🌷Истанбул🌷 [тема 59]

Идвам само да рапортувам, а  снимките - друг път, че нещо големички и ще трябва малко да ги скрийншотвам, а пък ми се спи вече. 😂

Днес Кузгунджук ни посрещна с ☔ , чудесен повод да се скрием за един чай в заведение със стара турска музика, снимки на певци, грамофон...
Беше много приятно и много мило как собственикът внимателно почистваше с хавлиена кърпа плочата преди да я пусне.
После както следва - шарените къщи, арт галериите, пъстри кафенета, кварталният бостан и женският пазар за плетива, бродерии и бижута...
Красота! 💕 💞 💖
Пробвахме едни огромни целувки (тцъ, не стават) и Сан Себастиан (😋 😋).
На връщане по грешка слязохме от автобуса още на първата спирка и добре стана.
Вървяхме пеш покрай морето, хубавите къщи (но с високи огради 😀), крайбрежния парк до пристана на Турйол.
С  ⛴ до Каракьой и от Халич с метрото до Мол Джевахир (сп. Шишли), че имах важен повод да се наградя. 😂
Обичам моловете аз, това ми е вторият порок след Истанбул и други нямам. 😉 😜
Е, повече се мотахме, но все пак се отсрамихме с 2 чифта  дънки от Колинс (20% намаление правеха хората) и маратонки от Фло - просто да не ги обидим и тях. 😂
Пак с метрото до Везнеджилер, после пеш по трамвайната към хотела и пътьом в кварталното бистро по едно агнешко и пилешко шишче с пилаф ( по 140 тл).
Шебече, чудя се аз каква е тази шетня и пушилка на Беязид, ама сега  като се замисля, хич не са готови за утре.
Пак ще ги проверя  и ще докладвам.

Снимки няма да забравя по-нататък да сложа- в Кузгунджук ми се искаше всичко да снимам. ❤️

Привет банда  🥰всичко ни е на ред на нас. Имахме малка издънка по наша вина. Но се справихме. Хотела бива. Дъжд ни валя вчера, но  не сме се спряли. Студено но е на нас. Който тръгва сега, якенце си трябва.
Последно от летището ви писах. И тази снимка направих 😂 И тук дойде издънката. Значи много искам да предупредя хората които пристигат на Истанбул аирпорт. Понеже пристигнахме рано, а чакахме трети човек да се присъедини към нас, решихме кафе да пием. Но понеже четохче че може там на летището да се вземат истанбул картите, викаме айде да ги вземе и тогава на кафе. Уви  груба грешка. Жълтите автомати са изведени пред вратите на летището. Като се вземе багажа, на ниво пристигащи има заведения. Там питахме къде са автоматите. Казаха с асансьора на ниво -2. Отиваме там, но автомати няма. Моя мъж ме остави с багажа в нещо като място със седалки и излезе да попита полицая отпред. Повече не го пуснаха обратно. Излезе ли се веднъж от тези врати, връщане обратно няма, макар да си все още в летището. Аз останах вътре, той от вън. Една врата ни дели, даже си говорихме през нея, но не го пуснаха обратно. Че и документите му остнаха в мен. Абе глупост голяма. Но никой не ни обясни че не можем да се върнем. Ходи той на горе по асансьори белким се върне от някъде.  Не и не. На края аз излязох и повече и аз нямаше как да се върна. Поне отидохме да купим и заредим карти. 50 лири карта+200 сложихме за пътни. Хубаво ама нашия човек идва след 3 часа. А ние повече не можахме да влезем обратно. Обикаляхме отвън, никой не те пуска. Тоалетна притрябва. Няма къде. На края се примолихме ако може пак да ни чекват. Та моя мъж така влеЗе до тоалетна. Аз останах с багажа на вън, не съм по тоалетните много, но той влезе пак првз проверки с документите си до тоалетна. Докато обикаляхме наптед назад, видях на изход 10 нещо като кафене. Седнах там, пихме кафе, хапнахме каквото имаше. Минаха трите час, дойде нашия човек и тръгнахме към хотела. Значи обеца на ухото да ви е за пристигащи на летището - винаги се уверявайте и питайте там от където излизате може ли да се върнете пак. Летището е огромно. От самолета като се слезе имхме поне ние 20 мин вървене до багажа. Количка може да се вземе ако сте с много багаж. 10 лири или 1 евро.  Като депозит е. Машината фава бележка, с нея може да си върнете паритр обратно като върнете количкта.  Ако искате. Ние не сме. От там на паспортн проверка. Минахме с бг лични карти. Не съм вадила ни бг, ни американски паспорт. Проблем намАше. И пак кофти тук. Не можеш да се върнеш назад. Преди паспортните на него ниво имаше много заведения там. Но ти вече като минеш и ням как да се върнеш. А долу където излиза багажа, да само дюти фри магазините. И след това илизаш на вън. Едн вода няма къде да пиеш. Това по летището.

От тАм стигнахме за час до Истанбул. Бяхме резервирали такси. Много доволни останахме. Имаше много трафик. 1 час пътувахме. По пътя такъв дъжд ни пра. Стигнахме към 12 в хотела. Стаята не беше готова. Казаха елате си в два. Добре че поне можеше да оставим багажа там. Но лудница в тоя хотел. Народ на рецепцията всеки по неговите си въпроси. На вън вали, но взехме чадърите и хукнахме. Видях продаваха чадъри на всеки метър буквално. 50 лири. Обикаляхме уличките, пихме турско кафе. 3 кафета 200лири. Аз на еспресо съм се напила, и търсехме точно такова. На джезве, с масички с полривки автентични. Хубави млади хора на всякъде. Повечето говореха английски на миномално но достатъчно ниво. По-късно се настанихче в хотела и взехме корабче за другоя бряг. Като стигаче до Света София, опашка ум да ти зайде. На където се обърнеш стотици хора. Абсурд да е влезе. В синята джамия нямаше толкова, та от там почнахме. Понеже бяхме якета, казаха жените с качулки да влизат. Може да не е точно шал. Та така влязохме. Обаче това събуваме ма обувки бави целия процес, но няма как. Синята джамия е в ремонт. Нямаше смисъл от влизане. Водохранилището имаше опашка не от стотици ами хиляди. И там не влязохме. Ще видич днес по-рано вече като се организираме. Огладняхме. Седнайче на едно Seaview launge. Заведение с гледка. За 3 порции пилешко, картофки, хлебече, ориз; чаша мартини, вино 1200 лири платихме. Нормално ми се видя. Хванахме залез там. Тръгнахме се и викам дай да видим пак Света София. Да е било 9 вече. Тя работи до 10. Нямаше много хора и влязохме. Пак обувки махай. Добре, но за да влезеш по-навътре трябвало обувките в шкаф отпред да оставиш. Не можело и в ръка да е носят. И ние изляохме че много народ имаше пред тези шкафове. Пак строежи вътре, ограждения. Грозна работа. И там не си стеуваше да се влиза сякаш.

Здравейте, истанбулкарт от кои хранителни магазини можеше да се купи?

Migros

Бърз отчет за днешния ден, за да не го забравя 😉 😜, а снимките до ден - два. Обещавам. ✌️

Денят ми започна с фал старт- върнахме се от Сиркеджи обратно до хотела, защото си забравих телефона.
Не, че ми трябваше, но се притесних да не би пък да е изпаднал от чантата.
Всичко беше наред и пак щурм към Кабаташ с цел Бююкада.
И тук втора грешка- забравих, че е празник на Истанбул и заредих картата със 100 лири. 😟
В такива дни транспортът е безплатен, но нищо- ще имам за "мая" както се казва.
Пътуването до островите отнема близо два часа и щеше да е още по- приятно, ако не се измъчих на едни стари неудобни пейки. Ама кой ми е виновен, че не съм пораснала и ми висяха краката във въздуха.
Слънцето, с което ни посрещна Бююкада компенсира моите страдания. 😂
Ааа, и един симит на 🚢  за утеха (7 лири, а пред Гюлхане е 5, ако не съм ви казала вече, макар че утре никой не знае колко ще е).
На острова беше много оживено, пълно с туристи, в никакъв случай не е тъжно като за край на сезон.
Разходихме се, пихме еспресо (около 2.30 лв.), дребни подаръчета за приятелки (все си казваме, че няма да си купуваме, ама това си е част от удоволствието).
На връщане слязохме на Кадъкьой за  по-бързо придвижване с ферибота до Еминьню.
Не може да се пропусне балъкекмека под моста (50 тл и то само кеш, което пак ми напомни за онези 100-те лири в картата 😀).
Следваща спирка, много важна за ММ- пазарчето за семена и разсади. Пакетчетата с разни семена струват между 10 и 25 лири, в зависимост от грамажа и нещо друго, но само търговците си знаят какво. 😉 😜
Плаща се с карта, макар да не им е много приятно.
Продължихме към хотела по трамвайната, пътьом грабнах без много мислене две имитации на парфюми (50 мл за по 10 лв.) на МЛД - не, че ми е известна тази фирма, но магазинът беше бая луксозен и вдъхваше доверие. 😂
Две много мили и любезни млади жени се втурнаха да ни обслужват, знаеха английски повече от мене, което изобщо не е трудно 😉 и дори бяха чували за България 😉 (още в Мола ми направи впечатление, че при плащане с карта питат за името и държавата).
В Гюлхане празнуваха с пълна пара освобождението на Истанбул (от какво ще чета по-късно).
Толкова за днес, уморих се малко от пътуването, но си заслужаваше всяка секунда.

Забравих да кажа, че на кораба имаше общински wifi, регистрирах се, но така и не получих SMS-а за достъп.
Утре ще пробвам пак в Гюлхане, ей така от инат. 😂

И още нещо важно, за тоалетните 😉😜- на острова има веднага след излизане от сградата на терминала (много я харесвам заради годините й, дано не я модернизират), по "главната" улица, в първата отбивка вдясно и се плаща с Истанбулкарт. Ако нямате, на гишето даваха срещу заплащане на таксата, която така и не разбрах колко е.

И влизането в тоалетните под моста Галата (и от двете му страни) става и с Истанбулкарт. Това е писано в темата неведнъж, но никога не е излишно. 😂

Ден на победата било днес. Може би за следващата тема трябва да отбележим официалните празници, за да знаят всички кога е безплатен транспорта.

Вики75, предполагам така се чете ника ти, или? Важното е да си изкарвате добре.

Новия площад, изглежда...жалко, извинявам се. Още юни беше много разкопан, за толкова месеци какво са правили те си знаят.

Шебечеджим, хубаво си решила,да са знай,кога да се поналазва фри Стамбула.😂
Значи 6- ти и 29- ти Октомври са ясни.

Пепелче,защо не седна на друга пейка,ми се мъчи там..
Какви парфюми зима,какъв е аромата?

ВичетоVici75
Абе вий направо като в Терминалът..😃
Как няма вода на летището..
Абе всичко вече мина..
Боже,като ти чета поста за хилядите на Йеребатан,аз голям късмет изкарах, гледай работа..хем лятото.

Някой беше споделил в темата кои са дните с безплатен транспорт за 2022 г. Запазила съм снимката.



6 октомври не е сред тях. Предполагам, че тези, които са по 3 и 4 дни са свързани с религиозните празници и са плаващи в различните години.

Сега видях, че преди "Ден на победата" липсва една скоба. Дали пък не е пропуснат някой ред? Но и преди "Денят на републиката" липсва скоба...

И още https://www.facebook.com/1713897822165542/posts/pfbid0WJzVGVsq4h … GzcMeeLDG5tsZx9l/
Не е национален празник и е работен, но може да го вмъкнем към безплатните. 😂
Иначе беше ад по автобуси и трамваи на един 30.08. преди няколко години, а в подлеза на Еминьоню не се и пробвахме да влезем тогава.  👿

Еми, купих си "Light blue" (докарали са го почти) и "J'adore" (малко не ми прилича на оригинала  😉 ).
Ама като за 10 лв. биват. 😂

Ми те всички пейки в 🚢 бяха високи и с една излъскана кожа като пързалка. Но оцелях и този път. 😂

А опашката днес сутринта за Св София стигаше до хотела ни (Пенинсула)  едва ли не. 😂
През юни спокойно минавахме всяка сутрин през двора на Топкапъ към Еминьоню, а този път и там километрични опашки....

Статия за безплатния транспорт в Истанбул ( на турски език) .
Приложената снимка е от статията ( превод с Гугъл преводач).
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url … v1eeZqorosnSpwGUL
Наскоро бях публикувала за безплатния транспорт в една от групите във Фейсбук и в коментар написаха , че за туристите ще отпадне безплатният транспорт, Истанбулкарт за турските граждани ще бъде персонализирана.

Днес много хубаво изкарахме. Ходихме до църквата с ключетата. За щастие никой нямаше там. Но докато я намерим голямо мотане падна. Добре че някаква жена ни фиксира по улицата. Без да ѝ кажем какво търсим, само ни посочи на къде да вървим. Та се намери. От там се смъкнахме обратно към Галата. Голямо катерене падна. Народ там. Не сме се качвали. Абсурд. Пихме по един чай и кафе ма барчетата там и айде на долу. Хапнахме рибен сандвич на тоя Супер Марио. Върха беше. И от там към Истиклял. Къде сме бляли, какво сме правили, объркахме посоките. Вървим ние на някъде и по едно време гледам, ние пак на това барче на Галата дето пихме кафе. Ужас. Върнали сме се обратно. Та за втори път пак катереж ма горе. Уж локация следвам на телефона… мойте чисто ме утрепАха. Тъъййй. Оправихме пътя, намерихме търговската на едната посока пеш, на връщане с тролейчето. Не знам транспорта колко да е бил без пари днес, ама едно девойки ги смъкнаха. Не знам кво стана. Нещо едната се пробва без карта ли да влезе. Не знам, но шофьора я върна. От там. Надолу тръгнахме за трамвай към египетския. И познайте…. От къде минахме, какво стана и пак се озовахме на барчето с кафето от Галата. Толкоз пък да сме отвеяни че няма и на къде повече. Поне си изгорих калориите от пастите. Много неща ядохме, но не ми харесаха повечето. Явно не съм им свикнала на вкуса. Кюнефето не ми допадна, една паста като бислвитена торта ( горе долу), баклавата биваше, едно като тулумба, подкова ( сухо и сладко), едно друго цялото със слънчогледови семки. И него не харесах. Най- харесах локумите всякакви, пастата три лече и гевреците. Друго за сега не съм яла десерт. Мотахме се по египетския. Харедах пердета, кърпи, покривало за леглото в нас. Но не съм купувала. Ще видя кое мога да побера и кое не. Вечерта мач имаше с техния отбор. Толкова забавно беше, празник около нас на ресторанта.

Шибече всичко е наред и неразбориите в началото ни най-малко не ми повлияха.

Rеdemi, вода имаше, но койти е знаел че като излязохме повече назад не можем да се върнем. А човек като си вземе багажа, си отива в тях или на хотел. А ние имахме да чакаме друг човек, и чакането стана от вън. Където вода нямаше. Но все пак намерихме едно барче далечно и се оправихме.

Аз не знам кой какво е видял в Истанбул, какво е патил, но аз лично не спирам да се възхищавам на трудолюбието на тези хора. Младите са ми за пример. На всякъде такава заетост имат и добросушни, отзивчиви. Телефона ми падна батериятА, сервитьорчето в едно заведение му обясних, от половин дума разбра. Взе ми телефона и го включи някъде. Докато стояхме там, и се зареди. Страхотни.

Едно нещо не разбрах. Поръчахме ракия тяхна. Апоред мен мастика. Пишеше нещо 50 за грамаж. По едно време донесоха бутилка от това. На нея пишеше 50. Аз мсилех поръчваме 50гр ракия. Какво беше с тая бутилка не знам, а и момчето не знаеше толкова английски да обясни. За порция риба, тая ракия цяла бутилка и аз една супа ядох лещена платихме 1000 лири. С тая ракия донесоха 6 вида разядки. Така идвала ракията. Нищо не разбрах. После диня ми донесоха без да съм искала. Че моя мъж нещо му се отвори глъдка и човека само и само да оставя моя на мира, взе че ми донесе диня.

Почна да ти се услажда май Истанбул (и буквално, и преносно) Радвам се.
Трилечето и аз го уважавам. От десертите препоръчвам: катмер със сладолед, казандиби, сутляш и различните им пудинги (имат много видове).
Най-добре в някоя от сладкарниците Хафъз Мустафа (Hafiz Mustafa). Например в тая на Сиркеджи, на ет.2, на масичка до прозореца  
Намир се тук: https://goo.gl/maps/85KEUjR9PK4YYr5K7

Поправям се за парфюмите, сега проверих - били от MAD Parfumeur. 😂

Дали не се е писало тук, че багажът може да се остави в офиса на Метро на автогарата?! 🤔
Имаме доста, ама много доста време до автобуса в 23ч. и да разпределим тази услуга между хотелското стълбище и автогарата. 😂

Моето пък любимо десертче е соджук (студената) баклава. Опитайте я, ако не сте. Не е сиропирана, а е със студено кремче. Миналата година я опитах за първи път, нямам търпение за следващото си ходене, за да си хапна отново 😂
[/b]

Ние открихме солук баклавата, миналата година. През престоя ни изядахме  почти 1 кг. Машала, 😂и на Бг си донесохме още 1 кг. Различна е и освежаваща. Вече при всяко посещение си я уважаваме и търсим, но не навсякъде я има.