Работа, CV-та, HR-и, съвети - 80

Как си знаех, че точно това ще ме питате
Подавала съм, разбира се, не един и два. И какво се е променило? Нищо.

За фактурата не ме разбрахте. Не съм искала да мина с 20% по-евтино. Просто смятам, че дали ще ти издадат фактура или не, цената трябва да е една и съща и всички приходи трябва да са отчетени, не само тези с фактурите. А не аз да се грижа за изрядността им като приемам по-висока цена на услугата спрямо бай Иван, който плаща по-малко. Или пък да стоя в магазина и да гредам лошо заплашвайки ги, че ако не ми дадат касова бележка ще ги докладвам.

Zabraven profil, аз наистина отлично ги знам тези врътки. Обаче, ако се върнеш назад в постовете ми, надали ще откриеш такъв, в който съветвам някой как да ги прави. Точно обратното. Всеки път обяснявам, че не е редно, а вие всеки път ме оплювате дружно как не разбирам проблемите на хората, работещи за неизрядни работодатели и как съм офисен планктон.
Аз и в темата "майчинството счетоводно" спрях да пиша, когато тази тема се превърна в консултиране как да измамим държавата, че да вземем по-голямо обезщетение, след като с години сме си спестявали осигуровки. Просто не го смятам за редно. И това с майчинството, и това с фиктивните болнични. Отказвам да консултирам по такива въпроси и си търпя критиките от ваша страна. В един момент ще ми писне и ще спра да пиша и тук. Ще дойде друг след мен. Нито ще съм първата, нито последната. В тази тема, през годините доста хора писаха и накрая се отказаха. Но ентусиасти винаги има.

Нищо лично, проявих сарказъм спрямо коментара на бойко, който изкара, че всички тука сме пишели само за далавери. Учудвам се, че в контекста на неговия пост, не си доловила подтекста.

Понякога някои работодатели си заслужават да си вземеш болничен по време на предизвестие, което не е незаконно и не се плаща от работодателя. Единствено си спестяваш нервите, ако обстановката е обтегната. Не казвам, че е редно, ако не си наистина болен, но пък колко народ ходи болен на работа, понеже "отсъствията не се толерират". Монетата винаги има две страни и нещата не са само черни или бели.

Аз лично на предишната ми работа, въпреки че беше голям ужас, исках да се разделим по взаимно съгласие от 1 месец (при предизвестие 2 месеца), като си предам работата и дори не ползвам отпуск. Тогава шефката ми ми каза, че няма да ме пусне. Даже тя ми каза - Вземи си два месеца болничен, обаче няма да те пусна по-рано. (подозираше, че съм си намерила нова работа и нарочно не искаше да ме освободи по-рано, за да не мога да почна на новото място). Тогава ѝ рекох - Щом е така, подавам си молбата и си плащам неспазеното предизвестие. Както искате се оправяйте с работата. Точка.
Та, мисълта ми е, че понякога, колкото и да искаш да се разберете човешки, другата страна не го приема.....

Долових го и не ми хареса. Затова отговорих. В тази тема наистина има хора, които са в некоректна спрямо тях ситуация. На тях винаги обяснявам какви права имат, дотолкова че да могат да се защитят. Как да ползваш правата си, за да постигнеш некоректен спрямо работодателя резултат обаче, избягвам да консултирам.

Да, Кодексът е изцяло в защита на служителя. За мен лично това е и част от проблема. Работодателят почти няма права, което го поставя в ситуация да върши неправилни и дори неморални неща понякога. Но няма друг начин. Ето например, при едно просто прекратяване, страните не са равнопоставени. Служителят има право да си пусне предизвестие и да си тръгне. Без причина, без да се обяснява, без да се аргументира. Защо работодателят няма такова право? Работодателят може да прекрати договора с предизвестие само в едни конкретни случаи, при това, след като извърши един куп неща - аргументация, подбор в някои случаи, да иска разрешение за служители със защита. Като не му го дадат да се чуди какво да ги прави ... Изобщо не виждам аз това "законът защитава изцяло работодателя", което всички тук твърдят, че им казвали адвокатите. И не го виждам, просто защото не е вярно.

И точно защото ръцете на работодателя са вързани, работодателите правят подобни неща. Защото както на служителя му се случва да намери по-добра работа, така и на работодателя му се случва да си намери по-добър служител например. Обаче, докато служителят е свободен да напусне и да отиде на тази по-добра работа, работодателят няма свобода да избере по-добрият служител и да се освободи от този, от който няма нужда, без да влиза в сериозни разходи. Една майка спокойно може да реши след майчинство да не се върне при текущия си работодател. Един работодател обаче не може да реши, че заместникът се справя по-добре от титуляра и иска да запази него, а да освободи майката. Не, той трябва да се откаже от човек, който е напълно в час с текущите задачи и е на 100% продуктивен, да го освободи, за да върне на работа някой, който е отсъствал година, две, понякога и повече и ще има нужда от месеци обучение, докато влезе отново в час и стане поне на 70% продуктивен.
Къде точно е "законът е изцяло на страната на работодателя"?

Абсолютно споделям горното. Освен това смятам, че тази прекалена защита на служителя е нож с две остриета, защото ако я нямаше назначаването на хора щеше да бъде много по-лесно. Също така нямаше във фирмите да висят некадърници и мързеливци, защото щяха лесно да бъдат замествани с нови докато се уцелят качествени хора. И по тази причина работодателите не назначават лесно, даже и да имат нужда от човек, защото после няма връщане. И това според мен изкривява пазара на труда.

Работодателите имат други начини за въздействие. Започва се тормоз, който те принуждава да напуснеш сам.
В бившата ми работа го видях спрямо една колежка и след месец сама си напусна, дори си изработи предизвестието, предаде си и работата доста старателно.
Друга колежка пък се опита да обясни, че това, което правят, не е правилно счетоводно и ѝ се каза: "Ти недей много знА, ами сядай и си пиши молбата за напускане, кат си толкоз отворена.....!"
Така че случаи всякакви. Не може да се обобщава нито за едната, нито за другата страна.

Това, което написахме двете с Нищо лично обаче не визира никоя от страните, като източник на проблема.
Точно обратното - и двете виждаме в дъното нас проблема наследената от социализма прекалена защита на "трудещите се" и обвиняваме законите и държавата, не работници или работодатели, защото ако законът те поставя в шах е ясно, че ще търсиш други методи за излизане от ситуацията. Ако даден работник е тежест за фирмата той трябва да се махне, ясно е това, нали? И ако законът пречи работодателите по принуда стават гадняри.

Именно. За едно и също говорим. Ако работодателите имаха същите права да прекратяват, каквито имат служителите, нямаше да им се налага да прибягват до подобни "начини на въздействие". Нямаше да се налага да карат някого да си пише молбата, защото щяха да могат те да прекратят договора.

И все пак може да не ми се слагат думи в устата. Тук всички уважаваме твоите компетенции, но това не ни прави опитващи се да изопачим законите в наша полза. Бойко беше този, който изкара, че затова коментираме законодателство и казуси, не аз. Аз единствено се изказах за сивата икономика, и как това, че я има, не прехвърля вината върху потърпевшите, които наистина в някои ситуации опират до такава работа. А вече аз винаги съм си работила на бяло и затова оставям тази дискусия. Единствено на 18 работих 1 месец в книжарница на сиво без договор и бързо си тръгнах. И пак, законодателството не е основание нито за служителите да злоупотребяват, нито за работодателите, нали, има две страни.

Ти си тая, която по-често приписва думи на другите. Въртиш, сучеш и накрая сама не знаеш какво искаш да кажеш, освен да се оплачеш, че света ти е крив.

И никакъв подтекст не съм намеквал, написах си го съвсем директно - половината от въпросите и съветите в тази и предишните теми са как да се заобиколят правилата, отново зададени в прав текст. Не всички, а половината. Че и някои се хвърлят да дават съвети как се въртят далавери без да са им искани. Всеки може сам да си прочете назад в темите и да се убеди, не е нужно на мен да се вярва.

И отново - когато някой съзнателно избере да нарушава закона той не е потърпевш, а извършител. И "200 лева са си 200 лева" не означава липса на избор.

Какъв подтекст къде пък сега прочете, и кое съм приписала, като ти току що повтори ансолютно същото, което казах, че твърдиш:
Сега искам да изредиш имената на хората, които тук са питали как да заобиколят закона.

Кой пък е искал да нарушава закона. Хората питат тука какви са им правата, какво могат и не могат да направят в определена ситуация и какъв е закона за конкретната ситуация.
Което след няколко страници писания и али бали ни връща пак към изходната позиция на моето мнение от където тръгна всичко - а именно, че е хубаво да има някакъв тип обучение и кампании за познаване на права и закони. Поне основните така да се каже. Иначе грамотните ще ровят в интернет и ще питат по форуми до откат (през няколко дни се задават едни и същи въпроси), а неграмотните ще ги лъжат.

Потребителските права как си ги знаеш без кампании и обучения? Нещо, което не се ползва често, няма как да се научи на практично ниво с кампании. Особено когато става дума за подобна комплексна материя, в която правата реално зависят от конкретната ситуация. А ситуациите могат да са всякакви. Това е от тези неща, които научаваш, когато ти потрябват. А не чрез кампании.
Да не говорим, че на подобни кампанийни "обучения", пак ще отидат само хората, които така или иначе са любознателни и имат интерес да учат. Но тези хора и без кампания ще си намерят информацията и ще си я прочетат. Неграмотните и лъганите няма да отидат на подобно обучение. Защото те изначале не изпитват потребност от ограмотяване.

Ами не си ги знам. Ето например от темата научих много неща - от теб и от други потребителки. Ама да кажем, че аз съм айляк и имам време да пиша по форуми.