Всичко се обърка в моя живот

Така написано вече е друго. И пак стигна до това, че трябва да подреди живота си, работата си, финансите си, че тогава да замразява или забременява. Не е тупнало още на този цикъл да тича за кредит в банката и да се чуди как да се чупи от работа за поне 2 седмици плътно за стимулацията.
Пък мъж може и да срещне, междувременно. Може и да не срещне.
И винаги трябва да има едно на ум, че дори и да замрази яйцеклетки, те може да не са качествени, след като има проблем. Т.е. трябва да има и Варианти Б, В и др.

Не, обратното е. Ако реши да мине на опцията да замразява, това ще е цел. Намирането на добре платена работа, спестяването на пари, търсенето на подходяща клиника и т.н. ще са все неща, които тя ще трябва да организира и те ще са стъпалата, които едно по едно ще я доближат към целта. Дори на самочувствието й ще се отрази положително, защото вече няма да възприема живота си като объркан, а ще има усещането, че го подрежда, като редене на камъните на един път - камък по камък, но трябва да държи посоката, както зидарите опъват два канапа, за да не се криви.

Андариел, ти защо не беше от тези....
А, да, защото имаше мъж до теб...

Защото така се стекоха обстоятелствата навремето. Преди трийсет години дори идеята гаджета да живеят заедно, без да са женени, беше еретична. Наемодателите не искаха да дават жилища под наем на неженени двойки. И на неженени не даваха да осиновяват деца, а за сами жени съвсем. Знаеш как им се казваше на децата, родени без брак или с неизвестен баща.

Ох, не по врат, ми по шия.

Андариел, така де. Така беше в края на миналия век. Ама ти и аз си имахме мъже, които искаха деца.....И даже родители си имахме.

Какво се опитваш да кажеш? Всяка жена да чака Чаровният принц, а ако не го срещне да остане сама с единайсет котки или да е любимата леля на племенниците, които гледа, докато родителите им са на работа? И така цял живот сама, с котки или с чуждите деца? Или на 40+ тепърва ще се сети да ползва донорски яйцеклетки, ще виси пет години пред репродуктивните кабинети, ще търси и донор или ще чака две години и повече за осиновяване? И то защото е изпуснала възможността сега, докато е млада да увеличи възможностите да има дете след някоя година?  Зная за достатъчно количество жени, преминали през всеки от вариантите, включително останали без деца.

В днешните времена, с тези възможности на репродуктивната медицина, със сегашното по-либерално отношение към имането на дете, винаги бих подкрепила жена като авторката.

Щом става дума за дете въобще не бих оставила нещата на ниво наивизъм и детински представи за игра с куклите. Не!
Наистина е трудно ако нямаш дете, а искаш, но дваж по-ужасно ако имаш и ти го вземат, защото не можеш да се грижиш за него. А когато си се набълбучкал със заеми, нямаш работа и излезеш с дете под мишница на улицата или е недохранено - ще ти го вземат. И така ще е по-добре за детето, а не някаква жестокост.
Майката  е майка, защото слага нуждите и потребностите на детето си пред своите, дори и когато това е да създаде или не не самото дете.

Все едно да си качил Черни връх с опитен приятел и да даваш акъл за качване на .... Монблан сам.

За да има майка, трябва първо да има дете. Няма как да стане майка без дете.
Колко случая познаваш за оставане с дете на улицата? Да не говорим как се отнема дете. Не е толкова лесно да се отнеме нечие дете, дори когато майката е много затруднена с грижите по него. Има сто  процедури и варианти, които се проследяват първо.

Въобще не е трудна и тромава процедурата по вземане на дете ДОРИ в България. А в чужбина, за сама майка - чужденка без работа, със заеми и остане ли без дом е направо скорострелна.

Аз се чудя защо авторката не се включва. Хубава дискусия се е заформила.

Здравейте, аз съм авторката, отписах се от профила си и не можах да го възстановя и т.н. и си направих нов.
Изчетох всички коментари и ще се опитам да отговоря.
Първо, на всички, които ми казаха, че детето е най-важно, да, така е, затова и трябва да избера най-добрия вариант това да се случи. Мисля, че вече стана ясно, че това не е самоцел за мен и искам ей така само да го имам и толкова. Искам то да има семейство, да му подсигуря добър живот.
Колкото до всички, които ми обсъждаха финансите и колко съм за оплакване, а живея в чужбина.
Проблемът НЕ е, че не мога да си позволя процедурата в БГ, напротив, мога. Но това не е да отида на очен преглед, изисква време да съм там и то не еднократно, а както казах работодателя ми не е гъвкав. Ако сменя работата, това значи 6 месеца изпитателен срок и съответно не мога на 3-тия месец да си дойда в БГ.
Колкото за тук, да, не мога да си позволя такава екстра, инжекциите за стимулациите са 1400 евро, самата процедура е 2400, упойката 800, един преглед в 150 само да видиш доктора, отделно прегледи. Обяснено ми е, че е най-добре да се правят поне 2-3 стимулации през месец. Т.е. 4600 евро на месец, през месец.  Самото инвитро на по-късен етап е около 4000. Да, работя като вол, но почти 15 000 евро за 1 година не спестявам, за да ги дам тук. Това на всички, които ми казват как ми е много нископлатена работата. Да, тя може и да е по-високо платена, но това са ужасно много пари, които нямам.
И да, никой нищо не гарантира, знам ,че това със замразяването не е спасение или гаранция. АКо беше, естествено, че щях да го направя веднага. Просто е една допълнителна възможност и надежда.
Колкото за донорските яйцеклетки, нямам нищо против, ако това е вариант да ползвам такава.
Извинявам се , че чак сега се включвам, както и за новия профил.

Включвам се без да чета другите мнения.
Моя приятелка беше на същия кръстопът, в чужбина. Германия по точно. Нямаше мъж около нея. Но , семейството и в България я подкрепяше да има дете. Какво направи тя. Забременя от познат с уговорката че тя и детето нямат никакви претенции към него. Т.е. той се яви като донор. В момента детето е прекрасна малка госпожица,а моята позната има семейство с друг човек. Щастливи са всички. Има подробности,които не желая да споделя. Но тя си искаше дете, без значение самотна майка с дете и без значение зачеването. И ето че всъщност нещата се получиха. Не наведнъж, но много се радвам за тях. Бих постъпила по сходен начин, ако нямам време и силно желание за дете. Но..хората сме различни, нека авторката постъпи както сметне за най- добре за себе си. Тук и 100 съвета да дадем, тя трябва да вземе решението. Успех!

И в един момент този мъж може да се сети, че има дете и да цъфне с искане за ДНК и да си влезе в бащинските права. Каквото и да са се уговаряли, няма да има значение.