Публикувана: 7 юли 2022, 09:27 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2022, 10:06 ч.

В момента чета ... 78

42 978
740
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията ви от романа "Глина" на Мариан Кийс?
Какви са впечатленията от романа "Секс по спешност и други отчаяни мерки" на Мариан Кийс?
Какъв стил на писане очаква читателят в романа „Понякога лъжа“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията ви от романа "Глина" на Мариан Кийс?
  
  Читателят очаква с нетърпение да сподели впечатленията си от романа "Глина" на Мариан Кийс. Въпреки противоречивите мнения, той е заинтригуван да разбере какво ще му хареса в тази книга.
- Какви са впечатленията от романа "Секс по спешност и други отчаяни мерки" на Мариан Кийс?
  
  Романът "Секс по спешност и други отчаяни мерки" на Мариан Кийс получава оценка 3,5/5. Читателят смята, че романът се доближава до чиклита и включва сериозни теми като болести и загуба на близки хора, както и темата за абортите. Въпреки това, читателят не е доволен от заглавието на романа и смята, че може да бъде по-подходящо. Освен това те изразяват интерес към романа "Глина" и очакват с нетърпение да споделят впечатленията си от него.
- Какъв стил на писане очаква читателят в романа „Понякога лъжа“?
  
  Читателят предпочита художествена литература с повече диалози и пряка реч. В романа "Понякога лъжа" те смятат, че стилът на автора може да не отговаря на техните предпочитания, тъй като предишният им опит с КМХ показва липса на диалози и пряка реч.
- Какви са впечатленията ви от романа „Хипи“ на П. Коелю?
- Какви са впечатленията ви от романа „Сделката на живота“ на Бакман?

# 150 13 юли 2022, 11:37 ч.

Mostly in my mind
Мнения: 9 952

Благодаря ви за разясненията. Simple Smile

# 151 13 юли 2022, 17:18 ч.

Варна
Мнения: 623

Цитат на: Happy Mijjj ツ в ср, 13 юли 2022, 10:30

Изобщо, прави ми впечатление, че изд."Лемур" издават доста любопитни книги. Например "Смола", която много ми беше харесала, също е тяхна.

Препоръчвам "Момиче на война", обхващаща войната в Югославия, на същото издателство. Стилът на авторката ми хареса много, а септември излиза и следващата ѝ книга "True biz", за която вече нямам търпение. Като гледам оценките в Goodreads, очакванията ми са да бъде още по-добра. Blush

# 152 13 юли 2022, 18:05 ч.

Мнения: 861

Прочетох трилогията Манюня на Нарине Абгарян и ще ми трябва доста време, докато превключа на друга книга. Погълна ме напълно и превзе съзнанието ми. Сигурно е странно, но намерих героите във Фейсбук, за да ги видя пораснали. Живях седмици наред в Берд, мъчно ми е, че свърши.

# 153 13 юли 2022, 18:31 ч.

София
Мнения: 1 877

Не можах аз да прочета Манюня, започнах, но адски ми доскуча…

Започнах днес Орехови двори с големи очаквания, за сега ми е малко в стила на Абгарян /с уговорката че съм чела само Три Ябълки…/, едни баби, едни странни леко вулгарнички изкази. Но ми я препоръча много близка приятелка, а помня че преди съм виждала и много положителни отзиви и тук. Така, че се надявам скоро да ме погълне.

# 154 13 юли 2022, 18:44 ч.

Мнения: 7 311

"Орехови двори" ми хареса много. Невероятно е, че порасналите хора забравят истински важните неща, а децата имат силно развито чувство за справедливост, но спирам до тук с разсъжеденията, за да не разваля удоволствието на четящите книгата.

Чета "Престъпление и наказание", втори опит след н-години и все така ме хваща съклет от душевните страдания на Разколников.

# 155 13 юли 2022, 18:55 ч.

Мнения: 29 519

Цитат на: Мишчица в ср, 13 юли 2022, 18:31

Не можах аз да прочета Манюня, започнах, но адски ми доскуча…

Това е единствената, която не можах да прочета. Всички останали много ми харесват. Сега ще потърся и Орехови двори

# 156 13 юли 2022, 20:05 ч.

Мнения: 4 833

Прочетох Хората, които са винаги с мен от Нарине Абгарян и за мен това е една зашеметяваща, великолепна, стойностна и мъдра книга. Изключително топла и трогателна, разказваща за едни останки от хора с изпепелени души. Душите им обаче са живи някъде там… гледат и помагат от снимките на стената или пък са в спомените, които още блуждаят в главата.

Всичко е като притча за това как отношението към Бог и как вековният бит са се превърнали за хората в неопровержима истина, на която трябва да се подчиняваш безпрекословно. Всичко в същото време е свързано с безмерни обич и уважение към предците.

Нарине Абгарян разказва на читателите така внимателно, както човек би говорил на децата си. Всичките герои сякаш са най-свидни рожби - пише за тях сякаш ги притиска в обятията си и ги прегръща - нежно, любящо, спасително. И точно думите милват, бдят и благославят, носят утеха и изцеление.
В приказните, но тъжни истории, е водеща ролята на родното. Срещат се детството и старостта, а равновесието между тях е също така крехко, както и между живота и смъртта.
Арменският народ е дълбоко изстрадал народ и тежкото му минало е представено и точно, и достойно, и дори красиво.
Много ми напомни за едни любими разкази от Женско сърце на Йовков - Стари хора и Вълкадин говори с Бога и не знам защо е толкова трудно и рядко във времето да има такива разказвачи-познавачи на човешкото (в нашата съвременна литература пък особено).
Вълшебно е да се четат такива творби. Така силни и така истински.

Тази книга е сякаш специално послание, което иска да каже на всички, че животът е там, където ни обичат и там, където ни чакат. И е едно смирено отдаване на почит към всички и най-вече на хората, които са си отишли, но завинаги са останали с нас.

Последна редакция: чт, 14 юли 2022, 07:54 от Аня

# 157 13 юли 2022, 21:40 ч.

Мнения: 11 828

Колко искрен, топъл, но и навяващ лека меланхолия пост, Аня!
Личи си, че книгата те е развълнувала дълбоко. Винаги когато някой е истински трогнат, думите му са наситени с друг енергиен заряд.
Аз нищо не съм чела от Нарине Абгарян, трябва скоро да променя това.

# 158 13 юли 2022, 22:53 ч.

Мнения: 4 648

Не съм чела нищо на Н. Абгарян имам "Симон",която щом прочета и ако харесам определено бих взела и Хората, които са винаги с мен.

Чета си аз Невидимите фурии на сърцето около 90стр. съм,харесва ми как пише автора. Хареса ми и като за начало 1-2 по-шокиращите сцени. За момента друго не мога да кажа.

# 159 14 юли 2022, 06:49 ч.

Мнения: 1 001

Аз също харесах Хората, които са винаги с мен.
Напомня ми за детството, за ваканциите на село и възрастните хора.
Любима ми беше зимната ваканция. С бумтящата печка и езичетата на огъня, които се изплъзваха през процепите и осветяваха тавана. Това беше времето за "бабо, разкажи ми спомен". Късно вечер, сгушена до баба, тя ми разказваше за живота си. За отминали времена и хора. И въображението рисуваше картини. Heart

Последна редакция: чт, 14 юли 2022, 07:01 от МАРИ77

# 160 14 юли 2022, 07:35 ч.

Мнения: 4 833

Нарине Абгарян я започнах в обратен ред на издаваните на бг книги. Прочетох първо Симон, после Зулали и сега Хората…
Много въздействащо перо има тази жена. Забелязала съм, че в началото по-бавно набира инерция и трябва малко време за адаптация. После обаче, когато влезеш в сюжета, магията е тотална и потъваш в историята и съдбата на героите. Така е поне при романите. Просълзяват и те усмихват, без грам престореност.

Първите два разказа в сборника Зулали са прекрасни.
Симон е една от най-хубавите книги, които прочетох тази година.
Хората… пък е една от най-хубавите книги, които съм чела изобщо.
Толкова много мъдрост и обич има на страниците.
Детството е най-съвършеното състояние на душата - всички обичаш, на никого не мислиш злото. И Абгарян не само те връща там като с машина на времето, но и те кара да се замислиш (и дори да почувстваш) за старостта.
Както и да ни напомни, че трябва да живеем с удоволствие, за да имаме за какво да си спомняме после.

Друго, което също е прекрасно подчертано, е връзката между ангелите и демоните, вечната борба между доброто и злото, а най-вече, че и живите, и мъртвите делят един свят. Свят на срещи и раздели - неизбежен винаги, нежелан понякога.

* преди 15 години имаше едно разкошно място в София - арменски ресторант на 2 етажа. На втория с нисък таван - за кафе, чай и сладки през следобеда, сутрин или след като приключиш с вечерята - да седнеш почти на земята, около едни ниски кръгли маси и да си подсладиш настроението с десерт. Сега ми се прииска да съм там.

Последна редакция: чт, 14 юли 2022, 07:56 от Аня

# 161 14 юли 2022, 08:27 ч.

Мнения: 10 955

Аз прочетох най-после Изворът на Айн Ранд. Ужасна книга, а можеше и да е интересна. Ако всичко не беше толкова прекалено детайлно обяснено, че на всеки да му бъде набита великата идея.
Първата и най-скучна третина - описанието какъв некадърен нещастник е Питър. Другото се губи . Средата е нещо като Скарлет между идеала Ашли и всеспособния Рет с Питър в бекграунд като Образа на Дориан Грей. Края е пълна боза в смисъла на приказките @И след като всеки си получил заслуженото заживели щастливи @ ...
Всякакви речи и философии са именно това, което се осмива в книгата и то са обобщителните и безсмислени речи и философии за набиване на идеи в главите на хората ... които си ги имат тези идеи, но целта е да се покаже оратора, а и автора, като голям мислител и откривател на истини. Които в същност всеки нормален човек си ги има по подразбиране .
Е , дори Атлас , ... беше по-небозава от тази, ако не беше и тя претъпкана с подобни глупости.
Сега ще търся нещо друго да прочета.

Последна редакция: чт, 14 юли 2022, 09:10 от bella-ciao

# 162 14 юли 2022, 09:42 ч.

Мнения: 2 628

Bella-ciao,много хора не харесват Ранд и за тях е мъка да схванат посланията й,философията й,странните герои и т.н,което е нормално-все пак въпрос на личен вкус,настройка,правилно време за прочит…Аз съм голям нейн почитател,”Ние живите” е все още жива в мен и мисля скоро да я препрочета,имам всичко нейно издадено у нас.Просто ми допадат мисленето й,свободата да изразява себе си и имам много любими нейни сентенции,които преоткривам в характерите на героите й.Може би е хубаво след време пак да й дадеш шанс👍.
За Нарине-просто чудесна,сладкодумна,докосваща…Аня е казала всичко.
То и за “Смола” сте ме изпреварили и много сте писали,но ето и моето мнение:книга-магнит,до 3 през ноща живеех с Лив и тази сутрин се събудих с усещането,че съм живяла един чужд чудат живот с неговата суровост,но и сурова красота,в притегателната обаятелност на природата.Тук много може да се говори,спори и споделя,направо си е книга за месечен литературен клуб,където си представям смели коментари и красиви изкази на участниците.
А сега ще продължа със “Зелени светлини” Матю Макконъхи.

# 163 14 юли 2022, 10:04 ч.

Мнения: 4 833

Calabria,
С какво препоръчваш да се започне от Айн Ранд? Нищо не съм чела. Има ли нещо като топ 3?
И за Смола се ослушвам още…

# 164 14 юли 2022, 10:14 ч.

Мнения: 2 628

Аня,може би пробвай с Атласите на Айн Ранд/казват ,че с тях полага основите на философията си-защитава свободата на човешкия дух,човек да остане верен на себе си на всяка цена,защото свободата за нея е висш идеал във вдичките й измерения и аспекти и т.н ,много обширна тема/ или пък започни с “Ние живите”,ако си фен на Аристократа в Москва,на мен ми бяха много сходни на сърцето,макар и различни като изказ,творческо представяне на погазването на човешките идеали,културни ценности и частната собственост от безкрупулни и необразовани хора,сляпо поведени и озлобени от “лидерите” за равенство…
А за “Смола” -силна и странна,не че не сме чели за странни семейства off the map като “Образована”,но тази си носи собствения заряд определено.

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 10 (30.10 - 06.11)

👁Big Brother👁 2024

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

Паническо разстройство - 56

Причина:

Причина: