Всичко се обърка в моя живот

Супер лицемерно е да казваш раждай на всяка цена, когато ти си родил и отгледал децата си в брак. А, и със загрижени родители зад гърба ти.
Аз съм си глезена Богданка и без тези факти още щях да съм бездетна.
А бабата родила на 60+ дори не е родила биологично свое дете.....

Леле, леле, имането на дете го изкарахте като да построи Международната космическа станция и да я преведе през две галактики! По-спокойно, деца са се гледали преди сегашно време и ще се гледат и занапред.  Ще се справи, ако веднъж го постави за цел и роди. Сама или не, ще се оправи. Едва ли е кръгло сираче, все има поне един жив родител, който да помогне, може и някой брат или сестра да има, ще си намери и приятелки, ако сега няма. Няма сигурност за дете в тоя свят, ей така, както е имал всичко, изведнъж може да се окаже на улицата и гладен. И какво, ще се остави да умре от глад и да умори детето от глад ли? Значи, ако забременее случайно - тогава може. Ако иска сама да си го направи с асистирана репродукция - не може, защото няма сигурност, мъж, пари в банката и поне едно собствено жилище!  Още малко на психиатър ще я изпратите за годност.

Със сигурност, след като вече зная нещата, които зная, подкрепям това жена, особено с надвиснали репродуктивни проблеми, да има дете без да чака появата на единствения и съвършения и непременно да има кой да помага. Видяла съм предостатъчно жени, които са нещастни цял живот заради това, че са останали без деца, защото някой им намилал доброжелателно "как ще го гледаш това дете, без баща, без пари...". Който е родил дете, все се е оправил някак. Щом сама жена може да осинови дете, където има оценка на кандидата и се минава през одобряване и чакане за дете, значи и сама жена може да роди инвитро. Накратко, много хора тук изобщо не са наясно за какво става въпрос, каква мъка е след години за една бездетна жена, която е пропуснала момента. Също зная и каква радост, макар и с доста трудни моменти е за жена, която е родила именно защото иска да има дете. Винаги се намира поне един човек да помогне с отглеждането, поне една приятелка или чужди хора.

Авторката умува за замразяване на яйцеклетки. По-добре да го направи, за да не съжалява след време.

Всеки от родителите може да умре във всеки един момент. От това ме беше страх най-много докато децата бяха малки. Ако самотната майка има живи, здрави родители, на които може да разчита, добре. Ако не, може да стане страшно. В парижкия район има 6 000 полу и пълни сираци, които са в домове, интернати и приемни сенейства и от които никой не се интересува и никой не търси. Не са осиновяеми поради възраст, брой на децата от едни и същи родители, поведенчески проблеми или липса на интерес от потенциални осиновители.

Не бих родила ако няма кандидат-баща. Исках детето ми да бъде желано и обичани от колкото се може повече хора за да не се озове само докато е малко.

Темата зави в посока раждане без партньор, когато авторката е обяснила, че не желае и няма намерение да ражда по този начин. Става дума да извади и замрази яйцеклетки, които да ползва в далечно бъдеще, когато намери желаещ партньор, а не да ражда догодина сама и без пари в джоба.

Темата зави натам, Невена, защото Андариел, която е отгледала децата си заедно с мъжа, който я е издържал 18 години да стои у дома и да е домакиня, се развика "Леле! Леле!" и заобяснява колко е лесно и чудесно да се изгледа едно дете дори без баща.

Андариел, ти защо не роди без баща, а?
То много лесно на 50+ години и наличен баща да даваме акъл....

Ние се оженихме доста млади, преди повече от 25 години, така че нито съм се замисляла за репродукция на 23 години, нито съм знаела за  замразявания на яйцеклетки и подобни, това беше нещо, което съм чела в научно-популярно списание. Зората на демокрацията, времената бяха други, много неща не се знаеха, сигурно в България е имало една клиника за репродукция, и то вероятно е била една частна и една държавна.

Именно защото съм на 50+ години и вече съм видяла какво ли не, особено когато става въпрос за деца и майки, пиша това, което пиша сега. Сега нещата са съвсем различни, технологиите напреднаха и хората приемат за съвсем нормално сама жена да гледа дете, включително замразяване на яйцеклетки, ембриони или направо раждане от донор. Гледат си ги децата тези жени по живо, по здраво. Оправят се.

И аз съм била млада, женила съм се и раждала по същите времена като теб. .. в брак. И затова смятам мненията ти за лицемерни и изключително вредни.

Знаеш ли какво? Спри да пишеш за неща, от които нямаш никаква представа. Гледали си били децата. Оправяли се били. Да, гледат си ги, оправят се. А какво знаеш ти за това гледане? Нищо не знаеш. Какво знаеш ти как се гледат деца като си сам? Нищо не знаеш. Млъкни.

Анди, жената не е в България и няма пари и време да си иде в България да замрази яйцеклетки. Не навсякъде има по 1 или 2 години майчинство и ясли и градини. Ако живее под наем в някой голям, скъп град в не особено социална държава може и да е невъзможно на този етап.

Тук, във Франция можех и 5 деца да родя сама. Детските градини са безплатни (само храна се плаща), яслите бяха евтини, работната седмица 35 часа в държавните служби. В Лондон за ясла, която представляваше едно мазе с малко играчки по пода ми искаха 300 лири седмично преди 20 години, като трябваше да го вода и прибирам на 5 спирки с метрото. Сумата беше над 50% от заплатата, която можех да получавам на работа без командировки, от 8.30 до 5.30 от понеделник до петък. Отделно консултации, специални млекца, гимнастики, доктори понеже се роди недоносен и всичките консултации през седмицата, защото събота и неделя всичко е затворено.

Оправят се жените докато са живи и здрави. Като се разболеят хич не е весело.

При осиновителките се искат поне 200 000€ спестявания или имот на такава цена. И пак децата им завършват в дом ако осиновителката умре и няма желаещи роднини, които да отгледат детето.

Аз съм си гледала децата сама, без друг човек до мене, със седмици или месеци, но знаех, че някъде имам родители, баби, свекъри, девер, зълва, мъж, които да долетят спешно ако нещо се случи с мене. Имах и прекрасни съседи.

Над 90% от гниещите по домове сираци са деца на починал/а чужденец/чужденка.

Само дето трябва да уточним, че жената има репродуктивни проблеми и липса на средства.
Понеже и аз съм се женила млада, но още от 22-годишна съм по репродуктивните клиники, не си представям забременяването при установен, в случая в 4 различни клиники проблем, като нещо елементарно.
Точно обратното е, защото иска време, средства, нерви, сили и още много. И е добре да имаш на кого да се опреш, а не да жонглираш с работа в чужбина, летейки за процедури с неясен край.
Ако жената нямаше проблеми и искаше дете на всяка цена, но единствено нямаше партньор, щях да съм първата, която да каже да действа смело. В случая детето е последният проблем от всичко описано. Ако се наложи да прави 4-5-6 процедури, за да забременее, да тегли кредити, да загуби работата си в чужбина, без да се е подсигурила и ако там няма близки до нея, как точно да се хвърля да действа?
Тя няма пари за замразяване (около 5000 лв от първото изследване до замразяването), а тук смело й предлагат да си направи дете с донор (5000+2000+5000 лв). Без да броим пътните и средствата след положителния тест. Без нейните разходи дори. И това само за 1 опит!

Зная достатъчно за това гледане, колко са желани децата от асистирана репродукция и как им се трепери на тези деца. Нататък няма да навлизам в подробности. Най-важното е жената да иска дете. Това е необходимата основа.

Няма нищо лицемерно в това, което пиша. Животът не е само това, което ние сме преживяли. Има достатъчно много други животи и други варианти. Голяма е мъката в очите на жена, която е останала без деца и е изпуснала възможностите, подчинявайки се на някакви стереотипи как не можело, не било редно, нямала пари. За мен това е лицемерно - хора с деца, едно, две, три или повече, плюс такива, които са ползвали услугите на репродуктивната медицина, да обясняват как не може друга да има деца по собствено желание, защото не било редно и било трудно, било каприз.
Ако авторката иска да замрази яйцеклетки, ще намери пари - ще работи, ще тегли кредит, ще иска от близки заеми. По-добре е да опита, отколкото да се откаже още сега и след време дори да няма възможност да замрази, защото заекът е минал баира. В живота се случват и хубави неща.

Викаш, гладна, жадна, бъкана с кредити и безработна, но зор да роди веднага
Тя да стигне до гледането. Децата се гледат еднакво, независимо как са заченати. Въпросът е за пътя до там, който не може да е фиксидея, а и на нея очевидно не е.
Защото авторката не пише, че иска обезателно дете, нито го иска сега. Иска съвет как да си подреди приоритетите.

Добре, ти защо, Андариел, не роди без мъж, за когото беше омъжена и родители?
Така се случило, влюбени сте били, оженили сте се и т.н..
То така всеки може. Естествените неща от живота.

Да дам един елементарен пример. В онзи момент [таман на 29 бях] имах работа, нашите бяха добре, забременях и даже летят в облаците, че мога сама да си го гледам. Обаче добре платената ми работа включваше нощни смени и някъде на втория третия месец бременност взе да ми се доспива жестоко нощем. И трябваше да изляза дълъг болничен на много по-ниски пари. Та така се приключи набързо с моя Суперуоман период.  😁

Авторката сериозно умува и вече е посетила няколко клиники на тема замразяване на яйцеклетки. В момента се чувства потисната, неоценена и изобщо животът й е объркан. В момента, в който си постави някаква цел, която й е близка, тогава ще започнат и да се подреждат нещата, мислите й ще започнат да текат в определено русло, за да бъде постигната целта. Замразяването струва пари, но самата идея за замразяването вече ще я мотивира и за работа, и за личен живот, и за всичко. Лекарите са й казали какви са опциите, правила е няколко консултации. Нито ще е първата, нито ще е последната, която го прави.