В момента чета ... 78

  • 43 082
  • 740
  •   1
Отговори
# 240
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 957
Свърших "Понякога лъжа". Приятна за четене, без да е уау - 3/5. След КНХ някак си знаех какво да очаквам. Горе долу в същият стил е.

Започнах "Гробът на сестра ми".

Последна редакция: пн, 18 юли 2022, 18:50 от Лолита

# 241
  • София
  • Мнения: 160
Свърших "Понякога лъжа". Приятна за четене, без да е уау - 3/5. След КНХ някак си знаех какво да очаквам. Горе долу в същият стил е.

Започнах "Гробът на сестра ми".

Аз я започвам след 1-2 дни - Понякога лъжа, звучи интересна, май ще е нещо подобно на Натюрморт на Джой Фийлдинг. След нея съм приготвила и Камък, ножица, хартия.

Довършвам днес "Убийства по списък" на Лорънс Блок, доста скучна, пълна с идиотски диалози между героите, но от инат ще я изчета.

# 242
  • София
  • Мнения: 2 193
Започнах "Ловът" на Андрю Фукуда. Не знам какво съм очаквала като съм я купувала, но е изненадващо посредствен микс на young adult с фантастика и нещо вече четено. Едва 270 страници е, но се чудя дали ще я довърша.

# 243
  • Мнения: 11 784
Започнах да чета “Корабът” на Лиляна Михайлова, едва в началото съм, а толкова ми харесва езикът, който е използвала и как е написана, че усещам книгата като едно истинско съкровище.
Старинен език е използван, но не с претрупани фрази, а умело и умерено, историята започва достатъчно интригуващо и вече ми се струва, че тази повест ще ми остави доста по-трайни впечатления след прочита ѝ… нямам нужните думи, за да опиша усещането за потапяне в онези времена, за чудесния изказ, за живите, пълнокръвно изрисувани герои, чиито чувства съпреживява читателя, просто разкошна книга.

С две ръце препоръчвам тази книга, който е прочел и харесал Глина , смятам че ще хареса и тази повест.
Скрит текст:
А на мен Корабът ми харесва много повече, исторически по-добре и по-достоверно е обрисувана, езиково е по-добре структурирана, но това е личното ми мнение. Другата книга посочвам само като съпоставка, защото имат в някакво отношение сходство, но дотук за мен е много по-убедителна Лиляна Михайлова.
Мислех да покажа няколко цитата от книгата, но всичко прочетено дотук ме очарова, че ако са само така извадени от контекста ми се стори неуместно. Мога да кажа само, че просто съм възхитена от Лиляна Михайлова и прочетеното владее мислите ми и сега и чакам с нетърпение да прочета и останалото довечера.
П.п. И едно интересно съвпадение вчера точно - в повествованието единично дотук се появи ненаименован образ на русокос сивоок преследван млад човек, в чийто образ предполагам се визираше Васил Левски. Но фокусът на повестта е друг, така че затова мисля, че е споменат точно по този начин и само епизодично.

Последна редакция: вт, 19 юли 2022, 10:17 от fenyx

# 244
  • Berlin
  • Мнения: 12 990
iveto_11, преди доста години прочетох и 3те книги, по книга на ден май ми се падна. Явно ми е било интересно и съм имала време. Simple Smile Краят ме изненада (баш края, на 3тата книга), не го очаквах, но наистина ми напомняше на нещо, на микс от някакви вече известни сюжетни линии.

# 245
  • Мнения: 2 362
Аз с Итало Калвино не успях да се сприятеля...
Чета Бредбъри "Вино от глухарчета", много ми е симпатичен!

# 246
  • Мнения: 11 784
На Итало Калвино ми хареса много и “Марковалдо”, забавна - на места ме разсмя, на места малко натъжи, добър вариант за запознаване с творчеството му е, защото е книга под формата на кратни разкази. Предвидила съм да прочета и Невидимите градове, а сега излиза и Паломар.

# 247
  • Мнения: 4 843
Реших да се спася от Моето гръцко лято с Нетактичност и единственото, което мога да кажа за втората е, че ме приспа, а за първата, че е боза.
Но и двете мисля да ги дочета.

* Прочетох я Нетактичност от Амина Кейн, но не можах да я оценя. Има хумор, но е прекалено… ефирна за моя вкус. Не са ми на сърце творби, които са като личен дневник.
Но е различна книга.
Като модел от институт за съвременно изкуство, който виждам, но не разбирам.
Между другото, с Невидимите градове на Калвино сега си спомням, че преди две години имах сходно усещане.
И след (и по време на) прочита бях ей така: 🙄

Последна редакция: вт, 19 юли 2022, 19:36 от Аня

# 248
  • Мнения: 2 173
И аз мога да споделя сходни усещания с книгите, на които налитам след Хипопотама. След рядката бозица "Просто Мат", която е супер лигаво софт-порно за засрамени девици, взех "Топи се" от Лизе Спит, защото прочетох много хубаво и културно написано ревю за книгата. Ами ужасна е - "Неудобството на вечерта" втори номер - отново едни неглижирани и мърляви деца, растящи непривързани във ферма сред крави, тор и груби хора, откриващи по перверзен начин сексуалността си, но емоционално незрели даже като възрастни и до един ненормални. Още не съм прочела дори половината, но дотук положението е доста зле. Авторката е набор '88 и въпреки суперлативите на критиците за нейния стил и талант, които проявила отрано, аз я намирам глупава и елементарна, първите 100 страници са чиста проба ментална помия.
Скрит текст:
Не виждам нищо талантливо и оригинално в това да описваш как си слагаш тампон с апликатор, а после с пръст или как бъркаш до лакът в ануса на кравата и какво излиза оттам, заедно с ръката ти. Или как правиш свирки на съседа, не защото го харесваш, ами така - защото и ти не знаеш защо, той поискал, но и не ти е безкрайно противно.

# 249
  • Мнения: 4 843
Rayna13,
Сега видях корицата на Топи се… 🙄🫢🙄
Как стигна въобще до нея?

# 250
  • Мнения: 2 173
Някъде из нета прочетох ревю, което ме грабна, после погледнах, че е от поредицата "Отвъд" на Жанет 45, а точно нея много я харесвам и реших да я взема.    За щастие не съм я купувала, от библиотеката е.
ПП: точно "Невидимите градове" на Калвино съм си приготвила за после ☺ Ще споделя мнение натам.

Последна редакция: вт, 19 юли 2022, 20:10 от Rayna13

# 251
  • София
  • Мнения: 11 859
И аз я бях набелязала "Топи се". Явно сме чели едно и също ревю Joy
Дори се бях зарадвала,че има няколко екземпляра от нея в Столична библиотека.
Благодаря, ще я пропусна.

Приключих "Хиляда години молитви" на Юин Ли - 5*!
Сравнително дълго четох този сборник с разкази. Това им харесвам на  разказите,  че по всяко време можеш да я оставиш книгата на пауза и да продължиш четенето след време със следващия разказ, без да губиш нищо от очарованието.
А специално Июн Ли е изключително талантлива авторка, чийто стил  много ми допада - бих го оприличила на някакъв особен източен тип магически реализъм. Харесах я още от "Калната река", но с тези брилянтно написани разкази, мнението ми окончателно се затвърди.
Брилятно и деликатно написани, разказите са десет на брой, а героите им - различни хора, всеки от тях носещ трагизма на своята събда.
Хареса ми начина, по който авторката пресъздава драмата в живота на героите си - пестеливо, но достатъчно емоционално и живо.
Чудно трогателен е този сборник! Препоръчвам!

# 252
  • София
  • Мнения: 1 880
Започвам Момичето с гръмовния глас, вдигнала съм летвата на очакванията….а хем знам, че не трябва. Напоследък и аз попадам на слаби книги, които не дочитам.

# 253
  • Мнения: 11 784
Прочетох “Корабът” от Лиляна Михайлова и безпрекословно я оценявам на 5 * ❤!
Изключително повествование, толкова добре написано, с красив и ненатрапчиво-старинен език, интересни фрази, увличаща история (развиваща се в периода на годините преди и около 1876г. и на фона на важни за историята ни събития), пълнокръвно и убедително изградени герои, емоционално-опостушителна, а също и изненадваща, просто прекрасна книга! Повест, за която ме боли сърцето, че е толкова непозната и непопулярна, а би според мен заслужава да се изучава наред с българските класици.
Още от сега ще оглави личната ми класация за книга на годината (а и не само).

# 254
  • Мнения: 10 993
Дочетох 4 та част на поредицата за Първа Дамска Детективска Агенция и ми хареса. Радвам се , че не се отказах да я чета защото предната ми беше станала скучна към края. 4 тата обаче е ок. Не знам има ли нататък?

Общи условия

Активация на акаунт