За връзките без бъдеще...

Чак обръщане на гръб ми се вижда пресилено, явно наистина все още не е преодоляно каквото е имало. При случайна среща поне едно здравей/здрасти, няколко разменени изречения, напълно нормално човешко отношение. Обаче без кафенца, чатчета и там подобна по-близка комуникация. Казали са старата любов ръжда не хваща, не е измислено случайно, даже и да е била неизживяна/несподелена.
Моята честно казано не съм я засичал до сега за толкова години, даже до скоро мислих, че е в чужбина и се изненадах като разбрах, че си е още тук. Не знам дали няма да ми се преобърне нещо като я видя на живо, обаче при многото и опити, покани, че и направо молби за срещи през годините не ми е трепвало нищо и макар любезно си е режех. Преди това ме беше махнала от социалните мрежи по време на драмите, след тва не сме се добавяли.
Не е толкова трудно, почти всеки си има някви такива неизживени работи, спазваш си поставените ограничения и живота си върви.

Ако аз приключа връзка, значи чувствата ми са напълно изчезнали. Затова отношението ми е спокойно, дружелюбно (искрено желая добро бъдеще на човека и да му потръгне с нова жена). Все пак за мен не е редно да общуваме много, защото не се знае насрещният какво си мисли, да не се получават недоразумения.
А мен не са ме зарязвали, там не знам как би било.

Мен са ме зарязвали, после са идвали да ми плачат и да се молят да се връщат, два пъти. Мммне, не връщам никого, непреклонна съм.

Те винаги се връщат. 😜

Сакън, моля ти се...

Споко, Куку, според Стивън Кинг, те само понякога се завръщат. https://knizhen-pazar.net/books/324/32408/3240823.jpg

След като взема решение все ми е тая дали ще иска да се връща и колко настоятелен ще е. Никога не съм приемала обратно някой мъж.

Хе-хе, все едни твърди и решителни жени тук...
По-твърди от мъжете, отиде на кино демографията.

Ами тия "твърди" мъже в повечето случаи "гоустват", което не е най-мъжката постъпка, нали.

От меки мъже се създават твърди жени.
Пръв принцип в СО.

Бих казала с пример, че често, тези неизживени тръпки са най-добре оставени в грфата "неизживени". В моя пример, запознонството се случи по ненадеен начин, когато като 23г студентка тръгнах да посетя приятелка в Любляна. Имах си "интеррейл билет" по друг повод, и така качвайки се на влака от Будапеща за Венеция, попаднах в едно купе с млад мъж от Венеция. На 25 беше, пътувал много, говореше унгарски, а впоследствие се оказа още няколко други езика, знаеше доста неща и за България, а като ми заяви, че обича да " сърфира по диаграмата на сърцето си", тотално ме впечатли🙂.

Да но, на Хърватската граница ме свалиха от влака, защото по него време искаха да представиш минимум 250$ джобни, за да те пуснат да минеш през Хърватия (не знаех, отивах за 2 дни на гости). И така, моят спътник се опита да убеждава хърватската полиция, безрезултатно. Написа си имейла върху моята книга за пътуване из Европа, даде ми няколко хиляди лири, които намери в портфейла си, и ми каза да му пиша, за да знае че съм ОК.

Звъннах на мойта приятелка от Словения, която дойде да ме прибере с баща си след няколко часа от границата. Като се прибрах в България си писахме в продължение на месеци имейли с гореспоменатия. Той ми прати покана за Италия, но аз междувременно заминах за Лондон на студентски обмен и така коренспонденцията след месеци неуспешно планиране за среща по време на Венецианския карнавал, секна.

Години след това си ме глождеше “какво би станало ако”. Като станах на 30 написах една картичка, която изпратих след още няколко години, (почти 10г) след онази ноемврийска нощ във влака. И много, ама много ми се иска сега да не го бях правила. Получих отговор, започнахме двугодишна връзка от далечно разстояние. И двамата пътувахме когато можехме, но въпреки голямата романтика, нито аз, нито той имахме възможност, а явно и желание, да се местим в нови държави. Трудно се приключва такова нещо и много се радвам, че по времето когато се осъзнах, че нямаме общо бъдеще, срещнах моя дългогодишен партньор и успях да затворя страницата като "какво стана", а не "какво ако?".

Лелеееее
Георги Господинов има няколко разказа, които по някакъв начин се преплитат с тази история.

Тва нищо не е, моята бивша след като успя да ме зареже цели два пъти искаше трети опит

Да ти кажа, случвало се е аз да си тръгна и после да се върна...
Обаче от мен ако си тръгне мъж, не приемам обратно.

Мъж от мен не си е тръгвал, но аз съм си тръгвала и сега не се свеня да го правя, ако реша.
От едни такива отношения без бъдеще са ми най-силните връзки.
То в живота трябват топки. За всичко. А за любов и връзка задължително. С щадене и тънки сметчици тези неща не стават. Нито са истински, нито пълноценни.