Поведение на 2 годишно дете .

Все от някъде трябва да го е видяла,ходи ли на ясла,моята е две и половина и от скоро я забелязвам да хвърля камъчета,правя забележка веднага и я местя на друга площадка,засега не е ударила никой,те са миниатюрни камъчета но все пак

Не не ходи на ясла нямам си и на представа откъде може да е видяла.По цял ден сме заедно  понякога щипе и мен , а аз не съм забелязала други деца да правят така , че да е видяла .Единствено аз я гледам .

Малко дете, което няма 2 години, не се нуждае от много говорене и дълги обяснения, то не ги и разбира.
Казваш „Не!“ със строг и категоричен тон и хващаш ръката, когато посяга да нарани някого. И така – колкото пъти е нужно, за да схване.
Отвличане на вниманието също помага на тази възраст.
Ако се заинати и държи да удари/скубе и т.н., просто я отстраняваш. И си твърда, ако започне да плаче и да се тръшка. „Не“-то означава „не“ и е без компромиси.

Да това беше  първия ми подход следва истеричен рев и доста често вече се прибираме след такива ситуации ,за да разбере , че няма да е  нейното . Когато видях ,че той също не помага почнах с много говорене очевидно и той не ми помогна след това почнах и с шамарките .Всякаш  ми  прави на инат , но точно в момент в който погледа ми е другаде.

„Агресия вкъщи няма“, но пък има „шамарки“?
Добре.

С двегодишно погледът ти трябва непрекъснато да е към него. Може да се нарани само, може някой друг да го нарани, може то самото да нарани някого... То е бебе още, не може да очакваш да се пази или да пази околните.
Двегодишно не може да играе с други деца, може да играе до тях под надзора на възрастен.
Двегодишно не разбира от пространни „обеснения“. То се учи не от думи, а от действията на хората около него.
Прекалено големи очаквания от толкова малко дете.

Това е дете, те така правят. Не на инат, а защото не са узрели достатъчно, за да преценяват.
Твоята работа като родител е да си до детето и да коригираш действията му. Ако няма пострадало друго дете, ако твоето не е наранено, значи е помогнало. На тази възраст това означава да помогне даден подход.
Децата са различни, някои нямат такива проблеми, но имат други. Независимо какви са, резултатите от възпитанието се виждат след години, не след дни.

При всяка агресия или недопустимо поведение първо предотвратяваш сблъсъка, после си събирате нещата и се прибирате или го разсейваш като отивате извън опасната зона.

Ако действаш с шамарки, детето ще се убеди, че това е начинът да разрешава проблемите си и тепърва ще имате проблеми.

Шамарки по дупето не са агресия госпожо ,не прибиваме детето все пак .Децата трябва да имат и граници , а те се създават .Естествено , че играят под надзора на възрастен не са оставени 10 деца по 2 години сами .Всъщност очаквах да се хванете за думата шамарки , но те не са шамари , а потупване по дупето и не е системно вкъщи .  Агресия вкъщи няма ако това за вас е агресия  значи имаме различни представи за нея . Поне аз не познавам дете , което да не е потупвано по дупето при грешка потупвано подчертавам , нее  ударено .По същата тая логика острия тон с думата " Не " също е агресия , а ако ни видите как се прибираме от площадката ще кажете че го отвличам .😁

А какво са точно "шамарките по дупето"? Ако учителката в яслата или наета от теб бавачка прави същото - шамарки по дупето - пак ли ще си ок или ще писнеш, че ти бият детето?

Щом трябва, стоиш до детето и контролираш, ако изобщо искаш да ви останат хора, с които да се виждате по градинките. Майките на другите деца няма да търпят да им скубят, дращят и ритат децата, колкото и да си им симпатична.  С обяснения за приятелството няма да стане към детето - то няма идея за приятели. На тази възраст децата развиват някакво подобно поведение, но не и постоянно да го проявяват. При категорично "не" започват да внимават дали да си позволят хапане и скубане. А се случва да го разберат и по трудния начин - когато другото дете отговори на свой ред.

Как реагираш ти, като те ощипе теб? Има един подход, който сигурно не си пробвала. Да демонстрираш как се чувства жертвата. Т.е., съвсем нарочно да направиш малко театър, когато ти посегне на теб. Да видиш дали ще се събуди чувство за вина.

Вижте  острия тон с думичката Не по тази логика също е агресия  ако се водим по тази логика  . Аз съм родител на това дете мога да го шляпна по дупето не съм отишла да шляпам другите деца , но това не е агресия моля ви .Вие къде прочетохте , че аз не седя детето ? Как си представяте нещата , че си пия кафето отстрани и  си пуша цигарката ли ?
Момичетата с които се събираме са изключително разбрани  ние без приятели няма да останем .Извинете , но ме изкарахте в момента , че аз казвам на детето да щипе , а аз търся съвет със справянето със ситуацията .Вкъщи никой не щипе  , аз имам и друго дете , което е възпитано по същия начин , но не щипе .Смятам , че децата се раждат със свой характер  както всяка отделна личност  ако вашето дете е спокойно , другото ще е по -бурно , третото по-срамежливо и така . Аз седя до детето постоянно не си мислите , че 10 деца под 2 годинки , защото такава ни е групичката са оставени без надзор .В интерес на истината не само моето дете проявява такива  изблици , случвали са и моето дете да го блъснат нарочно и  при  което съм наблюдавала ,  че родителя отсреща използва същата агресия , която вие определяте като такава , но то спира . Дъщеря ми в тези случай се смее тя го приема повече като игра .Очевидно за вас шамарче по дупето не е начин , говорено не е също начин , а аз смятам че говоренето е основния начин  независимо в коя възраст са . Думичката нее и хващане на ръката с остър тон не действа ,а по вашата логика се повтарям отново та също е агресия .Какво предлагате вие ? Нека забравим "агресията "  Като страна , която търси съвет бих искала да чуя вие как бихте се справили с такава ситуация.Въпреки че ако не ви се е случвало и детето ви е обрано и спокойно трудно бихте се поставили в отсрещната страна , където деца са с по -бурен характер и изключително чувствителни . По вашите думи трябва всички да отритнат моето дете явно така постъпвате вие , но ние не  се познаваме от вчера с тиа хора , а от години се събираме .Те все пак са деца грешат и тепърва ще грешат , а ние родителите сме затова да им покажем правилния път .Вие изключвате всички мои начини разбирам .Моля кажете вие как бихте се справили в такава ситуация.

Тогава какъв е проблемът? Детето си има характер. Можеш да го "шляпаш", защото е твоето дете. Защо се оплакваш изобщо като за теб всичко е ок?  В момента не искаш да чуеш никого и нищо, не си готова. Очакваш вълшебен съвет, който да се отнася само за детето, но не и за теб.

Детето ми никога не е шляпвано преди да почне да прави така . Изкарахте ме , че си пребивам децата .😆  Явно аз и майките с които излизам сме чудовища , защото аз не съм единствената , която е шляпвала детето си по дупето при грешка .Вие не казвате нищо съществено няма какво да чуя . Единствено говорите за шамарчето по дупето . Не виждам вашата гледна точка за справяне със ситуацията.Никой не е идеален нито аз нито детето ми ще бъде освен в моите очи .Не знам къде четете , че за мен всичко е окей .  Явно четете между редовете .Все още не чувам вашето мнение за справяне с проблема , а се хванахте за мен .Не съм писала за моето поведение просто ако няма какъв съвет да дадете излишно е да продължим да си пишем ?

Извинявам се за острия тон. Разбирам те, разбирам реакцията ти. Не понасям да чувам за пошляпвания и други подобни.

Заиграй децата, бъди и ти в играта, а не само наблюдател или съдия. Поставяй правилата и границите на тази игра.
Като става въпрос за това дали моето е било кротко - имам две, породени. Да не мислиш, че не е имало моменти, в които да са опитвали да се бутат, дърпат за играчка или нещо друго? Само че и двете деца са мои и няма как да приема, че едното ще драска и хапе, а другото ще търпи или ще отвръща по същия начин. Затова трябваше да ги науча да се разбират помежду си. Играех с тях, играехме тримата, гледах да се редуват, а станеше ли проблем за някоя играчка, гледах да им предложа или замяна, или на единия една, после да се разменят или им отклонявах вниманието от ябълката на раздора. Не са шляпани. Изнервящо ли е на моменти, досадно ли е? Да, и изнервящо, и досадно. Но няма друг начин, трябва да се издържи.

Отношенията между децата се регулират и децата се учат съвсем буквално как да общуват с другите деца. Няма нужда да влизаш в омаловажаваща реакция "изкарвате ме, че си пребивам децата". Много добре знаеш, че шляпването е недопустимо, защото също толкова добре знаеш, че ако някой друг извърши същото действие към твоите деца, веднага ще скочиш, че  ги бие. Затова просто приеми, че не може така и повече недей да го правиш. Бъди посредник и партньор, не очаквай всичко детето да открива самостоятелно.

Аз съм единствения родител , който седи до детето непрестанно , тъй като се страхувам да не нарани някое дете това не означава , че аз само ги гледам като съдия естествено  измислям им игри ,занимавам ги .Ситуацията е деликатна имам дете на 6 годинки много по-спокойна и обрана каквато съм аз .Малката ми дъщеря е избухлив характер такъв е баща й той бързо пали , но не агресира естествено вкъщи скандали  никога не е имало , но това е защото аз съм много обран човек и си меря думите .Шляпването по дупето не е придружено с ярост и агресия и висок тон . Изпускала съм си нервите естествено  както всеки човек , но е шляпвана аз също съм шляпвана като дете , че съм и удряна , но това не ме е направило с годините лош човек и човек отговарящ на агресията с агресия . Напротив създаде ми респект и знаех , че има граници ако татко повиши тон край знаех , че греша .Това че ми е повишавал тон не значи , че аз утре излизах и правех същото .Не сме  перфектни никой  не е .Явно имаме различни гледни точки за нещата за вас шамарчето по дупето е агресия за мен не е .Всъщност високия тон за мен е агресия  и то много повече би я уплашило от едно леко шамарче , а ако трябва да съм максимално честна не отиваме на площадката и аз да почвам през 5 минути шамарчета шамарчето е последното , което използвам след като вече е посегнала няколко пъти и не чува какво й се говори .Това, което за мен е най -добрия приятел в този случай е разговора , но  тъй като не съм била в такава ситуация с голямто ми дете ми е трудно да намеря правилните думи .