На море в Гърция 2022 - IV

А може просто да не се минава на Кулата и Маказа в пиковите часове - събота сутрин и неделя следобед.

Минахме през Илинден в събота към обед - там, както е известно, опашка никога няма, имаше 5 коли. На връщане през Маказа в 22 ч. вечерта в понеделник - имаше малка колона от около 15 коли, която мина за 10 минути. И в двата случая избрахме най-удобните пунктове за маршрута ни.
Ако човек пътува към Атина или Йонийското крайбрежие от София обаче, никой от тези не е особена алтернатива - по-добре е да си планира дните. Задръствания на ГКПП-ата в летните почивни дни има поне от 10 години. Два часа шофиране повече не са само два часа време и умора за шофьора, горивото също не е без пари напоследък

Ние на границата повече от 20 мин. никога не сме чакали, даже 20 мин. са по-скоро изключение, така че нямам никакво намерение да обикалям страната, за да стигна до Илинден. Отделно в частта на Гърция откъм Илинден не ходим.

Както каза Параход, съвсем постижимо е човек така да си планира пътуването, че да не виси като прани гащи в жегите по границите.

Ако това, че някой е отишъл в събота на обяд на Маказа, го прави “немислещ нашенец, който знае само две ГКППТ-а” 😀 … Ами ок. Нито единия час на границата, нито бензинът ми е проблем. Хубаво лято на всички!

Планирането не изключва изключения като 1 час чакане в 24 ч. понеделник срещу вторник за влизане в Мордор.
Планирайте, колкото можете, но ден с ден не си прилича.
"Животът е това, което се случва, докато правим планове."

Абе, разправия си е ходенето до Балос с кола. Само като се сетя какво беше... Ние, за целия ни двуседмичен престой, успяхме да отидем до там един-единствен път с автомобил (и още два пъти – с малка лодка, наета от Кисамос). Еми, в деня, в който тръгнахме да се организираме с колата, станахме около 4.30 ч., по спомен. Понеже бяхме чували, че на някакъв етап не остават чадъри и шезлонги. Излизане към 6 от хотела, каране сума ти време, включително – по гадния черен път. После пък от върха на хълма тичане надолу, като изоглавени, че да не изпуснем местата. Честно казано, не си спомням в колко точно вече бяхме долу, но преди 8 едва ли е било. И поне 50% от шезлонгите вече бяха заети (това – в пандемична обстановка, 2020 г., не ми се мисли какво е "в сезон").
Та, определено не е за всеки. Аз обичам да се изкачвам, но по пътя наобратно мъжът ми направо щеше да издъхне и да си остане на скалите.

Така е, но ако са в Кисамос, ще могат да ходят на западните или южните плажове. На втория-третия ден от пристигането ни излезе вятър и доста размърда водата. На целия Кисамоски залив вълните бяха много големи и въобще не ставаше за плаж, но на останалите местенца по западния и южния бряг (Елафониси, Кедродасос, Kokkina Gkremna, лагуната на Балос) си беше наред. Пак имаше лек вятър, но морето беше спокойно и супер за шнорхелинг.
Заливът на Кисамос, обаче, е много проклет – вълните влетяват там под различен ъгъл и се получават много кофти течения. Това го споменавам, ако някой ще наема лодка от градчето и ще ходи към Балос. Внимавайте и тръгвайте само в хубаво време.
Иначе, да, за Ставрос потвърждавам, че винаги е спокоен, поне в основната си част, към скалите е по-бурен.

Детето е на 2 години. С ферибот от Кисамос го отписвам, тъй като ще отнеме цял ден. А с колата ме притеснява именно стръмният път. За ходенето след това може и да издържи, но пак е 50/50 . Понеже Елафониси е по-лесно достъпен ми се иска поне до него да стигнем. Сега проучвам и Агиа Марина като място за настаняване - на запад от Ханя. Последният ми вариант е да се настаним директно до Елафониси - гледам, че има хотелче на километър от плажа.

Няма шанс детето да издържи качването на Балос, освен ако не го носите през по-голямата част от пътя. Не ви препоръчвам настаняване до Елафониси по ред причини.
Освен Агиа Марина и Ставрос, разгледайте Агии Апостоли до Ханя, както и хотелите около плажовете Марати и Калатас (на малкия полуостров Акротири, където е и Ставрос).
Освен това можете да огледате и около плаж Фаласарна.

Аз предлагам Фаласарна, най западната част, до бебебешкия плаж. За деца е прекрасно място. Има 4-5 хотела на 5 минути от плажа. Били сме във  Falasarna Bay и във Falassarna Beach Studios & Apartments. Тази година отнова сме там. Два ресторанта, два бийч бара, с колата на 5 минути има още няколко много добри ресторанта. Морето винаги е спокойно в тази част, дори да има силен вятър. От Фаласарна спокойно може да се пътува до Елафониси и до Балос. До Балос горещо препоръчвам малкото корабче, което тръгва от кея при ресторант Капитан Николас, тридисетина човека, забавен екипаж и програмата им беше така съобразена, че избягваше тълпите от големите фериботи. Вярно, че това беше преди 5 години, след това не сме ходили и сега навалицата е в пъти повече навсякъде, но също е вариант. Тази година отнова ще посетим и Балос и Елафониси, а и ще пообиколим повече места, че с нас ще бъде племеницата тинейджърка и майка и и ще ги поразходим из острова. Ще бъдем 12 нощувки, като 4 в Ретимно, 6 във Фаласарна и 2 в Ханя.

Малко впечатления от Лесбос.
Островът е най-известен с две неща – узо и Сафо, която е родом оттам.
Узото на Лесбос идва в неизброими марки, форми и размери – тези девет са бутилките, които донесохме в София, – произвеждани от около 15 дестилерии, повечето в Пломари и столицата Митилини. Много видове от тях никога не напускат пределите на острова и могат да се опитат само там.


Сафо е първата велика поетеса в историята, макар че до наши дни са запазени само три нейни стихотворения (и още някакви фрагменти), по-известна с връзките си с жени, отколкото с поезията. Несправедливо, понеже за живота й не се знае почти нищо. Известно е все пак, че е била омъжена за богаташ от Андрос и има поне един син, а друга версия казва, че се е хвърлила от скалите на Лефкада заради несподелена любов към по-млад мъж. Така или иначе от Сафо и името на нейния остров идва съвременната дума „лесбийка“. Стихове на Сафо на български
Лесбос изобщо е остров на поети. От деветимата велики поети на древността, двама са оттук – Сафо и Алкей, освен това бащата на дитирамбите Арион и на музикалната лирика - Терпандър, а в по-ново време – един от общо двама гръцки нобелови лауреати, поетът Одисеас Елитис, също е от Лесбос.
 
Извън това за Лесбос се знае малко. И без това слабият туристически поток секва почти напълно с бежанската криза през 2015 година и апокалиптичните репортажи за бежанския лагер Мория. Мория изгоря през 2021 г., което не значи, че проблемите с бежанци на острова са приключили. Но за туристите това не създава никаква опасност или неудобство. В този период все още на почивка са пристигали доста турци, но прекъсването на фериботните линии Гърция-Турция през двете години на пандемията (и пандемията изобщо) е блокирало и тях.

Информацията за туриста в интернет също е крайно оскъдна. Голяма част от пиара на острова се извършва еднолично от Мат Барет, чиято съпруга е от Лесбос и той всяко лято отсяда за няколко седмици при балдъзата си във Ватуса. Неговата страст към Гърция е голяма, но информацията невинаги обективна. Освен това снима ужасно и нищо не разбира от плажове.
Плажовете на Лесбос (подозирам) са главното, заради което туристите не ходят там. Те са вулканични, в голямата си част каменисти. Освен това снимките в гугъл мапс и на други места в интернет са крайно некачествени и недостатъчни, за да придобиеш реалистична представа. Не че няма хубави плажове - има, но разстоянията между тях са огромни, защото Лесбос е третият по големина остров в Гърция след Крит и Евия. А освен това на нито един плаж не знаехме какво точно ни очаква, преди да го видим, да стъпим на него и да го снимаме. Същата неяснота цареше и по отношение на други забележителности, кръчми, пейзажи. Ето това ще рече нетуристически остров

Но ние само това и чакахме.
Огромни части от Гърция вече толкова драматично биват принесени в жертва на туристическото развитие, че е истинско облекчение да попаднеш на остров, който не просто не се издържа от туризъм – който изобщо НЕ ГО Е ЕНЯ за туризма. Така вечер преминаваш през градчета и села, където главната улица след 19 часа е затворена за коли, извадени са маси и столове по цялата й ширина и местните гуляят и се веселят. При това не само в почивен ден. Ами, сядаш с тях и после псуваш през какви сокаци трябва да се измушиш с колата, за да се прибереш Но кефът да видиш Гърция такава, каквато е била преди туризма, надминава всякакви подобни неудобства.

Отседнахме в единственото селце, чиято хубост не можеше да остане незабелязана дори сред малкото и некачествени снимки от Лесбос – Скала Сикаминеас. Мястото беше избрано изцяло по естетически критерии. Малко рибарско пристанище, красиво като картинка, на северния бряг – само на девет километра от Турция. Три таверни, три кафенета, три котила котенца, трийсет рибарски лодки, малък параклис на носа с неканоничното име „Богородица Русалка“ (Панагия Горгона). Освен тях - един немного добре зареден минимаркет, една галерия за мозайки и един магазин за зехтин, мед, сувенири и пр. Абе идилия.

Прекрасната Скала Сикаминеас - гледай на голям екран

Всъщност нашите къщички бяха на баира, около километър над пристанището. Тишина, стържене на цикади, звънчета на кози, вечер лек бриз след дневните горещини. Една сутрин бодро тръгнах надолу на пазар, акостирайки на брега след не повече от 15 минути. Връщането обратно с пълни торби в жегата обаче се оказа истинско предизвикателство и се наложи да се прибера на стоп, със стар земеделски пикап

Както се оказа на разбора, денивелацията между Скала и Сикаминия (тя пък беше малко над нас) е повече от 280 метра, т.е. пътят е доста отвесен. Та бръмчахме с кола по 3-4 пъти на ден.
След ден-два стана ясно, че сред малката и разнолика туристическа общност на острова наше село е водеща туристическа атракция и непременно идваха тук за разходка или обяд, дори един ден на кея акостира туристическо корабче, от което се изсипаха 20-30 броя розови северноевропейци. Но посещенията им бяха за кратко и през по-голямата част от деня Скала Сикаминеас тънеше в блажена лятна леност на около 40 градуса по Целзий, а котките лежаха проснати като умрели върху най-сенчестата плочка.
Най-близките до (и в) Скала плажове са камъняк, който изисква акваобувки и въпреки че сме ценители и на хърватското крайбрежие, което е подобно, изобщо не ги удостоихме с внимание. Рибните таверни обаче не са за пропускане. Освен с прясна риба островът се слави и с осолените и мариновани рибки, които произвежда като чудесно мезе към узото.

В северната част на острова все пак се намират някои от по-интересните плажове - на изток е Дзония (Tsonia), с карминеночервен пясък. За съжаление, като влезеш по този красив пясък, във водата са гадни хлъзгави камъни, но все пак се оказа, че заливът има и по-грозна на сушата част, в която дъното е пясъчно, с обикновен жълт фин пясък
В другата посока, към Моливос, са курортните (доколкото в Лесбос може да има такова понятие) градчета Петра и Анаксос. Те не са особено угледни и бях радостна, че не сме отседнали там, тъй като предлагане в тях имаше най-много. Плажовете са поносими, смесица от тъмен пясък, дребни камъчета и тук-таме едри черни вулканични камъни, като тия за масаж
Местата имат две предимства: чудесни бийч барове, където вземаш едно фрапе за 3 евро и се разполагай, ако щеш, на всички шезлонги и чадъри на плажа - повечето са празни. И не на последно място - луксозни залези, тъй като гледат точно на запад.

Плажът и залезите на Петра
С един залез от балкона, в който мержелеят и светлинките на турския бряг, завършвам този безкраен пост, а друг път ще продължа с Моливос, Пломари, Сигри, Гера и други места Умишлено не се ограничавам в дължината, защото информацията за Лесбос действително е толкова откъслечна и оскъдна, че всяка може да е от полза някому.

miss26 , Около Ханя има прекрасни малки плажчета, които са идеални за деца.
Щом сте с малко дете отидете на най- достъпните за вас като потребност, пък други като Балос и Шейтан лимани ги оставете за някой уикенд, когато сте без дете.
Аз лично пътеката до Балос едвам я изкачих. Ако трябваше да влача и дете на гърба си не знам.
Иначе с кола не е проблем ходенете до там. И не е кой знае, колко далеч от Ханя.

Параход, кажи, че има и плажове без бийч барове, таверни и пясък, моля?

Предимно са такива, аз правя кратък преглед на останалите Само на пешеходно разстояние от Скала са 2-3, като на някои има таверна, но тя не виждам какво пречи! За нас е само плюс.

Между другото, почти всички плажове на Лесбос имат дървета (т.е. сянка без чадър), а най-често общината се е погрижила за съблекалня и душ дори на тези, които нямат барове, шезлонги и т.н. На мен това ми прави изключително приятно впечатление.

На Илинден два пъти имаше точно по една кола освен нашата. Вече само от там ще минаваме!

 Освен всичко друго самия път не е лош и мнооого спокоен и даже Кавала и за местата по на север и по къс.

Аз лично доста се стресирах от околовръстното на Солун. Въпреки навигацията се врътнахме 2 пъти докато нацелим - освен че е страшно овъртяно, като купа спагети е, и всички караха адски бързо и засичаха и изпреварваха неправилно.
Казвам го като човек шофираш в София ежедневно.