Работа, CV-та, HR-и, съвети - 80

  • 30 120
  • 853
  •   2
Отговори
# 450
  • Мнения: X
Соул фрии, да речем, че ги няма изброените неща. Аз и миналата година бях писала в темата, че моят проблем е противоположен на всичките. Според мен те нямаха ясна визия какво се очаква от мен. Уж да помагам на холандеца, който зачезна сега половин година го няма. Сама си рових за информация и да открия за кое какъв достъп ми трябва. Сама се научих на power bi, защото го нямаше като изискване за позицията, но холандеца ми каза, че там иска информацията. Отделно трябваше да пиша някакъв нюзлетър. Цяла година въртяха, накрая решиха, че няма да има такъв. Трябваше да пиша реферънс случаи за успешни продажби. Много конфузно ми беше да устанивя, че такъв екип и процес вече съществува, според мен и те не знаеха, разбраха от мен. Иначе, хоум офис съм, вдигнаха ми заплатата, вместо да ме товарят, разправят, че достатъчно съм вършила, вместо да ми прехвърлят други задачи, ми казват, че вече не им трябвало. Заради тези неща миналата година се чудих кога ще ме сметнат за излишна. Те пък взеха, че и голям бонус ми дадоха. Обаче сега холандеца да го няма толкова време, мноого ми е съмнителна историята. А аз иж съм наета с него да работя.

Последна редакция: пт, 26 авг 2022, 14:07 от Анонимен

# 451
  • Мнения: X
БютифълМ, няма да ти е лесно. Малки деца не вярвам да успяват сами да се занимават по цял ден и да ти пазят тишина. Аз не мога свекърва си да науча, че хоум офис не значи вися на дивана да пия кафе и ми плащат. Та какво остава за малки деца.

В колове и телефонни разговори не е приятно, разбирам я жената (чр, която споменах), но аз като кандидат за работа очаквам някакво сериозно отношение. Тя ми звъни, да намери удобно време и да е тихо, не съм я търсила аз. Като отговарям на нейн въпрос и се почва едно прекъсване, едно “иди при баща си да ти включи таблета”, после ми се извинява, аз почвам пак отначало. После ми беше звъняла в неделя сутринта и ме събуди, защото искала да свърши недовършената работа от петък. Еми не е професионално. Лошо впечатление прави, но реално познавам жената от преди и явно с тоя хоум офис много й е било трудно. В офиса си е абсолютно нормално работещ човек.

Иначе децата ти ако хдоят на детска/ясла и ги взимаш към 5-6 сигурно ще ти е ок да си хоум. Всъщност освен ако детските не са затворени заради ковид, не виждам защо да искаш да си причиняваш работа от вкъщи + гледането на деца.

# 452
  • Мнения: 36 388
Zabraven Profil, ако ти излезе нещо много хубаво, действай. Ако не, щом ти е ок и заплатата е добра, карай, докато можеш. Ако решат да те съкратят, ще го мислиш тогава....

# 453
  • София
  • Мнения: 3 843
Ако те съкратят, ще те обезщетят с няколко заплати, така че ако си доволна от другите условия на този етап, стой си според мен.

# 454
  • Мнения: 3 385
Уточних,че става въпрос за малко дете или малки деца.Ясно е,че някой с големи деца няма никакъв проблем.
Да, аз отговарям на Doro, която твърди, че хората, работещи от вкъщи не работят.
Така ли? Отговорих на конкретния пост за гледането на малко деге. Аз чета на какво отговарям. А ти, за втори път - не.
Не стана ясно на какво отговаряш, ще ме извиниш. Метна едно обобщение и толкоз. Права си, че не чета… мисли не мога да чета.

# 455
  • Мнения: X
Не го разбирам този мой страх, навсякъде си го нося. Смяна на работата само като патерица, временно ми създава усещане, че съм избегнала драма. Е, предния път познах, като ни се разпадаше екипа навръх пандемията, още месеци преди на шефката да й развържат езика и да ни каже. Сега няма такива чак директни индикации, както тогава, ама знам ли… но “имам уши” за такива неща. Извинявам се, ако не е баш по темата… но имам чувството, че където и да работя, винаги ще съм на тръни. И сто магистратури и сертификата да изкарам.

# 456
  • Мнения: X
Забравен профил, защо така? В крайна сметка и да се разпадне екипа, и да те съкратят, толкова ли е лошо? Ще бъдеш обезщетена и после ще си намериш нова работа.

Няма толкова страшно в съкращението, даже аз си мечтая да ме съкратят, ама им трябвам . 😂

# 457
  • Мнения: 7 349
А от какво е този страх и винаги ли си го имала? Предполагам имаш опит и стаж, кадърна си в работата и бързо ще си намериш нещо друго дори при съкращение. Ако имаш добра финансова култура и успяваш да спестяваш, няма смисъл и за това да се притесняваш.

# 458
  • Мнения: 7 427
Също и любимото ми да се чувстваш длъжен да обядваш с колеги и реално в единствения си час почивка да не можеш да си починеш и да се отпуснеш, защото трябва да си любезен и да слушаш лични неща, които не искаш, както и да си принуден да споделяш лични неща, които не искаш ...
Като прочетох това, направо ми стана мъчно за теб, сигурно работиш в много отровна среда. Винаги съм намирала начин да избегна цитираното. Обедната почивка ми е лично време, а разговорите по работа и любезниченето с колеги е служебно задължение - безплатно не работя.
За известно време ми се налагаше да си чета книга докато обядвам, що книги изчетох тогава Sunglasses
Сприятелявала съм се с колеги и сме ходили заедно на обяд, както и сме излизали след работа и сме споделяли много лични неща, но това е било на база сходни характери и искрена симпатия.
Интересно ми стана - защо се чувстваш длъжна да споделяш лични неща, въпреки че не искаш?  Ако въпросът е твърде личен, не ми отговаряй.

# 459
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 077
Работата ми изисква да съм на линия е работните часове,имам нужда да контактувам симултантно с колегите(не постоянно,но ако аз или кога има нужда,трябва да съм на линия),говорене по телефона..
Имам предвид нямам вариант да си върша работата,когато детето спи.
Ами да ти кажа в кратце - лесно нЕма. Ще има клиенти и колеги, които ще подхождат с разбиране към ситуацията, ще има и такива, които ще ти въртят очи когато чуят детски глас във фона. Майчинството подобрява мултитаскинг уменията. В този ред на мисли за мен поне не е никакъв проблем да следя текст, разговор или видео докато някое от децата шуми или ме пита нещо. Мога и да отговоря на детето и да си продължа мисълта от където съм я прекъснала. Така че - всичко зависи от човека.

# 460
  • Мнения: X
Невинаги е било така. Но моят опит досега е бил, че нещата са извън моя контрол. Аз правя едно, а после изведнъж се появи сливане, преструктуриране, смяна на ръководство, бюджетни решения и какво ли не. Това ми е мнението за съжаление за корпорациите. Макар че все още предпочитам да работя в такава заради условията и прозрачността. Създават се нереалистични проекти с пълна слепота и неоползотворяване на човешкия ресурс. Защо съкратиха толкова хора миналата година, като сега пак наемат за същите позиции. Познавам част от тях и не са били скатавки или проблемни. Абсолютен късмет. Бих си мечтала да ме съкратят, ако да речем вече съм започнала странично да развивам нещо свое, и обезщетението би ми било възглавница, докато съвсем подкарам нещата. Не да кърпя докато пак намеря работа… Шерлин, завиждам за усещането, че си нужна, аз на сегашната си работа се чувствам супер куцо, пълен глас в пустиня. Но както казах, и преди уж като съм била продуктивна и полезна, а после се блъснем в айсберг, кел файда…
Флокс, в корпоративна среда, ако откажеш обяд с колегите, почват да се чудят какво не ти е наред. Или най-малко натискът е толкова голям да те претопят в масата, че бая месеци ще те потат и пак и пак, докато инатът все да им казваш не проработи.

# 461
  • Мнения: 4 345
Също и любимото ми да се чувстваш длъжен да обядваш с колеги и реално в единствения си час почивка да не можеш да си починеш и да се отпуснеш, защото трябва да си любезен и да слушаш лични неща, които не искаш, както и да си принуден да споделяш лични неща, които не искаш ...
Като прочетох това, направо ми стана мъчно за теб, сигурно работиш в много отровна среда. Винаги съм намирала начин да избегна цитираното. Обедната почивка ми е лично време, а разговорите по работа и любезниченето с колеги е служебно задължение - безплатно не работя.
За известно време ми се налагаше да си чета книга докато обядвам, що книги изчетох тогава Sunglasses
Сприятелявала съм се с колеги и сме ходили заедно на обяд, както и сме излизали след работа и сме споделяли много лични неща, но това е било на база сходни характери и искрена симпатия.
Интересно ми стана - защо се чувстваш длъжна да споделяш лични неща, въпреки че не искаш?  Ако въпросът е твърде личен, не ми отговаряй.
Работих, минало е вече. Най-доброто ми решение беше да се махна.
Ами те си ме питаха директно - напр. омъжена ли си, от колко време сте с мъжа ти заедно, кога ще имате деца ... Изобщо не ги беше срам. Не отговарях директно, но пак е натоварващо.

# 462
  • София
  • Мнения: 2 608
И обяди съм отказвала и съм си мечтала да ме съкратят срещу Х заплати. Работа има, поне в моята сфера. 100% няма да успея да се “продада” добре, но гладна няма да остана. Но с малки деца предпочитам познатото Simple Smile, а и си обичам колегите и работата.

# 463
  • Мнения: 7 427
Ооо да, тези разпитвачи са ми любими на мен. Ако отговориш те разнасят, ако нищо не кажеш, те си го измислят и пак те разнасят. Няма спасение от тях Joy

# 464
  • Мнения: 36 388
В съкращението няма нищо лошо. Проблемът е, че след 10-ина дни човек почва да се чуди какво да прави. Не е за всеки да стои без работа. А намирането на нова си е стрес, независимо дали има или няма търсене на кадри....

Общи условия

Активация на акаунт