Пожелахте да прочетете.
Ето обещаната история. Предварително се извинявам за дългия.
БЕЗКОНТРАКЦИОННО РАЖДАНЕ
ИЛИ ЕДНА ИСТОРИЯ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ
Контракциите ме хванаха на 9 срещу 10 юли – точно на финала на Световното. Италия вкарва гол и мъжа ми вика от радост и аз викам, но гола не ме интересува и въобще не съм толкова радостна. Ту се присвивам, ту спя. Съпругът ми, погълнат от мача, ме съветва: „Потрай още малко. Имай предвид, че и доктора ще гледа мача.” Обаче ме боли - две не виждам. Свърши мача, свърши трето полувреме. Тук е момента да кажа, че моето малко ангелче е много съобразително още от утробата. Седи си там, кротува, докато не свърши футболната нощ. Обаче като свърши ....
Та свърши всичко свързано с футбола, а аз с контракции на 5 минути и се чудя да тръгваме ли. Много ме беше страх да не ме върнат. Еей голям позор щеше да бъде. Обаждам се в болницата да питам какви обезболяващи срещу контракции да взимам. Дежурната лекарка ме посъветва да отида в болницата. Само това чаках. Отивам и се оправдавам: „Миии тъй като ме поканихте ...”
Извършват ми всички процедури (Знаете ги). И лягам в предродилна зала. Лежа – контракции няма. Седят около мен акушерките и трополят с пръсти в очакване. А контракции няма. Това става към 2-2,30 през нощта. Аз вече се чувствам неудобно и излишна в тази компания. През главата ми минават мисли как ще ме пратят да си ходя в къщи и хоп една контракцийка – пренебрежимо лека и кратка. Целият лекарски екип ме успокоява: „Не се притеснявай, то като ти изтекат водите ще се засилят.” Вече не ме свърта на туй легло и списание нямам да чета дори. А една възрастна акушерка ми вика: „Стига си приказвала, пази си силите за после. Спи сега.” Какво ти спане, аз съм дошла да раждам. Реших, че ще ходя до тоалета. И хоп изтекоха ми водите. „Никаква тоалетна, обратно на леглото.” Пак не ме огря разнообразието. И почнах да хълцам. Ама хълцам ви казвам, целият коридор кънтеше – като магарица. И не мога да спра.
В един момент ударите от апарата за детето спряха. И се почва „Сестра, кислород.” „Давай системата.”, „Бързо.” – и всякакви такива изрази а ла Спешно отделение. Аз от хълцането явно съм разместила апарата, но това не попречи на екипа да ме упоят с кислород. И после пак затишие. Никакви контракции. Напълно по рачешката.
На сутринта дойде съпругът ми да ме види дали съм родила. И като ме почнаха едни контракции. Помолих го да стои при мен, че ми действа контракционно. Лекарите нещо не бяха съгласни.
Сложих си епидурална упойка, за която сега съжалявам. Напълно излишна е, а и много опасна.
Вече в родилна зала – родих. Д-р Яков ми скачаше по корема, но всичко мина много бързо и забавно.
На всеки пожелавам такова раждане.

Цели...20 см

, мале и това се отнася за мойта снаха


Той се роди с доста дълга коса, но сега е два пъти по-дълга и засега не е опадала!
Дано да не оплешивява никога

Ако все пак Весела се чувства влюбена,може да се нареди след нас
Току виж Алекс взел приза "Най-желан ерген" 
Утре Нестле-то. 
На мама голямото момче! 

Не сме искали да нараним чувствата на Дая, тя наистина е достойна да бъде с такъв русокос красавец