Номинации за най-голяма муня (тема 4)

Позната ли се оказа?

Да, но пак трябваше да обясня на майка ми как изглежда и какво е казала, за да се разбули мистерията. А и аз дамата последно съм я виждала преди едно 20 години сигурно и изглеждаше мноооого по-различно.

Преди две седмици имах напрегнат ден, обиколки из целия град – банки, магазини, община, клиники. Прибирайки се вкъщи установих, че ми няма чифт любими цветни кожени ръкавици. На другия ден зарязах всичко и повторих маршрута с надеждата, че съм ги изпуснала някъде и ще си ги намеря. Да, ама не – банки, магазини, община, клиники – никой нищо не е намирал и предавал. Примирих се. Реших, че съм ги изпуснала в градския транспорт. А по принцип не си губя нещата.
Вчера купих поредния коледен подарък и се покатерих на стълбата, за да го скрия от децата в един шкаф. Гледам някакво пликче с коледни украси и в него – ръкавиците! Явно съм ги пъхнала там по някое време и старателно съм ги скрила от себе си. Много се зарадвах!

Началото на годината ми беше мега натоварено. Плащам данъците на имотите на майка. Дала ми е съобщението, тракам бодро, разпечатвам платежни, доволна съм, всичко е платено.
Миналата седмица взимаме удостоверение от общината за дължими данъци и се оказва, че... не е платен данъкът на един от имотите 🙄 Разбира се, тя веднага заподозря, че не съм го направила, но аз като никога съм убедена, че е платено. Гледам си и Интернет банкирането - платежните са там. Звъним в районната администрация. Оказва се, че съм платила всички данъци по сметка на един район. Имотите са в различни и явно банковите сметки са различни. Какво съм гледала не знам. Освен това съм платила без отстъпката 🙃 Другата седмица трябва да ходя да оправям кашата, която сама забърках.

Аз така не можех да си намеря любими черни очила, при това безумно скъпи. Обикновено си държа черните очила в чекмеджето на един скрин. Стана лято, отварям чекмеджето - няма ги. Отначало не се ядосах много, реших, че ще ги намеря. Започнах да търся - няма и няма. Усещам се, че ми няма и едни по-стари очила на Версаче. Съвсем се втрещих - ако за първите не бях сигурна дали не съм ги загубила, то по-старите не ги бях носила отдавна. Спретнах пълен тараш на жилището, включително лежах по земята, за да видя дали не са паднали под скрина - не и не. След няколко дни случайно бъркам в един органайзер за обувки - една от преградите ми е със странна форма. Бъркам да видя какво е - двата калъфа с очила! Така и не разбрах кога и защо съм ги сложила точно при обувките. Най-вероятно не са се побирали в чекмеджето на скрина.

Предишната седмица, събота, ден за задачи и шопинг. Започвам с куриера, след това магазини, покупки, аз доволна, щот съм един каприз и трудно харесвам, а този ден намерих всичко, което исках. Прибирам се, посягам към чантата за телефона и ... ня-ма-го А в понеделник имах срещи, координатите и контактите на които бяха само там. Почвам трескаво да мисля дали муня е виновна или е станала жертва на сръчковци. Накрая реших, не, помолих се силно да е в куриера. Е, там беше, в понеделник си го получих от момичето, което ме обслужи в събота.

Влизам да се къпя преди малко. Пускам душа, мокря косата, плъзгам поглед по шампоаните кой да избера - брей, дежа вю. Мда, 6 часа по-рано правих същото.

Аз веднъж се боднах под душа с току що направена коса от фризьор. Иначе обичам след като си измия ръцете да си намокрям лицето, много ме освежава и събужда, където ѝ да съм го правя.  Обаче много мразя да забравя, че съм с грим по очите, и юнашката да се наплискам.

Отникъде се сетих за тази тема... Имах нужда от доза идиотски смях. Влязох да надникна дали още я има и не само, че я има ами и се зачетох в текст от първа страница. Стори ми се много познат и се усетих, че това е моя издънка... А са почти 11 години откак не съм влизала в темата. Та сега, да не е само спам, случка от преди няколко месеца... Идиотска...
На моя съпруг вуйна му почина. Той не е в България, но тя е единствената му роднина, която харесвах. Явно, защото нямат кръвна връзка. Отидох с брат му. Спряхме да купим цветя. Аз два карамфшла за 2.50, той букет като за сватба за 25 лева. Селото едно много малко, чак не му личи, че живеят хора в него. Отиваме на погребението. Всички ме гледат изненадано, някак като другородец. Все пак не знаят коя съм. Аз също не съм ги виждала. Гледам покойната... Тъжно. Не съм я виждала от години. Много се е променила. Да, но така е... Тя Смъртта не е особено красива и променя хората до неузнаваемост. Наведох глава в мълчание.
Дойде моментът да положим цветята и изведнъж братът на мъжа ми ме дръпна за ръката с въпрос "Какво правиш тука?" Аз се ококорих, мисля си - сигурно нещо му стана. Викам му "Вуйна ти почина. Изпращаме я!" Цялото погребение се обърна мен да гледа. Той възможно най-тихо ми казва: "Ние сме на друго погребение! Ейтам! Ела! Не виждаш ли, че това е мъж?" За малко да се метна аз в дупката, от срам... Как в това малко село са се случили две погребения и то в един час. Едва изкарах. Дано не ми е грях ама после хем ми беше неудобно и тъжно, хем ме избиваше на смях...

Погребенията не са тема за смях, но много искрено ме разсмя

В нашия край хората имат едно много характерно черно чувство за хумор.
Примерно, не отидох на помен на баба ми, понеже ми се наложи да съм в чужбина. Питам майка ми ' Как мина? '
А тя ' Ами там си е'.

Олеее, не бих искала да съм на мястото на Мира. Пристъпът на смях е гарантиран и щеше да потресе тамън две погребения. 🙆

Което ми напомни случка от преди около месец. Бях в една аптека и си след като платих, останах малко да разгледам по рафтовете. След мен един мъж идва и пита за валериан на капки. Взима валериана и казва :
- Идвам от църквата ( не помня кое име). Една котка се е вмъкнала вътре, а в момента има опело. Попът пее, а тя мяучи и вдига шум, не могат и да я хванат, гонят я из църквата и сега решихме да я примамим с валериан, да наръсим.
Едната аптекарка каза, че това задължително трябва да го види, човекът ѝ вика “ами айде, тръгвай с мен, ще те заведа” и тръгнаха двамата.

Ще изтипосам щерката ( 9 г) и дядо й, барабар с котката. От снощи.
Детето заспа на дивана в хола. Разбудих я като й напомних преди да легне да мине да си изплюе дъвката в коша за боклук. Тя в полуспящо състояние отиде в кухнята и оттам - на остъкления кухненски балкон, където се намира коша за боклук. Дядо й беше в кухнята , седнал на един стол, който се падаше зад гърба на спящата красавица която си хвърля дъвката в коша. Изведнъж дядото го напушва кихавица, а той е известен с мощните си кихания. Обикновено предвидливо излиза да кихне в съседна стая, за да не всява смут в околните, но сега изведнъж го напънало и нямал време да реагира, така че си кихнал в кухнята зад гърба на детето. Чух го да киха от другия край на апартамента, а той е голям - сещате се за каква мощ иде реч. Почти в същия момент при мен влетя котката, която по стара традиция панически се спасяваше от кихавицата и катастрофира в краката ми, а аз се спънах в нея и едва се задържах да не падна. Тръгнах към кухнята и в коридора чух баща ми да говори :
- Ама ти къде изчезна ? Ей сега беше тук!
Помислих, че има предвид котката и го информирах за местонахождението й. Не, за щерка ми говорел. Оказа се, че  тя от стреса в полуспящото си състояние се свила на пода до кофата на балкона и не се виждаше. Изпратихме я в леглото. Днес нищо не си спомня.

О, и моят котарак се спасява от кихавици, дори да не са много мощни... И без това май го е хванала деменцията, не се ли научи за толкова години, че няма да пострада