Раздяла или не..

  • 5 277
  • 79
  •   1
Отговори
  • Мнения: 674
Здравейте,
Споделяла съм и др път тук,но нещата се оправяха след това,сега обаче мн се задълбочиха и бих искала да чуя чужди мнения за ситуацията.
Омъжена съм от 28г,децата ни са големи вече,не живеят с нас.
Съпругът ми е нарцисист и мн властен и налагащ мнението си човек,винаги той е прав,др мнение не приема.
След всеки скандал,а под скандал разбирайте ако си позволя да не се съглася с неговото мнение веднага избухва и започват речите и обидите.
След това не ми говори няколко дни и когато трябва нещо да свърша,да му помогна обикновено започва да ми говори.
Та сега последният скандал беше по съшата причина,последва 1 ден мълчание и след това яко викане,обиди,но този път и аз не си мълчах и му отвръщах.
Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.
Нямам родители и близки роднини и той на това винаги е разчитал.
Имаме апартамент общ и вс до тук ни е общо,след брака.
До сега все се надявах,че ще се “промени”,но уви разбрах,че е загубена кауза.
След всеки скандал никога няма извинявай и винаги аз съм виновна и разбира се коя съм била аз,че да решавам еди си какво….
Без да се нервира и да ме тормози трудно изкарва повече от два дни,а избухва буквално за глупости,както е в супер настроение и само нещо да излезне което не е както той си го е преставял и избухва и аз винаги съм виновна.
Ще съм благодарна да чуя вашите мнения,без упреци.

# 1
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
За първи път му опонира???

# 2
  • София
  • Мнения: 28 579
Вие не живеете като съквартиранти, а по-зле от тях. Те едва ли си крещят и обиждат. За мен въпросът ти е риторичен. И закъснял безкрайно много.

П.П. Погледнах и другите ти теми. Унижавал е децата ти, а ти си го приемала. Трябвало е поне тях да защитиш и предпазиш. Това е поредната тема, даже не знам защо си правиш труда да ги пускаш, нищо няма да направиш.

# 3
  • Мнения: 6 150
Мн, др, вс ... що за писане?
Е, за 28 години, ако не си се научила как да живееш с него ... не знам колко още трябва да минат.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 361
Ако имате къде да се изнесете, не виждам причина да не го направите.

# 5
  • Мнения: 674
Там е работата,че няма къде да се изнеса.Но в апартамента има възможност да не се засичаме или поне рядко да се виждаме.
Имам работа,но той и затова ми се подиграва тъй като е доста по-малко платена от неговата.

# 6
  • София
  • Мнения: 28 579
За каква раздяла говориш, ако няма къде да се изнесеш?

# 7
  • Мнения: 674
За каква раздяла говориш, ако няма къде да се изнесеш?
Той това го знае и затова злоупотребява.

# 8
  • София
  • Мнения: 28 579
Друго попитах.

Как си представяш ти раздялата ви, след като няма къде да отидеш? В какво ще се състои тази раздяла?

# 9
  • Мнения: 1 306
Не ми влиза хич в работата, но бях останала с впечатление, че едното дете има някакво заболяване, което му пречи да е напълно самостоятелно. Явно нещо не съм доразбрала, защото тук пишеш, че децата живеят отделно. Ако се е оправило детето- супер!

# 10
  • Мнения: 674
Неправилно формулирах темата,няма къде да отида ,единствен вариант е да продадем апартамента общият и да си разделим парите и на който за каквото му стигнат да си вземем по нещо малко всеки поотделно.

# 11
  • Мнения: 5 146
Не разбирам. Поредната тема с едно и също. Какви други съвети и коментари очакваш? "Да взема ли да го напусна най-накрая..."
Ми напусни го, ако не ти се живее така или приеми, че това ще е до живот и поне докато не измислиш нещо. Събери парички няколко месеца, година, наеми си стая, ако не можеш цял апартамент. Намери още една работа, ако трябва и можеш. Продайте апартамента и си намери нещо друго. Сложи си всичко на кантар и виж кое тежи. Не може да правиш едно и също и да очакваш различен резултат.
Щом децата са отделно все пак имаш опция поне временно. До колкото помня и те не са му някакви големи фенове, би трябвало да те подкрепят.
Опции винаги има. Просто явно още има на къде да търпиш Simple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 28 579
А, вече разбрах.

Ами при такива отношения, ако наистина има реална възможност за по-малко жилище и спокоен живот, аз не бих се колебала.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 361
Мъж - нарцис, особенно ако си му удобна, не би се съгласил да продадете общия апартамент. Приготви се за дълга битка, но само това ти е варианта. Живеете ли там, макар и разделени, ще имате сблъсъци.

# 14
  • Мнения: 8 808
Раздяла може да има без развод, ако имаш и друго място, където да отидеш да живееш. Нямаш такова. Значи трябва да се разведете. Щом жилището е СИО и нямате малки деца в картинката, то се дели 50:50. С половината можеш ли нещо да си купиш, собствено? Ще се справиш ли с този тежък момент, защото си сама жена, а иска доста усилия това нещо?
Да се отделиш в част от апаратмента няма да стане според мен. Освен ако той също не го поиска.
Ами...питай го дали е съгласен да си поделите стаите и всеки да не се пречка на другия. Друго не виждам, но се съмнявам да се съгласи.

# 15
  • Мнения: 21 457
Разделяй се, та да си прекараш поне спокойно старините.

Но предполагам, че нищо няма да предприемеш, та поне за начало спри да му съдействаш като участваш в скандала, като почне да вика, излизай от стаята и не отивай да се сдобряваш, нека си седи сърдит.

Страхуваш ли се, че ще те удари, или нещо подобно?

# 16
  • Мнения: 674
Раздяла може да има без развод, ако имаш и друго място, където да отидеш да живееш. Нямаш такова. Значи трябва да се разведете. Щом жилището е СИО и нямате малки деца в картинката, то се дели 50:50. С половината можеш ли нещо да си купиш, собствено? Ще се справиш ли с този тежък момент, защото си сама жена, а иска доста усилия това нещо?
Да се отделиш в част от апаратмента няма да стане според мен. Освен ако той също не го поиска.
Ами...питай го дали е съгласен да си поделите стаите и всеки да не се пречка на другия. Друго не виждам, но се съмнявам да се съгласи.
Или трябва да продадем общия апартамент или да всеки в неговата си стая😜
Благодаря за мненията,имах нужда да чуя и чужди мнения.
Ирис аз винаги излизам и го оствавям днес е от малкото случаи когато му отговарях,защото вече не издържам.
Иначе поне за сега не се страхувам,че ще ме удари въобще.
Аз се “сдобрявах” в началото когато започна да се държи така,вече отмного отдавна не го правя,просто ми писна.
Иначе е от хората тъй лато е голям нарцис,в работата и пред хората всички трябва да го знаят като супер дупер готин ,услужлив,любезен колега,но в къщи ела да видиш,лицемер,говори на всички хора зад гърба и всички са лоши и с епитети….само той бил най най и винаги трябва да му се казва колко е най най…..

Последна редакция: пн, 15 авг 2022, 17:47 от strawberry0302

# 17
  • София
  • Мнения: 12 655
Няма смисъл да продължаваш така, защото той няма да се промени и ще отрови и останалия ти живот. Въпросът е как да го направиш, какви са ти ресурсите да се измъкнеш. А нарцисистите не пускат никак лесно, защото това застрашава крехкия им свят, въртящ се около нестабилното им его. Все пак откъсването винаги си заслужава, защото оставането означава цял живот пиене на отрова. Но го направи умно, планирай го внимателно и бъди готова за ответната реакция.

# 18
  • София
  • Мнения: 28 579
Така. Сега, понеже понякога ми се случва да имам слонска памет, нещо ми се въртеше в главата, че имаш изтрита тема, в която имаше някои несъответствия, съответно докато си пиша в темата, реших да проверя:
Скрит текст:
Здраеейте мили хора,
Дойде ред и аз да пиша тук за съжаление.
Омъжена съм от 22г,съпруга ми по принцип е мн избухлив и изнервен,за най-малкото нещо избухва яко.Винаги иска да е неговото,ако не се съглася се ядосва и заяжда,ако се съглася казва,че пък нямам мнение и все се съгласявам с него.
Имаме две деца,
Скрит текст:
които все ми казват,че не е редно да търпя това.
Когато не е ядосан е мил и грижовен,но когато се ядоса,а той се ядосва от раз за нищо става страшно,започва да ни убижда с децата и все той е най най,ние сме по-низши и от тревата,той никога за нищо не е виновен и никога не се извинява.
За тези 22г всички скандали той ги предизвиква и обиди,аз никога не съм го обиждала.
За мн неща му помагам и в работата и по принцип и после той винаги казва пред хората,че той го е направил.
Когато се нервира и сме с хора започва да ме обижда и унижава пред хората,а аз си замълчавам,за да не стават по-големи скандали.
Ако си “позволя” да кажа ,че дадено нещо аз съм го направила когато сме с хора,приятели,той избухва и започва да ме унижава,явно си избива комплексите по този начин.
Нон стоп ме мачка,за да нямам самочуствие,а в същото време все ми казва ме нямам самочувствие,е как да имам...
Никога не правя нищо без неговото знание и одобрение,защото иначе ще има скандали.
Последния скандал е от неделя,пийна и започна да ни обижда с децата и оттогава не си говорим,подминаваме се в къщи,по принцип при всеки такъв скандал така се развиват нещата,мълчим си определено време и после ежедневието ни предизвиква да си проговорим, НО той никога не се извинява и всеки път аз и децата сме виновни,той никога,при положение,че скандалите той ги спретва от нищото,не смея нищо да планувам,защото не знам кога ще се разсърди,вече не знам какво да правя.
Той винаги ми вменява вина,че аз и само аз и децата сме виновни за всичко,той никога,той според него е най-добрия във ваичко.
Споделих с вас,малко ми олекна...
Скрит текст:
Не знам от къде да започна,
Преди време бях пускала друга тем,нещата се пооправиха за известно време,но сега отново се възобновиха.
Женени сме от 22г.
В къщи положението е ужасно,
изгубихме малкото ни детенце  преди няколко месеца
Скрит текст:
,голямото е студент .
По принцип със съпруга ми сме се справяли цял живот сами,без помощ от баби и дядовци,много сме преживяли и това ни свързваше до сега..
След трагедията ,съпруга ми всяка вечер след работа си пийва,в началото му правех компания и аз ,пийвах по 1ч вино,но това вече мн ме дразни.Казах му,че не ми се пие всяка вечер и че не е редно всяка вечер да се пие,но той продължава.
Съпруга ми вече на два пъти след употреба на алкохол ми казва,че не е сигурен дали иска да живее вече с мен.
Мн съм объркана,мъката ми по детенцето ми е ужасна и когато и съпруга ми се държи така неиздържам вече.
Той е на моменти,когато е ок,е мил,любящ,добър,но е мн нервен и избухва за нищо от раз и си сменя настроението на секундата.
Вече не знам какво да си мисля за това което ми каза,защото знам че често хората си мислят неща на трезво,което нямат смелостта да кажат на глас,но когато си пийнат всичко си казват.Все се опитвам да го “оправдавам” с мъката му,но вече не знам.
Не смятам,че някой от нас заслужава такова отношение след тая трагедия.
Бих искала да чуя чужди мнения.

Скрит текст:
Здравейте,
Споделяла съм и др път тук,но нещата се оправяха след това,сега обаче мн се задълбочиха и бих искала да чуя чужди мнения за ситуацията.
Омъжена съм от 28г,
децата ни са големи вече,не живеят с нас.
Скрит текст:
Съпругът ми е нарцисист и мн властен и налагащ мнението си човек,винаги той е прав,др мнение не приема.
След всеки скандал,а под скандал разбирайте ако си позволя да не се съглася с неговото мнение веднага избухва и започват речите и обидите.
След това не ми говори няколко дни и когато трябва нещо да свърша,да му помогна обикновено започва да ми говори.
Та сега последният скандал беше по съшата причина,последва 1 ден мълчание и след това яко викане,обиди,но този път и аз не си мълчах и му отвръщах.
Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.
Нямам родители и близки роднини и той на това винаги е разчитал.
Имаме апартамент общ и вс до тук ни е общо,след брака.
До сега все се надявах,че ще се “промени”,но уви разбрах,че е загубена кауза.
След всеки скандал никога няма извинявай и винаги аз съм виновна и разбира се коя съм била аз,че да решавам еди си какво….
Без да се нервира и да ме тормози трудно изкарва повече от два дни,а избухва буквално за глупости,както е в супер настроение и само нещо да излезне което не е както той си го е преставял и избухва и аз винаги съм виновна.
Ще съм благодарна да чуя вашите мнения,без упреци.
Не ми се задълбаваше повече.
Аман от евтини тролчета.

# 19
  • Мнения: 6 150
Какво толкова има да планира? От нарцис единствено може да се измъкнеш по законен ред - развод, подялба на жилището и т.н.

# 20
  • Мнения: 12 790
Живейте си заедно, нали сте се клели в болест и здраве, в богатство и бедност. Още само 22 години и ето ти златна сватба.
Скрит текст:
Как е възможно човек да пише, че има две деца и едното е починало, а после да казва, "децата ни са големи и живеят отделно." Нямам думи. Потрес.

# 21
  • София
  • Мнения: 28 579
И други несъответствия има.

Едното детенце, което уж било с неврологично заболяване и множество увреждания, сега изведнъж възкръснало,че и заживяло самостоятелно: https://bg-mam.ma/p/1027728/36500471

Жалка история.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 14 427
Това с крема е отпреди "изгубихме малкото ни детенце" - март и октомври 2018, съответно.
За другото не знам какво да кажа. Тормози ме, нямаме общи ангажименти, да се махна ли. Wink

"Децата" може да са другата дъщеря и зетят, дете на мъжа от предходен брак или не знам и аз. За изтритата тема също не знам. Иначе тази потребителка напоследък съм я запомнила само от диетичния подфорум с това, че яде много малко и пълнее - твърдо смятам, че физиката и биологията не са открили начин да се пълнее от въздуха, независимо от останалите особености на хормоналното здраве и диетата, затова именно ми направи впечатление. Но пък преценката за малко е субективна.


Все пак ако въпросът е сериозен и ако потребителката има с какво да се издържа сама - да се маха. Ако не е преувеличила за тормоза, щото при постоянен такъв и липса на други ясни задържащи фактори чудене обикновено няма.

Последна редакция: пн, 15 авг 2022, 18:17 от Магдена

# 23
  • Мнения: 1 306
Аз попитах за детето още на първата страница. Можеше да намери начин да отметне това недоизясняване.

# 24
  • Мнения: 1 302
Може да е трол, но като чета и другите теми ми навява на човек с отклонения, който си търси внимание. Имах такава роднина и самият стил на писане, заедно с повтарянето на едни и същи реплики във всяка тема ми създават такова впечатление.

# 25
  • София
  • Мнения: 28 579
Може да е трол, но като чета и другите теми ми навява на човек с отклонения, който си търси внимание. Имах такава роднина и самият стил на писане, заедно с повтарянето на едни и същи реплики във всяка тема ми създават такова впечатление.
Възможно е да си права, но и при този вариант ми е страшно грозно да измисляш такива неща, особено смърт на дете.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 14 427
Не ми прилича много на трол. Ако е имитация на истински потребител, е чудесна имитация според мен.
Не видях и големи несъответствия. Прилича ми на истински потребител със силно неуверен и мрънкащ нрав.

# 27
  • Мнения: 674
И други несъответствия има.

Едното детенце, което уж било с неврологично заболяване и множество увреждания, сега изведнъж възкръснало,че и заживяло самостоятелно: https://bg-mam.ma/p/1027728/36500471

Жалка история.
Нарочно написах децата живеят отделно,не исках да обяснявам отново за моята болка,за малкото ми дете което беше с проблем и загубихме 2018г🥲🥲

# 28
  • София
  • Мнения: 28 579
Глупости. Продължаваш с лъжите.

# 29
  • Мнения: 1 302
Много неправдоподобно обяснение. Не вярвам да е истина.

# 30
  • Мнения: 2 495
Това семейство не живееше ли в Англия?

# 31
  • Мнения: 8 808
Сега си спомням и аз. По-малкото дете беше с увреждания, гледаха го и тогава жената беше в безизходица да се махне. Пропуснала съм ,че са го загубили. Децата не са ли голямото дете с приятелка/съпруга съответно.

# 32
  • Мнения: 14 862
Пускаш тема след всеки по-голям скандал с ТМ. Иначе си живуркате добре.
Просто е очевидно.
Мисля, че е време да спреш да занимаваш хората.
Не съм мистично и метафизично настроена, но животът ми е показал, че кармата не е измислица. Както си правиш та*ак с хора, които искрено се опитват да помогнат, така ще стигнеш до момента, в който наистина ще имаш нужда от помощ, но няма да я получиш.

# 33
  • Мнения: 815
Кое ти е по-важно - живота или апартамента? Винаги може да си наемеш квартира, докато тече развода и се продаде апартамента. Нито разводите стават за ден, нито продажбата на имоти. Трябва ти план. И воля, и характер. Нито едно от изброените не виждам при теб. Това, че не удря, но те проглушава с викове и обиди, също е насилие. Единствения начин да го спреш, е да спреш да съжителстваш с него. Нещо, което според мен няма да направиш. Жените, които взимат крайни решения, нямат нужда от подкрепата на непознати. Не разбирам от какво толкова те е страх, че да мислиш, че оставането може да е по-добро решение?

# 34
  • Мнения: 12 790
Кое ти е по-важно - живота или апартамента? Винаги може да си наемеш квартира, докато тече развода и се продаде апартамента. Нито разводите стават за ден, нито продажбата на имоти. Трябва ти план. И воля, и характер. Нито едно от изброените не виждам при теб. Това, че не удря, но те проглушава с викове и обиди, също е насилие. Единствения начин да го спреш, е да спреш да съжителстваш с него. Нещо, което според мен няма да направиш. Жените, които взимат крайни решения, нямат нужда от подкрепата на непознати. Не разбирам от какво толкова те е страх, че да мислиш, че оставането може да е по-добро решение?
Няма достатъчни доходи, за да се отдели. Няма близки, няма друго жилище, а мъжът няма да се съгласи да продадат това. За какво му е да се съгласява? Съдебните битки могат да се влачат с години.
В такава ситуация трябва добър адвокат и голяма решимост, може би и подкрепа, а без финанси, без решимост и без подкрепа... Малко патово се получава.

# 35
  • Мнения: 2 495
Не е толкова патова, нейната заплата стигала за наема, храната и някое друго парцалче. Дъщеря   й би трябвало да работи. Не знам кога са го купили този апартамент в Англия, че да го делят. https://www.bg-mamma.com/?action=profile;u=539415;sa=showPosts;a=all;start=360

# 36
  • Мнения: 18 504
Тази тема я четем всяка година, вече едва ли някой вярва.

# 37
  • Мнения: 14 862
От старите не вярваме, ама все ще се намери някоя добра душа, дето не е чела стари теми и не гледа профили.

# 38
  • Мнения: X
Ох, вече се чудя да вярвам ли? Прочетох всичко изписано от потребителите.

Освен ако жената е супер нерешителна, защото е смачкана и не вижда изход..?!

Не знам дали не беше писала и в темата на психолога…

# 39
  • Мнения: X
Какво да вярваш? През 2018 г. е била омъжена от 22 години, сега е омъжена от 28 години, а аз, както и да смятам, 22+4 не е 28.
А, да, жената е толкова травмирана, че е забравила от колко години е омъжена.

# 40
  • Мнения: 2 475
Колко жени се развеждат и то с бебе в ръцете, а авторката я е страх. Защо, от какво? На 45+ няма ли да можеш сама да се грижиш за себе си?

# 41
  • София
  • Мнения: 35 107
В колко още теми твои трябва да си давам мнението?
Мекушава си, смачкана, плашлива, безволева. Няма да си тръгнеш, нямаш мнение, нямаш воля, нямаш сила.
Трай си и чакай да свърши. Това е.

# 42
  • Мнения: X
Ама то така, единственият начин да се свърши, е с кончината на един от двамата. Това ли да чака?

# 43
  • София
  • Мнения: 35 107
Досега какво чака?
То, едно и също във всяка тема, колко още?

# 44
  • Мнения: 9 709
Директно на въпросът в заглавието- Не!
Не се хаби, изчакай още 28г.

# 45
  • Мнения: 6 150
Еманципация чака.

# 46
  • Мнения: 1 033
Продавайте го. Спасявай си душата, да не си спокоен вкъщи-е по-лошо няма накъде.

# 47
  • Мнения: 3 122
Раздяла, разбира се.
Представи си само колко по-спокойно ще ти бъде без него наоколо. Товар ще то падне от раменете, и ще се чудиш как не си го направила по-рано.

# 48
  • Мнения: 562
Вече си му дала диагноза, а как е сексът?

# 49
  • Мнения: 14 862
Ама то така, единственият начин да се свърши, е с кончината на един от двамата. Това ли да чака?
Разбира се, че това чака. Ти да не мислиш, че седи с него заради друго - чака го да пукне, че да прибере апартамента.

# 50
  • Мнения: X
Ами ако тя си отиде преди него? Щото ми изглежда, че на него си му е супер - има си боксова круша, която да млати, когато е обиден на света или себе си, и най-важното, тая боксова круша е винаги налична на една ръка разстояние. Трови нея и си излива помията, да му олекне на душата и всичко му е 6. По-скоро той ще умори нея, отколкото да си отиде преждевременно и да й остави апартамента.

# 51
  • Мнения: 18 504
В такива връзки обикновено двамата се тровят един друг, там не е ясно разделението кой е садист и кой мазохист.

# 52
  • София
  • Мнения: 28 579
Сериозно ли се вързахте на лъжите й? Joy

# 53
  • София
  • Мнения: 38 515
Аз да си кажа. Нашият брак е 18 г.
Мъжът ми в тежък характер без шансове за промяна. Последните две г сме почти разделени. Ако децата бяха над 18, отдавна щях да съм се изнесла под наем, дреме ми за имоти шмимоти и каквото и да е.

# 54
  • Мнения: 5 468
Аз от един такъв с "тежък характер" се изнесох с бързината на светлината с 3 годишно дете и 12 годишно от предишния ми брак, от Германия и си дойдох в България в дълбоката провинция. Вече 5 години съм без "тежкия характер" и съм екстра. Малкото стана в 3 клас, голямото завършва другата година...
Та, не е толкова страшно и животът е прекрасен!

# 55
  • София
  • Мнения: 38 515
То той живее в Германия вече. Иначе и аз не знам колко бих изтраяла.

# 56
  • Мнения: 14 862
Как пък решихте, че авторката е боксова круша?!

# 57
  • Мнения: 2 570
Как пък решихте, че авторката е боксова круша?!
Според мен е в преносен смисъл - търпи ексцесии, засега и досега само вербални. Поне по думите й.
Такъв живот може да те побърка. Колкото и противоречия да има в историята. Но е слаба и нерешителна. Дори на квартира да се изнесе, за да поеме глътка свободен въздух, пак ще е по-добре отколкото вързана в собствения апартамент.
Ако всичко това е вярно.

# 58
  • Мнения: 14 418
Да се изнесе при детето не е ли опция?

# 59
  • Мнения: 8 244
Там е работата,че няма къде да се изнеса.Но в апартамента има възможност да не се засичаме или поне рядко да се виждаме.
Имам работа,но той и затова ми се подиграва тъй като е доста по-малко платена от неговата.
Мисля, че сама си отговаряш на въпроса.
Това, че ти решаваш да се разделите не налага да се изнасяш. Според мен трябва да продадете апартамента. Не виждам смисъл да седите заедно. Ако си поканиш приятелки или не дай си боже доведеш мъжа...какво ще се случи.
Не си се намерила на улицата, не си по долен човек от него. Не си длъжна да търпиш обиди и унижения.
Не очаквай някой да се промени. С времето нещата стават все по трудни.

# 60
  • София
  • Мнения: 38 515
Продажбата на имот е трудна задача особено ако единият не иска.
Ти проучвала ли си как вървят наемите?
Защото аз го направих. Даже имам сумата за първоначалните разходи заделена.

# 61
  • Мнения: 4 808
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.

# 62
  • Мнения: X
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги.
Ти не беше ли споменавала и че те биел някога, но се променил и спрял и всичко е цветя и рози. Извинявам се ако бъркам потребителките, просто с такова впечатление бях останала и помня, че си казах брех, един селски муньо, който станал нормален. А то...
За съжаление много от смачканите от живота жени (и не само) не разполагат със свободен  апартамент на майка си, в който да живеят rentfree и да си викат живот здравей. В този случай всичко е на тепсия и просто трябва да се обуеш и да се запътиш към майка си. В повечето случаи обаче те освен апартамент, нямат и пари и перспективи как ще плащат и наем и сметки едновременно, та да им остава нещо, с което да не умрат от глад (макар случаят на авторката да не е точно такъв, тя просто обича да си мрънка май).
А иначе здравето и спокойствието наистина са най-важни, но много от тия жени го разбират твърде късно, а някои изобщо не го разбират.

Последна редакция: ср, 17 авг 2022, 07:44 от Анонимен

# 63
  • Варна
  • Мнения: 36 606
Защото, когато е било време, не са се постарали да си осигурят финансова стабилност. Сами, за себе си. Чакали са на мъжа и после падат в капана, а вратата хлопва.

# 64
  • София
  • Мнения: 38 515
Една жена на тази възраст би трябвало да има поне образование и СВ, с които да си намери добра работа със заплата, която да покрие наем. Ако и това няма....
Говоря за наем на студио - стая и баня. Това е напълно достатъчно за сама жена или жена с едно дете. Пак казвам - мислила съм го.

Последна редакция: ср, 17 авг 2022, 10:51 от Rockstar

# 65
  • Мнения: X
Майка ми се раздели с баща ми на 59 г. Тъжното беше, че и след раздялата не беше щастлива. Хем виждаше, че с него повече не може, хем и без него не може. Много е трудно ако човек още има чувства. Майка ми оплака баща ми два пъти - единия път като се разделиха, вторият - като почина. Sad

# 66
  • Мнения: X
Най-вероятно защото след толкова години вече не знае какво е да се чувстваш добре, а и отровните емоции и токсичната среда са станали норма. Човек престава да знае как се живее извън негативното, ако изобщо някога е знаел. Обикновено самите тези хора идат от дисфункционална среда и подсъзнателно си я търсят като единственото познато и нормално нещо. Разумът ти знае, че не е добре да се свързваш с подобни хора, но подсъзнанието казва обратното.

# 67
  • София
  • Мнения: 38 515
Да, и аз бях така. Затова давам насоки. Започнах да общувам с нови хора и една приятелка ми даде тази идея за студиата под наем. Преди това бях като попарена, знаех че трябва да направя нещо, но не знаех какво точно.

# 68
  • Мнения: 4 808
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги.
Ти не беше ли споменавала и че те биел някога, но се променил и спрял и всичко е цветя и рози. Извинявам се ако бъркам потребителките, просто с такова впечатление бях останала и помня, че си казах брех, един селски муньо, който станал нормален. А то...
За съжаление много от смачканите от живота жени (и не само) не разполагат със свободен  апартамент на майка си, в който да живеят rentfree и да си викат живот здравей. В този случай всичко е на тепсия и просто трябва да се обуеш и да се запътиш към майка си. В повечето случаи обаче те освен апартамент, нямат и пари и перспективи как ще плащат и наем и сметки едновременно, та да им остава нещо, с което да не умрат от глад (макар случаят на авторката да не е точно такъв, тя просто обича да си мрънка май).
А иначе здравето и спокойствието наистина са най-важни, но много от тия жени го разбират твърде късно, а някои изобщо не го разбират.
Не съм казвала, че всичко е цветя и рози. Да, не ме е докосвал с пръст последните 22 години, но само това не е достатъчно. Имали сме и много хубави моменти, но мисълта да живея по същия начин до края на живота ми, ме ужасяваше. Не исках да ставам сутрин и да гледам намусени физиономии. Това е характер, той не може да се промени. Не желаех някой да ми мрънка, да ме критикува и да вижда само лошите неща в живота, а да не вижда хубавите. Отделно неоснователната ревност...
Относно критиките за апартамента на майка ми, казах "докато се продаде нашето жилище", в което аз съм влагала пари през всичките тези години. В крайна сметка, на 40-50 години да нямаш нито един лев заделен, това говори за лоша финансова култура. Наемът на едностайно жилище не е кой знае колко висок и си струва цената на спокойствието. Проблемът при всички тези жени е друг: много е трудно да вземеш решението, да промениш радикално живота си изглежда невъзможна стъпка. Първото нещо е да осъзнаеш, че така просто повече не можеш да продължаваш да живееш.

# 69
  • Мнения: 2 002
И моята история - на 53 си наех квартира: една стая с хазяи. Не мислех, че ще се чувствам добре съвсем сама. Дори усещането някой да отваря съседната врата ми даваше някакво спокойствие. Да - минаваш през период на депресия и чудене: дали не сбърках.
   Но и сега като ме питат защо плащам наем, като си имам жилище, отговарям, че спокойствието ми няма цена.
   Струва ми се, че авторката повече държи на жилището отколкото на себе си.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката нищо няма да направи. Периодично ще пише тук, за да отпуши напрежението.

Последна редакция: сб, 20 авг 2022, 16:09 от Andariel

# 71
  • Мнения: 4 808
Моя позната се разведе преди няколко месеца. Нямаше никакви пари когато взе решението, но каза, че повече не може да продължава така и се изнесе при приятелка. Мъжът ѝ имал проблеми с алкохола и тя е стигнала до антидепресанти, но това го научих по-късно, привидно всичко им изглеждаше наред. Жилището е на съпруга ѝ, а тя е влагала пари в него години наред за подобрения: мебели, техника и др. Но си е казала: "Майната им на парите, аз така още дълго няма да оцелея". Само за няколко дни успява да организира преместването си в друг град с пари назаем от приятели, защото той не я оставя на мира и се опитва да я тормози по всякакви начини, нищо, че от месеци са разведени. Сега живее сама под наем, има добра работа, спокойна е и е убедена, че е взела правилното решение. Та не е до парите или липсата им, а до силата и мотивацията.

Последна редакция: сб, 20 авг 2022, 17:01 от Дама от морето

# 72
  • Мнения: 674
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.
Дама от морето и как реагира той?

# 73
  • Мнения: 2 926

Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.

Не няма смисъл.
На тези години не всичко е безсмислено.
Едно единствено нещо има смисъл: Ти да си щастлива и да се чувствуваш добре в кожата си.
Аз се разделих точно след 28-годишен брак и смятам, че взех (за себе си) вярното решение.
Ти също би могла.
Никога не е късно за промяна. Успех!

# 74
  • Мнения: 1 108
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.

Дама от морето и как реагира той?
А това какво значение има за теб?

Ако се страхуваш от скандал и лошо отношение, не си готова да се изнесеш.

Ако се надяваш, че ще припне разплакан при теб след седмица, не си готова да се изнесеш.

Ако ще се върнеш при първо обещание, че всичко ще се промени, ти не си готова да се изнесеш.

Жената се изнася с намерение да си започне живота отначало, да и е по-спокойно. Ако има други причини и надежди да стъкми този цирк с изнасянето - аз не вярвам, че това работи(имам и примери). Всяко чудо е за 3 дни.

# 75
  • София
  • Мнения: 62 595
Въпросът е как е реагирал той, а не как си е мислила жената, че той ще реагира и какво означава това за нея.

# 76
  • Мнения: 4 808
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.
Дама от морето и как реагира той?
Ние не си говорехме цяла седмица преди това. Накрая му съобщих решението си и започнах да събирам багаж. Той поиска да си дадем още един шанс, аз му казах, че му дадох хиляди шансове и той всичките ги пропиля. Аз тоя филм вече съм го играла преди много години, но тогава бях с две малки деца и малка заплата. Беше много трудно. След време му дадох втори шанс, нещата уж потръгнаха, той промени много неща в себе си, но характерът му си остана същият - нервен и избухлив. Трети шанс не давам. От няколко години го предупреждавах, че един ден ще си тръгна и този път ще е завинаги. Той ми отговаряше: "Заминавай си, не ми пука". При последното скарване си позволи да ме гони от къщи и аз разбрах, че моментът е настъпил. Може би затова не ме търси, не ме притеснява, приел е положението, съгласи се да продадем къщата. Няколко пъти ходих за багаж, последният път му казах, че за мен вече няма връщане назад, той каза, че и за него. Предупредила съм го, че докато имам дял в това жилище, не искам да живее там с друга жена, като си получа парите, да прави каквото иска. Опитвам се да общуваме цивилизовано заради децата.

# 77
  • Мнения: 12 790
И аз познавам хора, които се разделиха по инициатива на съпругата, след като бяха вече живели над 20 години. Мъжът остана в семейното жилище, което се договориха и при развода прехвърлиха на двете деца. Жената имаше къде да отиде - в наследствен имот. Изградиха си нов живот.
Никога не е късно за рестарт. Въпросът е човек да има план и да действа, не импулсивно и не в състояное на афект.

# 78
  • Мнения: 1 804
Когато децата са пораснали и имаш свое жилище,нещата са много по-лесни.

# 79
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Когато децата са пораснали и имаш свое жилище,нещата са много по-лесни.
Добавям и добре платена работа.

Общи условия

Активация на акаунт