Баба ми ме караше да не казвам възрастта ѝ ,когато се е налагало да звъня на Бърза помощ ...според нея не идвали,ако си над 70-75год. 🤔 изкарваше се с 10год.”по-млада”...
- Публикувана: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2022, 18:08 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 4)
И моята баба, да ми е жива и здрава, без да иска си скри истинските години. Отивам с нея на зъболекар, за другарче. Сяда баба ми и докторът започна да задава различни въпроси, включително и на колко години е. И баба ми автоматично си каза, че е на 64. Аз се ококорих, уж с математиката съм добре, смятам аз- сметката не излиза. И в този момент сестрата, която гледа картона на баба ми започва да се смее и казва: Да, Вие и дори и по- млада изглеждате, но всъщност сте на 74. Баба ми се засрами и каза- Възможно е госпожо, аз след 60-тата година спрях да ги броя. 
Две в едно – мунщина и простотия!
Би трябвало да ме е срам да споделя, но нали викат, че от споделянето олеквало…
Тръгваме с колега на еднодневен семинар до съседен град. Много ми се пишкаше ама викам, ще издържа до там. Стигнахме в сградата и моля, колегата да ме чака пред тоалетната и после заедно да търсим залата. Почвам да пишкам и стягам всички мускули на тялото, поемам въздух, издувам бузи и не дишам от страх да не възпроизведа някой звук. Свършвам и спокойно се отпускам, но издишвам въздуха със стиснати устни и излезе една звучна устна пръдня. Не можах да повярвам на ушите си! Обезмисли се да давам обяснения, а и кой ще ми повярва, че пърдя с уста в тоалетната и защо. Скапа ми се целия ден.
Би трябвало да ме е срам да споделя, но нали викат, че от споделянето олеквало…
Тръгваме с колега на еднодневен семинар до съседен град. Много ми се пишкаше ама викам, ще издържа до там. Стигнахме в сградата и моля, колегата да ме чака пред тоалетната и после заедно да търсим залата. Почвам да пишкам и стягам всички мускули на тялото, поемам въздух, издувам бузи и не дишам от страх да не възпроизведа някой звук. Свършвам и спокойно се отпускам, но издишвам въздуха със стиснати устни и излезе една звучна устна пръдня. Не можах да повярвам на ушите си! Обезмисли се да давам обяснения, а и кой ще ми повярва, че пърдя с уста в тоалетната и защо. Скапа ми се целия ден.
как да я отвори с няква тел ли, не помня вече. Намери как и с градския транспорт отиде до колата. Клекнал и почнал да ровичка в ключалката. Разбира се, хора са го видяли и звъннали на полиция, та имал една приятна среща с полицаи. Добре, че успял да я отключи и с документите вътре доказал, че е нашата.
Същата случка им и ММ. Багажникът се отваряше само с копче на таблото или с ключ. Нашият заключва колата, отваря багажника да вземе нещо, междувременно пуска ключовете вътре в багажника, взема нещото и трясва капака. Мда, нямахме резервен ключ( това си е мунско). Прибраха го, вечерта гледа клипове за тая тел, на другия ден го закарах до колата и го оставих да си рови. Успял да я отключи, ченгетата, повикани от наблюдателни граждани, учтиво са го изчакали да я отвори и да им покаже документите от джапката
Новата кола е с карта. Стои си в джоба на чантата ми и никога не се вади. Веднъж отиваме някъде с ММ, кара той. Нямаше място за паркиране и решихме аз да сляза да го изчакам, докато намери място. Слязох, запалих си цигара и блея по витрините. В един момент чувам някой бибитка като ненормален- колата се разсвирила, че не засича картата, ама на главен път, няма как да отбие или завие, пуснал аварийките, докато схвана аз какво става и да му хвърля чантата в колата
Не знам защо напоследък наричам кучето с името на сина ми и обратното. Време е за лягане и подвиквам; Роки, Роки хайде събличай се да се къпеш. Кучето пристига и ме гледа учудено какво искам от него. Синът ми изумен: Мамо, Роки не може да си свали козината?
О, аз редовно наричам котарака с името на сина си. А понякога псъткам на детето.
Майка ми само след една седмица вкъщи започна да се кара на кучето с името на сестра ми 
Върна ме в детството.
Върна ме в детството. 
В рамките на час успях да мамосам котката и ММ. Често и майка ми, но там си идва някак естествено. Докато като казах на ММ Лека нощ, мамо, ме изгледа много странно. Преди ми беше странно, когато някой си мамоса животинчето, но след почти една година повтаряне на мамо, вече даже не се усещам как го изричам.
Вчера Муничка се качва в метрото. Насреща ѝ се усмихва мило познато момиче. Но откъде - никаква идея. Отивам при нея ухилено и след секунда размисъл решавам, че по-добре да ѝ кажа. Почесвайки се, леко смутено произнасям " Здравей, но нямам никакъв спомен откъде те познавам...". Тя ме поглежда и мило заявява:
- Да, и аз също...
Две спирки стояхме, мълчахме и се усмихвахме.
.
- Да, и аз също...
Две спирки стояхме, мълчахме и се усмихвахме.
.
Много е смешно това. Майка ми, която хем не е физиономист, хем недовижда, редовно си разговаря с хора, които изобщо не помни кои са, и все се надява човека отсреща пръв да се изтърве с някое инфо, че да ѝ светне кой е събеседника.
Че аз веднъж почти едночасов ( 2-3 цигари изпуших) разговор дръпнах с едно момиче и така и не се сетих коя е и от къде я познавам. Но в свое оправдание мога да кажа, че тогава работех във фото и виждах много хора, къде на живо, къде на снимка. Тогава и свикнах, като ми се стори познат човека, да поздравявам. Ми така де, може наистина да го познавам, пък ако не ... здраве да е.
На много хора се случва, на мен често. Но веднъж се смях много с една приятелка. Бяхме седнали на кафе, тя се поздрави с някакъв мъж, после известно време седя замислена. "Не мога да се сетя откъде го познавам този човек. Струва ми се, че може да съм спала с него на младини, но не съм сигурна."
И аз имам една такава приятелка, много беше палавка преди, току поздрави някой, вика спах ли, не спах ли, не помня вече...
Мен от дете ме спират нвкакви лели с думите "Аз от ей такава малка те знам. Помниш ли ме?" и после пращат поздрави на мама. Върви обяснявай от кого са поздравите.
Върхът беше обаче миналата година, в чужда държава една жена как ме викаше по име и тичаше след мен. Направо бях в ступор.
Върхът беше обаче миналата година, в чужда държава една жена как ме викаше по име и тичаше след мен. Направо бях в ступор.
Препоръчани теми