То не попива възпитание, а учебен материал.
- Публикувана: 28 юли 2022, 10:49 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2022, 10:39 ч.
За даването на акъл за оправяне на света
Това категорично не е вярно. Аз съм изумена колко много възрастни и, предполага се, образовани хора в темата, свеждат възпитанието до учебен предмет или даване на инструкции. Не само учителите, цялото общество възпитава чрез действията си или бездействията си. Възпитанието е преди всичко невидим процес, който включва думите, жестовете, тона, постъпките и всички дребни детайли на поведението ни, които в своята съвкупност задават модели. И моля защитниците на тезата "аз съм родител - само аз възпитавам децата си" да помислят КАК възпитават тези деца? Четат им лекци и им набиват инструкции или ги възпитават ежесекундно с цялостното си поведение? Е, това, последното, правят и учителите, и всички други хора, които децата ни срещат в живота си.
Точно това често е проблемът - възпитават ги чрез собственото си спорно поведение. Затова децата трябва да си изградят критерии, а не безкритично да приемат примера.
За проектите и работата - пак трябва да се научат да отстояват себе си. На работа могат да говорят с мениджъра. На училище нямат избор. А и кой е казал, че децата нямат право да откажат? Те не са в отбора по футбол или волейбол, нито по синхронно плуване, за да са с отботен дух и лоялност. Те са на училище по задължение и там всеки се оценява индивидуално. И със дигурност не е нужно да се учат как ще ги прецаква другарчето, а те нямат полезен ход.
За проектите и работата - пак трябва да се научат да отстояват себе си. На работа могат да говорят с мениджъра. На училище нямат избор. А и кой е казал, че децата нямат право да откажат? Те не са в отбора по футбол или волейбол, нито по синхронно плуване, за да са с отботен дух и лоялност. Те са на училище по задължение и там всеки се оценява индивидуално. И със дигурност не е нужно да се учат как ще ги прецаква другарчето, а те нямат полезен ход.
Училището е една малка реалност на живота на големите. Разбира се, че децата трябва да имат критично мислене.
Но е абсурдно да вярваме, че няма нужда от умения за работа в екип. В доста работи си е абсолютна нужда. А говоренето с мениджъра няма винаги да донесе особен резултат, защото не ми се работи с Пенка… шансът учителката да се съгласи за смяна на отбора или самостоятелна работа е по-голям от това мениджър да се съгласи с каприз, ако се гони важен проект.
Поне влезте в другия раздел в темите за работа, понеже явно сме в паралелни реалности.
Но е абсурдно да вярваме, че няма нужда от умения за работа в екип. В доста работи си е абсолютна нужда. А говоренето с мениджъра няма винаги да донесе особен резултат, защото не ми се работи с Пенка… шансът учителката да се съгласи за смяна на отбора или самостоятелна работа е по-голям от това мениджър да се съгласи с каприз, ако се гони важен проект.
Поне влезте в другия раздел в темите за работа, понеже явно сме в паралелни реалности.
Ще ти дам пример за нещата с екипа при децата. Един отбор по спорт или един хор какво са? Работа в екип. Само че там са събрани деца с общи интереси и сходни способности. Не са събрани по административен принцип и зор да ги правят екип. Работата на ръководителя е да направи така, че децата в отбора или в хора да работят екипно - хем да си знаят индивидуалните задачи, хем да искат получаване на добър резултат. Но най-важното условие е спазено - всички деца искат да са в този отбор или този хор, а доколкото има проблеми, работа на ръководителя е да ги изглади.
В един клас никога децата не са по интереси и със сходни способности, нито на учителката й дреме особено какво се случва в този екип - тя си иска презентацията накрая, пък как ще я направят не я интересува. Това усложнява нещата. Този, който може повече се дразни, че друг не може и има усещането, че го влачи на гърба си. Този, който е по-организиран или има по-голям интерес от успешния резултат никак не е доволен, че друг от екипа хич не го интересува или му е все едно дали ще изкарат шестици или тройки. Затова тези неща в училище хич не ги харесвам. Не се създава екипен дух и не се учи екипна работа зорлем.
В един клас никога децата не са по интереси и със сходни способности, нито на учителката й дреме особено какво се случва в този екип - тя си иска презентацията накрая, пък как ще я направят не я интересува. Това усложнява нещата. Този, който може повече се дразни, че друг не може и има усещането, че го влачи на гърба си. Този, който е по-организиран или има по-голям интерес от успешния резултат никак не е доволен, че друг от екипа хич не го интересува или му е все едно дали ще изкарат шестици или тройки. Затова тези неща в училище хич не ги харесвам. Не се създава екипен дух и не се учи екипна работа зорлем.
Страхотно, Горджъс, радвам се, че не работиш в екип! 
Не знам защо се отричат очевидни неща. После на работа идва един такъв вълк единак и се почват ескалациите, че не знае как да се държи с колегите си.
Не знам защо се отричат очевидни неща. После на работа идва един такъв вълк единак и се почват ескалациите, че не знае как да се държи с колегите си.
Аз си имам колега, имам си и работодатели и пак сама съм най- ефективна и мен никой и за нищо не ме закача.
Работила съм и в екип - страхотен.
Тези, зрънцата злост не виреят дългосрочно, ако са се вклинили в ръководството - не се вклинява персонал.
Така де, Анди, един има усещане, че дърпа всички, друг го прави с досада, един е по-капацитетен. Нима това е нещо невиждано в живота? Точно в живия живот нещата не са като в лаборатория.
В момента уча магистратура, дистанционно бяхме семестъра и сесията. Имахме да правим задължителен проект по един от предметите, 4-5 човека. Тази дисциплина се изучава от много специалности, аз дори не познавам лично тези от моя курс, нито от другите курсове. Никога не бях говорила с тях преди. Наложи ни се да работим в екип. Самостоятелни работи не се приемаха. Дали точно тази дисциплина ми е била интересна, не. Но да се отпиша от университета, заради един предмет, който не ме кефи ли?
Правиш си проекта, предаваш си го и това е. (Беше 1/2 от оценката и се описваше кой коя част е правил).
В момента уча магистратура, дистанционно бяхме семестъра и сесията. Имахме да правим задължителен проект по един от предметите, 4-5 човека. Тази дисциплина се изучава от много специалности, аз дори не познавам лично тези от моя курс, нито от другите курсове. Никога не бях говорила с тях преди. Наложи ни се да работим в екип. Самостоятелни работи не се приемаха. Дали точно тази дисциплина ми е била интересна, не. Но да се отпиша от университета, заради един предмет, който не ме кефи ли?
Правиш си проекта, предаваш си го и това е. (Беше 1/2 от оценката и се описваше кой коя част е правил).
Децата не са малки работници, но са ученици и за някои неща добре, че нямат право на избор. Аз примерно нямаше да уча математика и биология, ако можеше да не го правя. Дали това щеше да е ок за мен? Вероятно не, затова ги учех. Не бях добра, ама не ми е останала травма, защото е трябвало да уча цикъл на Кребс.
Някои неща се изграждат още от ученическа възраст. Това да работиш в екип не е лошо умение. Пък после да си търси работа, каквато го кефи.
Също и това да си загрижен за другия (ако видиш, че сученик се е наранил да реагираш), да умееш да комуникираш. Да не се подиграваш, да не обиждаш. Тия неща са важни. И явно не винаги семействата говорят за тях. Ако и училището не говори, става страшно. Преди различните бяха трудно приети. Сега децата са по-шарени, но булинг със сигурност има, вероятно е на различна основа.
Анди, като те чета сякаш вярваш, че училището е един лабораторен свят или кабинет по химия където само чисти реактиви се ползват и се случват желаните химични съединения. И училището, и животът след това са далеч от лаборатория.
Някои неща се изграждат още от ученическа възраст. Това да работиш в екип не е лошо умение. Пък после да си търси работа, каквато го кефи.
Също и това да си загрижен за другия (ако видиш, че сученик се е наранил да реагираш), да умееш да комуникираш. Да не се подиграваш, да не обиждаш. Тия неща са важни. И явно не винаги семействата говорят за тях. Ако и училището не говори, става страшно. Преди различните бяха трудно приети. Сега децата са по-шарени, но булинг със сигурност има, вероятно е на различна основа.
Анди, като те чета сякаш вярваш, че училището е един лабораторен свят или кабинет по химия където само чисти реактиви се ползват и се случват желаните химични съединения. И училището, и животът след това са далеч от лаборатория.
Има поведенчески реакции, които цял живот се учат. Мога да кажа, че родителите ми, особено баща ми, който имаше повече свободно време, са влагали много във възпитанието ми. Ходила съм на частни уроци по английски още от първи клас. Всичко, което не разбирах от уроците, предимно по математика и физика, ми беше прилежно обяснено. Винаги съм имала отличен успех с две-три петици за разкош, и то, защото не съм се стараела много. Обяснявали са ми къде не са прави учителите, но когато достигна съответната възраст, за да го разбера. Независимо от това, родителите ми са пречупвали всичко през своите характери. За много неща не са били прави, защото не са могли да влязат в главата ми и да разберат как ги приемам. За много неща им се сърдя и досега, когато вече ги няма. Така че, не бих абсолютизирала и родителското възпитание, човек цял живот се учи, а някои от най-полезните уроци в живота си не ги получава от родителите.
Правя разлика между училището и живота. Училището е задължително. Животът извън училището е този, в който може доброволно да участва или да не участва в някаква дейност. Неслучайно дадох примера за отбора, в който децата са по собствено желание и със сходни възможности, обединени от една обща цел и с ръководител, чиято цел и задача е да изгради колектив. В училище с това изкуствено разделяне на "екипи" рядко има някаква смислена цел, освен да се чекне някаква дейност. Аз не виждам никакъв смисъл едно дете да се хаби за такива "екипи", особено ако вижда още от самото начало, че за него е повече проблеми, отколкото ползи. Отдавна не купувам приказки от типа как било в реалния живот на възрастните, как нямало да се сработят с екип на работа. Едно и също дете ще се сработи с едни хора и хич няма да се сработи с други. Това не означава, че не може да работи в екип. Просто си подбира екипа. А може да реши, че не иска да е в екип. Не виждам нищо положително в това детето да бъде принуждавано.
Ако училището си гледаше повече образователната част, нямаше да са ни толкова отчайващи резултатите.
Къде намеси тук загрижеността? Малко идеалистично-изкуствено ми изглежда всичко. Децата по естествен път се научават да общуват и показват загриженост. Макар че често като стане беля гледат да изчезнат, защото ги е страх.
Различните и сега са трудно приети. Не можеш да накараш хората насила да приемат някого.
Ако училището си гледаше повече образователната част, нямаше да са ни толкова отчайващи резултатите.
Къде намеси тук загрижеността? Малко идеалистично-изкуствено ми изглежда всичко. Децата по естествен път се научават да общуват и показват загриженост. Макар че често като стане беля гледат да изчезнат, защото ги е страх.
Различните и сега са трудно приети. Не можеш да накараш хората насила да приемат някого.
Според вас защо мнението ми предизвиква такъв отговор?
Отписаха датския престолонаследник от елитно училище в Западна Европа.
Препоръчани теми