Раздяла или не..

  • 5 279
  • 79
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 38 515
Продажбата на имот е трудна задача особено ако единият не иска.
Ти проучвала ли си как вървят наемите?
Защото аз го направих. Даже имам сумата за първоначалните разходи заделена.

# 61
  • Мнения: 4 808
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.

# 62
  • Мнения: X
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги.
Ти не беше ли споменавала и че те биел някога, но се променил и спрял и всичко е цветя и рози. Извинявам се ако бъркам потребителките, просто с такова впечатление бях останала и помня, че си казах брех, един селски муньо, който станал нормален. А то...
За съжаление много от смачканите от живота жени (и не само) не разполагат със свободен  апартамент на майка си, в който да живеят rentfree и да си викат живот здравей. В този случай всичко е на тепсия и просто трябва да се обуеш и да се запътиш към майка си. В повечето случаи обаче те освен апартамент, нямат и пари и перспективи как ще плащат и наем и сметки едновременно, та да им остава нещо, с което да не умрат от глад (макар случаят на авторката да не е точно такъв, тя просто обича да си мрънка май).
А иначе здравето и спокойствието наистина са най-важни, но много от тия жени го разбират твърде късно, а някои изобщо не го разбират.

Последна редакция: ср, 17 авг 2022, 07:44 от Анонимен

# 63
  • Варна
  • Мнения: 36 606
Защото, когато е било време, не са се постарали да си осигурят финансова стабилност. Сами, за себе си. Чакали са на мъжа и после падат в капана, а вратата хлопва.

# 64
  • София
  • Мнения: 38 515
Една жена на тази възраст би трябвало да има поне образование и СВ, с които да си намери добра работа със заплата, която да покрие наем. Ако и това няма....
Говоря за наем на студио - стая и баня. Това е напълно достатъчно за сама жена или жена с едно дете. Пак казвам - мислила съм го.

Последна редакция: ср, 17 авг 2022, 10:51 от Rockstar

# 65
  • Мнения: X
Майка ми се раздели с баща ми на 59 г. Тъжното беше, че и след раздялата не беше щастлива. Хем виждаше, че с него повече не може, хем и без него не може. Много е трудно ако човек още има чувства. Майка ми оплака баща ми два пъти - единия път като се разделиха, вторият - като почина. Sad

# 66
  • Мнения: X
Най-вероятно защото след толкова години вече не знае какво е да се чувстваш добре, а и отровните емоции и токсичната среда са станали норма. Човек престава да знае как се живее извън негативното, ако изобщо някога е знаел. Обикновено самите тези хора идат от дисфункционална среда и подсъзнателно си я търсят като единственото познато и нормално нещо. Разумът ти знае, че не е добре да се свързваш с подобни хора, но подсъзнанието казва обратното.

# 67
  • София
  • Мнения: 38 515
Да, и аз бях така. Затова давам насоки. Започнах да общувам с нови хора и една приятелка ми даде тази идея за студиата под наем. Преди това бях като попарена, знаех че трябва да направя нещо, но не знаех какво точно.

# 68
  • Мнения: 4 808
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги.
Ти не беше ли споменавала и че те биел някога, но се променил и спрял и всичко е цветя и рози. Извинявам се ако бъркам потребителките, просто с такова впечатление бях останала и помня, че си казах брех, един селски муньо, който станал нормален. А то...
За съжаление много от смачканите от живота жени (и не само) не разполагат със свободен  апартамент на майка си, в който да живеят rentfree и да си викат живот здравей. В този случай всичко е на тепсия и просто трябва да се обуеш и да се запътиш към майка си. В повечето случаи обаче те освен апартамент, нямат и пари и перспективи как ще плащат и наем и сметки едновременно, та да им остава нещо, с което да не умрат от глад (макар случаят на авторката да не е точно такъв, тя просто обича да си мрънка май).
А иначе здравето и спокойствието наистина са най-важни, но много от тия жени го разбират твърде късно, а някои изобщо не го разбират.
Не съм казвала, че всичко е цветя и рози. Да, не ме е докосвал с пръст последните 22 години, но само това не е достатъчно. Имали сме и много хубави моменти, но мисълта да живея по същия начин до края на живота ми, ме ужасяваше. Не исках да ставам сутрин и да гледам намусени физиономии. Това е характер, той не може да се промени. Не желаех някой да ми мрънка, да ме критикува и да вижда само лошите неща в живота, а да не вижда хубавите. Отделно неоснователната ревност...
Относно критиките за апартамента на майка ми, казах "докато се продаде нашето жилище", в което аз съм влагала пари през всичките тези години. В крайна сметка, на 40-50 години да нямаш нито един лев заделен, това говори за лоша финансова култура. Наемът на едностайно жилище не е кой знае колко висок и си струва цената на спокойствието. Проблемът при всички тези жени е друг: много е трудно да вземеш решението, да промениш радикално живота си изглежда невъзможна стъпка. Първото нещо е да осъзнаеш, че така просто повече не можеш да продължаваш да живееш.

# 69
  • Мнения: 2 002
И моята история - на 53 си наех квартира: една стая с хазяи. Не мислех, че ще се чувствам добре съвсем сама. Дори усещането някой да отваря съседната врата ми даваше някакво спокойствие. Да - минаваш през период на депресия и чудене: дали не сбърках.
   Но и сега като ме питат защо плащам наем, като си имам жилище, отговарям, че спокойствието ми няма цена.
   Струва ми се, че авторката повече държи на жилището отколкото на себе си.

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката нищо няма да направи. Периодично ще пише тук, за да отпуши напрежението.

Последна редакция: сб, 20 авг 2022, 16:09 от Andariel

# 71
  • Мнения: 4 808
Моя позната се разведе преди няколко месеца. Нямаше никакви пари когато взе решението, но каза, че повече не може да продължава така и се изнесе при приятелка. Мъжът ѝ имал проблеми с алкохола и тя е стигнала до антидепресанти, но това го научих по-късно, привидно всичко им изглеждаше наред. Жилището е на съпруга ѝ, а тя е влагала пари в него години наред за подобрения: мебели, техника и др. Но си е казала: "Майната им на парите, аз така още дълго няма да оцелея". Само за няколко дни успява да организира преместването си в друг град с пари назаем от приятели, защото той не я оставя на мира и се опитва да я тормози по всякакви начини, нищо, че от месеци са разведени. Сега живее сама под наем, има добра работа, спокойна е и е убедена, че е взела правилното решение. Та не е до парите или липсата им, а до силата и мотивацията.

Последна редакция: сб, 20 авг 2022, 17:01 от Дама от морето

# 72
  • Мнения: 674
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.
Дама от морето и как реагира той?

# 73
  • Мнения: 2 926

Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.

Не няма смисъл.
На тези години не всичко е безсмислено.
Едно единствено нещо има смисъл: Ти да си щастлива и да се чувствуваш добре в кожата си.
Аз се разделих точно след 28-годишен брак и смятам, че взех (за себе си) вярното решение.
Ти също би могла.
Никога не е късно за промяна. Успех!

# 74
  • Мнения: 1 108
Аз се изнесох преди два месеца и половина и смятам, че това е най-правилното решение в живота ми. Бяхме същата работа - нервни избухвания, негативизъм, чести кавги. Не бях го планирала предварително, но през последните няколко години знаех, че този момент неминуемо ще дойде. Реших го от раз и се чувствам прекрасно. На 52 години съм, реших, че здравето и спокойствието са ми най-важни. Сега живея в жилище на майка ми, което беше свободно, докато продадем нашето и получа пари, за да мога да си купя мое. Но бях готова да плащам и наем. Натоварих си багажа в колата, тръгнах и си казах: "Здравей, нов живот!" Не съм съжалила нито за секунда, а децата изцяло ме подкрепят.

Дама от морето и как реагира той?
А това какво значение има за теб?

Ако се страхуваш от скандал и лошо отношение, не си готова да се изнесеш.

Ако се надяваш, че ще припне разплакан при теб след седмица, не си готова да се изнесеш.

Ако ще се върнеш при първо обещание, че всичко ще се промени, ти не си готова да се изнесеш.

Жената се изнася с намерение да си започне живота отначало, да и е по-спокойно. Ако има други причини и надежди да стъкми този цирк с изнасянето - аз не вярвам, че това работи(имам и примери). Всяко чудо е за 3 дни.

Общи условия

Активация на акаунт