Васил Гюров готви рапани, при положение, че има човек на масата, алергичен към морски дарове.
Са, това не е някакъв каприз, да му се не знае. Това е легитимно болестно състояние. Човек не си дава сметка, но ако човек, алергичен към конкретна храна я яде може да изпадне в анафилактичен шок и да умре от задушаване. Това не е шега.
Гледам вечерта на Актьора и се убеждавам, че той много прилича на един мой познат.
Ще разкажа една история, която е лична. Скрит текст, сами преценете дали искате да го прочетете.
Като за капак на идилията аз съм оставен в пансиона SOS детско селище дрен през 1997 когато съм на осем години. Живота ми не е бил лек нито там нито където и да е.
Като за капак тази година се прегледах при психиатъра д-р Дроздстой Стоянов, който ми каза 2 неща - че като малък по всяка вероятност съм бил аутист и съм развил погранично личностово разстройство клъстер C с което в известна степен аз съм инвалид, поради очевидната ми непохватност да общувам нормално.
Та, през 2011 година аз завърших един пансион, наречен СУПЦ " Княз Борис Първи" със специалност шивач.
Но, айде, да премина вече към същината. Аз съм православен християнин, от 2011 насам. Кръстих се сам в Свети Седмочисленици, имам си кръстница, която е завършила същия факултет като мен в СУ, ФНПП със специалност музика. Та, тогава срещнах този режисьор, който се казва Димитър Радев, на среща на една група, която се казва Православна Младеж. Обясних му за трудната си съдба и той и част от групата решиха да започнат да ми дават някакви пари, защото работех за 210 лева на месец в една професионална кухня и като платя наема парите буквално свършваха. Тоя въпросния е известен като режисьор и сценарист на един филм, Рая на Данте. Филма до голяма степен описва неговата история, но с вкарани елементи, които нямат нищо общо с неговия живот - баща му е управител на Евскиноград и самия Димитър Радев живее в собствен апартамент на пъпа на София. Той също като мен е православен християнин и патриот точно като обсъждания от тази вечер герой. Също не умее да готви и също обича да изнася лекции.
Така например, веднъж Православна Младеж се беше събрала на предколедно тържество. Аз свирех на пианото и той ме накара да спра за да държи поредната си реч.
Той заедно с групата за периода от 2011 до 2014, когато влязох в университета ми помагаше като събираха по 30 лева на седмица или две за мен, докато седят в Пицария Виктория, правят 300 лева сметка а аз нямах въобще финанси да си плащам сметките и да имам време за учене.
По онова време, периода 2011 - 2013 година аз работех на пълен работен ден, учех във вечерна гимназия и всеки ден свирех на пианото в Столична Библиотека. Той упорито твърдеше, че пианото трябвало да го зарежа, защото не изкарвам никакви пари от него.
Когато влязох в университета той ми се обади веднъж да ме уведоми, че от сега нататък не мога да разчитам на него или на тях. Бях го послъгал 2-3 пъти през годините за пари, но многократно съм му искал прошка.
2015 година, през Септември ми наложиха запор на заплатата от съдия изпълнител, защото нито имам имоти, нито някакви активи. Бях изтеглил 300 лева от Изи Пей през 2013, за да си покрия наема и да си купя храна. Имам гръбначно изкривяване и сърдечен проблем, поради които аз често се изморявам. Почнах да пия енергийни напитки за да си набавям енергия, да работя по 9 - 13 часа на ден, да ходя на лекции, да взимам изпити, да участвам в концерти на факултета и като за капак да плащам общежитие и да се грижа за себе си. Само че, тогава на работното ми място не ми преведоха заплата за Септември. Аз не можех да си платя престоя в общежитието, защото буквално нямах време, ходейки на работа за 300 лева на месец, 150 в джоба на съдия-изпълнителя.
Попитах го, моля, помогни ми да си платя общежитието. Неговия идиотски съвет беше да ходя при ректора. Но аз по онова време бях в изпитна сесия със 7 изпита на главата и работа 7 дни в седмицата. Нямах нито времето, нито мислех, че това ще помогне. Отидох в комисията по настаняване, написах молба, но беше късно. Настаниха друг на моето място.
Къде беше Димитър Радев? Ни вопъл, ни стон. За малко да остана на улицата.
От тогава насам хора като Димитър Радев и тоя дървен философ, който говори за голите кълки и се преструва на православен християнин и в същото време жена му сготви цялата му вечеря, моите уважения.
Тоя пич си е типичния лицемер.
Като ще говори че изкуството възпитава, ето му една мисъл от Христос " Преди да гледаш треската в чуждото око виж гредата в своето".
Ненавиждам егоистични хора, които искат уважение и респект на база факта, че са ти дали някакви мижави копейки от собствената си набъхтена с 3 бона на месец сметка.
Много малко хора могат да живеят на гърба на родителите си на 50 години и да нямат никакви сериозни постижения в живота си, а в същото време хора като мен, които никой не е оценил са принудени да се трепят цял живот за 300 лева. Не. Няма да ме учи човек, на който му липсва емпатия да разбере самия себе си и колко голям егоцентрик е.