За самотата в брака

  • 11 260
  • 347
  •   1
Отговори
  • Мнения: 227
Здравейте. Предполагам, че НЕ всички семейни са в това положение и слава Богу.

С мъжа ми сме заедно от 3 години и половина. Набързо се оженихме, заживяхме заедно. Имаме дете на година и половина, желано. Мъжът ми твърди, че иска и второ дете, но не съм убедена, че в действителност е така.
Секс не правим много често, той има здравословен проблем напоследък.. Не е там въпроса. Обзела ме е самота и мисля, че и той се чувства така. Няма я страстта, а сме заедно от сравнително скоро. Откакто се роди детето, нещата се промениха, и все пак имаме баби наблизо и те помагат често, не е като да не намираме време за нас си. Желание сякаш няма и хъс да се бориш за любовта, ако изобщо е било любов.

Все се надявам да е някакъв период, който да преминем и да останем заедно. За момента не смятам да се развеждам, нямам и желание за това, но ми тежи самотата, това отчуждаване и исках да споделя и да попитам онези от вас, които са се чувствали така - колко време продължи и какво направихте, за да промените нещата..

# 1
  • Мнения: 21 438
Може би е време да погледнете на връзката си като на семейство от зрели хора, а не да търсиш страст и пеперуди и борба за любовта,  точно в момента, в който детето ти е бебе, а мъжът ти със здравословен проблем. Сега трябва да сте екип, а не драматични влюбени.
Все пак кажи на мъжа си как се чувстваш и се опитай да разбереш той как ги вижда нещата, но не се учудвай, ако за него връзката ви си е наред.

Ако се чувстваш неразбрана и имаш нужда нещо  да обсъждаш, нещо да се оплачеш, тегаво ти е, но не знаеш точно какво, трябва ти сродна душа,  моят опит показва, че тази необходимост се запълва по-добре от приятелка, надявам се че имаш такава.

# 2
  • Мнения: 227
Сродна душа, да, вариант за споделяне. Пиша тук, заради анонимността Simple Smile

Здравословният му проблем не е толкова сериозен, по-скоро хроничен, вече 2 години...

Детето ни вече расте, не е съвсем бебе.
И това не е някакво моментно чувство на скука през събота. От доста месеци се чувствам така, затова използвах думата "самота".

# 3
  • Мнения: 3 178
На работа ходиш ли? Да не е просто рутина...

# 4
  • Мнения: 704
Явно са миналите трите първи години на химия, със страстта, дъгите и мечетата и сега идва трудната задача. Дай си време и не прибързвай, особено когато влезе човек в кръга с майчинството идват кризи.

# 5
  • Мнения: 227
Ходя на работа...

И аз това се зачудих, дали не е някаква позакъсняла следродилна депресия, но не ми изглежда така.

# 6
  • Мнения: 1 572
Ако си възобновите сексуалния живот чувството за самота според мен ще изчезне.
Така или иначе трябва да работите в тази посока, за да имате пълноценен семеен живот с бъдеще, а не съквартиранство. Евентуално и със забежки след време.

# 7
  • Мнения: 227
Точно от съквартирантството ме е страх. Колкото до сексуалния ни живот, да, той страда и не знам как да повлияя. Мъжът ми ме избягва от месеци, а когато все пак го правим, повечето пъти сякаш просто отбива номера, съответно на мен ми става обидно и за съжаление вече дори не ми е проблем това, че рядко сме интимни.
Сякаш съм затънала в блато, от което нямам сили и желание да се измъкна. Не ми е добре така, но не виждам начин да оправя нещата, а той не иска и да говорим за това. Чувствам се неразбрана, емоционално и физически изоставена.

Детето, разбира се, е страхотно. Обичам го и то ме прави щастлива. Харесвам си и работата. Бракът ми обаче яко куца...

# 8
  • Мнения: 2 577
Greyspirit, а говорите ли си? Имам предвид за нещо различно от това какво да се напазарува, какво да се яде, дали е спало детето и прочие битовизми. Споделяте ли си кой какво е правил, какво е гледал, прочел или пък видял по СМ, ако щеш и спорове по актуални теми. Излизате ли заедно например на разходка или на заведение?  Имате ли някакви общи хобита?
И така ли е от началото или само в последно време е така?

# 9
  • Мнения: 227
Опосум, в началото не беше така, тоест когато все още не се беше родил сина ни.
И сега си говорим, имаме общи хобита, но в последно време той предпочита сам да им се наслаждава. Много често дори през последните 2 седмици заспива пред телевизора в другата стая и там пренощува... Избягва ме просто. Пробвала съм да говорим по въпроса, но той се оправдава все с нещо, или бил уморен, или изнервен или не му е добре.. Евентуално нещата се пооправят за някой и друг ден и после пак същото, с тази разлика, че преди се дразнех, а сега се чувствам уморена.

# 10
  • Мнения: 2 577
Това изобщо не звучи добре.
Ако бях на твое място и го обичам, щях да настоявам да разбера причината.
Бих заподозряла три причини: болестта го прави такъв, има друга връзка, вече не изпитва чувства.
Не бих търпяла някой да спи в другата стая и да не знам защо.

# 11
  • Мнения: 18 523
Любовница вариант ли  е?

# 12
  • Мнения: 227
Любовницата не е вариант. Сигурна съм, че няма...

Ами предполагам, че не ме обича вече, но пък твърди че искал да имаме и второ дете, което на мен не ми звучи добре имайки предвид, че между нас нещо не върви.
Някак си, бих го приела за тъмен период, но ако бяхме женени от 20 години, а ние сме заедно от едва 3-4. И това е тъпото, че той не прави нищо по въпроса и не иска да говорим по темата.

# 13
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 009
Набързо се оженихме, заживяхме заедно.
Ами явно не сте се опознали достатъчно, нито един друг, нито себе си, моментната емоция се е изживяла и сте останали без капацитет за повече. От това което пишеш ми изглежда че ти очакваш някой да те развлича, явно не си попаднала на такъв тип съпруг и ти липсва внимание, но това може да си го намериш извън дома, дали в интернета или в реала си е твой въпрос. Другият вариянт е да насочиш всички усилия да бъдеш майка и това дете да стане център на ежедневието ти, а "бракът" да остане нещо второстепенно, колкото толкова ¯\_(ツ)_/¯

# 14
  • София
  • Мнения: 3 397
А какво правите в свободното си време? Почивки някакви? Как си прекарвате времето заедно? За какви неща разговаряте? Обсъждате ли бъдещето си и как се виждате след 5-10-15г.?

С ММ също сме заедно малко над 3г с дете на 1г10м. Определено имаме рутина, често сме толкова уморени, че някой заспива с детето докато го приспива и не ни остава време заедно. Обаче гледаме да прекарваме и качествено време заедно - пътувания, вечери, излизане за по питие, разходки и поддържане на отношенията между двама ни (това като детето го оставим на гости при бабите и дядовците). И най-важното - комуникация! Говорим за всичко, за хубавото, за лошото, какво ни притеснява, какво ни вълнува. Ако някой нещо е потънал в мисли другия се включва директно да разбере има ли нещо.
Ако трябва вдигни скандал, но разбери какво се случва с твоя човек. Аз не мога (и не бих) го оставил да спи в друга стая ей така (освен, ако не се нуждае спешно от сън и детето примерно се буди често вечер). Апатия един към друг определено не е нормално, то сега трябва да ви е най-готиното време.

Общи условия

Активация на акаунт