Заръча да слушам по-тихо AC/DC, че не чувам, че пищи колата за ключа…
Как се слуша тихо AC/DC? Ей това ми е непонятно
- Публикувана: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2022, 18:08 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 4)
Как се слуша тихо AC/DC? Ей това ми е непонятно
Ох, аз съм първокласна муня в тази посока.
Тръгваме с мъжа ми за работа, той кара, стигаме пред офиса и слиза, а аз се прехвърлям на шофьорскато място да обикалям по задачи. Стигам междинния светофар на кръговото на Сточна гара и спирам на червено. Както бичи AC/DC в мен се забива едно такса. Викам чудно стана. Бия авариини, гася колата и слизам да видя какво сътвори тоя човек. Установявам, че не е съвсем трагично положението и предлагам да се преместим и да попълним протокол. Качвам се в колата и тя не пали… Свети, че няма ключ. Тук ключ, там ключ, няма ключ. Звъня на ММ. О, изненада, ключа му е в джоба. Дава инструкции да се заключа в колата, да звънна на КАТ и да не мърдам. Да, ама това всичкото се случва в час пик. Свиркат ми, псуват ме, накрая един шофьор на тролей си го изяде за всички други. Та след около 30 минути ММ успя да пристигне и да премести колата. Заръча да слушам по-тихо AC/DC, че не чувам, че пищи колата за ключа…
Тръгваме с мъжа ми за работа, той кара, стигаме пред офиса и слиза, а аз се прехвърлям на шофьорскато място да обикалям по задачи. Стигам междинния светофар на кръговото на Сточна гара и спирам на червено. Както бичи AC/DC в мен се забива едно такса. Викам чудно стана. Бия авариини, гася колата и слизам да видя какво сътвори тоя човек. Установявам, че не е съвсем трагично положението и предлагам да се преместим и да попълним протокол. Качвам се в колата и тя не пали… Свети, че няма ключ. Тук ключ, там ключ, няма ключ. Звъня на ММ. О, изненада, ключа му е в джоба. Дава инструкции да се заключа в колата, да звънна на КАТ и да не мърдам. Да, ама това всичкото се случва в час пик. Свиркат ми, псуват ме, накрая един шофьор на тролей си го изяде за всички други. Та след около 30 минути ММ успя да пристигне и да премести колата. Заръча да слушам по-тихо AC/DC, че не чувам, че пищи колата за ключа…
Как гасиш колата и после ти няма ключа?
И изобщо как се кара без ключ на стартера? (тук съм безкрайно учудена)
Нова, стара, ако си муня, имаш шанс да оплетеш конците.
Как гасиш колата и после ти няма ключа?
И изобщо как се кара без ключ на стартера? (тук съм безкрайно учудена)
Ключът е с дистанционно и трябва да е в колата. На мен ми светва в синьо, когато запалващото устройство го открие наблизо и в червено, ако не е в колата или батерията му е паднала. Ако не загасиш колата, спреш и тръгнеш отново без ключа, колата ще върви, но ще започне да ти бийпка, че го няма ключа. На мен ми се случи (ключът беше у мен), а колата я караше монтьорът. Върна се, защото му избипкала….
Да ви кажа, най-лесно е да не си шофьор...
Да ви кажа, най-лесно е да не си шофьор...
За съжаление, практически невъзможно по нашите земи. Като без крака си. Ако си в голям град, като Ню Йорк, може и без кола, особено в Манхатън, Торонто, Монреал също, но в по-малките градове, към които включвам и Отава, е трудно. При нас без кола не може, защото сме извън границите на масовия транспорт.
Да ви кажа, най-лесно е да не си шофьор...
За съжаление, практически невъзможно по нашите земи. Като без крака си. Ако си в голям град, като Ню Йорк, може и без кола, особено в Манхатън, Торонто, Монреал също, но в по-малките градове, към които включвам и Отава, е трудно. При нас без кола не може, защото сме извън границите на масовия транспорт.
О, напълно си давам сметка, че е така. По повечето земи
В моят живот обаче успях да го постигна. Не ми се налага да ползвам транспорт до работа, живея в центъра на града и докъдето и да ходя, такситата са ми евтини, отделно и градски транспорт има все пак, ползвам и него. Децата, да не разказвам дълго, но като малки ги водех до спирката на училищния автобус, сега вече са големи. Ако ми се налагаше, щях да шофирам. Книжка имам, не знам и аз как ми я дадоха, аз не бих си дала... За всичко останало - мъжът ми шофира. И той не е много доволен от решението ми, но да не е вземал мен Огромен стрес ми беше това шофиране. Винаги слизах скована и потна от страх и ужас от колата. Не е за всеки, поне за мен не е. 
Имам познати, които казват, че не е за тях шофирането. Всеки е различен. На мен ми е кеф да шофирам.
Преди доста години имахме Москвич Алеко. Като поостаря и решихме, че ще купуваме нова кола, ММ каза, че трябва да свикна да карам тази, че после как съм щяла да карам новата. И се метнах да карам. Не че свикнах да карам новата, че беше много на сърце на ММ и много си я пази. Но откакто си имам моя, ми е супер, нищо че е стара.
15.09, първи учебен ден. Предлагам на щерката да я закарам до училище. Тя се съгласява, но казва да спра зад училището, че нали, колата стара 😁. Тръгваме, но по пътя клаксона изсвири. Реших, че съм натиснала по грешка, но по-късно пак. Както и да е, оставям я на училище и отивам да заредя. Колата от време на време бипка. За зла съдба минавам край катаджии и до тях колата избипка. Отивам до бензиностанцията и на отбивката звъня на ММ. Казвам му за проблема. Той обяснява да видя кое бушонче е за клаксона и да го изключа. Явно при определено движение на волана, се включваше клаксона.
Живея в малък град в България, но без кола не става. Няма транспорт до селата в общината, а имаме възрастни хора. Из града не ползвам кола, освен ако не ходя да пазарувам.
Преди доста години имахме Москвич Алеко. Като поостаря и решихме, че ще купуваме нова кола, ММ каза, че трябва да свикна да карам тази, че после как съм щяла да карам новата. И се метнах да карам. Не че свикнах да карам новата, че беше много на сърце на ММ и много си я пази. Но откакто си имам моя, ми е супер, нищо че е стара.
15.09, първи учебен ден. Предлагам на щерката да я закарам до училище. Тя се съгласява, но казва да спра зад училището, че нали, колата стара 😁. Тръгваме, но по пътя клаксона изсвири. Реших, че съм натиснала по грешка, но по-късно пак. Както и да е, оставям я на училище и отивам да заредя. Колата от време на време бипка. За зла съдба минавам край катаджии и до тях колата избипка. Отивам до бензиностанцията и на отбивката звъня на ММ. Казвам му за проблема. Той обяснява да видя кое бушонче е за клаксона и да го изключа. Явно при определено движение на волана, се включваше клаксона.
Живея в малък град в България, но без кола не става. Няма транспорт до селата в общината, а имаме възрастни хора. Из града не ползвам кола, освен ако не ходя да пазарувам.
Хахах, покрай историята с Ирена се сетих за разказ на един познат Муньос, как на морето като студент се запознал с някоя си Ани.
И с таз ми ти Ани се оказват съграждани. Решават, че няма да е зле да се поопознаят повече и си разменят номерата.
Прибира се Мунчо в родния си град. Анито и тя. След няколко дни му се обажда, че мама и тате заминали на село и ако има желание, може да я посети у тях на еди кой си адрес. Мунчо вече пририпва от кеф, защото Анито била готино парче и се запътва към посочения адрес, въоръжен с букет цветя и бутилка вино. Намира улицата и номера, качва се на посочения етаж, звъни на вратата и за негово голямо учудване на вратата не е Ани, а някаква жена в трета възраст, която го гледа доста кисело. Пита го тя кой е и за какво се бори и той заеквайки й казва: "Амм-ми, търся Ани."
При което физиономията на възрастната жена от кисела се превръща първо в ужасена, после в гневна, затваря вратата, после вратата се отваря и на нея отново не се показва Ани, а този път възрастен господин, който хваща наш Мунчо за ревера и му изисъсква: "Каква работа имаш ти, с 6-годишно дете, бе?!"
И едва не си изяжда боя Мунчо, докато се опитва да обясни, че е станала грешка и не търси тяхното Ани.
По-късно разбира, че е объркал входа. Неговата Ани била в съседния на същия етаж.
И с таз ми ти Ани се оказват съграждани. Решават, че няма да е зле да се поопознаят повече и си разменят номерата.
Прибира се Мунчо в родния си град. Анито и тя. След няколко дни му се обажда, че мама и тате заминали на село и ако има желание, може да я посети у тях на еди кой си адрес. Мунчо вече пририпва от кеф, защото Анито била готино парче и се запътва към посочения адрес, въоръжен с букет цветя и бутилка вино. Намира улицата и номера, качва се на посочения етаж, звъни на вратата и за негово голямо учудване на вратата не е Ани, а някаква жена в трета възраст, която го гледа доста кисело. Пита го тя кой е и за какво се бори и той заеквайки й казва: "Амм-ми, търся Ани."
При което физиономията на възрастната жена от кисела се превръща първо в ужасена, после в гневна, затваря вратата, после вратата се отваря и на нея отново не се показва Ани, а този път възрастен господин, който хваща наш Мунчо за ревера и му изисъсква: "Каква работа имаш ти, с 6-годишно дете, бе?!"
И едва не си изяжда боя Мунчо, докато се опитва да обясни, че е станала грешка и не търси тяхното Ани.
По-късно разбира, че е объркал входа. Неговата Ани била в съседния на същия етаж.
Тази сутрин в колата, докато чакам на червен светофар, исках да спра чистачките, а вместо това изгасих колата…
Няколко пъти ми се случва докато вървя към входната врата на апартамента да натискам дистанционното на колата и да се чудя какво не е наред, че не се отваря.
Няколко пъти ми се случва докато вървя към входната врата на апартамента да натискам дистанционното на колата и да се чудя какво не е наред, че не се отваря.
Отивам в Еконт да събирам да детето коледните подаръци. Приказваме си с хората там, вадя картата да платя - тц, неще. Пробваме с чип, греда. След третия опит установявам, че съм дала старата карта, която е изтекла. Добре че са ми бивши колеги, та се посмяхме колко съм изглупяла покрай бременността. Обаче на ММ физиономията беше безценна 
Днес имах повод да си спомня за баба ми, светла й памет. Красива жена беше, суетна. Е, през последните си години не беше вече особено красива, беше си баба като баба, но суетата последна умира...
Била доста зле, майка ми извикала бърза помощ. В телефонния разговор обяснила как се чувства жената, че е на 80. Дошъл лекар, прегледал баба ми, записва име, възраст. Години - 79. "79 ? Дъщеря ви каза, че сте на 80." Отговорът: "Е, аз защото наскоро ги навърших, още казвам, че съм на 79."
Да си на 80 и все още да искаш да скриеш някоя годинка ...
Била доста зле, майка ми извикала бърза помощ. В телефонния разговор обяснила как се чувства жената, че е на 80. Дошъл лекар, прегледал баба ми, записва име, възраст. Години - 79. "79 ? Дъщеря ви каза, че сте на 80." Отговорът: "Е, аз защото наскоро ги навърших, още казвам, че съм на 79."
Да си на 80 и все още да искаш да скриеш някоя годинка
... Препоръчани теми