Тормоз от страна на майка ми и брат ми

Аврорке, сигурно в кофти у вас, но от това, което си написала излиза, че майка ти по цял ден не се спира, пере, чисти, сигурно и готви, а ти какво правиш, освен на прибежки до банята. Не може така, възрастна жена да не е самостоятелна, или поне да допринася за дома. Брат ти е прав да ти казва да се вземеш в ръце, макар и по груб начин.

Изнеси се.

Какво значение има какъв процент от жилището имаш?Трима сте наследници.По-добре си намери работа и квартира и разчитай на себе си.Твоята част от апартамента ти се пази,не я мисли.Оправи си живота .Сега са ти най-хубавите години.Разчитай на себе си,бъди независима.

На 36 имах дете, развод и ипотека. Бонусът ми беше три тромба в левият крак.
 Няма мама, няма бате. Изнасяш се, търсиш си работа и си живееш според твоите разбирания.

Авторката няма да се изнесе скоро, но поне работа трябва да си намери, така ще е извън дома повечето време и няма да се дразнят толкова

Авторката, а пари от къде изкарваш?
Като чета за отношението на майка ти - едва ли ти дава джобни.
Излизаш ли извън дома, виждаш ли се с познати? Дрехи и други неща как си купуваш?
Всички те съветват да си намериш работа. Няма да се повтарям.
Хем ще имаш средства, хем ще се виждаш с други хора. Малко клюки, кафе, малко работа и деня минал. Разнообразие някакво и не си крещите по цял ден.
Странно ми е жена на средна възраст да седи в къщи и да си пази частта от наследството. Живей го живота и мама ще се успокои.

Съжалих, че пуснах тази тема тук. Умолявам Администраторът да заключи моята тема! Не намерих разбирателство. Спирам да чета злостните ви коментари. Ако не можете да помогнете на човек, то по-добре си замълчете, защото така само натоварвате човекът, който моли за помощ!

Не е така, всички коментари са добронамерени и в твой интерес.

Кажи ти как ги виждаш нещата, вместо да искаш заключване, как си представяш  помощта, от която се нуждаеш.

Каква помощ очаквате? Някой да заведе майка ви на лекар и тя магически да спре да крещи? Да накараме роднините ви да се изнесат от техния апартамент и да ви оставят да живеете там сама? Да ви изпратим пари за да си построите собствена къща където няма кой да ви крещи? Какво се очаква от нас? Всички единодушно ви казаха как се разрешава този ви проблем, но решението не ви харесва. Това вече няма нищо общо с нас...

Какво разбирателство търсиш? Че си тормозена и нещастна? Такава си и това е отвратително човешко чувство!
Помогни си, сега! Не утре, не вдругиден, днес!

Кажи, дали те устройва вариантът работа-квартира и ако да- в каква област би искала да работиш. Сигурна съм,че ако дадеш малко повече подробности или споделиш, точно как би искала да ти помогнем ще срещеш отклик.
Друго,което би могло да ти свърши работа на този етап е купуването на малко жилище от брат ти, което да бъде за теб, а за него да остане основното. Не се сещам за трети вариант, но при всички положения,ако се изнесеш, независимо как, нещата ще се подредят.

Моите съболезнования за смъртта на обичания ви баща. 💐. Да почива в мир!

Събирам си мислите в момента и ще ти пиша какви идеи имам.

Търсих разбирателство тук. Никой не може да ми помогне, освен аз самата! Не исках нищо друго от вас, а не да ме нападате и да ме наричате с всякакви епитети. И помагам на майка си и не седя и лежа по цял ден, както някои хора написаха нещо подобно. Но на нея не й харесва как чистя. Когато измия чиниите, тя винаги проверя след мене как съм ги измила. Когато тя види само едно петънце по някоя чиния, и всички чинии пак започва да ги мие отново. И естествено прави грандиозен скандал, че видяла едно петънце по чиния. И готвенето ми не й харесва. Винаги се пречка в ръцете ми, когато режа продуктите и все не й харесва как съм ги нарязала. Но за нея винаги е мръсно. От някаква натрапчива мания страда. И баща ми й се карал с нея много пъти за това пране и чистене. Пример: на 40 дни от смъртта на баща ми, имахме гости - близки роднини и имаше бебе, което се напика на едно от леглата. Тя побесня, но не го изрази с думи. След като си заминаха гостите, започна да крещи вкъщи. След като брат ми си замина в неделя на София, тя полудя. Започна да пере всичко и да чисти. Тя не позволява гости вкъщи да идват, защото ще изцапат всичко с мръсните си дрехи и крака.

     Много ми липсва баща ми, защото той възпираше и успяваше по някакъв начин да я контролира. Сега останах сама с нея. А тя - какво прави, изхвърля му всички вещи и го обижда как ли не. Обвинява го, че си е отишъл. Боли ме много, че такава жена му е била съпруга. Отровила му е живота. Още от малка, майка ми вдигаше постоянно скандали и се караше с баща ми. И той преди да почине, просто искаше да се облече и да ходи по улиците и да не се прибере повече заради майка ми. Никога не беше благодарна на баща ми, че толкова много й помагаше - готвеше, чистеше, пазаруваше, поправяше доста неща вкъщи, ходеше с нея на нейното село и вършеше всякаква работа на нейното село, а тя просто не искаше да отиде на неговото село и да му помогне. Когато баща ми свърши работа на нейното село, започваше да крещи и да се кара пак с него.

     Така че такава помощ търсих - разбирателство. Няма как да ми помогнете по друг начин.

    Още настоявам и умолявам Администраторът да заключи темата ми!!!

Добре, бе жена, а защо не искаш да се махнеш от този ад. Прекрасно знам,какво е взискателна майка с такива мании. Разбираш ли,че ако не го направиш,ще си пропилееш живота в самосъжаление. Искаме да ти помогнем, но ти бягаш. Недей.

Дженифър осъзнаваш че майка ти има проблем. Някакво разстройство. Брат ти също. Махни се, иначе ти също ще врътнеш. Съвсем добронамерено ти го казвам. Нито някой те напада.