За самотата в брака

  • 12 524
  • 347
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 6 640
За психотерапевтите животът е поредица от травми - гушкан си много, не си гушкан много, роден си секцио, роден си естествено, баща ти е работил много, баща ти е бил дълго безработен, майката ти те гледала прекалено дълго, майка ти стояла по майчинство само два месеца и т.н. Излиза, че каквото и да направиш, все е травматично и грешно.
Наистина е глупост авторитетно да заявяваш, че някакъв субективен модел, роден в нечия глава, е общовалиден за отношенията в семейството.

# 286
  • Мнения: 1 525
За психотерапевтите животът е поредица от травми - гушкан си много, не си гушкан много, роден си секцио, роден си естествено, баща ти е работил много, баща ти е бил дълго безработен, майката ти те гледала прекалено дълго, майка ти стояла по майчинство само два месеца и т.н. Излиза, че каквото и да направиш, все е травматично и грешно.

А не е ли глупаво да дефинираш една наука и професия, в която има множество течения, научни трудове, книги - чрез само една ограничена теза, която си си извадил на база на личните ти впечатления.

# 287
  • Мнения: 7 921
Така е и с моите, с големия имах малко повече време и се занимавах повече време с него като се роди малкия. Даже в яслата и дг плачеше за тати, не за мама. С малкия се включих по късно, ама и с него имам добра връзка, въпрос на желание е, дори и при липса на достатъчно време. За гушкането, определено е нужно, тва си е инстинкт при децата и не е добра идея да бъдат лишаване когато имат нужда. Вече лиготиите са друга работа, там ясно.

# 288
  • Мнения: 2 052
Изобщо не съм съгласна с червения цитат. Според моите наблюдения, по-скоро второто дете е по-гушканото и по-глезеното. Първото обира амбициите и на двамата си родители и „проправя пътеката“ на по-малките деца. С първото се държат най-строго, възпитават го най-много и т.н. С второ, трето – както дойде, защото родителите вече са се поизморили от амбиции и възпитание, а и вече са започнали да осъзнават, че не всичко става така, както са си мислели предварително.

И аз мисля, че най-голямото е в нелекото положение върху него да се изливат с най-голяма сила неврозите и фантазиите на родителите. Допълнителното подсилване в последните десетилетия на този процес и разширяването му и към останалите деца като отношение е много добре описано (макар и накратко) от Филип Слейтър в The pursuit for loneliness, проследявайки промяната в разбирането за детето от имащо фиксирана природа и характер, които родителите имат за задача да нагодят към живот сред други хора (т.нар. стара школа)  и идеята за детето като бъдещ възрастен, който има "уникален потенциал" и който ще се развие като повече или по-малко интелигентен, повече или по-малко креативен и повече или по-малко "здрав" -- всичко в зависимост от това, което получава като отношение от родителите си. И компромисът за това да се очаква родителят да взема предвид  вътрешния живот на детето е, че вече цялата му личност е поле за изява, влияние и моделиране на родителите. В една продуктово ориентирана култура на родителя е внушено, че със съотвените усилия (и разбира се, индустрия, снабдяваща го със съответните продукти и услуги), той е в реалната позиция да "произведе" нещо изключително.  И първото дете наистина го отнася най-силно.

# 289
  • Мнения: 6 640
Скрит текст:
За психотерапевтите животът е поредица от травми - гушкан си много, не си гушкан много, роден си секцио, роден си естествено, баща ти е работил много, баща ти е бил дълго безработен, майката ти те гледала прекалено дълго, майка ти стояла по майчинство само два месеца и т.н. Излиза, че каквото и да направиш, все е травматично и грешно.

А не е ли глупаво да дефинираш една наука и професия, в която има множество течения, научни трудове, книги - чрез само една ограничена теза, която си си извадил на база на личните ти впечатления.

А не е ли глупаво да твърдиш, че някой, когото не познаваш и не знаеш нищо за неговия опит, образование и т.н., е изградил ограничена теза, базираща се на личните му впечатления?

# 290
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
За психотерапевтите животът е поредица от травми

Не.
Всяко едно събитие може да бъде травматично, дори и на пръв поглед да е безобидно. Всичко зависи как човекът го е възприемал и подсъзнателно запаметил.
Работата на терапевта е да намери това събитие и пациентът да осъзнае случилото се. Защото травмите обикновено са неосъзнати.
Изключвам сериозни събития като война, насилие и т.н
Там има някаква осъзнатост, ако си възрастен, но пак травмират.

# 291
  • Мнения: 1 525
Ами ограничена теза е мнение към тезата, а не към човекът изразяващ я. Твоята теза не е ли ограничена? Или е много широка?

# 292
  • Мнения: 1 703
Сложно е...Във всеки случай разпитването и ровенето за причините, може да засили затвореността, отчуждението и негативизма при този мъж.
Незнам дали си заслужава но може би една промяна в обстановката (значителна ), и във графиците, може да направи някакъв рестарт.
И да допълня нещо - в много от съветите тук се препоръчва разговори, споделяне, и задълбочено разнищване на проблемите (това от бгмамите ).
Това за жените като цяло са много релевантни неща, но за повечето мъже са крайно неприятни, и често се случва да бъдат посрещани на нож, даже се стига до разни видове агресии.

# 293
  • Мнения: 805
И да допълня нещо - в много от съветите тук се препоръчва разговори, споделяне, и задълбочено разнищване на проблемите (това от бгмамите ).
Това за жените като цяло са много релевантни неща, но за повечето мъже са крайно неприятни, и често се случва да бъдат посрещани на нож, даже се стига до разни видове агресии.
Защо си мислите, че става въпрос за "разговори" от типа полицейски разпит? Става върос за най-нормални разговори - какво му е на човек, кое го напряга и дразни, кое му е на тамън, за какво си мисли когато нещо не го кефи или пък когато го кефи - ей такива най-елементарни неща, които, според мен, всяка двойка трябва да си казва. Иначе всеки нещо си мисли, пък то се оказва друго. Имаше една картинка-закачка, вървеше във фейсбук как  мъж и жена лежат в леглото с гръб един към друг и жената си мисли как той й е сърдит, а той си мисли как го тормози ремонтът на колата. Та, ако не се казват с истинските имена нещата, няма как да се очаква истинско развитие на нещата, мисля аз.

# 294
  • София
  • Мнения: 16 140
Ама те много мъже наистина се напрягат дори от нормални разговори. Може да има общо с това, че при тях емоционалността не се толерира. Но това води до много проблеми, и до трудното им решаване. А после жените били тея, дето мълчали и викали "нищо ми няма" Joy Така или иначе, нещата пак опират до емоционална зрялост. Ако няма качествена комуникация, нещата рано или късно тръгват към блатото. С мълчание нищо не се оправя.

# 295
  • Мнения: 1 525
Може да има общо с това, че при тях емоционалността не се толерира.

А толерира ли се наистина :

- жените се влюбват в мъже, които са силни психически
- мъж проявяващ слабост редовно пред жена си - яде хурката накрая, защото привличането й пада, неочаквано дори за нея, и скоро тя го приема като приятел
- на работа ако покажеш емоционалност, особено в негативния спектър - страх, паника, алабала - те приемат за неблагонадежден.
- дори във форума ако покажеш силна емоционалност и си мъж - ще те изядат

# 296
  • София
  • Мнения: 16 140
Е нали това казах, че НЕ се толерира Wink Но ако не можеш да си позволиш да си уязвим с партньора, значи или при теб емоционалността е тотално бъгната, или партньорът не става. Разбира се, да не се бърка с някого, който постоянно е в емоционални кризи. Говорим за нормални прояви.

# 297
  • Мнения: 805
Какво значи силна емоционалност? Първосигналност? Крещене или силна радост? Или реагиране с емоции, които обаче разпознаваме какви са? Но всичко това пак води към въпросите за емоционалната интелигентност.

# 298
  • София
  • Мнения: 4 668
Лъвичката е пряк пропагандатор на нео-либералните доктрини. От А до Я. Чак ми е чудно понякога, толкова голямо съвпадение. Най-различни типове доктрини, на всичките е поддръжник. Да беше платен трол, разбирам, ама уж не е. Евентуално може да работи в някаква такава НПО организация, която се финансира грантово-вертикално и там да си получават някакви "наръчници", разписани в 1000 страници. То и психолог е сравнително трудно да се реализира с частна практика и лично изработен труд.

# 299
  • София
  • Мнения: 16 140
Ау, Тангра, ще се поболееш от мен Joy

Общи условия

Активация на акаунт