НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Jinx, ужасно неприятна случка... Според мен (не знам долколко е неудържим Борко, де), но не може един професионалист да каже „не мога да се оправя с това дете“.. трябва да е мега тежък случай. Не съм останала с впечатлението да е така...
Иначе мога да те прегърна виртуално, защото ние сме почти същите с Диана в момента. Милата, толкова е разбрана, отговорна, голямо човече, обаче бебешкия пубертет я тресе яко. Както си върви на площадката от едната катерушка към другата, минава покрай някое детенце и го бута. Вижда някой да си играе (големите, например), отива да ги гази с колелото.... И като й се направи забележка гледа хитро и повтаря. Вече няколко майки с деца около блока ни заобикалят и се изнасят като ни видят да пристигаме 

Хем знам, че е период, че и те малко прекаляват, хем ми е ужасно неприятно, защото като сме сред хора само нея вардя. Карина е супер кротка, но пък при нея внимавам да не се измори или огладнее, защото е от трън та на глог положението – последния път буквално я влачих като сопол до една пейка. Нейната фаза е да гледа тъпо и да се прави, че не те вижда и става като див петел и ни приема, ни предава.
Говоря, карам се, ужасно навътре съм приела цялото това положение, защото понякога излиза извън границите на нормалното – даже веднъж си помислих да й вържа ръцете навън на Диана, то все едно се боря с Тазманийския дявол понякога.
Опитвам се да разбера какви ситуации я провокират, бих те посъветвала да помислиш в същата посока при Борко.

Въобще не знам какво е това чудо 

Нашите близначки се бият/хапят/удрят/бутат откакто са станали на 8-9м. Карането не помага особено, правят същото след 2 минути. Не винаги се удържам да не викам, че не чуват, винаги нещо играят и са превъзбудени. Това, което върши работа, е да ги заплесна. О, я пробвай да я гушнеш и да я погалиш, да не я боли. И обяснението за болката - после, когато са спокойни, и ако има възможност да сме само двете.

А иначе психолог - след 3г, трябва да им узреят мозъчетата още малко, и да почнат да се изразяват по-добре.

Даже не след 3г, повечето читави психолози отказват да работят с деца под 7 годишна възраст, освен ако не са със сериозни отклонения (от спектъра, с дисфункции и т.н.).
До 3г децата отразяват състоянието на майката, от 3 до 7 - на семейната среда. Едва след това започват да имат свое си, самостоятелно Аз и да се откроява егото.

Рози, какво означава това тогава с бутането и агресията, ако отразява състоянието на майката?

Не, не, не конкретно бутането и агресията. То е много комплексно, не е да кажеш о, детето ме бута, защото ме е видяло да правя еди си какво или да казвам нещо....
Натрупва се емоционално напрежение, което от време на време действа като спусък.
Агресията много често при децата идва да каже на нас родителите "виж ме", например.


Но като цяло имах предвид, че емоционалните състояния на децата до 3г са отражение на света на майката - това означава, че психолозите работят с родителите, а не с децата, поне до 7г.
До тогава детето не може да говори за емоции, няма товар на плещите си, самото то не вижда и няма проблем.
Ако има трусове в този период, те се дължат на семейната динамика, а не защото на детето нещо му има.

Така или иначе, като се замислите това е напълно логично - преди тази възраст няма как да отиде детето и да каже какво му е Говори родителят, а той често пречупва нещата през своите тревоги, опит... Много често родители отиват на психолог, мислейки си че на детето нещо му има, пък то се оказва, че детето си е супер, а родителите са за терапия и повече срещи. Това е в едно 80% от случаите.

За съжаление родителите на деца, които наистина имат сериозни поведенчески проблеми и психични отклонения, забелязват много късно всичко това - не обръщат особено внимание на децата си.

И обратното - ние, тези които четем, интересуваме се, учим непрекъснато с децата, сме склонни всяко леко раздрусване, излизане от границите на общоприетото, да го дамгосаме като "проблем", а то невинаги е....


Специално за бутането и агресията, освен типичен признак на ужасните 2 (които продължават до 3), е и заради невъзможността на децата да се изразяват вербално. С проговарянето нещата се пооправят, но не съвсем. Физичното отражение на емоциите спира тогава, когато децата започнат да осъзнават как се чувстват - което започва да се случва едва след 5 годишна възраст.
Затова е важно да им говорим за усещания, чувства... Когато ни ударят да кажем "заболя ме", а не "лошо дете" и да ги набием обратно, или пък да ги накажем.

Рози, много ми хареса написаното от теб !
Тони също проявява агресия, не е често, но като е ядосан си позволява да посяга на нас. Засега гушкам, говоря и обяснявам и чакам да мине. Не виждам голям ефект от това още, но пък и той не ходи на детска и мога да си позволя да го карам по-бавно. Ако започне да буйства на площадката, директно си тръгваме.
Jynx, понеже засега не мисля, че се справям съвет не искам да давам. Но виждам, че се притесняваш за детската есента, аз не бих. Очаквам там нещата да са по-добре и тъй като той ще е и по-голям, да се поуспокоят. Нещо и в отношението на персонала в текущата ви ясла не е наред... Не знам колко неконтролируем е бил, че чак пък да го върнат, но да си мълчат със седмици, пък после да обясняват, че всъщност имало проблем, не е нормално...

Ще дам пример от яслата на голямата дъщеря когато тя ходеше. Имаше едно момче супер агресивно, удряше, буташе , хапеше и какво ли не, даже веднъж го заварих да вдига количката и за малко да удари друго дете с нея. Всички много се оплаквахме, госпожите редовно говореха с майка му, но разбира се нямаше ефект, защото на 2 г какво да разбира толкова детето. Супер неприятно е и за родителите на останалите деца и за майката на самото дете, защото са малки и много ясно не влагат мисъл в нищо.
После излезна Ковид и децата седяха един месец вкъщи. След като се върнаха в яслата детето вече беше супер спокойно, без агресия , без удряне просто го израстна. Та най вероятно Борко просто ще го израстне в даден момент, не мисля че можеш да направиш нещо.
Госпожите са там за да са бдителни, има лесни има и трудни деца, така че просто трябва да се справят. Едната леля да върви в комплект с Борко и това е на 2 г какво може да стане с говорене.
Иначе редовно на всички викат всичко е наред , много е добро детето, с всичко се справя.... Не дават адекватна информация, защото не им се занимава тъй като колкото повече информация толкова повече претенции.
Яслата ако е частна има вариант да не ви вземат, ако е държава мисля, че няма такъв вариант да ви откажат.
Не виждам смисъл и да се задържи вкъщи детето, ще го израстне след време ще видиш.

Джинкс, много те моля намери свестен псохилог където си, поговорете за транзитивзма при малките деца и процеса на обособяване на собственото тяло на детето и отделянето от тялото на майката.

И също много те моля да правите разлика всички между "агресивни прояви" и "агресивно поведение".

И като цяло адски много се изнервям, когато хора които очевидно нямат психологическа к педагогическа подготовка работят с малки деца и не знаят как да се справят със супер типични прояви за възрастта им и им се лепят етикети.

Аз не съм съгласна, че повечето читави психолози не работят с малки деца.

 Твърдите граници могат да бъдат поставяни по мек и емпатичен начин. В тялото на Борко се трупа тревога, която се прехвърля в поведението му. Може би малко псохимоторна работа ще помогне

Аз не съм писала от много време, ама Злати ако бях на теб щях да вдигна панаир. Какво значи “не мога да се справя” ти за какво си там??!
В яслата на Калоян зимата децата се хапеха много. Никой не ми беше казал нищо, докато не видях, че е ухапан и попитах какво става. Казаха, че всички се хапели. Тогава директно им казах “а вие за какво сте тук, ние след дъжд качулка не можем нищо да направим”. Той до вечерта вече не помнеше какво е станало. Проблема се реши. Скоро ми казаха, че е бутнал едно дете, веднага му направих забележка и “дадох позволение” на сестрите да му се карат на момента (до сега те все го заплашваха с “ще кажа на мама/тати”, и той просто като ни видеше гледаше да ни каже пръв. Не беше дългосрочно решение). Всичко приключи.
Мисълта ми е - персонала трябва да предотвратява тези неща, да говорят. Калоян например в яслата е друго дете. Като го взема и започва веднага да се лигави и глези и много често ми казват, че виждат разлика, както и когато е с баща си.  В началото ми казваха, че аз трябва да му обяснявам някакви неща, но с времето разбраха, че поне при него не става така, моите правила са си вкъщи, на баба му у тях, а на яслата са си в яслата.
Злати не знам дали имаш време да прекарваш само с Борко без Оги, но мисля, че има нужда от това. Не знам защо си мисля, че Борко мисли “ако се държа в яслата лошо мама идва да ме вземе”, на това ми прилича. (Не знам кое е по-добре де, при нас им казват “ако не слушате няма да ви вземат майките ви”) Въпроса с обличането също мисля, че като вижда как обгрижваш бебето влияе. Може и да греша де.
Аз ако бях на теб (съжалявам, че се изказвам без да си искала мнение) вместо да давам парите за частни ясли бих потърсила някоя жена да ти помага вкъщи с децата, ако трябва да изведе Оги на разходка, а ти да си с Борко, на другия ден обратното. Остава малко до градината, ще има време да е и с връстници, няма да му стане нищо за няколко месеца.
Подкрепям мнението на Дух за психолога, в Карин дом има добри, моя съседка ходи с голямата си дъщеря заради проблеми със съня.
Някой беше писал за акото, едно момиченце в квартала имаше подобен проблем като махнаха памперса. Психоложката в яслата беше препоръчала ролеви игри - някоя играчка си играе, изведнъж я заболява коремчето и отива до гърнето, като се изака вече минава и подобни неща. Може да опитате.

Благодаря ви на всички за коментарите, много сте прави за някои неща.

Рози, наистина Борко не е толкова тежък случай. Аз си го обяснявам така - понеже е частна ясла и постоянно има чакащи деца (ние например чакахме няколко месеца да се освободи място за Борко), имат калуза в договора, че ако детето е агресивно, имат право да прекратят месечния абонамент. Съответно, според мен, подбират децата и искат да работят само с кротки такива, защото все пак могат да си го позволят. За нас не е приятно, но...

Аз виждам и в клипчетата от занятията им, че 90% от децата стоят и слушат госпожата, а Борко и още 1-2 деца обикалят като свободни електрони и участват по свой си начин. За мен това е абсолютно нормално поведение, но разбирам, че тях ги дразни. В съчетание с бутането и удрянето, Борко направо е черната овца там. 

В петък имахме "прогрес", ако може да се нарече така за един ден и споделиха, че не е имало никакви проблеми. Днес обаче пак ми звънят да си го прибирам. Този път им казах, че ще си го вземем след като се наспи на обяд.
За мен това не е нормално предвид, че цялата концепция на това да се грижиш за малки деца, включва справянето с подобни проблеми. Той не е неконтролируем по дяволите. Но най-лесното е да звъннат на майката, която си "почива" вкъщи...

Доста съм огорчена от цялата работа и най-вероятно ще го отпишем следващия месец, защото миналата седмица платихме таксата за юли. Дотогава евентуално може да се разберем да го взимаме на обяд, за да не страда и той. Докато бяхме на почивка, са сменили едната кака (така вика на госпожите) с друга, която въобще не носи лъчезарното настроение на предишната (и е 20 години по-възрастна) и това според мен е голям фактор Борко да се чувства зле там, да протестира да ходи и съответно да се проявява така.

Цвети е права и че трябва да прекарвам повече качествено време само с него.

Нуну - наистина с говорене не става, той винаги е съгласен като обсъждаме темата, но импулсът в тази възраст е по-силен от логическото мислене.

Това е засега, ще видим какво ще стане.. Ще пиша, ако ви е интересно.

Определено това е , че е частна ясла играе голяма роля 😒 много кофти за теб, защото имаш бебе вкъщи.
А по темата повече време с Борко аз съм в трагично състояние с 3 деца и се оказва, че към никой не мога да обърна внимание качествено, а аз сама съм премазана психически.

Проблемът е, че тези хора имат крайно не реалистични очаквания за деца на тяхната възраст. Естествено, че ще се мотат като свободни електрони.

Може и да имат реалистични очаквания, но да не им се занимава с подобни "проблемни" деца. Не го изключвам този вариант. Таткото вчера ми сподели, че сутринта за пореден път децата много са се радвали при оставянето на Борко. Посрещнали са го на вратата и са викали "Борииии". Ако ги тероризираше всички наред, мисля, че по-скоро щяха да странят от него, не знам. Освен това снощи бяхме на родителска среща в детската градина, където записахме Борко за на есен. Там мъжа ми се е засякал с една майка от текущата занималня, която казала само хубави неща за Борко и че има същите наблюдения, че си подбират по-кротките деца.

Но достатъчно с моите конспирации, така или иначе не мога да променя занималнята и нейните правила. Ще ви споделя какво установих като фактор за поведението на Борко. Имаше 2 дни, в които госпожите не ми звъннаха да си го прибера. Това са точно дните, в които им го водихме по-късно и сутринта прекарваме повече специално време с него. Например в петък бяхме профилактично на УНГ (установи се уголемена трета сливица, но това е друга тема) и понеже прегледа беше в 10:00ч, го заведохме на ясла чак в 11:00ч. Сутринта не бързахме, закусахме нормално с четене на книжки и без анимации, играхме си 4-мата вкъщи, а после покрай болницата брахме сливи от едно дърво. Самия преглед мина леко и Борко отиде зареден с положителни емоции на ясла. Вчера пък с баща си седнали в една пекарна да хапнат кроасани (нищо, че беше ял вкъщи). Съответно през тези 2 дни госпожите казват, че се е държал страхотно.

Не знам дали мога да си правя изводи от два дни, но мисля, че са пряко свързани нещата. Обаче и не знам как да я използвам тази информация. Ние по принцип го водим в последния момент - към 8:40ч и всички деца са отдавна там. Става в 7:00ч. Прекарваме около 1 час и 15-20 мин в закуска, малко игри и приготовления и после газ към яслата. Освен да го будя в 6:30, за да увеличим времето за игри, друго не ми хрумва. На есен пък ще трябва да закусва в детската градина и съвсем няма да можем да си обръщаме внимание. Не мога да си го представя как ще стане.

Здравейте мами.
Как сте вие и малките бонбончета.
Отдавна никоя мама не е писала.
За сега сме добре.
Малкия ходи на детска градина до обяд.
Нещо някаква афта на езика го мъчи.
Малко беше не послушен днес във градината.
Не иска да го водя до тоалетна.
Казва ми когато вече се е изпишкал.
От тази събота ще посещаваме логопед веднъж седмично.
Много жега не може човек да излезе да се разходи и до парка трудно отиваме.
Как е при вас.Как върви със децата.
През деня сме без памперс.
Само до като спи му слагам .
Хубав ден.

Обучението на гърне и махане на памперс тече с пълна сила. На втория ден започна да му прави впечатление и да казва - ту по-късно, ту навреме. Мъкна една раница с гащи... Дано успеем за тези две седмици отпуск, че вече от ДГ ми направиха забележка, че още не е научен. Ами как се очакваше да го науча, докато беше по цял ден на детската градина, а аз на работа?
Jinx, много странна ДГ, където очакват някакви деца-послушни войници...
Весело и слънчево лято! 🌞 ⛵ 🌊