В момента чета... 79

  • 44 355
  • 741
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 11 784
Снощи не остана време за четене за две книги и четох само книгата на Хавиер Мариас- много различен начин на писане, но на мен толкова ми хареса, че съжалявам че все отлагах досега да си взема негова книга. Ще потърся след “Лицето ти утре” и “Берта Исла”, доколкото видях и тя е преведена от Людмила Сивкова.

# 571
  • Мнения: 6 430
На мен, честно казано, Мариас ми беше досадил с дългите изречения - докато стигна до края, забравях началото. За "Така започва злото" става въпрос, само нея съм чела. Иначе не може да се отрече, че пише много красиво и фино, но дългите изречения ме дразнеха. Смятам обаче да чета и още негови книги, на първо място "Сърце тъй бяло".

# 572
  • Русе
  • Мнения: 1 187

Започнах я и ми е първа среща с автора. Началото е много обещаващо и съм сигурна, че ще остана удовлетворена. Стилът му на писане е проницателен , дори и неодушевените пейзажи са толкова красиво и реално описани. Книгата е за загубата и то на най-ценното детето,но още по -тежкото е, че е станало като ПТП ,т .е. Непредумишлено убийство. Нещо така, често срещано у нас. За отмъщението , за прошката,за бащинството. Едва в началото съм, но съм влюбена в начинът на писане и героите. ❤️

Преди нея завърших

И съм изключително доволна, защото първо има градация в стила и начина на писане на Морис, огромна и то в сравнение с Татуировчикът, където беше мега зле . До средата на книгата едната сестра като, че ли малко остана назад и в ,, сянка,, , докато и тя не попадна в Аушвиц при сестрите си. Всеки един от героите в романа са реални личности , чудесно беше в последните страници извадката за всеки един от тях. Прекрасна книга ,за връзката между сестрите ,за оцеляването и как ,ако не бяха заедно и толкова сплотени нямаше да оцелеят. Книгата като читател разделям на три части преди лагера , след и обетованата земя. Последната също ми беше много интересна ,за създаването на държавата и как започват да градят нормален и спокоен живот. Разкошна книга .

# 573
  • Мнения: 112
Започнах Цветя за Алджърнън от Даниел Кийс, на която възлагам големи надежди.
Първите 40 с. са предизвикателство за четене, защото са в този вид:
Скрит текст:


Героят, който води този работен дневник е бавноразвиващ се човек, чиято мечта е да бъде умен

По пътя към този процес, той бива подложен на операция, която да му помогне за заветната цел.

Усещам, че тази книга ще е находката, която търсех и чаках цяяял месец.

Дотук е много интересна и ме изумява, че е писана през ‘59 година.
Макар да не е за тази тема, в театър Възраждане се играе пиесата "Лабиринт", която е с такъв сюжет. Препоръчвам я.

# 574
  • Мнения: 11 233
Пътеката към любовта - Дийпак Чопра , нещо бавно ми върви..

# 575
  • Мнения: 2 167
Прочетох "Нетактичност" от Амина Кейн - съвременна история за Пепеляшка, гарнирана с размислите и изводите за житейските ситуации, в които попада героинята, леко цинична жена, чийто най-голям проблем е как да се пребори със скуката. През цялото време се изживява като неосъществена писателка, записва си наблюденията и идеите в един тефтер и у мен остава усещането, че точно текстовете в тоя тефтер са изпълнили страниците на книгата. Малко провокативен стил, леко дразнеща героиня, дебют за авторката. Честно казано, бъдещите й романи няма да ги чета. 
Започвам "Кръстницата" - Ингар Йонсрюд, най-новата ми, купих си я инцидентно заради едни контурни карти по география, които не достигаха сами по себе си минималната сума за доставка, така че намазах и аз покрай детето.

# 576
  • София
  • Мнения: 3 926
Тъкмо се канех да питам дали някой е забелязал новата книга на Галин Никифоров. Ще се чете значи.

Аз довършвам новите разкази на Мураками.

# 577
  • Мнения: 5 462
Започнах Цветя за Алджърнън от Даниел Кийс, на която възлагам големи надежди.
Първите 40 с. са предизвикателство за четене, защото са в този вид:
Скрит текст:


Героят, който води този работен дневник е бавноразвиващ се човек, чиято мечта е да бъде умен

По пътя към този процес, той бива подложен на операция, която да му помогне за заветната цел.

Усещам, че тази книга ще е находката, която търсех и чаках цяяял месец.

Дотук е много интересна и ме изумява, че е писана през ‘59 година.
О, това е една от най-любимите ми книги!
Аз почти довършвам Крахът на титаните. Мисля си, че с такива книги трябва да се учи история в училище. С човешките истории зад годините и събитията. Винаги съм се изумявала как най-чистите намерения могат да доведат до най-катастрофални събития. Съвсем оправдана ми се вижда борбата на работниците за осигуряване на права, за сваляне на стария строй, а до какво всъщност довежда в Русия, и в България също Sad И как грешните решения на шепа хора предопределят съдбата на милиони хора по света Sad

# 578
  • Мнения: 2 167
Отдавна четох първите две части от "Крахът на титаните" и наистина са много впечатляващи, обаче история не бива да се учи по книги, писани с пристрастие, би трябвало в учебниците да се отразява историческата истина, а не внушението от автора, който винаги има гледна точка и взима страна, с което те кара да мислиш, че другите са гадове.

# 579
  • Мнения: 5 462
Имах предвид, че когато са представени историческите личности с техните човешки черти, като реални хора, е много по-лесно децата да ги разберат. Може да не е основен метод, но и да зубриш някакви дати изобщо не е образователно. Има много книги, които могат да се използват, които отразяват реални събития. А и може да се поспори доколко и учебниците не предават това, което някой иска да внуши. Виждаме какво учат в Македония,  виждаме и как се учи тук за времето на комунизма.

Последна редакция: вт, 27 сеп 2022, 14:46 от Джинa

# 580
  • Мнения: 4 833
Приключих Цветя за Алджърнън, която започна обещаващо, но в един момент изгуби обаянието си за мен.
Хареса ми, защото това е най-вече книга за човешкия интелект, памет и познание. Както и за стремежа към тях.

Все още намирам за възхитително, че творбата е публикувана през 60-те, но продължава да е все така актуална, защото все още има хора, които не осъзнават, че ако са лишени от хуманност, интелигентността и образованието не струват.
Съзнанието може да бъде покрито с лустрото на образованост и култура, но емоционалността да е сенилна. Виждам такива примери постоянно.
За мен никога не е било новина, че интелигентността е приятна, но без добротата е нищо.
Да се усмихваш и усмихваш другите е дарба, а да се присмиваш и да се подиграваш е порок.

Въпреки гениалната си идея (особено пък за времето, в което е създавана), историята в крайна сметка си остава като доклад за клиничен случай. Не ми хареса, че ми дойде малко стерилна и предвидима. Безспорно, мъдра книга, с чиято основна теза няма как да не съм съгласна, но не ме докосна.

# 581
  • Мнения: 4 648
"Топи се" на Лизе Спит
Книга, която определено ще се помни дълго. Малко в стил "Съседката" с уговорката, че Съседката е много по-брутална ,първична и освен жестокости не повдига кой знае какви да не кажа никакви въпроси за размисъл.Да успокоя тези, които биха посегнали към Топи си,че сцената на насилие е само една ,която да брутална е но за мен се отвори въпрос, толкова ли са силни хормоните бушуващи в момчетата тийнейджъри та чак ти пада пердето и си способен на всичко в името на удоволствието и забравяш за вкичко?! .. Засегнати са и други теми като алкохолизъм, обсесивно-компулсивно разстройство, избора да се жертваш в името на "приятелството" .. не съжалявам, че я прочетох щом ме е накарала да се замисля и е провокирала различни емоции в мен значи си е заслужавала по един или друг начин.

# 582
  • Мнения: 4 680
https://www.goodreads.com/book/show/49535227
Четох я на италиански под заглавието Atti di sottomissione. Автор е Меган Нолън https://www.theguardian.com/books/2021/feb/26/megan-nolan-when-i … one-i-knew-did-it

Не знам, доколко е изцяло автобиографична, но е написана под формата на безпощаден самоанализ на живота на една млада ирландка и деструктивния й личен живот. Признавам, натоварват ме подобни книги, критична съм и не съм сигурна, доколко имат положителен ефект, а самоцелно писане на подобни теми не одобрявам като читател.
Стилът помага да се съпреживяват бруталните изживявания на героинята и това намирам за успех на авторката. Не ми допадна, как бяха представени  преходът и пътят, който уж доведе до него.
Препоръчвам на хора с интерес към англосаксонска модерна литература и тези, които се интересуват от психология на токсични връзки.  В италианското издание преводачката е добавила бележки в края за избора си да преведе тази книга.


“Моите дни в книжарница Морисаки” https://www.goodreads.com/book/show/61052577 на Сатоши Ягисауа. Бяхме се шегували тук по повод “модерната тема” да се разполага действието на последните розови книги в книжарници. Моите неголеми очаквания не бяха надминати. Подходяща книга за релакс без никакви особени въпроси за размисъл.

Дочитам друга книга за тамплиерите от Барбара Фрале, за която писах преди. Вече се преповтаря, въпреки че поднася историческа информация по много достъпен, без да е сензационен, начин. Усеща се пристрастие обаче в защита на каузите на Ватикана (не знам, дали все още работи за тях). Открила е документ в Секретните архиви на Ватикана (върху който изгражда и тезите си), с който папа Климент V oсвобождава последния гранд мастер от обвиненията на Инквизицията. Интересен факт, доказващ конфликта между френския крал Филип Хубавия и папството. Известно е, че и папата, и кралят умират в рамките на месеци от изгарянето на тамплиерите. Ще започна след това две нейни книги за Медичите.

Последна редакция: ср, 28 сеп 2022, 12:29 от Tsugumi_

# 583
  • Мнения: 4 833
Прочетох Коларят на смъртта от Селма Лагерльоф и отчитам това за грешка.
Някаква поезия в проза ли се води това или вековна мъдрост… не знам.
Книгата е писана през 1912, а авторката се води кралицата на шведската литература (както и от когото и да е провъзгласена за такава)…
Вероятно, предвид факта, че е първата жена и първият шведски писател, удостоен с Нобеловата награда за литература през 1909 г.

Браво на нея!
За мен е една имитаторка на Дикенс и нищо друго.

Подразни ме, че в изданието освен 178 с., на които е поместен романът, има пълнеж от още 36, на които се обяснява какво е искал да каже авторът и подробни биографични данни… (сред които, че тази творба била нейната любима… но най-вероятно след Коледна песен, която се е опитала да пренапише и съкрати).
Издателството така е странирало книгата, че е можело да спести хартия и всичко най-спокойно просто да го принтира на един лист…

Десета греда този месец. Такъв рекорд не съм постигала от дълго време.

Последна редакция: ср, 28 сеп 2022, 21:18 от Аня

# 584
  • София
  • Мнения: 2 190
И аз попаднах в книжно блато тия дни. Каквото и да почна, не ми харесва. От заглавията в темата нищо не ме привлича. Мъча сега третата за Фрида Клайн, не е отчайващо тъпа, върви някак, но е мнооого мудна.
"Пътешественикът във времето и неговата жена" май ще го зарежа. Засега отлежава до Кевин, който се е запътил към вратата.

Общи условия

Активация на акаунт