги махам
Та АМ- а по-скоро сериозно го обмислям, защото в случаите когато сме давали като че ли спи по-спокойно/заспива по-бързо, което не знам дали е добре за него де. Но и затова ме интересуваше как ще се промени перисталтиката.

Но като цяло това което виждам твзи дни е че той рядко изяжда повече от 100 мл кърма и повече от 90 мл АМ, явно толковя му събира стомахчето.  За бебе 4,6 -7 кг мислех че вече ще яде повече, но пък храненията му са поне 7 все още.

Включвам се и аз да кажа, че масажче много рядко правя и по коремче в лошите дни пропускам да я оставям, защото просто няма време...Вигантол също се случва да не дам. Не се гордея, но не смятам за чак толкова критични тези пропуски. Малката си вдига главата много добре и я задържа, само с въртенето все още не е добре, но не обича да го прави, когато я поставя на корем върху леглото и много киселее. Алтернативно аз лягам и я слагам върху мен и й говоря, така издържа по 3-4 минути, за разлика от леглото - 1 минута едвам!
Провеждаме кратки диалози, нейната думичка е Аку, може и Акуа. Изобщо става ми много приятно да я виждам как се "очовечава". Много добре й повлия смяната на обстановката, още сме при бабите. Започна да спи на шум, че кой се съобразява тук, че може някое бебе да спи
Снощи за първи път баща й я приспа, заспиваше само с мен (Пу-пу-пу!).
Щях да откъсна обаче устата на една от бабите, позволи си да целува бебето по бузите...

И при нас са 7 хранения още, също въртим около 90-100 мл АМ или комбинирано с кърма, което ЛЛ каза че това е нормата, нищо че по упътвания на АМ е 120мл.

Мацки, много успокоителни неща споделихте, все си мислех, че не правим достатъчно за малкия, ама то няма как да покриваме 100% от желаното. Мерси за подсещането за вигантола, пак го забравих и пак ще го дам на обедното хранене 😄

И да мрънна, ММ вчера се наложи да пътува по семейни причини до Пловдив и като се върна беше слънчасал, та не успя да поеме малкия вечерта и си го гледах 24 часа с малко вечерен сън. Той пък не поиска да заспи след нощното хранене, беше кисел и се мяташе във всяка поза, много ме изнерви и го оставих в леглото му и ходих в хола да се нарева. Много виновно ми беше какъв яд изпитвах към него задето не заспива. Сутринта споделих на ММ, той каза също че има такива моменти и че е нормално, да не се обвинявам излишно.

Magi, много приличам на теб, и аз все ги мисля и премислям нещата, искам да контролирам всичко колкото и да е невъзможно. Планирам всичко доста напред и в повечето случаи става както съм решила, защото тъпо и упорито си гоня целите, но в някои случаи нормално да не стане. Не всичко зависи от нас и не всичко можем да контролираме. И в тези случаи се чувствам отврат. Мразя да нямам контрол, да нямам последната дума, да не стане както съм решила и да не може нищо да се направи по въпроса. Но има и такива моменти. Преглъщам, напомням си важните неща (да сме живи и здрави 😅 ) и продължавам напред.
На вас прибраха ли ви се коремите? Аз изглеждам още в 6-ти месец някъде и започвам да се притеснявам да не остане така. Другата седмица започвам упражнения за прибиране на корем след раждане, само да навърши месец шушулката.

Рафаела, коремът за поне 2 месецасе прибира. Питах моето АГ и ми каза. Ние сме на 45 дни и доста се е поприбрал, но съм като във 2ринмесец все още. На първия месецци аз бях като теб.
Не се плаши. Прибира се матката.
Упражнения също трябва да правим, ама съссекцио май след 2ри-3ти месец.
Да благодаря и аз за споделените неволи. Значи не само аз не успявам за всичко. Малко по-добре се почувствах… Целувки

Тези дни и аз се чувствам като провал заради горе изброените неща. Забравям капките витамин д,  масажи рядко правя,  стоенето по коремче ми е основно като го сложа върху мен. Също и забравям да му говоря. Знам,  че е хубаво да им говорим постоянно,  но на мълчаливата ми натура не ѝ идва отвътре. Старая се де. Като му сменям памперса му обяснявам какво правя и т.н. Основно аз се занимавам с малкия,  защото мм е доста зает и ми се взима тока. Не мога да кажа колко хранения правим..  Всичко ми се слива в едно дъълго хранене. Имам чувството,  че ми виси само на гърдата. Много често ме ползва като биберон. Бях се притеснила пак тези дни дали качва,  та го сложих на кухненската везна.
Иначе е силен доста. От сега вдига главата и я върти. Като го сложа върху мен се набира като червейче,  за да се качи до лицето ми. И в леглото доста се върти.