На мъжа ми така в салфетка майка му изхвърли паричката от коледната питка. Олеле, не знаете какво последва..."Ти така, цял живот ми изхвърляш късмета, щото не съм любимия син, затва...", извадиха се от раклата де що спомени има за онагледяване и потвърждаване на версията за нелюбимия, и съответно че брат му е на мама детето...Айде вади от кофата, на жената само петичките на чехлите и се виждаха, докато се беше цъмбурнала в кофата за боклук, издирвайки коледна салфетка с левче подпъхнато вътре...
- Публикувана: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2022, 18:08 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 4)
Това да си продължиш с боклука в ръка, подминавайки кофата, не се брои вече, нали.
Онзи ден влизам в метрото, извадила съм картата, държа я в ръка...и се опитвам да мина...докато металната въртележка не ме спря болезнено. Сканирайне му е майката.
Онзи ден влизам в метрото, извадила съм картата, държа я в ръка...и се опитвам да мина...докато металната въртележка не ме спря болезнено. Сканирайне му е майката.
Аз и в трамвая съм се качвала с торбата с боклука. Но пък бях в строг костюм и на токчета 😁
Ставам в ранни зори и като зомби с ръцете напред към кухнята за кафенце. Слагам чашата, гледам с половин око колкото да я уцеля и наливам, а кафенцето буквално за миг напълни чашата. Спрях да наливам, за кратко ми хрумна че още сигурно спя и не съм забелязала как е минало времето, хванах чашата и чак тогава забелязах, че е с дъното нагоре.
Връщам се от детски рожден ден. Много се изложих! Не познавах никого, майката съм я виждала 3-4 пъти, а на първия учебен ден се запознах набързо с бащата. Та влизаме, детето отива при рожденика, честитя на майката и се оглеждам за таткото. Помня, че беше с прошарена коса, виждам един прошарен мъж, усмихнам се, подавам му ръка, дръпвам една поздравителна реч и в отговор "Госпожо, аз съм сервитьорът." 😲
И аз имах мунска постъпка със сервитьор- отиваме ние на ресторант и сервитьорът се оказа, че е братовчед на МП, който аз не познавам. МП ми разказва за него, аз си слушам и сервитьорът реши, че ще сложи менюто пред мен. Да, обаче аз реших, че ще ми подаде ръка, за да се запознаем и го хванах неловко за китката. Умрях от срам, а МП не спря да се шегува с мене.
Вчера отивам в Спиди да изпратя и да получа пратка. Забравих да взема пратката. Докато бях в офиса все имах усещането, че нещо пропускам. 😀
Бях по забележителностите. Запознах се с известна личност, отключвайки в първата секунда интересна политическо-историческа дискусия. Естествено, в първите 15 минути не знаех с кого говоря, преди една жена от компанията да възкликне "ама вие май не знаете с кого говорите?"(мяй питах за професията) 🙆
Оказва се, че само за един мунски живот това може да се случи много пъти - за мен е трети. Хич, ама хич ме няма с известните личности. Нищо. Личните впечатления винаги са по-ценни, а в този случай - страхотни.
Оказва се, че само за един мунски живот това може да се случи много пъти - за мен е трети. Хич, ама хич ме няма с известните личности. Нищо. Личните впечатления винаги са по-ценни, а в този случай - страхотни.
Винаги, когато изпускам нещо, опитвайки се да го хвана във въздуха, го изстрелвам по-далеч и по-нагоре. Най-вече чаши и пепелници. ММ пък подлага крак. Ходи син и подут с дни след буркани.
Един приятел учи за учител по физическо. Не е младо момче, на петдесет е, решил е да се преквалифицира човекът и да си смени работата. 13-годишната ми щерка, без никой да я е питал, го окуражава: "Ще си намериш работа. Те по физическо вземат всякакви, не се притеснявай."
На гости сме на родителите ми. Нашата спалня е към двора и се наслаждавам на птичките тази сутрин. Ставам и казвам на майка ми "Ако знаеш при нас колко силно се чуват лястовичките!". Вместо да им се зарадва, тя се изстреля навън да ги разгони, а аз седя и се чудя какво става.
Не били лястовички, а косове, които идват на орди и нападат гроздето и смокинята
Не били лястовички, а косове, които идват на орди и нападат гроздето и смокинята
Снощи имахме гости - семейство с две деца, ние сме петима, общо 9 души калабалък. От гостите познавам само мъжа - жената и децата виждам за пръв път. Сядаме най-накрая на масата, след като сме пили вино с жената, докато мъжете правеха барбекю на въглища с дъждобрани в дъжда и завършиха с електрическа скара на верандата, но това е друга тема. Аз ще пия малко ракия, глътвам си виното и махам чашата да не се пречка на масата. Казваме си наздраве - всеки си грабва чашата освен жената, която объркано оглежда масата и търси чашата си...
А на барплота моята чаша кротко отлежаваше
Слава богу, жената е много точна - извиних се, извадих нова чаша и налях ново вино.
А на барплота моята чаша кротко отлежаваше
Слава богу, жената е много точна - извиних се, извадих нова чаша и налях ново вино.
Повече от месец това нещо си седи вътре във WC по предназначение,но едва днес видях,че не съм махнала фолиото...,а му се чудих колко е трайно и как трябва да си купя още 🤣
...на предишното го бях махнала,но сега къде ми е бил акълът 🤔🥺
И наистина е доста трайно 👍
...на предишното го бях махнала,но сега къде ми е бил акълът 🤔🥺
И наистина е доста трайно 👍
Повече от месец това нещо си седи вътре във WC по предназначение,но едва днес видях,че не съм махнала фолиото...,а му се чудих колко е трайно и как трябва да си купя още 🤣
Хахаха, така ще е вечно, не трайно 🤣🤣🤣
Абе, все съм си губила иглата, докато шия, пропускала съм да не видя продукт в хладилника или нещо в магазина, ама да не си видя колата и да пребродя паркинга 2 пъти досега не ми се беше случвало...
Препоръчани теми