Имам ли шанс с турчин или мисията е невъзможна?

  • 16 987
  • 379
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 342
1. Всички реакции относна детето наистина са доста крайни. За пореден път ще кажа, че не съм на границата с паспорта и детето, а обсъждаме нещо, което бих искала да се случи след повече от 1 година. Както се казва може и да ме няма да тогава, него също, детето също.. Цялата помия ви е в повече.

2. Дали главата ми е празна, дали родителския ми капацитет - висок, нисък, нулев или минусов, дали съм наивна и вярвам в розовото, дали гледам сериали, дали познавам българската история, дали съм способна да задържа мъж от какъвто и да е произход и т.н. и т.н. са просто обиди, хвърлени срещу непозната и нищо повече. Аз не ви слагам нито етикети, нито ви квалифицирам. Нормално е да имате мнение, може би дори е нормално да сте всички на едно мнение и само аз на друго, но честно ли това е начина? Ако искаш да помогнеш на някого да не направи грешка, ако искаш да му споделиш опита, вижданията или предразсъдъците си, ако искаш да изпъкнеш на негов гръб колко добър и премерен родител си, честно това ли е начина?

3. Никъде не съм казала, че не допускам вариант нещата да не са така, както изглеждат за мен. Не желая да убеждавам никого в нищо. Това, че спорим е защото казват, че в спора се ражда истината и аз го вярвам. Това, че се опитвам да кажа, че е не е такъв, какъвто си го представяте вие, е защото го познавам и сме преживели някакви неща заедно за това време, включително и в Турция, не само тук. Това, че вярвам в щастливия край е или защото съм наивна или защото така съм научена и това съм видяла от моите родители приживе. Това, че има къде да работя не означава, че ще имам най-яката работа, най-високо платената и пр. Означава просто, че някога някой ми е дал шанс да работя с турски фирми и съм си завързала контакти, които мога да използвам, за да започна да работя за нормална средна заплата, която да ми стига да не завися от този човек.

4. Патриотичните ви нападки също мога да коментирам.. да, казах, че България не е най-перспективното място, казах че нямам какво да губя тук и т.н. Държава, в която с родителите ми цял живот имаме собствен апартамент, на 5 мин от който се намира детска градина и в която детето ми не беше прието, защото не му стигали точки.. а поне 10 майки от квартала успяха с пари, с фалшиви бележки за астми, алергии и какво ли още не да вкара детето си там, няма как да е перспективна. Държава, в която пиян шофьор уби майка ми и баща ми и сега си живее свободен и необезпокояван, няма как да е перспективна. Сигурно в Турция е същото, сигурно може и по-зле да е, това не мога да знам.

Така или иначе от оплакване няма смисъл. Пробвах да потърся нещо тук, получих си го. Благодаря за мненията и откровеността ви. Повече няма да ви занимавам
Съжалявам за загубата на родителите ти. Факт е, че нито едно място на света не е напълно безопасно. Но в мюсюлманските страни е една идея по-опасно за жените. Не ходи там, не рискувай.

# 121
  • Мнения: 116
Като майка замъкнала децата си в чужбина, и то  с обичащ ги баща,
само мога да намекна
 колко е сложно с езика, загубата на среда, климат, храни, училища, намиране на нови приятели...

Дано имаш късмет и пренапишеш живота си по един щастлив начин.

И да, бг свекървите са специфични, а чужбинските  - още повече.... ... ... ...

# 122
  • Мнения: 2 246
Аз също мисля, че нападките са в повече и няма смисъл от тях.

Ако си решила да се местиш с детето, натискай го и нощем да учи английски, защото ще ви е много трудно и на двете.
Не бих рискувала образованието му и ако не мога да си позволя елитно училище на английски на твое място не бих заминала за където и да.

Въпреки че не вярвам в хепи енд-а ви ти желая успех.

# 123
  • Мнения: 1 243
Авторке, искрено съжалявам за нещастията, които са те сполетели, обаче не трябва да ги проектираш върху всичко, което те заобикаля и уж наказвайки "държавата", реално да навредиш на себе си и детето си.
Вярно, повдигнахме малко по-груб тон, но в началото ти въобще не изглеждаше готова да възприемеш алтернативно мнение.
Представи си, че виждаш човек, който е тръгнал да скача през прозореца. Едва ли кротко ще започнеш да дискутираш с него дали законите на Нютоновата физика все още важат, а ще пробваш всячески да го спреш.

# 124
  • Мнения: 116
Цитат на:  link=topic=1467365.msg45080613#msg45080613 date=1658565474
За бащата, ако е припознал детето, трябва да е с отнети по съдебен ред родителски права, за да не му искат съгласие. А не просто никакъв да го няма на хоризонта и да не пита какво правят.

АКо го  има в акта за раждане и ако не са му отнети правата -  ще искат подпис.

# 125
  • Мнения: X
Авторке, ако не те интересува мнението на непознати - не пускаш тема във форум. Просто нашите мнения не ти харесаха. Сега се опитваш да се оправдаваш. Съжалявам, хората тук са прави. Някои мнения са крайни, но истината понякога е грозна и не ни харесва.
Съжалявам за загубата ти. Съжалявам, че убиеца на родителите ти ходи по улицата. Но ако мислиш, че в Турция няма корупция, връзки, познанства и подобни, лъжеш се. Създала си си идеализиран образ за нещо, което не е толкова перфектно.
България има много минуси, това никой не го отрича. Но има още куп държави, в които можеш да отидеш и да се установиш там. И със сигурност ще са по-близки до нашата култура, ще се адаптирате по-лесно. Има разлика, когато се местиш, защото си разочарован от страната си, не си добре устроен в собствената си държава и търсиш нови възможности навън. И съвсем друго е, когато отиваш в държава със съвсем различни порядки, защото твърдиш, че имаш връзка с човек, който почти не познаваш.

Не схващам как си готова да зарежеш всичко тук, заради него, но той не иска да го направи заради теб. Не те вика при него, даже ти казва да не ходиш, а ти пак напиняш (както казват в северозапада).
Звучиш като жена, която няма грам самочувствие. Да те отблъскват отвсякъде...а ти пак да драпаш...

# 126
  • Сф
  • Мнения: 11 876
Здравейте, мили момичета.
Имам следната драма.. Обичам много едно момче от Турция, той също ме обича и така 2 години. Много искам да живея с него, но той няма да напусне Турция, същевременно всячески се опитва да ме разубеди аз да отида. В крайна сметка след безброй спорове ми каза да проуча вариантите и да говорим после. Та по темата - проблемите ми са два.
1. Имам дете, на което предстои да бъде в първи клас от следващата година. Та въпроса ми е дали някой знае как седят нещата с българчетата в Истанбул?

2. Той казва, че родителите му никога няма да ме приемат и то не толкова заради религията и произхода, колкото заради детето. Но пусти инат.. докато не пробвам и не се убедя сама, няма да се откажа.
На гол тумбак чифте пищови е твоето. Интересно на каква база ти е самочувствието?
Ти да проучиш, верно ли? И не, не са ти два проблемите: Не знаеш език, нямаш осигурена работа, нямаш пари, не си и особено умна щом питаш във форума за възможностите в Турция , ама иначе работиш с турци и знаеш какво те чака- нещо по- добро.. Мда , точно така приветстват млада жена с дете тръгнала да се вее  по улиците, от бивша соц република.
Кажи ся и че всичко е виртуално и тамън ще се препокрият нещата.

# 127
  • Мнения: 2 032
Острите ти реакции и дългите оправдателни постове само доказват, че има нещо вярно в догадките на пишещите. Иначе нямаше да подскачаш така.

Човека ти е казал, че семейството му няма да те приеме и при положение, че ги познава цял живот би трябвало да му повярваш. А това, че те натиска да си стоиш тук, вместо да отидеш при него показва, че няма намерение да тръгне срещу тях и да създаде семейство с теб. Иначе щеше да драпа да те прибере в Турция и да се ожените по най-бързия начин, поне случаите в моето обкръжение са били такива. Най-вероятно ще те остави щом му намерят подходяща булка. Погледни малко по-трезво на нещата, в тази ситуация няма смисъл да причиняваш такъв стрес на детето си и да й забавяш развитието в училище "само за да опиташ".

# 128
  • Мнения: 116
https://www.bg-mamma.com/?topic=877033.120
https://www.bg-mamma.com/?topic=877033.120

бг мамите в Турция, дано са ти полезни, пиши и на лс.

И все пак - ако може остави детето в Бг, плащай на някоя баба,леля да ти го гледа тука, ако може на село, сред природа.

Много е сложно деца, който не четат и пишат по български да заминават в чужбина.
Роден език не знаят,
 на друг да се учат да пишат, ама не разбират какво пишат...

Децата плащат  високата цена

# 129
  • Мнения: 2 400
Щом толкова искате - отидете, но на няколко етапа. Първо - като гостенка за 7-10 дни. Второ - намирате работа,  наемате квартира сама ( ако това е възможно, а не е илюзия, както ми се струва) и тогава мислите за отиване с детето. На този мъж не разчитате по дифолт. Какъв човек е ние няма как да знаем, но в Турция обвързването не е само с мъж, а с цялото му семейство. Обмисляте възможността, апартамента в София да се даде под наем, но имайте предвид, че отдаването под наем не е пасивен доход и има много грижи по контрол и взаимоотношения с наемателите.
Ако бащата юридически е баща на детето, без неговото съгласие детето няма как да бъде изведено от страната. Реалност. Неясно се изразявате относно този баща и няма как да гадаем какъв е реалният му юридически статус.
Ако наемете квартира, намерите с работа и пр. си се срещайте с този турчин колкото искате, ако ви останат сили за срещи.

Има много рускини на You tube (ако разбирате руски), които доста адекватно описват сложностите и реалността в Турция, отношенията с турчин и какви са неговите очаквания срямо вас. Погледайте, обмислете.

# 130
  • Мнения: 17 940
Толкова дълга тирада, за да замажеш простия факт, че си готова да разбиеш живота на детето си за едното начесване...
А мене ме забрави?

Авторката си измисля. Приятно губене на време.

# 131
  • Мнения: 10 373
Пиша ти като българка в чужбина, не Турция:
1.  Българските училища в чужбина са най-вече частни инициативи и са неделни. Децата ми посещават такова. Ходи се за 3 часа в събота или неделя и се учи български език и литература, история, география. Останалото се учи в местното училище на местния език.
2. Децата на дипломатите често ходят в международни [b частни[/b] училища, които са с такси. Ако имаш пари, записваш детето в такова. Ако нямаш, се оправяш с местната образователна система.
3. Ако разчиташ все пак, че може да има училище към българското посолство, където да запишеш детето, то е в Анкара, не в Истанбул. Там вероятно има само консулство с 5-6 души персонал.
4. Ученето на български език в чужда езикова среда изисква огромно желание от страна на детето, иначе се превръща в мъчение.
5. Ако бащата не даде съгласие дори за международен паспорт, какво остава за декларация за излизане на детето, детето остава в България. Ще трябва да водиш дело затова.
Толкова от мен.

# 132
  • Мнения: 1 243
Щом толкова искате - отидете, но на няколко етапа. Първо - като гостенка за 7-10 дни.
Скрит текст:
Второ - намирате работа,  наемате квартира сама ( ако това е възможно, а не е илюзия, както ми се струва) и тогава мислите за отиване с детето. На този мъж не разчитате по дифолт. Какъв човек е ние няма как да знаем, но в Турция обвързването не е само с мъж, а с цялото му семейство. Обмисляте възможността, апартамента в София да се даде под наем, но имайте предвид, че отдаването под наем не е пасивен доход и има много грижи по контрол и взаимоотношения с наемателите.
Ако бащата юридически е баща на детето, без неговото съгласие детето няма как да бъде изведено от страната. Реалност. Неясно се изразявате относно този баща и няма как да гадаем какъв е реалният му юридически статус.
Ако наемете квартира, намерите с работа и пр. си се срещайте с този турчин колкото искате, ако ви останат сили за срещи.

Има много рускини на You tube (ако разбирате руски), които доста адекватно описват сложностите и реалността в Турция, отношенията с турчин и какви са неговите очаквания срямо вас. Погледайте, обмислете.
[/spoiler]
На гости се ходи, когато и където човек е поканен. С другите съвети съм съгласен и са много полезни (ако има кой да ги чуе)
Аз съм на 99% убеден, че авторката ако отиде в качеството си на съпруга на приятел от следването примерно, ще бъде посрещната топло, че и изпратена с някой армаган.
Поне впечатленията ми от българските турци са такива. Ако кацне като свободна птица, оставила гарджето си на отглеждане у приятелки, веднага ще й разпишат командировъчно за обратно.
А ако гостуването е с настаняване другаде, то няма да е гостуване, а екскурзия.

# 133
  • Мнения: 4 562
Не знам от колко време работиш с турци и в каква сфера, но да знаеш, че си им полезна точно там където си в момента и планираната промяна хич няма да ги зарадва. Допускам, че не само няма да ти съдействат да се преместиш в Турция, а точно както твоето "момче" ще започнат с увъртанията и "направи си проучванията сама".
Още повече икономическата ситуация в момента.
Общността, в която живее семейството също е много голяма въпросителна. Ако е по-консервативна, дори семейството да те хареса пак няма да те приемат. За да се вградиш трябва да станеш "по-мюсюлманин" и от тях.
По принцип религията на булката не е проблем, на мюсюлманите е разрешено да се женят за друговерки. Даже много им се радват, екзотика са. Освен това са много сгодни, че туркините искат от бъдещия жених апартамент (за първи брак - чисто нов), злато (което си остава за жената след евентуален развод) и издръжка (за да не ходи на работа, а да се занимава с домакинството и децата).
Друго - много са гостоприемни и ще направят всичко възможно да се покажат добре за пред гостите. За 1-2 мес. изобщо няма да излезеш от рекламната версия.
Как си с езика? Те много обичат да си общуват и ще загубиш много, ако не ги разбираш. На бъдещата свекърва трябва да се скъсаш да правиш комплименти, за всяко нещо, което ти дойде на ум. Подаръци задължително да занесеш на цялата рода. Ядеш всичко, което ти предложат и хвалиш.
Забелязала ли си промяна в поведението на твоя човек когато сте в България и  когато сте в Турция?
Тук всичките се държат много европейски - дискотеки, алкохол, казина, даже свински кюфтета ядат (после казват, че не са разбрали). В Турция си пият чая и айрана, седят с мъжете в мъжкия сектор и чакат жените да им сервират/примъкнат/отмъкнат.
Ясно ми е, че не могат всички турци да се сложат под общ знаменател и винаги има изключения в двете посоки.
Аз имам много наблюдения над турци - служебни контакти/командировки/почивки/пътувания вече повече от 10 год. и мога да кажа, че няма невъзможни неща. Въпросът е какво ще ти струва. И не с инат трябва да се подхожда, а с много проучвания (предимно по официален път), планиране и координиране. И трезва преценка.

# 134
  • Мнения: 56
На мен не ми е ясно как ще се премести,че и с дете без уредена виза.За да се издаде такава трябва да отговаря на определени условия.То това не става така,решаваш и се местиш.

Общи условия

Активация на акаунт