Подготовка за нормално раждане -информация, въпроси, отговори. Тема 2

Радвам се да прочета, че хемороиди и разширени вени не са предпоставка за секцио.

Акушерката в Шейново, която обмислям е точно Имир. Чета само хубави неща за нея.

А лекарят е д-р Ибрям, за него също четох добри отзиви. Първият път раждах при друг лекар. И макар да съм доволна като цяло, точно заради "воденето" на раждането няма да съм пак при него. Иначе се следя И при него

Вчера посетих хомеопат заради вените, защото имам тежест и дискомфорт. Предписа ми арника и хамамелис. Подходящи са при бременност и двете са за вени и хемороиди. Така че ако искаш се консултирай и ти с хомеопат, може да ти се пооправят.

Привет на всички!

Искам да разкажа за моето нормално раждането, тъй като преди да стигна до него прочетох всичко в темата и научих полезни неща.

На първо място - не протече така както си го представях, но в крайна сметка мина бързо, безболезнено и благополучно, което е най-важното.

Четейки истории, както тук, така и на други родили нормално, моето най-голямо желание беше да не ме слагат на система, а да мога да се движа, защото мисля, че лично аз понасям по-леко болката ако върша нещо друго - разхождам се, клякам, протягам се и т.н.

Не се случи обаче така. Събудих се в 6:30 от някакво подмокряне и като отидох в банята имаше слуз. Мислих, че е тапата. Започнаха и контракции, но през 7-8 мин. В 8 ч. имах час за преглед, защото ми беше 1 ден след термина и бях спокойна, че скоро ще знам какво ще се случи. Успях да се изкъпя и оправя и към 7 и 30 тръгнах към болницата с багаж и всичко. В 8 ч. ме пуснаха на тонове и чаках за преглед, който се случи някъде към 8:20 - при прегледа се установи, че разкритието ми е 4 см. и че течността, която е текла, продължава да тече и това са водите... Директно ме препратиха към болницата. Докато попълня документите и ме приемат в предродилна стана 9:30. Контракциите бяха все още поносими, на около 5 минути, и в движение се справях с тях доста добре.

Когато ме приеха в предродилна лекарката прецени, че контракциите не са достатъчно на често и че трябва да ми пусне окситоцин, за да ги стимулира. Не знам дали това беше вярно, или тя беше изморена след нощна смяна, но...в крайна сметка сложиха ми окситоцин и това беше може би най-тежкия период за мен, тъй като малко след това започнаха много силни и чести контракции (за около 40 мин сигурно имах конракции през 3-4 минути, които продължаваха над минута и въобще не бяха приятни за понасяне в легнало положение). Не ми дадоха вода, а на няколко пъти кръвното ми падаше доста. Плискаха ме, за да се освестя.

Дойде време за упойката. Също имах своите колебания преди самото раждане, но на момента - без съмнение избрах да ми сложат упойка (около 10:45 ч.). Малко след упойката, пак ми пребледня и отново ме плискаха с вода, но от този момент натам всичко беше наред. Около 11: 30-35 лекарката дойде и каза, че имам пълно разкритие и че можем да напъваме. На третата конктракция бебето се роди. Направиха ми и епизиотомията, и после ме зашиха. 

Като цяло мога да кажа, че при мен протече т.нар. дирижирано нормално раждане - всичко беше по лекарска препоръка и доза, но като краен резултат - не съжалявам. Много бързо родих, критичните моменти бяха доста кратки, не съм се мъчила, и шевовете след това са песен, пред това, което можеше да бъде при друг начин на раждане.

Накрая и малко неприятна статистика - в деня на раждането тази сутрин бях единствената нормално раждаща, останалите 7-8 жени са били секцио (планово и спешно). В родилна зала беше изключително спокойно, защото бях сама.
Когато ме настаниха в болницата на етажа имаше 20-22 жени, от които само 2 бяхме родили нормално.....

Не знам защо така се получава :/

Успех на всички и не се страхувайте от нормалното раждане, защото мога да кажа, че е всичко друго, но не и страшно.

Не е страшно защото си била с упойка, ако беше без до 10см щеше да е друга историята... Казвам го с добро чувство разбира се, защото знам какво е окситоцина била съм в твоята позиция без упойка и е ад до 10см. Много се радвам, че сте живи и здрави! Наистина и аз около мен чувам , че всички жени раждат само секцио, явно страха е много голям и аз го разбирам това, но не е ли по-добре естествено с епидурална пред секцио?

Това което ми обясни моята дула е че окситоцинът прецаква целия процес и затова болките и разкъсванията са по-гадни. Често се стига до епизиотомия.
На мен не ми сложиха окситоцин, отидох в болницата за напъните и затова всичко беше супер. Това разбира се ако няма някакво усложнение, което да налага по-ранно влизане в болница.
Не намирам никакво основание секциото да е по-малко страшно от естественото раждане. За мен секциото е адът на адовете и се моля на Бог да не ми се наложи. Как ли пък сама доброволно да го избера. Операция за раждане на бебе ей така за кеф! То ясно че и в двата случая нещо може да се прецака, но да ме оперират за бебе ми е абсурд. Пък и като знам че се възстановявах поне 6 месеца от проста лапароскопска операция, не мерси.

В болниците обикновено действат по протокол и ако нямаш регулярни чести контракции, заключението е, че раждането не върви. Пускат окситоцин и смятат, че така непременно разкритието ще се получи бързо. Само че нещата невинаги работят по този начин. Силни и чести контракции не означават по-бързо разкритие. За получаването на разкритие е важно жената да е в подходяща поза, да се движи и най-вече мускулатурата и тъканите да са отпуснати. А при силна болка се получава обратния ефект - жената се стяга, свива се в неподходяща поза, а разкритието не напредва. Контракциите бутат бебето надолу, но шийката си стои в същата позиция. Да не забравяме и ролята на гравитацията, която някак на медицинските лица им убягва.

При моето второ раждане не разреших да ми сложат окситоцин. Контракциите ми бяха съвсем поносими до края, бяха на сравнително дълги интервали - на 4-5 мин. Дори лекарят каза, че не са силни контракциите, но са много ефективни. И така, с моите "вяли", според медицинските стандарти, контракции, без проблем стигнах до пълно разкритие и родих много леко. Така че невинаги раждането е като в учебниците, но и ние не сме роботи, все пак.

Звучи супер А имаше ли разкъсвания и шевове и как мина периодът на възстановяване?

Има и други упойки, освен епидуралната, които вършат работа.
От гледна точка на бебето, сигурно е най-добре естествено раждане без упойки, но пък трябва да се мисли и за майката. Не знам как се  ражда, ако не можеш да контролираш напъните си, защото си обездвижена.

Освен епидурална и спинална не съм чувала за други в БГ?! Ами аз първото раждане си бях абсолютно обездвижена, вързана долу горе за леглото, трябваше да напъвам абсолютно легнала. Ето това беше ужаса на ужасите!

Имах разкъсвания, защото ми беше второ раждане (2г след първото) и много бързо излезе бебето. Възстанових се за около 2 седмици. Първите дни беше по-неприятно, когато шевовете бяха съвсем нови, но доста бързо отшумяха.

Като цяло, и след двете раждания се възстанових много бързо. По принцип това е плюсът на естественото раждане, че ако е протекло без усложнения, възстановяването е сравнително бързо без сериозни болки. И двата пъти се изкъпах и хапнах 2 часа след раждането.

Ехааа, аз бях като инвалид. Всяко ставане, лягане, сядане беше съпроводено с болка. Изписаха ни на петия ден и едвам ходех. Лекарите, които сутрин минаваха на визитация само цъкаха с език като видеха за какво става въпрос "долу". Само по израженията можеше да се разбере, че положението не е никак добре.

Бях толкова зле, че даже не съм разглеждала снимките от насилствената фотосесия с фотографа на болницата. Помолих моя мъж да ми донесе една рокля, но нямах желание и сили за нищо, даже бях склонна да се прибера с измачканите дрехи, с които постъпих да раждам.

Обвинявам за това, че не изчакаха тялото ми да се подготви достатъчно, окситоцина, епизиотомията, липсващите насоки как да дишам правилно. Оттам и ужасни хемороиди, които си ги имам и до днес. Наложи се и да "натиснат" няколко пъти корема ми, за да излезе бебето.

После казаха, че било с увита пъпна връв около врата и че след края на всеки напън, бебето се връщало обратно. Аз до този момент не знаех за увита пъпна връв... Та, може би така е било правилно да се случат нещата и че "грешките" в моите очи са били най-доброто. И въпреки всичко, съм ужасно благодарна на целия екип, че сме живи и здрави с детето. Лошото се забравя, а с остатъчните проблеми свикваш да живееш.

За второто раждане пак съм настроена позитивно, както бях и за първото, но се надявам да е поне малко по-добре този път

При мен, когато се учестиха контракциите правих движения все едно въртя обръч...действаше ми облекчаващо.
Родих иначе без грам упойка, имах само  шевове на шийката. Сега като чета бързи раждания по 3-4 часа, моето вярно си е било бързо, след окситоцина. Сложиха ми го при 5см разкритие, 24 часа изтекли води и контракции на около 2-3 минути.

Здравейте, може ли да ми кажете какво трябва да си подгогвя като настъпи момента на раждане? Документи неща за бебо и за мен? Термина ми е септември, но искам да съм подготвена а и също така мисля нормално раждане да бъде.

Аз така от подготвяне на документите си бях грабнала само разрешението от офтамолога 😂 при приема ми взеха кръв за да разберем каква кръвна група съм, че не помня.
Иначе памперси и дрешки бях взела за бебето, спално бельо /че раждах в държавна болница/, нощници за кърмене 2 бр, еднократни чаршафи си бях взела, ако случайно легнина пропусне, тоалетна хартия и козметика  си носех, джапанки. Впоследствие таткото ми донесе помпа за кърмене.
Документите по принцип са лична карта, последната ПКК, ако има нещо по-специфично покрай бременността, картон на майката.

Всичко по-горе изброено + някаква суха пакетирана храна и вода.