В момента чета... 79

  • 44 061
  • 741
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 4 677
Благодаря за препоръката Simple Smile Аз четох Страдание и възторг и много я харесах, след това си купих една книжка на Ташен за Микеланджело (правя си колекция от книги на това издателство), на английски, но не съм я чела (купих я заради снимките, може да я прочета някой ден).
Да, спомням си Simple Smile
...
И аз харесвам Ташен.

Последна редакция: пн, 03 окт 2022, 19:55 от Tsugumi_

# 631
  • Мнения: 2 627
Tsugumi,аз лично се радвам да се споделят книги и на други езици,напр.английски,не мисля,че хората,които обичат да четат,ще бъдат негативни👍.

# 632
  • София
  • Мнения: 9 487
Аз лично в "Кръв от къртица" надежда не виждам. Но за мен това да се свежда писането на Здравка Евтимова до надежда или мизерия е доста силно опростяване на стила и.

# 633
  • Мнения: 41 681
Между другото, сетих се, че не съм споделяла тук, но докато чета Мастиленото сърце, прочетох тази малка книжка на Изток-запад:

Беше на промоция, има хубаво оформление, твърда корица, илюстрации (картини на Рьорих), гланцирани страници... За съжаление, на няколко места страниците се бяха слепили и като ги разделих, се прокъсаха леко (получиха се нещо като ожулвания).
Текстът не е нещо особено - тук-там има по нещо интересно. Рьорих е прекарал много години покрай Хималаите и е общувал с местните хора, бил е приятел с Джавахарлал Неру и е вярвал, че е инкарнация на петия Далай лама. Не знам защо част от фактологията му е грешна - примерно твърди, че Буда е от Непал, докато той е от Индия... Също, че не се знае къде е постигнал просветление - в действителност дървото, под което това се е случило е известна поклонническа и туристическа дестинация. Но може да има предвид някой друг Буда, а не Сидхарта Гаутама.

Както и да е, по негово време не е имало Гугъл и този тип литература не е била широко разпространена.
Книгата ми даде повод да прочета малко за живота на Рьорих, който е бил интересен. Научих нови неща, като това, че е бил юрист (как хубаво се е преквалифицирал!). Освен това, научих, че в България има над 200 негови оригинални картини, част от които са изложени в постоянна експозиция в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Сега ми се иска да отида да ги разгледам, но не знам кога ще имам възможност.


Харесвам картините му, но не ме впечатли като писател.

# 634
  • Мнения: 11 784
Тази книга бих взела единствено заради репродукциите в нея, но май не харесвам чак толкова много Рьорих днес, преди години бях повече впечатлена от картините му.

# 635
  • Мнения: 41 681
За съжаление илюстрациите са малки. Ако бяха на цяла страница, щеше да е по-добре. Иначе, аз я взех с отстъпка от Озон, но не помня колко беше.

# 636
  • Мнения: 11 784
Аз пък мисля в скоро време най-после да взема някоя книга с мисия за подкрепа на Иво Христов (който пише и издава книги, за да финансира лечението си), но в момента освен книгата на Пимпирев и някоя детска нямам намерение нещо да търся, че да ги поръчам заедно от сайта.
Продължавам (малко бавно сега - като време върви) да чета Мариас и направо съм като хипнотизирана от изключителния му стил и изказ.

# 637
  • Мнения: 713
Чета в момента "Момичето с гръмовния глас". В самото начало съм още, но ми харесва стила на писане. Темата също е интересна, така че едва ли ще съжалявам, че съм я прочела.

# 638
  • Мнения: 2 137
Започнах "Избрани истории" - Г. Господинов и са много приятни разказите, малко тъжни, малко смешни, истински.

# 639
  • Мнения: 752
Снощи завърших Прекършени криле.Добре е написана, но не бях прочела,че се засяга тема за дом.насилие.Ако на някой му е болна тема...Започнах днес Понякога лъжа.Поръчах си нов.книга на В.Бешлийска, дано е хубава.

# 640
  • Мнения: 240
Снощи завърших Прекършени криле.Добре е написана, но не бях прочела,че се засяга тема за дом.насилие.Ако на някой му е болна тема...Започнах днес Понякога лъжа.Поръчах си нов.книга на В.Бешлийска, дано е хубава.

И аз съм на "Понякога лъжа". Започва обещаващо  Simple Smile

# 641
  • Мнения: 11 784
Няколко пъти отлагам “Понякога лъжа”, заради други книги, ще са ми интересни отзивите ви.
“Избрани истории” на Георги Господинов възнамерявам да е сред номинациите ми тази година.

# 642
  • Мнения: 2 296
Здравейте и от мен, прекрасна тема! Много се радвам, че я открих. 🌸

В момента чета “Пратеник на полумесеца” на българската писателка Йоана Вълчева. Доста интригуваща, нямам търпение да разбера развръзката.

Хубава вечер на всички!

# 643
  • Мнения: 990
Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната литературна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът, е английска писателка, една от най-великите не само на Англия и не само на своето време – викторианската епоха, а на всички времена. Оставила е на поколенията седем романа, сред които „Адам Бийд“ (1859), „Мелницата на река Флос“ (1860), „Сайлъс Марнър“ (1861) и „Мидълмарч“ (1871–1872), посветени предимно на живота в провинциална Англия, описан с невероятно психологическо проникновение и реализъм. Едва ли е случайност фактът, че „Мидълмарч“ е включен в списъка на 50-те книги, които човек задължително трябва да прочете през живота си. Писателката избира за псевдоним мъжко име, за да бъде „взета на сериозно“, както пише самата тя, защото повечето викториански авторки топят перото си в сантиментална сълзливост. Но тя има още една причина да не използва името си – за да предпази личния си живот от любопитни погледи и да избегне евентуален скандал, свързан с 20-годишната ѝ връзка с женен мъж.

„Сайлъс Марнър“ - малко наивна история, но ще се въздържа от повече коментари.
Нали е класика, а за нея само хубаво или нищо.Simple Smile
Дълги и тягостни размишления, които те подканят да прелистваш бързо и да не се задълбочаваш.

Две сестри на Давид Фоенкинос- предвидим финал. Колибри явно не подбират какво издават. Но цената ги оправдава.

# 644
  • Мнения: 29 082
Аз започнах "Ороци" на Теодора Димова

Общи условия

Активация на акаунт