родих на първи юли в Шейново и ще споделя своето преживяване, може да е полезно на някого.
За раждането: отидох на контролни тонове и преглед на термин и се оказах с разкритие. Контракциите не бяха сериозни но до обяд разкритието вече беше 4,5 см и лекарката ми реши да задвиждваме нещата. Пришпориха раждането със система окситоцин, аз си поисках и епидурална, макар че ряждането не тръгна добре и ме изчакаха да ми се върне някаква чувствителност в последствие, за да започна да усещам напъните. Влязох в родилна зала около 4 часа и родих в 10 и 5 вечерта, тоест доста време отне цялото нещо, но мисля че до момента на сериозните напъни вече от епидурала нищо не се усещаше...Родих с избор на екип при доктор Николова, чудесен лекар и човек. Акушерката също беше прекрасна, тъмнокоса млада жена, името и за съжаление не запомних. Направиха ми и епизиотомия - бебето не можеше да излезе иначе - до колко се прави рутинно -не знам, аз имах и без това тежко раждане и ми беше все тая накрая. Самата епизиотомия ми се струва в момента най-безобидната част от цялата работа, а и по-сериозната болка беше два три дни, като със свещички не се усещаше даже.
Що се отнася до Шейново - аз не бях настанена в стая, съответно багажът ми ме чакаше някъде в коридора
Кой не е решил не ме е обрал, и при другите родилки не беше различно, които бяха приети същия ден. Добре е да си вземете телефона за да снимат бебчето и достатъчно вода в родилна зала. Казвайте си когато сте жадни, като почне самото раждане няма да ви дадат да пиете, а ще ви подадат марля, напоена с вода, а е важно да имате сили и да сте хидратирани. Недостатък за мен е че родилните зали са свързани и добре чувате какво се случва и с другите родилки, в залата която бях аз постоянно минаваха всякакви хора от екипите на другите момичета. Всички иначе са много мили и ангажирани, спор няма за това. Що се отнася до контакта с бебчето и дали ще остане при вас - когато се роди бебето първо ми го дадоха за съвсем малко после поизмитичко го оставиха за вдин час върху мен да си го закърмя евентуално. Той беше изтощен обаче от раждането , а аз съм с плоски зърна и той не успя да се ориентира за това време, а аз въпреки четенето нямах много сили предвид торбата върху корема и факта че трябваше да стискам ледена торба между краката си. Една акушерка само мина да види, отбеляза че са ми плоски зърната ( а те не са чак толкова) и каза само да го оставя да се справи сам (той. трябвало да се помъчи). Е не се получи нищо, но се погледахме с бебето, той ме гледаше само с едно око - не знам дали беше зашеметен от раждането от упойката или от двете- чувала съм че от адреналина от раждането свежват и им се отварят очичките. Следващ път бих се отказала от упойка и защото за мен беше безсмислена.
Та така, аз знам че от първата вечер може бебетп да е при вас и съветвам за когото е важно да си всеме самостоятелна стая и да си вземе бебето. Мен ме бяха посътвали да съм в обща стая с други жени, за да има кой да го наглежда през деня, да не го нося. акушерките и да си почивам нощем, защото ще съм изтощена. В последствие за мен това се оказа пълна глупост - не можех да спя от вълнение така или иначе, в стаята в която бях едноъо момиче хъркаше като дъскорезница, а плачът на бебетата в далечината ме караше да си поревавам по мъничко. Защо не се освестих и не си го поисках на втори трети ден през нощта - не знам, предполагам от неудобство че не съм сама, и защото почти всички бяха без бебетата си, а и ми е първо и бях уплашена дали ще се справя.Не бих си причинила такова насилие повече, за мен беше травматично преживяване, и вече гушкайки детето си, се псувам че съм го държала отделен в първите му дни. Съветвам всички по-сантиментални дами като мен да не пестят средства и усилия дя бъдат с детето си от ден първи непрекъснато, дали в Шейново или в друга болница - струва си.
Още повече що се отнася до кърменето, което за мен беше много важно, а така и не ни се получи добре. Особено при анатомични особености на зърната е супер важно да не му дават шише, защото бебето свиква с това, а иначе суче на ареола. Разбира се в Шейново адаптираното мляко следва бебето неотлъчно от първата му нощ и въпреки че в 6 сутринта ви го носят за кърмене за един час, в една от сутрините ми гп донесоха с прясно повръщано до главичката и той съответно спа дълго време и нямаше никаква сила да се ангажира с кърмене. Същото беше и третия ден на изписването, когато той цял ден не се събуди изобщо почти и аз бях супер притеснена, но съм убедена че беше натъпкан пак с АМ сутринта, вероятно защото е плакал.Някой по-горе беше написал, че нищо лошо няма да му направят най-много да го нахранят с АМ , ако плаче, ами за мен това е лошо и по начало сгрешено в неонатологичната грижа, а после ходи се мъчи да кърмиш, защото не само аз, а 90 процента от жените с които говорих бяха объркани как да кърмят какво да правят, че бебетата не засукват, че са нахранени и от несигурност директно даваха АМ, като препоръката е винаги да дохранваш. Та ако ви пука за кърменето - взимайте децата при вас, стартирайте възможно най-рано и да не ви дреме за никого, бебето ще се справи, те знаят и по-добре от нас какво да правят.
Ако все пак сте в обща стая и няма как са го вземете, стимулирайте с помпа възможно най-скоро и помолете първата сеещната акушерка да ви покаже кръстосана люлка с която да се опитате да закърмите бебето. В момента вече кърмя макар и с протектори и се цедя допълнително, но съм убедена че щяхме дя имаме по-добри шансове ако не го бяха тъпкали с АМ като е бил при тях, първото ни успешно кърмене беше чак като се прибрахме вкъщи.
Бях чувала че им дават често антибиотици ня бебетата - в моя случай не беше така слава богу, това опасение се опроверга
Като цяло предивд многото бебетата не смятам че грижата за тях е лоша, но информацията е под всякаква критика. Цялата информация за ваксини, храна и евентуално изписване на бебето я пишат на едно листче закачено за количката му, там гледайте ако се чудите кога ще си тръгнете.Ако всичко с бебето и вас е наред броите три нощувки - да не ви стряска някой за нещо друго. Имаше една сестра дето все едно и изядох третото че ме изписаха на четвърти ден предвид че съм родила вечерта и не съм направила четири пълни дни
Но каквото и да пише и да ви казват на визитация на вас, няма как да сте сигурни че ще ви изпишат до обяд преди изписването
Имайте предвид ако ще викате родата. Заради многото родилки аз чаках три часа и половина да ни изпишат и деня се превърна в някакъв малък кошмар - заспало бебе, което не беше яло по мои сметки около седем часа, аз уморена и изнервена, роднините отвън на жегата също, междувременно бях чакала поне на пет опашки за болничен, за печатче тук, за плащане там, за припознаване на друго място, абе голяма забава.
Та малко се отнесох и забравих много неща които исках да спомена, но като цяло - откъм лекар и раждане съм доволна, но организацията и даването на информация е ужас. Който смята, че е глезене да искате по-добра такава, приберете се вкъщи с детето си погледнете го в очичките и ще знаете че си струва всяко усилие първите му дни да са по-малко стресови, а и вашите след раждането също.
Следващ път, ако има, бих избрала частна болница, макар и да смятам че в Шейново лекарите са чудесни - просто условията са такива. Ако има някой който се интересува от още нещо, нека пита.
послепис: в духа на седмицата на кърменето още веднъж - за бога не дохранвайте, не се сдухвайте от тегленет първите дни,и от шишето в количката. бебетата свалят физиологично процент от теглото си и нищо няма да им стане, а вече като се приберете и още има проблеми с храненето, обсъдете с педиатъра, ако в читав, или читав консултант ( не всички са такива)
аз мислех че и да не се получи няма да е драма но кърменето е инстинкт и супер естествено нещо, и човек си страда като не се получи. Подгответе се в болницата при нужда с ръчна помпа или се изцеждайте на ръка колкото може по-често , в идеялния случай на три часа но кърмата може да слезе и без толкова честа стимулация.