🌷Истанбул🌷 [тема 59]

Аааа, значи това 7, 67 не е цена на всяко първо качване. А зависи какво хващаш и за къде. Разбрах.

Има,има -добре дошла!

Ха, ти да видиш😁 имало наистина. Покрай мен все едни тежки гемии, не можеш да ги накараш ни до Одрин, ни до Истанбул и все сама си  ходя(до Одрин най-вече)

Момичета, като ви чета и много ми се приходи в Истанбул, но нямам възможност, за съжаление.

Значи, много съм набрала на това "вебкафето"😂,ейй,ши пиша пак правилно...

Прекрасни,очарователни,опознавателни и силни разкази, благодаря,и стилни😛, Давайте още,Всичко ще си кажете😃,тъй де,амчи как.

Танче,Абе класна Геджеманка съм бре!🐱😍😇🤗😎🤠

Bebe,
Ти досега де беши🐱 джанъм
Пина,Белята, Редемито,-чи откооога сме Котки Варненски 🐱 И други има,де по- младички,така🐱
Ади Ош гельдин джанъм🤗

Пепелче 😍
Тъжен филм,ей,с болка и горчилка.
Ама работа.

Здравейте!
Започвам от там където вчера ви разказах. А именно по сокаците от Египетският към Сюлеймание. Вървяхме бавно и се наслаждавахме. По малките улички имаше всякаква кингалерия, посуда, текстил за всекиго по нещо. На нас ни направи впечателение магазинчета за минерали и полускъпоценни камъни, понеже ние ги колекционираме. Лесен ориентир ни бяха минаретата на джамията, като я наближихме започнаха да се появяват и табелки.
И точно преди джамията до едно от магазинчетата ми направи впечатление нещо. Даже следващата вечер минахме от там да направя снимки на табелката. Незнам дали го описвам правилно, някаква гробница - тюрбе, беше отворена и колкото можах да видя отвън. Беше точно гробниците пирамиди, които мюсюлманите погребват. Линк от GPS в скрит текст.
Дано някой е запознат и сподели нещо, че ми е любопитно.
Продължихме на горе и влязохме от един от страничните входове на дворът на джамията. Уличката успоредно на доварът е затворена и от двете страни. Величествена е джамията, гледката от "задният" двор е уникална въпреки дъждът. Влязохме и в двете гробници на Султаните и "Султанките" Много добре поддържани, красиви и величествени, препоръчвам . Наведе ме мисълта ако ще се обикаля по такива места трябва по удобни за събуване обувки, само до тук се събувахме три пъти, шалът ми беше на вратът, знам ли от къде ще излезе нещо интересно за посещение, а трябва да си скрия косата. Насладихме се на гледката, обиколихме, влязохме във вътрешният двор, не влязохме в самата джамия, понеже имаше точно молитва, въпреки че имаше вход за туристи, все пак.
Много сравняват самите джамии, тази е по добра, тази по ми харесва, за нас(за мен) не мога да определя коя е най. Но определено Сюлеймание влиза в любимите, там при Малката Св.София и Св.Ирина. Като не съм влизала в Св.София и други които са ми в списъкът. Както казва малкият неможе да обиколите всички църкви (за него всеки храм е църква)
Излязохме от централният вход и насрещани точно техните местни заведения с готвена храна. Седнахме да изпием по едно чайче, на една пейка ни очакваше обезпокявана една дебела котка поне 8-9кг. Погледна ни разбра, че обичаме котки и няма да си пречим, продъжи свита на топка да спи на дъжд както казват старите хора.
Хареса ни заведението, по цялата улица имаше заведения в които обядват местните. В почти всяко заведение предлагаха: боб с червена люта чушка, трушийка, салатка и още нещо (четвърта чиния) и местните много си поръчваха. Изпихме си чайовете (аз два), заредихме си батериите на краката и тръгнахме. Запътихме се към Капълъ-то, хванахме една уличка и все някъде ще излезем. Вървяхме около корпуси на университетът, минавахме около малки джамии, които си личат че в някой далечен век са били християнски храмове и във времето преминали към друга вяра и малки тюрбета. Излязохме на площад Беазит. Още кипеше ремонт. Тръгнахме към Капълъ-то да покажем на детето пролетта не успяхме да влезем. Тръгнахме към старата част на Базарът, излязохме от един изход пак незнаехме се къде сме. Хванахме някаква уличка и да търсим Цистерната Филоксенос или на Цистерната Теодосий, пореден опит.
Вървахме безцелно, минахме по някаква улица цялата улица с бижута. От малки магазинчета до бутици. Излязохме на трамвайната улица свихме по улуцата която водеше точно до цистерната Филоксенос. Беше отворена, тръгнахме да влизаме от вътре един чичко се развика "Капалъ Капалъ", а беше само 15 и нещо, явно имат странно понятие за работно време.
Отидохме да се прибираме с трамвая към хотелът, да починем и излезем да вечеряме и разходим.
Вечеряхме както и преди в Ортаклар, за няколко месеца не се беше променило. С нетърпение си чаках кюнефето, 5 месеца го чаках. Предлагаха така да се каже разпенен айрян, детето много се зарадва и каза че вече само айрян ще пие. Имамше проблем не ни донесоха две неща, но бяха в сметката, докато се оправим два пъти преизчисляваха. Поне се разбрахме от третият път.
Приключвам разказът за първият ден. Забелязала съм, че първият ден винаги сме на макс. Уж няма да се разхождаме и по лежерно, но пак направихме 22 000 - 23 000 крачки (все пак се съобразявахме, че съм в началото на 6 месец и бавно с почивки, иначе не ми се мисли) , пролетта по 35 00 крачки на ден. И малкият герой наравно с нас. Но и той вече е фен на големият град.

Да се включа и аз с кратък разказ за пътуването ни до Истанбул. От всички посещения до сега, от това съм най-доволна.
Както бях споменала хем бях на екскурзия, хем на обучение. Тръгнахме от Благоевград в 19ч, на границата сме чакали към 2-3ч, има многоооо автобуси (не очаквах по това време да има такъв наплив).
Бяхме в хотел Selenay (НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ), на снимките лъскав и реновирам, на място нищо такова. Реновирани само 2ри и 3ти етаж, ние бяхме в мазето хахах
Беше забутан в една уличка на Лалели, но пък беше близо до трамвайната на Лалели джамията, което си е плюс. Направихме панорамна на Балат, Свети Стефан и Египетския пазар. Настанихме се и аз тръгнах по собствен маршрут. Наложи се в движение да си променям програмата, заради късното настаняване, но пък се получи много добре. С Т1 отидохме до Мол Венеция, като на спирка Topkapi сменихме с Т4, който спира точно пред мола.
За едно посещение ми хареса, голям мерак ми беше. Решихме от там да идем на Таксим, и хванахме метрото М7, направихме прекачване на една от спирките на М2 и хайде на Таксим.
От там по Истиклял, купих си една чанта, разходка надолу до Кулата Галата, Каракьой и на трамвая за хотела. Да, ама не. Спирката на трамвая е преместена заради ремонт и като се притесних, викам ще си ходим пеша по трамвайната до хотела, но видях къде е и все пак се качихме. Уморени директно се прибрахме.
Втория ден си го бях отделила за пазар в Бакъркьой. Малко е писано за пазара, поне това което съм намирала. Стига се супер лесно с метрото М1А и се слиза на спирак Бакъркьой. От там като се излезе хващате в ляво и все надолу, пазара се вижда от далече. Сутринта беше много спокойно, после навалицата щеше да ме смачка, натоварени с торби, направо лошо ми стана. Но съм супер доволна, че си накупих супер много неща. Вече няма индирим, не се пазарят изобщо. Ама то с тая ниска лира пак си е добре. Убихме 3-4 часа там, хапнахме гюзлеме и обратно на метрото да оставим чантите в хотела. От там на трамвая за Еминьоню и ферибота за Кадъкьой. Бика също ми беше мерак и викам хайде да се снимаме. Ем да ама слизаме там и бяло петно на къде да хванем. Шашнах се и толкова ми беше, питам един полицай не разбира английски. Въртяхме се, вървяхме и гледам Tavuk Dünyası и се сетих, че срещу него е бика. По една снимка, седнахме да хапнем в това завдение. Много вкусно, огромни порции за по 79лири. Пилешко, макарони и салата.
От там по 2-3 магазина и обратно на ферибота. Направихме си и малко вечерен Истанбул, после пак обърках трамвая, ама случва се. Сменихме го, слязохме на Султан Ахмед, че не се дишаше вътре, надолу за нещо сладко и се прибрахме. Петъка ни поваля малко вечерта, събота също. Като цяло времето беше много приятно, нито топло, нито студено.
На 20ти тръгвам пак, живи и здрави пак ще разказвам.

Аз имам тъпички въпроси (моля да бъда извинена, правя си план-гафика😃)
МОЛ Венеция (това с шадраваните нали)? Трамваят Т1 се сменя с Т4 на спирка Топкапи(това не е посока Султан Ахмет нали? а точно в обратната)

Така трябва, момичета! ❤️ Човек може да се обърка, може да се променят плановете, но с желание и спокойствие винаги се намира изход. Все пак не една и две двойки са стигали почти до развод докато търсят автобус на спирката на Кадъкьой 😀 Това преживеете ли - ще сте заедно до края!

Венеция е с канали и гондоли, Уотър гардън са шадраваните. Четете повечко първия пост, моля ви. ✌🏻

Пепелче, пък ние колко ги търсихме тези шоколадови кестени и никъде нямаше. И къде викаш е капалъто на автогарата?
В Кузгунджук има и сериалски къщи, от Стая 309, например. И над нея е панорамната площадка и една интересна джамия също с гледка.

Шебече 😍, ми казвайте ги тия работи. 😂
Ако знаех за Стая 309 и там щях да се втурна въпреки ☔.
Дай сега адреса за следващия път. ❤️❤️

Капалъто е в сградата дето е стейшъна на метрото.
Но 🌰 бонбони не са чак върхът- вкусни са ,но  в Кападокия сякаш бяха други или нещо не помня добре.

И малко красота! ❤️
https://www.instagram.com/p/CjgO58NrVvA/?igshid=YmMyMTA2M2Y=

Значи не знам кой как го излъгаха в сметките, но до сега където да седнем на касовата бележка пише кое колко пари е, какво си ял пил. И ако има бакшиш включен. ОБикновено 10%. Като одтавим уличната храна на страна, най-скъпата но храна беше 1800 лири в ресторанта на хотела ни. Но гледката много хубава и не ни се иЗтърваше. Бакшиш оставяме и на такситата, макар да си закръглят сметката. Оставяме по 20-30 лири още.  Чак се чудят че им оставяме. А те са нищо теЗи пари. Така сме решили.

Епа, Пепелче, от де да знаем че си го гледала, пък
В тази къща живееше Ляле с майка си и сестрите си.

Behlül Sk. No:14, Kuzguncuk, 34674 Üsküdar/İstanbul, Турция
https://goo.gl/maps/DDiCMjhmgJfk4X5w6

Някой беше пуснал, че цветарницата от Почукай на вратата ми също е наоколо, така че предполагам и в двата филма едно място е използвано.

На тоз мармарай така и не рязбрах къде отиваш да ти върне парите. От Истиклял търговската улица хванахме М2 до Египетския. Там слязохме на един мост в средата. На дясно тръгваш за египетския, на ляво ако хванеш, към Каракой. Открит мост. И на двата изхода въртележките за излизане. Къде трябваше да се редим за връщане на парите не видях и не разбрах. В банкомат обменяхме пари. На 16 лири ни праснаха за долар. Набутахме се. После на египетския за 18,04 в някакво бюро там. Нямаше и комисионна. Така че оглеждайте се. Преди моя мъж каза обменял в Дениз Банк и една с А ( забравих името). Сега не може на тях за чужденци. Един човек ни каза. Мъчихме се, не става и не става. На края някакъв възратсен господин спря до нас, че и английски говореше и ни обясени. ТеЗе две банки за турски граждани са ги направили само.

Използвали сте обикновеното метро. Сама си написала, че сте хванали М2, а не Мармарай. Там няма връщане на пари. Мармарай може да се хване от гара Сиркеджи и или отива под водата към Азия (през Юскюдар), или тръгва по крайбрежието на Мраморно море през Флоря (ако ходите на аквариум) до гара Халкали, докъдето стига влака от България.

Мерси Танче ❤ Обаче пак обърквация с нас 😂 Тръгнахме към мол Флория и на гара Атакой ни смъкнаха. 3 спирки преди мола. Защо стана така. Казаха друго метро да чакаме. Инаме видях машинките за връщане на пари тоя път. Взе ни 16 лири. Като върна на картата излезе 9,86 пътя, 5,47 върна.