В момента чета... 79

  • 44 367
  • 741
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 4 833
Започнах Цветя за Алджърнън от Даниел Кийс, на която възлагам големи надежди.
Първите 40 с. са предизвикателство за четене, защото са в този вид:
Скрит текст:


Героят, който води този работен дневник е бавноразвиващ се човек, чиято мечта е да бъде умен

По пътя към този процес, той бива подложен на операция, която да му помогне за заветната цел.

Усещам, че тази книга ще е находката, която търсех и чаках цяяял месец.

Дотук е много интересна и ме изумява, че е писана през ‘59 година.

# 556
  • Варна
  • Мнения: 2 201
Аз мъча " Убийствен джаз"  на Рей Селестин. Изключително мудно ми върви. Като за трилър се надявах последните страници от книгата да препускам, а то нищо подобно. Остават ми около 60 страници и на инат ще завърша книгата. Отначало ми хареса атмосферата тип " Кръстникът" , но заради едната атмосфера не си заслужава четенето. Убийствено е това нищослучващо се и протяжно точене на някакво действие.

На " убийствения джаз"  ще му ходи една убийствена единица от мен. Не зная какво трябва да се случи в тези последни 60 страници, че да си повиша евентуалната единица. Simple Smile

# 557
  • Мнения: 11 784
Още не съм прочела “Сранна случка с куче през нощта”  - преполових я, не се чете трудно в оригинал- даже напротив, но ако в началото тръгна интересно, някъде преди средата взе вече да доскучава. Добро хрумване на автора (доколкото разбрах е работил с или обгрижвал такива деца) е да се представи гледната точка на дете с такива проблеми (Аспергер), но ми се струва, че ако някой се интересува от такава тематика, специализирана литература ще е по-интересна и информативна. А пък и чета и друга книга, както вече писах, преди това и традиционните приказки - на децата и бавно върви тази книга.

# 558
  • Мнения: 11 832
Да, аз например бях един от хората, поставили "Хана" в топ 5 за 2021г. Simple Smile
За мен точно женските образи бяха силни и запомнящи се. Теб с какво те подразниха, Райна?

# 559
  • Мнения: 4 833
floren,
Убийствената скука я прекратих на около 150 с. Радвам се да науча, че добре съм постъпила. Явно агонията е продължила и след тях.

# 560
  • Мнения: 2 690
Аз мъча " Убийствен джаз"  на Рей Селестин. Изключително мудно ми върви. Като за трилър се надявах последните страници от книгата да препускам, а то нищо подобно. Остават ми около 60 страници и на инат ще завърша книгата. Отначало ми хареса атмосферата тип " Кръстникът" , но заради едната атмосфера не си заслужава четенето. Убийствено е това нищослучващо се и протяжно точене на някакво действие.

На " убийствения джаз"  ще му ходи една убийствена единица от мен. Не зная какво трябва да се случи в тези последни 60 страници, че да си повиша евентуалната единица. Simple Smile

floren, можеш ли да ми препоръчаш любими трилъри.

Аз чета в момента "Сам" от Лиса Гарднър, на около 100-ната страница съм. Харесва ми, за вечер преди да заспя.

# 561
  • Мнения: 6 638
Това, за което уважавам автора е, че е завършил поредицата с третата книга, което доста рядко се случва при писателите на криминални серии - започнат, пък забравят да свършат. Една книга, две, пет, десет - всички като по шаблон и прогрес никакъв. Тук поне не е така - накрая се сбогувах със Зоуи Бентли, преди да успее да стане досадна.
Което всъщност е ... жалко, много жалко. Направих пауза няколко книги преди да продължа с втората сега и сякаш се върнах вкъщи след странство. Искам още 33 да прочета с тези двамата + дядото. Рядък талант е Майк Оумър.

# 562
  • Мнения: 2 168
За мен точно женските образи бяха силни и запомнящи се. Теб с какво те подразниха, Райна?
Те са силни и запомнящи се, оцеляващи, а с какво ме подразниха, ще отговоря в скрит текст, защото няма как без да издам съдържание.
Скрит текст:
Самата Хана ме дразнеше с това, че е глупава и търпелива като говедо, каквото и да стане, тя го понася без минимален опит за съпротива и единственият случай, когато прояви инициатива, беше за да провали заминаването на семейството си заради един мъж, който я водеше за носа, а тя така и не се усети до последно. После в лагера пак това безропотно търпение я крепеше - все едно ужасите минават покрай нея, а тя гледа с телешките си очи и просто отбелязва колко зъба са й се разклатили, колко кг е отслабнала и колко хора са умрели този ден. Абсолютна овца.
Роза пък е избягващ по рождение тип - седи в периферията на събитията, мълчи си и съвсем закономерно успя точно тя да се спаси, без ни най-малка заслуга от своя страна и да се ожени за злобния Карел, дето мразеше семейството й и евреите въобще.
Майката им е типична пресметлива еврейка, твърде изискваща, когато е в положение да има претенции, осъждаща този и онзи като неподходящ за дъщеря й, но като настанаха лоши времена, моментално обърна палачинката и започна да търси как да я омъжи подходящо.
Единствено ми хареса Ивана Зиткова - получи, каквото искаше с убедеността, че има право, а после прояви грижа и великодушие към бедното сираче.
Епизодичните героини в лагера нама да подлагам на критика - в място като онова всеки губи човещина и просто се опитва да оцелее, както може.
ПП: Въпреки критиката, искам да отбележа, че авторката пише в много приятен и читивен стил, умее да излага историята увлекателно, така че с удоволствие бих прочела още нейни книги, за жалост на български няма.
А самата книга е интересна, просто аз бях със свръх очаквания, освен това сравнявах Хана със Зулейха, където целият ужас е предаден толкова живо и подбробно, че Хана ми бледнееше, историята накрая ми се видя попретупана.

Последна редакция: пн, 26 сеп 2022, 18:37 от Rayna13

# 563
  • София
  • Мнения: 1 878
Още съм със Слепота, минах 30%, но вечер съм супер уморена и заспивам след 1-2%. Интересна е, т.к винаги ми е любопитна реакцията на хората попаднали в извънредна/необичайна ситуация за дълъг период от време. За сега не мога да предположа как ще се развие книгата, което си е бонус. Това, което не ми харесва е, че героите са без имена напр. жената на лекаря, крадецът, първият ослепял...., както и на моменти обясненията на автора, в стил руска литература/приказка. Обяснение какво се цели понякога с някое описание. Малко ми е като да ми разкажат виц, и след това да ми обяснят защо е смешен...

На всички, на които им е любопитно човешкото отношение и развитие в необичайна ситуация, препоръчвам филма Експериментът с Форест Уитъкър § Ейдриън Броуди. След този филм отношението ми към Уитъкър е мноооого различно Joy. Филмът има испански първообраз, но лично на мен американската версия ми допадна повече. Но предупреждавам, че не е за силно чувствителни и емоционални натури.

Някой търсеше Момчето с раираната пижама, със сигурност съм я виждала в МБукс в ел.вариант.

# 564
  • Варна
  • Мнения: 2 201
floren,
Убийствената скука я прекратих на около 150 с. Радвам се да науча, че добре съм постъпила. Явно агонията е продължила и след тях.

Има една книга на Ян Ван Хенсилг "Не пипай тази книга". Същото бих препоръчала и откъм "Убийствен джаз". Агония разпростираща се в 450 страници. Имах колебания относно нея, но ще я завърша. Не желая 3-та книга да зарязвам тази година. 2 греди за момента са ми достатъчни. ( " В дълбините", Алма Катсу и " Хаштаг"- не си спомням автора).

LieToMe, , ще напиша трилъри които конкретно на мен са допаднали. Вероятно има и други, но за тези се сещам на първо четене. Simple Smile

 Едва тази година открих Крис Картър, от него съм впечатлена. Всички книги без изключение бих препоръчала. Брутални са местопрестъпленията, но аз харесвам да е кърваво. Примерно някой обърнат с хастара навън. Саймън Бекет също ми допада, за мен няма слаба книга. Споменатият по отгоре Майк Оумър също бива. Ще забавя максимално прочитането на 3-та книга от поредицата му, защото на мен определено ще ми липсва доктор Зоуи Бентли.

На Несбю не съм чела цялата поредица, но си спомням, че ми харесаха " Полиция", " Снежния човек" , " Пентаграма" и " Жажда". С " Хлебарките" и " Синът" не се разбрах.
От Самюел Бьорк харесах само " Совата" и " Момчето в снега". Не ми допадна " Пътувам сама".
От Юси Адлер Улсен харесах само " Убийци на фазани", " Безгранично" и " Белязаната жена".
От Вал Макдърмид харесах " Чуждото страдание", " Да разбиеш мълчанието", " Потайни замисли". Други негови също съм чела, но не мога да си спомня заглавия. Въобще не обичам да започна да чета книга и след като прочета 20-30 страници да се окаже, че вече съм я чела.
" Вълче лято " четох тази година. Това ще бъде първа книга от поредица, която ми се струва ще си заслужава. " Кестеновия човек" не беше лоша. " Пепеляшките", " Джинджифиловата къща" също. " Похищението на Ани Торн". " Гората" Харлан Коубън.

# 565
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 721

 Едва тази година открих Крис Картър, от него съм впечатлена. Всички книги без изключение бих препоръчала. Брутални са местопрестъпленията, но аз харесвам да е кърваво. Примерно някой обърнат с хастара навън.


Под това се подписвам! Коубън също много го харесвам. В момента чета Нож на Несбьо. Бях зациклила в някаква странна слаба книжна серия, това определено ми оправи вкуса още от първите страници. Яд ме е на пустия Хари Хуле, че пак се е пропил, ама нали ми е един от любимите литературни образи, ще го изтрая.
В Сторител слушам Реката знае, ама нещо се оплетох ли, разсеях ли, не знам, не ми върви.

# 566
  • Мнения: 4 649
Някой търсеше Момчето с раираната пижама, със сигурност съм я виждала в МБукс в ел.вариант.
Да аз,но видях че вече е преиздадена и я има в Озон. Само тия 15% са ми малко да я кликна. Но съм заредила и други и една за подарък та ще видим дали ще устоя.

# 567
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 789
Някой търсеше Момчето с раираната пижама, със сигурност съм я виждала в МБукс в ел.вариант.

Имам я в електронен вариант, ако някой я търси, на лични да ми пише. 🤗

# 568
  • Мнения: 4 833
Има я налична и в читанка.

# 569
  • Мнения: 7 319
Прочетох "Делфийската рокля" на Димана Симеонова. Хареса ми.

Сега чета "Изобретяването на звука" на Чък Паланюк. Почитател съм му.

Общи условия

Активация на акаунт