В момента чета ... 78

  • 43 012
  • 740
  •   1
Отговори
# 465
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 723
Такааа. Аз дочетох снощи Образована. В началото бързо ме увлече и ми беше интересна, към средата доскуча, а докрая бях готова да удуша главната героиня. Толкова отявлено несимпатичен персонаж, че в нито един момент не ми се стори истински. Увредена, повредена, разбита до несъществуваща психика. На фона на цялото танго с две напред- три назад, което героинята играе с живота си, страданията причинени й от побърканото й семейство направо ми се струваха заслужени... Ако книгата беше още стотина страници по- обемна, сигурно и аз щях да се побъркам, четейки я. Тройка от мен, вероятно само и изключително заради Тара. Иначе идеята е ясна- борбата за психическо оцеляване, стремежа да откриеш себе си, надеждата и пр. Но всичко това е дъблоко погребано пред раздвоеността на героинята между самата себе си и тиранията на семейството й.

# 466
  • София
  • Мнения: 9 539
Мда. И после като видиш, че е реално съществуващ човек, който е писал за реалния си живот и усещането е още по-странно.
Поне при мен така се получи. Дори и гледах някакви интервюта покрай книгата, за да видя що за човек е като излъчване.

# 467
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 723
Именно. Докато чета, се опитвах да си напомня, че това е реална личност, не измислен образ. Изключително шизофренично усещане- авторът е успял да изпълзи от дълбоката дупка, за да напише тази книга, а в същото време всячески се опитва да се набута обратно, изкривявайки спомените си, преиначавайки истории, дори променяйки свидетелствата на други хора. Адски объркващо, много сюрреалистично.

# 468
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
Прочетох "Ревност идруги истории" от Ю. Несбьо. Удоволствие! Който може да пише, не може да не пише.  Разкази, написани по правилата, винаги с изненадващ край, дори когато го предвиждах. Драго ми е , че този толкова добър автор на романи, умее да пише и разкази.
И понеже обичам да чета разкази, търсих в библиотеката "Разкази с неочакван край" на Роад Дал, които някога много ми бяха харесали. Но попаднах на "Още разкази с неочакван край", пак от него. Хубави са, но дали очакванията ми са били по-големи, дали след "Ревност"- не знам, но очаквах да бъдат малко "по-луди".

# 469
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 723
Не знаех, че Несбьо има и разкази. Определено ме заинтригува и ще се поинтересувам.

# 470
  • София
  • Мнения: 1 880
Хартиеният дворец продължава да ме хипнотизира, снощи четох до 1, днес 3 часа ☺. Остават ми 100ина страници и мога да кажа, че е една от най-интересните, интригуващи, динамични и залепящи книги, които съм чела напоследък. Влиза ми в класацията за книга на годината. Дано и последните страници да са все така интересни. За мен е една все пак любовна история, която ми напомня по хипнотичност Вечната Амбър.

# 471
  • Мнения: 4 649
"Симон "Нарине Абгарян.
Ах как омайно пише тази жена!Умело ниже думите в истории,преплита съдби и всичко в крайна сметка е на мястото си. Симон е надеждата,любовта и силата,която идва в точния момент на избраниците му. Романа не е само за любов. Любовта изплува накрая, като спасителен пояс на всяка история - а те мрачни,тежки,налудничави, пречупващи душите на жените. Много ми хареса! Определено ще се чете Абгарян.

Мисля да продължа със Студен гранит..

# 472
  • Мнения: 4 834
Нарине Абгарян и Давид Фоенкинос са моите открития тази година и държа да прочета всичко от тях. Досега са ми подарили само удоволствие.
Прочетох Победителите и мнението ми остава непроменено.

# 473
  • Мнения: 2 628
След 400 стр.,започнах да попрелиствам диагонално @Победителите…еми,излишни 700 стр. според мен.Не знам колко пъти се повтори какво се е случило на Мая преди две години,то препратки и случки към предните две книги,то чудо…излишен пълнеж,а и в повече ми идваше вече и нравоучителния тон на Бакман,фрашкан със сентенции…моля да ме извинят феновете на третата книга….и това с “чичаците” не спря са ме дразни,”стари муцуни” по-бих приела😂

# 474
  • София
  • Мнения: 26 093
Аз всъщност почти нямах време да чета и още съм на "Присъдата е смърт" , доста е увлекателна.
Успях да изслушам "Майките" в Сторител.
Много ми хареса идеята да бъдат описани проблемите на тинейджърите в семейството. Според мен бяха представени по интересен и достоверен начин. На моменти настръхвах, на моменти ми се насълзяваха очите, заради всичко това, което трябва да преживяват някои деца. Финалът не ми хареса.
Скрит текст:
Хем очаквах нещо подобно, хем не мислех, че може чак така жестоко да я убият. Разбирам болката и мъката, която са били принудени да изтърпят всички, но наистина ли отчаянието може да те доведе до там, че да убиеш единственият човек, който някога ти е помагал и се е грижил за теб. И как пък всички участваха в това, нереалистично ми беше, че нямаше един, който да ги спре. Не знам, наистина не знам.
Освен финала, другото, което не ми хареса, бяха абсолютно излишните на места безкрайни описания.
Определено книгата е добра и дава много повод за размисъл. Оценка 4/5.
Изслушах и "Произход на видовете" на Блажев. Първата Малинка за годината е ясна. Другата му книга като цяло ми хареса, но тази е много зле. Да, признавам, че се усмихнах и се разсмях на няколко пъти, но направо си беше изключение. Бих я определила като слаба, безинтересна и пошла книга- 1/5.
Абонаментът ми е до 20.08 и макар че за сега успявам да съчетавам слушането с доста неща, които правя, вероятно няма да го възобновя. Дотогава обаче ще се възползвам и сега мисля да продължа с "Отклонение" на Блага Димитрова.

# 475
  • Мнения: X
За "Майките" и моето мнение е такова. "Отклонение" ми е една от любимите книги! 🙂 Дано ти хареса!

# 476
  • София
  • Мнения: 9 539
Завърших "Пътят към дома става все по-дълъг". Малка книжка в Бакман стил. Мила и вълнуваща. Не ме впечатли твърде и едва ли ще остави трайни следи.
Започвам "Трябва да поговорим за Кевин" на Лайънел Шрайвър. Още в началото съм. Малко ми напомня "Олив Китридж".

# 477
  • София
  • Мнения: 2 190
Шести месец мъча тоя Кевин. Вече съм към средата и е все същата тъпня. Дано не си приличат с "Олив Китридж", че и нея съм си я купила.

# 478
  • Мнения: 11 833
Започвам "Трябва да поговорим за Кевин" на Лайънел Шрайвър. Още в началото съм. Малко ми напомня "Олив Китридж".

Интересно... А по какво?

# 479
  • София
  • Мнения: 9 539
По самото описание на отношението на хората към някого, който е направил нещо и близките му. Имаше и при Олив една глава за семейство - майка и баща, на които синът им май беше в затвора. И съответно вътрешните мисли в главите на героините покрай тези случки. А и като цяло мислите на Олив и на героинята, която сигурно е майката на Кевин. Предполагам, че скоро ще станат съвсем различни книги.

Общи условия

Активация на акаунт