НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Jinx, напълно те разбирам и съчувствам макар и да няма бебе в нас.
Децата са различни и похватите към тях също трябва да са индивидуални.
При Марти повишаването на глас, удряне, макар и леко, имат обратен ефект.
В същото време, ако кажа, че мама ще се разсърди или ще се разплаче и веднага става това, което искам.
Според мен е в голяма помощ ходенето на ясла. Давам пример :
1. В нас не иска да се облича и съблича, а се оказва че в яслата може да е бавно, но го прави.
В последно време успявам единствено да го накарам да си събуе чорапите и обуе джапанките за баня.
2. За памперса - аз се мъча три седмици подред уикиндите и освен да се стига до мои нервни кризи, почти нищо не бях постигнала.
От понеделник в яслата им казах, че Мартин е вече без памперс и досега е имало само два инцидента, като единия защото се забавих с гърнето. Днес и на обяд е спал без памперс и съответно е бил сух. Тази вечер не иска да му слагам като ляга и ще видим на сутринта какво ще е положението.
Трябва да се говори много, да се обяснява търпеливо, но аз понякога нямам такова време, камо ли ти с две деца.
За разхвърляното, не се притеснявай. Сигурно при всички нас е така.
Стискай зъби, всичко ще мине и ще си спомняш с усмивка за трудностите, през които преминавате.
И да не забравя. Децата са много сенситивни. Има ли напрежение, веднага го усещат и се прехвърля върху тях.

С бебе съм и те разбирам. Просто изнемогвам и аз, майчинство едно след друго е супер тежко за мен.
Иначе за дивеенето няма оправия както и за цапането . Вашия набор при нас яде като цапа цялата къща. Яко се омазва както омазва всичко...
При мен най много бебето пречи, реве, реве, реве.... Иска само в мен и малката беше така (вашия набор) и след като провървя леко се оправи само се оплаквах ако помните 😂 та чакам бебето да проходи и да почина в това ми е надеждата иначе съм зарязала всичко други не ми пука.

Няма да ви успокоя, но моята кака е на 8, и само дето понякога не се влачи и тя по пода, заедно със сестрите си
За жалост е по-гръмогласна и като се разциври за нещо пуска на ниски и ми иде да си сложа тапи за уши. После се сбиват и всичко се оправя по естествен път 

Супер брутални тръшкания е имала тя на тази възраст, та да кажем донякъде бях подготвена какво да очаквам. Всичко беше нормално, допреди няколко седмици, когато Дианката я удари яко 
В момента е прегракнала, защото вечно има драма за нещо, ама няма какво да ви обяснявам  Толкова изпълнителна и мила в един момент, разбрана, в следващия решаваш да си изпънеш крака настрани и ... Карина пък си пада по драмите навън, но тя е „тихата стъпка“. Вървим си необезпокоявано, говорим си и тя в един момент спира, гледа тъпо, усмихва се под мустак, сяда на средата на тротоара и си хвърля обувките. Ни приема ни предава. Тръгваш да я носиш – минава в поза „сопол“.... 

Ако това ще ви помогне – не си слагайте присърце чуждите емоции. Макар и на децата ви. Имат нужда да минат през това  Трябва ние да си запазим нервите. Как точно, не знам, аз понякога се затварям в другата стая или си слагам слушалките с noise cancellation само и само да не чувам ревове 
Не ме разбирайте погрешно, проявавам разбиране, предлагам прегръдка, помощ, валидирам емоции – всичко, както си е по книгите. Но децата, по време на тантрум, трудно приемат, да не кажа хич и имат нужда да си изживеят емоцията.

Редовно ходя в другата стая или пращам тях докато се успокоят да си реват в стаята. Нали зависи от ситуацията ама и аз го прилагам.

Аз последно се затворих на балкона, докато се успокоя. Имах желание и да викам даже, ама предвид топлото време и щъкащите хора, се въздържах
Все се опитвам да си спомня с голямото дете кога точно намаля драмата, а всъщност това не стана изведнъж. Помня, че един ден таткото каза "Абе усещаш ли, че детето е вече по-разбрано последните месеци и нещата вървят по-леко"...
При нас е голям ужас пак лягането и заспиването вечер. Или иска да влачи играчки в леглото, или да яде, или изобщо отказва да си ляга и спи. Понякога минава и през истеричен рев. Дано минава по-скоро тоя период, че започнах да чакам вечерта с ужас.

Затова обичам интернет пространството, защото понякога само там намирам съмишленици.
Имам 3 племенички и  1 племеник и участвам активно в отглеждането им, такова дете като Борко няма. 
Имам приятелка с наборче, която понякога работи от вкъщи и ми споделя, че дъщеря й си играе сама в продължение на 2 часа в детската си стая. Реди си пъзели детето и се забавлява. Друга приятелка пък с породени всеки ден е на плажа с двете деца.
Дори Mamsi беше споделила, че Жорко не е имал период с тръшкане.
Просто съм се заобградила с майки със спокойни деца и само такъв пример виждам. Затова и като мине малко време и започвам да си мисля, че нещо не е наред с Борко. Просто не може само той да е такъв НЕПОНОСИМ!

Днес сутринта ще строим къща от възглавниците на дивана и той почва да крещи, че покрива паднал. Оправям го, крещи да дам еди-коя си играчка вътре. Почва да се върти да се намества, едната стена пада - крещи. Не съм седнала на същото място, като предишния ден - крещи. Еми Богу кой нормален човек ще идържи на крясъци през 10 секунди? Наистина е непоносимо понякога, наистина.
Реве, че съм с пусната коса - да я вържа. Реве, ако съм с потник, а не с тениска. Просто не може да си представите за какви неща реве и крещи това дете и аз цял ден се занимавам с микропроблеми един след друг.
От всичко най-много ми е мъчно за Огито, че не мога да си нагушкам бебенцето. То направо пораства покрай мен без да го усетя. Да се спре това боледуване и да си ходи Борко на ясла, че ми писнА!

Оо Злати и Жорко е имал такива моменти  и продължава да има, но не го приемам аз като тръшкане. За мен тръшкане е истинското да легне на земята, да се върти да прави панаири. Иначе от този сорт като Борко ги има. Пример :вчера тръгва на ясла и иска конкретна шапка, която не успях да намеря, почна яко рев, не пожела друга и тръгна без. Снощи искя кашкавал, вече беше легнал, дадох му, но той продължи да иска още. Пипна брутален рев, удряне. Накрая се извини. Но знаеш ли, преди когато постоянно боледуваше и аз бях крайно изтощена, явно той ме е усещал, че вътрешно му казвам остави ме намира и дните ни минаваха ужасно. Ходи на ясла 1.5м и аз си починах, задържах го в нас миналата седмица, беше разкошен. Веднъж не се скарах, не повишиха тон, камо ли да крещя. Бях си починала, бях зажадняла за време с него и явно той го усещаше. Просто се влюбих отново в детето си.
Когато се натрупа много умора и малкото те изважда извън релси, дразни те и ти се струва много голямо. Единствено стискам палци да се задържи по-дълго здрав Борко за да ходи на ясла. И той ще си взима играта там и ще те търси само за гушкане и споделено време ❤️❤️❤️

Ооо Джинкс, има , има...
Димана днес рева 30 мин ., защото кака й беше с рокля и късо клинче /защото роклята й е малка , но много държеше да е с нея/ . Накрая облякохме рокля на Димана и едно от клинчетата на кака й /а тя е на 5 и половина и носи 122 р-р/ .
Късия клин на кака й е толкова голям , че и стоеше като дълъг, а за широчината няма да казвам 😁 и така отиде на ясла , госпожите да си мислят каквото искат 😆😆

Колко успокояващо, че има и други ноемврийчета - дивачета.
При нас е голям зор да го научим да си прибира нещата и да не хвърля, че след него е като торнадо, а аз не търпя чак толкова на разхвърляно, а за трохите - не давам да се яде другаде, освен на голямата маса, но пък там вечно е трагично изцапано... Обяснявам по 100 пъти какви са правилата и защо са такива и понякога на 101-я път почва да повтаря и той - у нас не се крещи, не се хвърля, тук не може да се яде и т.н.
Постоянно иска нещо и дори на сън повтаря "Искам". 😁
Говори с едни дълги изречения като голямо човече, чак ми залипсва бебешкото рязане на думите.

Има и още как.
Малкия вкъщи му е скучно макар и да имаме много играчки и забавления.
Понеже е единствено дете и вкъщи направо е лудница.
Днес сложих във двора басейна .
Иначе индивидуално една госпожа работи със него.Има детски център до нас .
Напредва ме иначе.
От Септември месец ще ходи на градина.
Август му е кръщенето.
А Ноември месец на 5 ти навършва 3 годинки.
Сега от известно време във вкъщи през деня сме без памперс.
Слагам памперс гащички само когато спи.
Иначе е труден със храненето.
Плодове освен банан друг плод не иска.
Здрав е  е иначе.
Бъдете здрави.

Не мога да си представя това да е и нашето "нормално"... За пореден път - вие сте герои с такива деца и преживявания по цял ден. Аз при такова ежедневие, щях да съм се гръмнала или да съм го оставила баба и дядовци да го гледат. За щастие и нашият може да се заиграва сам и да си реди пъзелите, да си играе с колите или да гледа и коментира през прозореца.

Нямам идея какво ги кара децата да са такива... Аз лично никога не съм го обгряждала с постоянно внимание и винаги съм настоявала и баби и дядовци да го оставят сам от малък, само да му хвърлят по един поглед.

Иначе и аз се отказах от "почивки" с детето на този етап. Всичко друго, но не и почивка - вдига ме рано сутрин да излизаме, вместо да си мързелуваме през деня, то все нещо трябва да правим или да се разхождаме, като не са обезопасени и местата, където отсядаме или има чупливи неща, и вътре няма мир, не е като да сме си удома. .. Ми не искам, отказах се от пътувания повече от ден-два... Ще си седим вкъщи

Не случайно има бг филм от далечнато минало "С деца на море". А когато са и две, купонът е още по-голям.
Липсва ми морето, ама много, но на този етап не си го представям като истинската, мечтаната почивка по ред причини...

Идвам с ъпдейт.

Ако си мислите, че вашето дете е диво и щуро, задайте си въпроса "Връщали ли са ми го от детската градина, защото не могат да се оправят с него?". Защото на нас днес точно това ни се случи! Смея се, ама не е смешно.

Борко има доста трудна седмица в яслата.

До преди месец-два ходеше с желание. Сега всяка сутрин плаче сърцераздирателно, вкопчва се в мен и през сълзички хлипа "малко, малко" (превод - още малко да го гушкам). Като влезе уж се успокоява, но явно емоциите продължават да излизат под формата на удряне и бутане на другите деца. Една майка се е оплакала от него, в следствие, на което на нас ни звъннаха по обяд да си го вземем. Освен това пречел на дисциплината и на занятията. Много мъчно ми стана.
Прибрахме си го естествено, но не за да улесня госпожите, а защото знаех, че няма да му е добре цял ден там, особено като са му набрали така.

Тъпо ми стана и защото знаят, че съм в майчинство. Ако бях на работа трябваше ли да се прибера вкъщи, защото детето ми не слуша?

Освен това ни заплашиха, че ако не говорим с него и не се подобри, няма да ни подновят абонамента за следващия месец. Оказва се, че от известно време има "инциденти" с други деца. Нищо че всеки следобед питаме как се е държал и всеки път отговора беше "всичко е наред". Изведнъж вече не е наред.
Не знам какво очакват да направим днес за този следобяд, в който Борко си е здрав вкъщи. Какво да му говоря, за да спре да бута децата.
"Ние знаем, че го прави на игра и не е агресивен, но въпреки това.."
Знам, че не е приятно за другите майки, затова си го взех без да вдигам панаири. Но не знам и какво точно се предполага да направя, освен това, което така или иначе правя - да му говоря и обяснявам.
Татко му малко скастри госпожите, защото не е окей всеки ден да дават грешна информация и после да сме като в небрано лозе. Скоро имаше родителска среща и говориха за друго дете, което удря и хапе и тогава нищо не се каза за Борко.  

Не знам.

Вие как бихте реагирали? Какво е положението в държавните ясли в това отношение?

Обмислям да преминем на полудневна занималня, докато стане време за детска градина. След тая случка не съм във възторг за промяната, която ни чака през септември.

Джинкс , съжалявам за лошата ситуация , наистина не са постъпили ок , като са мълчали така и ти сервират всичко от днес за вчера . Това което ще ти кажа обаче може да не ти хареса много , но няма такова нещо като "той удря , хапе на игра или леко " , тук вече трябва сериозно да се намесиш и да говориш с него , че удрянето е нещо сериозно и не трябва да се случва дори и на игра , че има последици и т.н и т.н .
Пробвай да го водиш още седмица -две и през това време не спирай да му обясняваш и говориш с него колко опасно и болезнено е за другите деца хапането и удрянето , яко нещата не се успокоят или ескалират , тогава си мисли за детски центрове .
Да не би да са сборни групи или други учителки и той да се чувства напрегнат в яслата ?

ivanamar, напълно съм съгласна, аз редовно му говоря на тази тема, защото той се държи така и с бебето. Хапането е новост от днес, така че там нямам наблюдения още.
Иначе редовно иска да ляга върху Огито и да се боричкат. Абсолютно го прави с цел игра, но не осъзнава, че е тежък и така наранява малкия. Прави същото и с другите деца. Но освен това понякога удря шамари, което съвсем не е на игра. И за двете неща всеки път обръщам внимание и не ги толерирам, но ефекта е краткотраен. Виждам, че ме разбира, защото отива да гушне или помилва Огито с цел да се извини, но след 1 час случката се повтаря. Дългосрочно решение засега нямам и не знам какво повече да направя от това.
С баща му се замислихме за психолог/логопед и да намалим часовете в яслата. Не знам каква друга мярка да предприема.