Споделяне на играчки

То за това чукане на лафчета вече сме с 3 задигнати играчки и 2 счупени... Обвинявам родителите, защото не си поглеждат децата и грам не им пука какво правят.
Отделно, как да се разберат 2 деца, които още не говорят. Започват да се дърпат и най- накрая някое е паднало. Други деца започват да удрят. Как да се научат как да се държат, ако родител не им покаже?

Преди излизане предупреждавах да вземе играчка, с която може друго дете да поиграе, така че любимите се държаха вкъщи. Навън понякога даваше, друг път - не и се съобразявах. Намесвах се, когато посягаше към чужда играчка, за да разбере, че за чуждото се пита и най-добре да не се пипа.

Смятам, че не са длъжни.Това все пак е лична вещ и детето само трябва да прецени дали ще даде или не. Когато излизам с моето дете и на площадката дойде ли друго дете или има друго дете с играчки и моето тръгне да ги взима, винаги се намесвам и казвам "не, не пипаш, първо питаме може ли и ако се даде, тогава". В 90% от случаите, се дава от отсрещната страна, а моето дете дава в 100% от случаите, тъй като е възпитано да дава, но ако не се чувства добре посрещнато от отсрещната  страна, която е взела играчката, да не дава. Макар и да е малко детето ми, на 2 г., държа да знае, да се 'набие' в главата, ако мога така да се изразя,че чуждото не се пипа и се пази. Уви, много малко майки забелязвам, мислят като мен. Поне 90% съм забелязала в случаите, че майките не ги интересува,не си гледат децата като са на затворена площадка и лафчето и телефона са по-важни. Накратко - не им се занимава. Два пъти ми се е случвало да отидем на площадката, някоя от тези майки с детето да е там, моето току-що си е извадило играчката и другото без да пита идва и взема, след това чупи, а майката нито го отразява, дори забележка не прави. Въпрос на възпитание е според мен. В такива моменти просто отиваме на друга площадка, излязла съм все пак детето ми да се забавлява и играе, а не да плаче после или да хабя нерви, обяснявайки на незаинтересованата майка, че в случая детето и като е счупило нещо чуждо, е редно да купи. По абсолютно същия начин процедирам и ако на площадката дойде или има болно дете, което киха и кашля и разнася бацили към другите деца. Просто отиваме на друго място за игра, защото утре ако ми се зарази детето след игра с болно такова, майката на това дете ще каже нещо от рода на  "не ме интересува, аз какво да направя, спасявай се", вместо да поеме отговорност и тя да заплати лекарствата на детето ми. Няма смисъл от нерви или разправии, аз смятам, че всичко е до възпитанието на родителите и след това на децата.  А децата трябва да ги пазим, както и да пазим техните вещи, с които си играят нашите деца. Отделно - не всяка майка има и финансова възможност да купи същата играчка на детето си втори път, ако тя е счупена случайно от друго дете. Затова смятам, че е редно да се пита за играчките първо дали може и ако да, тогава да се пипа, в противен случай 'не' си значи 'не'.

Не са длъжни ми,на моето дете кто по-малко обяснявах, говорех ама не. И до ден днешен си е такава. Или излиза без играчки защото е голяма и си се знае що за стока е или ако някое дете иска да и види играчката, тя идва дава ми играчката за да и я прибера и отива да си играят без играчки.

Адмирации, че запазваш самообладание в такива моменти. За болните деца направо настръхвам, преди 2 седмици бяхме поканени на рожден ден, детето беше болно и казах, че няма да отидем. Майката ми отговори: "Е, какво толкова елате за час". Имаше 30+ деца, ума ми не го побира, естественно не отидохме, не мога да си представя да заразим толкова деца, ако стане няма да мога да спя спокойно.

Темата с болните дечица и на мен ми е болна. Не разбирам хората, които разнасят децата си болни наляво-надясно. Масово става въпрос за оправдания от рода, че детето е съклетясало вкъщи, че и на него му се играе. На мен ми изглежда повече като да не им се занимава с него, а ако толкова много е седяло вкъщи, има места без толкова хора и деца, на които могат да излязат, например разходка в гората.
Това ми напомня на съвсем скорошна случка. Една позната прави рожден ден на детето си. Беше от онези рождени дни тип малка сватба..100 човека. Досега винаги, когато сме имали възможност, сме ходили и сме ги канили, децата си играят добре. Да де, ама спести на всички гости, че детето е контактно на варицела, в карантина и имало пъпка. Естествено, болно е било. Моите после също лепнаха варицелата. Преживява се, минава, но съм с 3 деца в градинска възраст и 2 бебета на под година. Ако всички го хванат по веригата, ще ми се разкатае играта. Но нека кажем, че при нас положението не е критично, децата са малки и минава леко, имаме възможност да седим вкъщи и тн. На това парти имаше няколко бременни жени, при които опасността е голяма, особено ако не са боледували. Та така, вбъдеще ще съм резервирана към организациите на въпросното семейство. Постъпката беше грозна, позволи си да изложи на риск много деца, майки и бременни жени, за да получи своите 5 минути слава.

Ами това си е мой принцип,който спазвам и държа на това. А на площадката няма смисъл да влизам в пререкания с други майки, утре както се казва, може децата ни заедно да са на градина или училище, редно е все пак някаква тактичност да има,колкото и трудно да е. Вместо да се карам с която и да е майка,има лесно- на друга площадка или на място,където е спокойно. Нервите си ги пазя за детето си. Майката от отсрещната страна като не си гледа и възпитава детето,не е мой проблем, а нейн. Че масово майките не са си научили децата, факт. Но пак казвам, това си е техен избор и начин на възпитание, не мой. За това и че има болни деца на площадката,пуснати от майките им - винаги ще има такива, децата боледуват в определени месеци и моменти, единственото,което мога да направя на този етап е, да го спра като просто не си пусна детето при болното дете да си играят. Много майки не го разбират това и им е странно,но никоя майка няма да ми каже после:" Моето дете беше болно и зарази твоето, ето ти парите за лекарствата на твоето", както е редно да се прави. Но пак казвам, това е мое мнение, не карам никой да се съобразява с моето мнение. Според мен си направила хубаво,че не си си пуснала детето. Здравето е на първо място, игрите няма да избягат

Случвало се е детето ми да не даде и някои майки/ баби да завъртат очи и да казват злобно "е, остави, не си дава играчката". Супер дразнещо... И явно се очаква аз веднага да се засегна и да изтръгна играчката от детето си, за да угодя на чужд човек. Няма как да стане това. Детето понякога дава, понякога не, на настроения е. Казала съм, че ако иска - да даде, ако не - да не дава, но да знае, че и другите деца също може да откажат да споделят играчките си.
Отделно понякога се налага да се намесвам в спор за играчки, защото някои деца са супер агресивни, дърпат, бутат моето, което е притеснително. А майките на тези деца си пият кафенцето и няма кой да обясни на златните мамини, че не се прави така. Последно имахме случка как малко дете е взело тротинетката на моето и я кара. Моето плаче и вика, че е негова. Каката на детенцето крещи на моето дете, че тротинетката не е наша. Детето ми ме гледаше с най-неразбиращия и стреснтат поглед.. ами намесих се, като няма кой да ги възпита тези деца.. каквато е каката, такова ще стане и малкото сестриче..

И според мен не са длъжни. Според мен е редно да научим децата да се разбират, това не значи да ги фрустрираме, когато не желаят в определен момент да споделят определена играчка. Казвам го от позиция на майка, която наглежда детето си, но докато се опитва да обясни на своето, че другото дете в момента не иска "търговия" , родителите притискат своето да си даде неговата играчка и в крайна сметка аз  я изтъргувам пост фактум. Казвам го и от позиция на родител, на който му е още по- трудно да каже "не" на друго дете, ако неговото си има особена привързаност към някаква собственост. Мисля си, че ако не казваме "да" толкова бързо след 2+ години, това само ще помогне на децата да осмислят смисъла от споделянето и прекаляваме с манията, че трябва да си дават играчите. Когато си споделя мислите, чувам " Еми то и моето е така". А пък аз си мисля, че една личност трябва да се сблъска и с чуждото "не", за да разбере смисъла на цялото това споделяне, което си мислим, че възпитаваме.

Може да ме нахулите сега, но като някое агресивно дете вземе нещо наше и не го връща, директно отивам, питам го "защо взе играчката, върни я" и веднага я връщат. И са малко шокирани малките нахалници, защото са свикнали да им се говори с мек тон, да се моли, да се подканя. Аз им говоря като на възрастен. Нямам нерви да се занимавам с чужди деца и да им се обяснявам..

Аз пък се чудя как да реагирам, ако моето дете реве, защото друго не си дава играчката и го успокоявам и му обяснявам, че трябва да приема "не", а родителите се опитват да притискат своето... Това поведение от тяхна страна също не е градивно, нито за моето, нито за тяхното дете. Така моето "не" се сблъсква с тяхното "да".

Бели кахъри са това, майчета...
Не хабя нерви за подобни неща.
Ще пореве моето, ще пореве другото. Пък накрая минава. Порастват и бързо научават границите на своето и чуждото.

И аз правя същото ако има някое супер нахално и оставено без надзор.
Накрая в единия случай дойде майката и каза “ Еми виж, че не ти дават, маме..” и даже не се извини, че нейното дойде да рови в нашата количка и взе нещо наше.

Аз съм на мнение, че ако не искаш да ти пипат нещо, не го изнасяш навън, където играят и други деца. Естествено, че ще ти го искат. Ако все пак го изнесе и не го споделя, то тогава не иска нищо чуждо. Моето дете всеки ден играе с едни и същи деца пред блока, 5 години вече. Просто няма как да не споделя. Гадно е, когато чуждо дете счупи или вземе нещо негово, но така се изгражда характер и лично мнение. Много по-лесно е да общува с непознато дете, да каже "не" и да си вземеш играчката. Но с хора, с които си почти по цял ден, е друго. Там отношенията са не само между децата, но и между родителите. А, колкото и да не се месиш, все се налага и в такива моменти, трябва да дадем пример как се избягва конфронтация.

Все едно, когато ходя на среща с приятелка, да не си сложа новите бижута, че може да ги хареса.
Едно е да играят заедно, друго е обезателно да се "менкат"