С този коловоз няма да е много уплашен 
- Публикувана: 15 юли 2022, 12:33 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2022, 21:02 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...35
Две дами във фитнеса разговарят:
- Кое ти е любимото упражнение?
- Да дъвча.
*****
Седиш прав - разширени вени...
Седнеш - хемороиди...
Влюбиш се - инфаркт...
Да си полегна тогава ...
*****
Днес ходих на доктор.
Постави ми диагноза - забавно развиваща се!
- Кое ти е любимото упражнение?
- Да дъвча.
*****
Седиш прав - разширени вени...
Седнеш - хемороиди...
Влюбиш се - инфаркт...
Да си полегна тогава ...
*****
Днес ходих на доктор.
Постави ми диагноза - забавно развиваща се!
-Скъпа, цяла нощ сънувах, че карам влак.
-А аз, че правя любов.
-С мен ли?
-Не, ти замина нанякъде с влака.
***
Реших да спортувам.
И още от началото съм объркал всичко!
Вместо гири, съм взел бири...
***
Влиза млада жена в кафене и поръчва:
-Моля едно кафе с десет захарчета.
Лелката зад бара:
-Не се мъчи ма, леля, вземи си една толумбичка!
***
Добра жена: това е жена също като мен, само че добра.
-А аз, че правя любов.
-С мен ли?
-Не, ти замина нанякъде с влака.
***
Реших да спортувам.
И още от началото съм объркал всичко!
Вместо гири, съм взел бири...
***
Влиза млада жена в кафене и поръчва:
-Моля едно кафе с десет захарчета.
Лелката зад бара:
-Не се мъчи ма, леля, вземи си една толумбичка!
***
Добра жена: това е жена също като мен, само че добра.
Журналист отива в далечно село, за интервю. Намира бай Иван и го моли да разкаже някоя радостна история...
- Един път в гората се загуби на кмета жената, търсихме я, няма я, няма, накрая я намерихме жива и здрава, огромна радост настана и ѝ се изреди цялото село...
- Абсурд - казал журналистът - не мога да разкажа в ефир тази история, моля, дай някоя друга.
- Един път в гората се загуби на попа жена му, търсихме я, няма я, няма, накрая я намерихме жива и здрава, огромна радост настана и ѝ се изреди цялото село...
- Абсурд - казал отново журналистът - не става за ефир, остави тези истории за радост, моля, разкажи някоя тъжна история, но поне да става за ефир.
- Добре - продължил бай Иван - имам и тъжна история. Един път аз се загубих в гората...
- Един път в гората се загуби на кмета жената, търсихме я, няма я, няма, накрая я намерихме жива и здрава, огромна радост настана и ѝ се изреди цялото село...
- Абсурд - казал журналистът - не мога да разкажа в ефир тази история, моля, дай някоя друга.
- Един път в гората се загуби на попа жена му, търсихме я, няма я, няма, накрая я намерихме жива и здрава, огромна радост настана и ѝ се изреди цялото село...
- Абсурд - казал отново журналистът - не става за ефир, остави тези истории за радост, моля, разкажи някоя тъжна история, но поне да става за ефир.
- Добре - продължил бай Иван - имам и тъжна история. Един път аз се загубих в гората...
Иванчо все мрънкал, че иска братче и на баща му му писнало:
- Вземи тези семена, посей ги в градината и като поникнат, щъркела ще дойде.
След месец на комшиите им се ражда бебе. Събрали се всички, да празнуват, а Иванчо казва на гордия баща:
- Ако не бяха на татко семенцата, нямаше да се фукаш сега.
Какви са плановете ви за есента?
- Ще пия.
- Имахте същите планове и за лятото.
- За какво въобще да си говоря с човек, който не вижда разликата между веселия летен запой и депресивното есенно пиянство!
Възрастна двойка седяла на масата и вечеряла. По едно време, без никакво предупреждение мъжът пляснал съпругата си зад врата. Тя ахнала:
- За какво беше това, по дяволите?
Оня обяснил:
- За петдесет години скапан с*кс!
Бабичката се замислила за секунда. После отишла до кухнята. Взела най-големия тиган. А когато се върнала - треснала с него благоверния си по главата!
Той се хванал с две ръце за болното място и простенал:
- Това пък - за какво беше?
Жена му отговорила:
- За това, че знаеш каква е разликата!
- Вземи тези семена, посей ги в градината и като поникнат, щъркела ще дойде.
След месец на комшиите им се ражда бебе. Събрали се всички, да празнуват, а Иванчо казва на гордия баща:
- Ако не бяха на татко семенцата, нямаше да се фукаш сега.
Какви са плановете ви за есента?
- Ще пия.
- Имахте същите планове и за лятото.
- За какво въобще да си говоря с човек, който не вижда разликата между веселия летен запой и депресивното есенно пиянство!
Възрастна двойка седяла на масата и вечеряла. По едно време, без никакво предупреждение мъжът пляснал съпругата си зад врата. Тя ахнала:
- За какво беше това, по дяволите?
Оня обяснил:
- За петдесет години скапан с*кс!
Бабичката се замислила за секунда. После отишла до кухнята. Взела най-големия тиган. А когато се върнала - треснала с него благоверния си по главата!
Той се хванал с две ръце за болното място и простенал:
- Това пък - за какво беше?
Жена му отговорила:
- За това, че знаеш каква е разликата!
Не е виц, но ме разсмя. И ще съм благодарна, ако някой даде информация как мога да си купя книгата на авторката. Харесвам нейните истории.
Скрит текст:
Звъни ми телефона по никое време. Гледам аз - един и половина. То че съм нощна птица, си е истина, ама никой не ми звъни по това време. И моята общителност си има граници!
Обаче вдигам аз и отсреща ми някой хълца сърцераздирателно.
Направо ми спря сърцето! Непознат номер, посреднощ и някой реве!
-Ало-казвам толкова пискливо, че сама не мога да се позная.
-Ти ли си, Ванче, ти ли си лелиното?
Че съм аз, аз съм. Ама каква пък е тази среднощна леля?
-Аз съм-викам.
-Ох, леля, голямо нещастие ни сполетя!
А сега де!
-Кой се обажда-питам-и какво е нещастието?
Тъй де, посреднощ нямам време за заобиколки.
-Как не ма позна, леля, бива ли така? Ами леля ти Въчка съм, на майка ти братовчедката. Ама майка ти верно вика, че си се отродила от нас! Родната си леля да не познаеш!
Какво вика майка ми, аз си знам. А тази леля не съм я чувала и виждала от поне 25 години!
-Та какво е станало-питам делово, че целият род на майка ми са такива кралици на драмата, та ако чакам ще стигнем по обяд до същността.
-Ами братовчед ти, Насето. Сгоди се!
Аз този братовчед го помня като едно топчесто и ужасно ревливо хлапе, заради което си отнасях редовно боя. Ама като сметнах наум, той гони вече 45 най-малко! Време му е да се сгоди, че е и позакъснял!
-Ох, леля, сгоди се, пък тя булката с дете и разведена! Голям срам!
Ами той е на 45, да не искаш някоя 18 годишна да вземе-мисля си аз.
-Та да дойдете утре с мъжа ти на гости, да му поговориш. Че теб може и да те чуе, и той като теб стихове пише...
Демек е завеян!
-Как ще дойда да обяснявам на 45 годишен мъж за кого да се сгодява? - питам аз.
-Ох, на 50 стана леля, ама дете си е още! Тя тая е златотърсачка, полакомила се за апартамента и колата!
-Лельо, недей така. На 50 години хубаво, че си е намерил късмета. Сам ли да стои?
-Ама как сам, ма леля? Ами аз? Аз за какво съм? Майка съм му, толкоз трудно го родих и от гледах...
Аз тази песен съм я слушала в различни варианти. А бе тия мъжки майки да не си мислят, че ние момичетата ги берем в градините?
-Да дойдете, леля, моля ти се.
След двучасови кандърми кандисах. То повече от безсъние, отколкото от роднинска солидарност!
Та тръгнахме с мъжът ми, навъсен като буреносен облак. Разбирам го и му съчувствам, ама като се е оженил за мен, ще търпи! Няма само аз да страдам!
Влизаме ние и щрак-машината на времето заработи. Нищо не е мръднало от постсоциалистическия шик! Ни килим, ни секции, ни булани ! Даже шишето от "Рексона" си краси секцията!
Лелята й тя не е мръднала, само се е посъсухрила като есенна ябълка на слана. Братовчедът си е все топчест, ушите му като дръжките на чайник!
Обаче булката-трепач!
Една нагримирана, с поличка до под трибуквието, устничките стиснати, косичката бяло-руса!
Снаха - мечта!
Подава ми две пръстчета :
-Дили.
И премята крак връз крак, а братовчедът търчи наоколо като квачка около пиленце и току й сипва нещо.
Лелята се навъсила като старопланинска буря през зимата, абе-идилия .
Та седим ние, говорим си за поезия, игнорирам аз подмигванията на лелята и изведнъж булката вика:
-Пък моето бедро е метър и десет!
Ха сега де! Моят ръст е метър и половина, пък да си меря бедрото и през акъла не ми е минало! Не че ще се класирам !
Моят мъж почва да кашля мъчително и бяга на терасата!
Чудя се аз-по килограми я бия, ама то не е за хвалене! И по гръдна обиколка също, моята си е съвсем натурална. Ама да не вземе да се обиди нещо!
-Та къде ще живеете-питам аз, колкото да сменя темата деликатно.
-Как къде-вика булката. - Тук. Само Писанчо да изхвърли тези вехтории и се нанасям!
Мале мила!
Лелята подбели очи, Писанчо хукна за валидол, мъжът ми гледа втрещен, пък аз направо избягах !
Избягах от апартамента по стълбите и шашнах бабите пред блока, като се смях десет минути, докато многострадалният ми мъж напусне бойното поле!
Сега той ми се сърди, че съм го изоставила. Майка ми се сърди, че не съм помогнала в неравната битка. Лелята се сърди, че не съм разубедила детенцето да не се жени. А булката се сърди, че не съм оценила подобаващо дължината на бедрото й!
Всички се сърдят!
Обаче на мен ми е хубаво!Защото съм лош човек!
Ама вече на непознати номера посреднощ не вдигам!
Да си знаете!
Таня Арабова
Обаче вдигам аз и отсреща ми някой хълца сърцераздирателно.
Направо ми спря сърцето! Непознат номер, посреднощ и някой реве!
-Ало-казвам толкова пискливо, че сама не мога да се позная.
-Ти ли си, Ванче, ти ли си лелиното?
Че съм аз, аз съм. Ама каква пък е тази среднощна леля?
-Аз съм-викам.
-Ох, леля, голямо нещастие ни сполетя!
А сега де!
-Кой се обажда-питам-и какво е нещастието?
Тъй де, посреднощ нямам време за заобиколки.
-Как не ма позна, леля, бива ли така? Ами леля ти Въчка съм, на майка ти братовчедката. Ама майка ти верно вика, че си се отродила от нас! Родната си леля да не познаеш!
Какво вика майка ми, аз си знам. А тази леля не съм я чувала и виждала от поне 25 години!
-Та какво е станало-питам делово, че целият род на майка ми са такива кралици на драмата, та ако чакам ще стигнем по обяд до същността.
-Ами братовчед ти, Насето. Сгоди се!
Аз този братовчед го помня като едно топчесто и ужасно ревливо хлапе, заради което си отнасях редовно боя. Ама като сметнах наум, той гони вече 45 най-малко! Време му е да се сгоди, че е и позакъснял!
-Ох, леля, сгоди се, пък тя булката с дете и разведена! Голям срам!
Ами той е на 45, да не искаш някоя 18 годишна да вземе-мисля си аз.
-Та да дойдете утре с мъжа ти на гости, да му поговориш. Че теб може и да те чуе, и той като теб стихове пише...
Демек е завеян!
-Как ще дойда да обяснявам на 45 годишен мъж за кого да се сгодява? - питам аз.
-Ох, на 50 стана леля, ама дете си е още! Тя тая е златотърсачка, полакомила се за апартамента и колата!
-Лельо, недей така. На 50 години хубаво, че си е намерил късмета. Сам ли да стои?
-Ама как сам, ма леля? Ами аз? Аз за какво съм? Майка съм му, толкоз трудно го родих и от гледах...
Аз тази песен съм я слушала в различни варианти. А бе тия мъжки майки да не си мислят, че ние момичетата ги берем в градините?
-Да дойдете, леля, моля ти се.
След двучасови кандърми кандисах. То повече от безсъние, отколкото от роднинска солидарност!
Та тръгнахме с мъжът ми, навъсен като буреносен облак. Разбирам го и му съчувствам, ама като се е оженил за мен, ще търпи! Няма само аз да страдам!
Влизаме ние и щрак-машината на времето заработи. Нищо не е мръднало от постсоциалистическия шик! Ни килим, ни секции, ни булани ! Даже шишето от "Рексона" си краси секцията!
Лелята й тя не е мръднала, само се е посъсухрила като есенна ябълка на слана. Братовчедът си е все топчест, ушите му като дръжките на чайник!
Обаче булката-трепач!
Една нагримирана, с поличка до под трибуквието, устничките стиснати, косичката бяло-руса!
Снаха - мечта!
Подава ми две пръстчета :
-Дили.
И премята крак връз крак, а братовчедът търчи наоколо като квачка около пиленце и току й сипва нещо.
Лелята се навъсила като старопланинска буря през зимата, абе-идилия .
Та седим ние, говорим си за поезия, игнорирам аз подмигванията на лелята и изведнъж булката вика:
-Пък моето бедро е метър и десет!
Ха сега де! Моят ръст е метър и половина, пък да си меря бедрото и през акъла не ми е минало! Не че ще се класирам !
Моят мъж почва да кашля мъчително и бяга на терасата!
Чудя се аз-по килограми я бия, ама то не е за хвалене! И по гръдна обиколка също, моята си е съвсем натурална. Ама да не вземе да се обиди нещо!
-Та къде ще живеете-питам аз, колкото да сменя темата деликатно.
-Как къде-вика булката. - Тук. Само Писанчо да изхвърли тези вехтории и се нанасям!
Мале мила!
Лелята подбели очи, Писанчо хукна за валидол, мъжът ми гледа втрещен, пък аз направо избягах !
Избягах от апартамента по стълбите и шашнах бабите пред блока, като се смях десет минути, докато многострадалният ми мъж напусне бойното поле!
Сега той ми се сърди, че съм го изоставила. Майка ми се сърди, че не съм помогнала в неравната битка. Лелята се сърди, че не съм разубедила детенцето да не се жени. А булката се сърди, че не съм оценила подобаващо дължината на бедрото й!
Всички се сърдят!
Обаче на мен ми е хубаво!Защото съм лош човек!
Ама вече на непознати номера посреднощ не вдигам!
Да си знаете!
Таня Арабова
