Имам ли шанс с турчин или мисията е невъзможна?

Все пак е хубаво, че авторката наистина го обича, а не е поредната тема, в която четем обичайните вариации на "Защо ми е мъж, ако не ме издържа?", "Не плаща сметката ми в кафенето и се скатава от миенето на чинии, а не се сеща, че други чакат на опашка да ме грабнат." и т. н. Истинска любов ми изглежда, като я чета, ама - несподелена. Тъй е то... животът е несъвършен.

Аз разбрах, че не тръгва от септември на училище, а има още година бонус.
Не, че това омаловажава факта, че ще отиде да живее на ново място и ще изживее всички негативи и настроения там.

Трябва да си го преживял лично или да си ставал свидетел на подобни опити за сближаване на културите и пионерски ентусиазъм от женска страна да бъде приета от семейството на мъжа в южната ни съседка. Иначе човек никога не би могъл да си представи в каква стена ще се ударят усилията му. Няколко приятелки в обкръжението ми се опитаха да вървят по този път, всяка с убеждението, че за нея ще бъде направено изключение и ще се докаже пред семейството (понеже в България са възприемани за успешни красавици, каквито и са). Трудно е приемането на такива връзки дори в семейства на турци, родени и живеещи в България. А с турци, родени и отгледани в Турция е практически мисия невъзможна. За жалост, този тип истории се крепят на ентусиазма на женската страна и се точат с години, докато мъжът общо взето седи пасивно, възползва се от решителността на дамата да го ожени за себе си и прекарват приятно, но дотам. Авторката на темата описва точно това. Момъкът общо взето намазва, когато може, но нито предлага нещо реално, нито я баламосва - ако родителите кажат не, няма да я бъде. И знае отлично, че родителите ще кажат не.

В тази култура браковете много приличат на предприемаческа инициатива, нещо като семейна фирма. Избира се най-квалифицирания кандидат, който мъжът може да си позволи. Женитбите се случват на кастов принцип. Гледа се образованието на жената - ако е с лекарска диплома, шансът пред къщата на родителите да се извива опашка от кандидати е огромна. Което не значи, че жената ще работи. Булката трябва да е имотна, да донесе материални активи в семейството на мъжа. Да не е сключвала други бракове. Деца от други бракове - само ако се омъжва за вдовец с деца. Не разведен с деца, вдовец с деца, които се очаква да отгледа. Да има добра репутация. Да е мюсюлманка - това изобщо не се коментира, абсурд да не е.

Немюсюлманка с едно дете и прекратена връзка с баща му няма никакви, ама никакви шансове да бъде взета насериозно. Включително и от самия мъж, с когото има връзка, колкото и красиви думи да чува. И тук нещата са на ниво думи и дребни жестове, за да бъде задържана на стендбай, докато го оженят. Да се подложи детето й от предишна връзка на унижението, депресията, несигурността и културния шок, който предстоят на авторката, ако наистина реши непоканена да се изтърси в Турция и да вижда епизодично мъжа за секс и някоя романтична вечеря, е повече от безотговорно. Отдавам го на незнанието. Никоя жена не би си го причинила, ако наистина знае в какво се въвлича.

Животът ще разреши проблема сам: заявете желанието си  да отидете и че очаквате  той да определи кога е удобно да ви посрещне.

"Гражданите на Република България, притежаващи валидни международни паспорти, могат да влизат, пребивават, преминават транзит и напускат територията на Република Турция без визи за срок до 90 дни в рамките на 6 месеца, считано от датата на първото им влизане, през всички гранично-контролни пропускателни пунктове, открити за международни пътнически превози."

Възможно е той никога да не намери удобно време.
Може това да ви е късмета.

За юридическия статут на бащата на детето Ви нищо не стана ясно.

А ако имате сили сама да се преместите в Турция, това няма връзка с емоционална връзка, а с планове за развитие.
"Работя с турци", казавате. Какво означава това: наемен работник сте и работодателите ви са влезли в делови отнощения с турци, ( с които вие непосредствено работите или поне контактувате) или вие сама си имате бизнес и директни делови отношения с турци. Разликата е огромна.

Ем, Майче, не се присмивай на жената, че е несподелена любовта й. Малко съчувствие не вреди.
А и никой не знае бъдещето какво му готви, нали? Смяташ, че никога няма да се разделиш с БНД? И това не се знае...
Малко е смешна тази надменност.

Лори, проблемът не е в несподелената любов на авторката. Проблемът е в тоталната ѝ безотговорност към детето ѝ. Не може да влачиш едно дете като куфар насам-натам, да го подмяташ между различни култури, още повече, когато става въпрос за култура, враждебна на нашата собствена. Не може да го правиш заложник на собствените си красти. Хайде, по възможност, да си чешем крастите, без да вредим на трети лица. Особено на деца.

Тя писа, че ще отиде без него за един месец. Ще разбере какво е положението и ще се върне. Детето би било заведено, ако има успех (т. е. бъде одобрена).
Не разбирам презрението към турците. Знам, че ако има ракови болести, с които нашите лекари не могат и нямат апаратурата да се справят, доста хора отиват в Турция. Значи медицината им е доста напред. Какво да кажем за техните и нашите магистрали например? А тяхната и нашата армии?
Може да не им симпатизирате, разбира се, но презрение... на какво отгоре?

Няма презрение към турците. Има ясно съзнание, че принадлежим към враждебни една на друга култури.

Хм, за един месец само ще успее да уреди светлото бъдеще и за себе си, и за детето. Да, да, точно така работят нещата.

Не ме вълнува ако ще и колония на Марс да направят. Даже май най-добре.

Вероятно изобщо няма да се стигне дотам да води детето...

Без детето ли? И на кого ще го остави? Ни бивш, ни родители в картинката и..
Всичко е в главата и, нейните фантазии..Без да чува, какво и се говори отсреща!
Той мъжа турчин или българин..е казал каквото е имал да каже. Не я реже, харесва я, но не да гради с нея.

И аз разбрах, че авторката първо ще отиде сама, пък ако има късмет, тогава ще води и детето. Деца, които се прибират от  чужбина, обикновено повтарят последния клас,  в който са били в чужбина. Ако детето завърши 1 клас в Турция и се върне, най-вероятно ще повтори първи клас тук. Нищо страшно. Но това е: Рибата е още в морето, ние слагаме тигана.
Нека авторката отиде в Турция на сгледа, пък после ще види.
Авторката, виж и какво ще те посъветват в турската тема, чийто линк беше пуснат преди няколко страници.

Е, така писа, Рози. Може да има братя, сестри, лели, чичовци, близки приятели... не знаем всички подробности за живота й.

 
и като си работила в турски фирми не видя ли поведението на турските турци като дойдат във фирмата тук? Не разбра ли, че всеки се хваща една като тебе, да има забавление докато е далече от семейството и тамошното гадже? Не разбра ли, че дори и женените тук се кълнат, как насила ги оженили за дебели туркини, как те ги мразят и само нашата мома ги разбира. Докато прелитат насам-натам жената в Турция току роди второ, трето. Нищо, че той не може да я понася и спи в стаята за гости.
Това са моите наблюдения - също съм работила за турска фирма. Да, заплатата и другите придобивки бяха много щедри. Патрона държи персонала да е доволен. Но като разведена жена с дете и гадже никой от приходящите от холдинга в Турция не посмя да ми се слага. Търсеха самотни, добре им беше. За доста години работа с турци само един жител на Истанбул се ожени за българка. Но от турски произход, с висше образование и мома, без деца. Отделно, че родителите и имат фирма за текстил и са доста заможни. Живеят си в София, гледат си децата. В Турция ходят само на почивка.
Помисли, че и други хора познаваме турци, света е малък.
На твое място бих накарала младежа да дойде да живеем заедно тук. От тук да си развива бизнеса и да има пряк достъп до ЕС, като женен за тебе.

Не, обещават повече. Вече няколко случаи съм засякла. На практика взимат пари, правят безсмислени операции и болния пак си умира.