Споделяне на играчки

Съгласна съм, че ако не искаш да ти пипат нещата  не бива да ги изнасяш навън. Сещам се и за една друга приказка - давай на заем само пари, които си готов да изгубиш. Оообаче и не е съвсем така. Не може все да не се изнася навън. Опираме до въпроса дали другите хора имат уважение и граница пред чуждите вещи. Децата са любопитни и искат всичко, те са егоцентрични по природа - хубаво. Приемаме го, децата са такива. Но тук идват на ход родителите и другите възрастни и тяхната задача да научат децата си, че чуждото не е общо и да се научат да си сдържат импулсите поне на ниво малко, мъничко възпитание да питат преди да поискат нещо чуждо. Да знаят не само "това е мое", а и "това е чуждо". Не може винаги всеки да живее с мисълта, че трябва да брани постоянно своите неща или да не ги изнася навън, защото другите нямат спирачки в поведението си и смятат за свое право да пипат чуждите вещи.

За себе си съм решила да не се ядосвам за глупости. Децата са любопитни и първични, естествено, че ние определяме, учим и следим за поведението на децата си в социума. Но е гадно, когато детето ти се разплаче, че иска колата на пес патрул за 250 лева, защото някое се е фулало с нея, а ти тези пари ги нямаш. Да, не е задължително да се купува всичко, но ще му се светнат очичките като я види. Защо да е толкова наложително да се изнасят на площадката?! Вкъщи, навън, на пейката, на вилата, на море, навсякъде може да се радват на любими, скъпи, нови, чудо невиждано играчки. Но не съм съгласна, че на площадката е мястото за тях. Там водя децата да тичат, да се люлеят, да се пързалят и да играят,а не от малки да мерят възможностите на родителите си. Аналогията с възрастните и вещите ни, за мен лично, е далечна. Ние сме големи, осъзнаваме защо трябва да уважаваме чуждите вещи, а не да ги вземаме.

А когато детето ти се разплаче, че иска да си вземе играчката навън?

П.П. Съгласна съм с Фивър.

Нямаме село, нямаме вила, нямаме пространство пред блока, от входа излизаме на улицата. Площадката до нас е единственото място, на което безопасно детето може да си покара количката с дистанционното навън, защото има повече поле за изявава. Колата е от 25 лв, но разбира се събира погледите на децата. И всяко дете си носи играчките, скъпи, евтини.  Децата трябва да се научат от малки, че не всичко, което виждат могат да го притежават. Искаше замъка на Пес Петрул, струва 150 лв. Казах, че нямаме толкова пари и темата приключи.

Съгласна съм с всички ви и всеки, според ситуацията, решава как да процедира. Когато детето ми иска определена играчка, се разбираме да си я носи навън, да си играе с нея, докато сме на някоя пейка и храня бебето или докато той яде сладолед, или сме с приятелски деца. Тогава знам реакциите на родителите и избягвам ненужни сцени. Щом отидем на площадката, ми я дава и аз я връщам в момента, в който реши, че се е наиграл с децата. Не пипа нищо чуждо, аз повече се ядосвам като пипат неговите неща без да пипат, защото реално той проблем със споделянето няма. Много важна тема е тази за споделянето, защото тя засяга не само играчките им. Синът ми беше на година и малко и видяхме мидички на пейката. Бяха му интересни, взе една да я види. Оказа се, че е на друго дете, буквално за секунди моето беше с жестоко издрано око. На 5 години е и още има белег, затова се опитвам по всякакъв начин да говоря с него и да го уча да е над нещата (за да не проявява и при него подобно обсесивно поведение в по-късен етап от живота си) , особено материалните. Не, в негов ущърб, напротив. Той, ненаиграл се с колите си, няма да остане. А и реално вече е на възраст, в която няма "емоционална патерица", мишлето, което беше денонощно с него, е прибрано, затова и не е проблем дали ще сме с играчки или без, при разходките ни. Но за дечица на 2-3, е различно. С голямо дете всякак ще се разбереш и всеки ще е доволен.
  Дъщеря ми е почти на година и от няколко дни тя проявява интерес към чуждите играчки, а своите не дава, та започваме отначало с тази тема

Какво излиза сега, детето с колата за 250 лева, ако я изнесе навън, заслужава чуждо дете (естествено, нашето собствено) да му я иска, защото "да не я е изнасяло, да си я е държало вкъщи, аз не искам моето дете да плаче, така че ще отиде и заслужава да я вземе, пък нека другото дете да си е правило сметката). Същата работа като с маратонките и телефоните - лош е този, който има нещо скъпо, пък не иска да го подели. Няма значение дали е за 1 лев или за 100 лева нещо - то е чуждо! Чуждото е чуждо. И никой не е длъжен да си дава собствеността, ако не иска.

Детето може и за количката си от 1 лв. да реве, може и да се фука с нея. За децата паричната стойност няма изражение. Емоционалната привързаност към вещите е с превес.
Личните вещи са лични и това е. Когато сами поискат да ги споделят, нека делят. Когато не искат,не ми пука дали друго дете реве за вещите. Възпитанието следва да не е само в споделяне, а и в уважение на чуждата собственост.
Чакам 5-то дете. Всички сме ги възпитавали да споделят, но и всеки си знае своите лични вещи и те са неприкосновени. Иначе се стига наистина до едно умишлено демонстриране на нямане,че да не се подразни случайно някой.
От това убеждение, че всичко навън е общо, накрая се стига до непазене. Добре е да се знае, че има и лични, и чужди, и общи вещи. И е важно да се пазят еднакво, а не "след мен и потоп".

Fever, да се върна на примера ти с бижутата. Ти ще си ги сложиш. Някой ще иска да ги види, ще ги дръпне и ще ги скъса. Това е проблемната ситуация според мен, не че ще реве, че иска такива

Ако ваше дете счупи, споделена с него играчка, ще я заплатите ли и компенсирате емоционално?! (въпросът е риторичен, а не с цел заяждане)

То ако е реторичен е с цел заяждане иначе искаш отговор и се интересуваш Как да е

Бих купила нова, бих я опаковала като подарък, за да няма илюзия за замяна, а за нещо ново и бих казала на детето си да я даде на другото. Т.е. ще направя, каквото мога да направя.

Обратното - моето дете счупи играчката на твоето ще дойдеш ли да ми искаш пари?

Разликата е, че не трябва да пипа. Нали знаеш как се нарича в света на възрастните присвояването или унищожаването на чужда вещ?
Друг тънък момент е, че детето трябва да се научи да носи последиците от решението си. След като взима навън играчка, следва да е готово да я счупи, изгуби и т.н. То и бижуто го слагам с пълното съзнание, че някой може да го открадне.
И на следващия въпрос отговаря горното. Ако играчката е дадена на мое дете и то умишлено я повреди, ще я заплатя или ще предложа моето дете да компенсира другото със своя вещ. Ако другото дете само е предложило играчката и тя се счупи случайно при игра, искрено се надявам насреща си да имам достатъчно възпитан възрастен, който да си е направил сметката, че това е играчка и да не е дал за нея и последните си спестявания. Т.е. да е готов да я прежали, а не да прави панаири.
Слава Богу, не посещавам с децата ми типичните квартални площадки. Но пък се е случвало мое дете да счупи споделена ракета за тенис, които знаете са скъпи. Купихме същата на другото дете, разбира се.
Въпросът е винаги в реципрочността, а не само във вторачването в собствените гарджета.
Лошото е, че много майчици се вторачват в цената на вещите на децата си и за тях е важно да демонстрират нещо-си със скъпите играчки, но пък същите обичайно и на собствените си деца не дават много да играят със скъпата играчка. Тя се изнася като трофей за майката.
Изобщо не мисля, че цената има място в дискусията.

Риторичен е, защото всеки трябва отдавна да си е отговорил. Пари няма да ти искам, тъй като любими играчки сред деца не изнасяме

Да, аз бих платила играчката или бих купила същата, ако има откъде. Но 99 процента от хората дори нямат намерение да го допуснат като опция. Започват се реплики като "дете е, да не сте изнасяли играчката от къщи", а аз такива неща не обичам.

Материализмът не е добър учител.

Ако някоя майка ми отговори да не сме изнасяли, ще се държа като селянка и ще ѝ плесна един шамар. Честно.😀