В момента чета ... 78

Приключих Невидимите фурии на сърцето, ще получи 4-ка. Имаше обрат след първата половина, свикнах с хумора и начина на общуване на героите, но главният такъв Сирил ми беше рядко неприятен. Първата половина направо не го търпях, след което автора се опитва да го реабилитира, но пак не ми стана симпатичен. Баба ми имаше израз за такъв тип живот - мишкуване, все да излъжеш и все ти да си подредиш къщичката, недоблестно, потайно… Финалът беше интересен, и като цяло ми беше любопитно странното семейство, което се образува.

Започвам Когато животът ти изпрати хипопотам.

Тя е страхотна и много любима, една от най-хубавите, които съм чела въобще ❤
Прочетох "Зелените очи на вятъра" от Здравка Евтимова. След мъжа на Селя Ахава, който внезапно реши да бъде жена и взе да си купва виолетови жилетки и да ди лакира ноктите в теменужено, имах нужда да се върна на земята, където хората и техните проблеми са ми близки и ги разбирам. Влезе ми под кожата тази писателка. След "Резерват за хора и вълци" не можех да спра да мисля за историята и героите, за мен тя се оказа от авторите, които не просто чета, а чувствам. Харесах много и двете книги - различни истории, различни хора, но обединени от Старо село и тегобите, които животът им поднася. Може и да съм пристрастна, защото имам граовска кръв, но смятам, че всеки трябва да прочете поне един разказ от Здравка Евтимова, а защо не да се изучава и в училище, има много смисъл и истина в нейните истории.
Започнах "Старата къща под кипариса", още съм в началото, но се очертава много мой тип книга.

Прочетох преди време разказа “Кръв от къртица” и много ми хареса, но след следващите два разказа от сборника спрях дотам- колкото първият ми въздейства силно, толкова не успяха да ми допаднат те. Понатам може да дам втори шанс на книгата, но засега имам други предпочитания относно следващите четива.
Интересни разсъждения в книгата на Цъсин чета сега относно нежеланието за саможертва в името на изключително важна (в сюжетната линия) кауза:
“…човечеството не е абстракция. Любовта към него започва от любовта към отделния човек. Няма нищо грешно да поставяш на първо място дълга към любимите си хора. Странно е да се кориш за това.”

Под "типична" имах предвид книга, която обрисува тежкото битие на мюсюлманките.
Политическата идеация в романа изобщо не ми допадна, нямам никакъв интерес в тази насока. Не видях героинята като "успяла" по никакъв начин, целият й живот беше податлив на външно влияние и нещастен, от началото до края. А краят беше фрапантен и изключително тъжен, остави ми усещане за безсмислен живот. Нищо не направи тази жена в живота си, роди няколко деца, които в старините й започнаха да й диктуват как да живее. Мрачен и безнадежден завършек. Писана е преди повече от 20 години, т.е. визира малко по-стари времена /не съм проучвала кога са били тези гонения в Иран, но през миналия век със сигурност, колко да е 'със съвременно мислене' една иранка от 20-ти век.../. Не беше типична в смисъл, че мъжът й не е стандартният насилник

За Кинг, понеже често го споменавате, харесвам "Дългата разходка" - всъщност тя ми е най-любимата му и "Зеленият път", както и някои разкази. Всичките ужаси и хорори са ми смешни даже, в последствие разбрах, че са писани под въздействието на кокаин /вероятно и други дроги и смески от тях/, което обяснява абсурдността им. Някои хора обичат хорори, на мен са ми твърде далеч от реалността. А, включвам и "Изкуплението Шоушенк", не съм чела книгата обаче, само филма, ще наваксам този пропуск.

20% от българите не са прочели нито една книга за миналата година. Не съм особено изненадана и не вярвам, че като народ сме на последните места в класацията за най-малко четящи.
https://www.dnevnik.bg/kultura/2022/08/10/4378647_prouchvane_20_ … ocheli_nito_edna/

Абсурд. Според мен са поне 35-40%!
Около мен никой почти не чете книги.

И аз мисля, че са повече от 20%.

Може да са прочели поне една. Не се уточнява дали въпросът е бил само за художествена литература, или се броят примерно и книги за самопомощ или нещо свързано с обучение...

И аз така мисля.

Или са послъгали. Аз дори мисля, че статистиката е обратна - 20% са чели. Айде 30.

Има един момент, когато дори на децата, четящи всеки ден, нещо им става и губят интерес. И той е точно около 15-16 години. Големият ми син, на когото не му смогвах на скоростта на четене (купя му нова книга, след два часа, най-късно до другия ден, я е прочел), като стана на 15 и спря да чете ей така, за поза, за мода или за нещо друго. Пак прочиташе чат-пат по някоя, но съвсем не като редовен читател. И така до миналата година, когато пак започна и сега наваксва - чете по 3 едновременно, приватизира ми и киндъла. Но то четящо дете ще стане четящ възрастен, дори да има период на изоставяне на книгите.
В същото време има родители, които дори за нечетенето на собствените си деца обвиняват училището. Реплика от последната родителска среща, когато учителката ни моли да ги насърчаваме да четат, защото имат беден речник и други проблеми, произтичащи от нечетене - "Ами те, като са толкова натоварени, кога да четат?".
От друга страна виждам и възрастни хора 40-50-годишни, които са изоставили четенето заради социалните мрежи и видеата, а бяха четящи преди.
Племенниците ми и двете не четат, ама като казвам не четат, имам предвид, че не са прочели нито една книга в живота си, от задължителната литература се четат само текстовете от учебника и това стига дори за отличен, дори учителите са се отказали да изискват нещо повече от минимума.
И по темата - "Старата къща под кипариса" се очертава бижу, истинско удоволствие ми е - страхотен хумор, типичен за тези географски ширини, авторът е грузинец, разточителен и описателен стил, истории, вписани в други истории, характерни образи, лека ехидност по отношение на политическия режим и вожда. По нещо напомня Леонид Соловьов, по нещо Бранислав Нушич, Нарине Абгарян, Ежов и Рустам. Много ми допада.

Да, това и аз съм го чувала, прибираме се късно, как да го карам детето да чете, ама то това е удоволствие, не е работа.... И аз мисля, че са послъгали в статистиката.
Иначе в момента се развличам с Бриджертън след Доводите на разума.

Погледнах първите страници на “Подир сянакта на кондора” на Изабела Шопова, много ми харесва как разказва и изобщо не съжалявам, че си взех още сега книгата ѝ, нищо че малко по-късно ще я чета, но не мога да оставя недопрочетена трилогията на Цъсин, а сега смятам само върху нея да се съсредоточа, вместо да чета както в последно време по няколко книги едновременно.

И около мен никой не чете, много ми е тъпо. Повлияна от това понякога си мисля, че съм old school и че четенето на книги направо изчезва.
Изабела Шопова е много добра. Чела съм всичките и книги, доста ми харесаха, интересни и образователни са. И аз видях, че е издадена нова книга и тези дни ще си я купя.

Според мен, четенето никога не е било нещо супер популярно. Не може да се сравни, например с ритането на топка. Както и писането, впрочем. Едва от около два века се приема за норма всички да са грамотни.