Тръгвам на някъде и не мога да отключа с дистанционното колата. Отворих с ключа ама пустата кола не пали, щото ѝ изтощен акумулатора. Звъня на мъжа ми, тогава още пресен приятел. Пристига да ме спасява. Тръгна да дава ток от неговата кола и в този момент всички врати на моята се заключват автоматично. Съответно ключа на колата е на контакта. Обикаляхме и се опитва с тел да отвори, еми не стана. Звънни на братовчед си, който е автомотьор. И той пристига да ме спасява. Това всичкото в работно време.
Дойде човека с една лента, напъха я в процепа на вратата, щрак-щрак и я отвори. Това ни беше първото виждане с братовчеда. Викам си тоз автоджамбаз ли е, монтьор ли е? Важното, че тръгнах после. Но на следващото място където спрях, пак не немах да запаля и вече отидохме за нов акумулатор.

Всичките ми неща бяха вътре, ни телефон да звънна на майка, нито нищо. Тя се прибрала следобеда, намерила ми нещата, изкарала си акъла, дойде да ме търси в училището..