Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?

  • 10 667
  • 274
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 352
Според мен проблема на приятелката ти идва повече от това, че бившият й мъж е продължил напред, а тя не (поне от поста ти с такова впечатление оставам).
Може би е време и тя да потърси нов човек в живота си, и да се откъсне окончателно от отношения, които щом са приключили, значи е имало причина.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 38 323
Точката е различна за всеки. Моята не беше изневярата даже, нея я загърбих, а неглижирането на семейството в полза на пиянски купони и пропаднали приятелчета. Той сега си има нова, в добри отношения сме всички, тя добре му стъпи на шията и го вкара в релси, но пък на тях им пасват вижданията и приоритетите - нямат деца, явно не искат деца, ходят яко по живота и нещата вървят. За миг не съм съжалила или да си помисля какво би било, ако... Да са живи и здрави, наистина се надявам нещата им да вървят, а моят живот си го нареждам постепенно както желая. По принцип гледната ми точка е, че човек по-добре да опита наново да гради с друг отколкото да лепи старо и счупено. Досега винаги се е оказвала вярна, връщането назад е било грешка.

# 17
  • Мнения: 687
Моментът в който еластичната деформация премине в пластична като резултат от натрупвано напрежение. За всеки материал е различно. Ако напрежението спадне в тоя момент, материалът може да изкара много време, но е окончателно отслабен и доста по-малка сила от първоначалната е в състояние да го строши. Това от гледна точка на съпромата, с пълното съзнание че тук може да няма инженерки.

# 18
  • Мнения: 90
Тя го напусна заради друг мъж, с по-висок статус и по-добре материално, но той се оказа насилник, трудно се раздели с него - полиции, възбранителни заповеди ... Та не е, че не е продължила напред.

Според мен проблема на приятелката ти идва повече от това, че бившият й мъж е продължил напред, а тя не (поне от поста ти с такова впечатление оставам).
Може би е време и тя да потърси нов човек в живота си, и да се откъсне окончателно от отношения, които щом са приключили, значи е имало причина.

# 19
  • Мнения: 7 693
Тва променя много нещата в конкретната история. Не става въпрос за счупени/изхабени отношения, а залитане по друг, уж по добър. Нормално е да се чувства, че се е прекарала здраво, много често става така в тези ситуации.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 4 378
Своето решение взех когато се убедих, че общуването ни се е изчерпало. Нямахме общи теми освен ежедневните, нямахме общи интереси, бяхме станали като съквартиранти. Приключихме по моя инициатива преди 8 осем години, не се търсим, имаме си семейства, поздравяваме се само за рождените си дни и нова година. Все се изумявам как не ми липсва, явно съм взела правилно решение за себе си. Деца нямахме. Той вече има един сладур, дано имат и повече Simple Smile

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Недооценила е последиците от решението си. Полакомила се е и е изтеглила късата клечка. Сега я е яд, че тя се е прецакала, а това, което е било нейно е захвърлила. Има за какво да съжалява.

За точките на пречупване често трети лица играят някаква роля в едната или в другата посока. Но като цяло хората, на които най-малко им е работа дават съвети за бягане с двеста, също и доста консултанти професионално го правят, защото така е по правило и са длъжни да го кажат. Но поне половината така и не достигат до действия след пречупването. Пречупването е едно, но действията са съвсем друго нещо.

# 22
  • Мнения: 105
Вчера говорих с една приятелка, която преди години се раздели с мъжа си, от който има дете, след развода то живее с нея. От перспективата на времето преценява, че нещата между нея и бившия са били спасяеми. Не го казва с думи, но личи, че съжалява. Бившият и се ожени отново година след раздялата им, имат си и те едно дете. Синът на приятелката ми ходи при баща си, при бабата и дядото от тази страна, но му е тежко, че нещата не са като преди. На нея пък и е тежко, че синът и не е приоритет в новото семейство на баща си. Доста поговорихме, споделих с нея как стоят нещата от обувките на мащехата, просто като различен поглед, защото на никой в подобни конфигурации не му е лесно.

И се замислих. Дори тук, във форума, масовата реакция на всяка молба за съвет или споделен проблем е "бягай с 200". Не съм сигурна, че това е правилният подход. При насилие, зависимости - да, но иначе? Не трябва ли да се  изчерпят първо всички други варианти преди "кой откъде е"? Ето: и при приятелката ми, и при нас мъжът прави ново семейство година след раздялата. И край, няма вече връщане. Сега и да съжалява, вече кел файда...

Каква е точката за вас, след която бракът "умира" и решавате да се разведете? Има ли спасителна операция преди да почнете да пълните куфарите?
Ето ти една от причините. Банална.
Когато двама души се събират да живеят, за болшинството това е за първи път - до сега не са имали информация как се живее с непознат човек съвместно и всичко е "за първи път". Сомообучават се. В процеса на съвместния живот, те се ръководят от информацията, която са имали преди това, а тя на 99% е от техните семейства, където са израснали. И ето ти пример. Мъжът е израстнал в семейство, където родителите може и да са се карали зверски, все пак останаха да живеят заедно в добро и лошо, а жената е имала семейство, където майката, при поредният скандал се е развела. Как ще реагира новото семейство при една, две, три конфликтни ситуации? Мъжът ще се ръководи, /всичко това ще е подсъзнателно, защото трябва да реагира, а няма в базата дани никаква информация, тя е само от предишното семейство, където е живял/ от информацията, която познава и я има налична, той никога няма да се разведе, защото просто такава информация не се е формирала в неговият мозък, за разлика от неговата жена, която е имала вече подобно решение /видяла е от нейното семейство/ и ето ти резултат.....
А защо хората преминават тази граница и се развеждат - причините, те може да са много на брой...от хормонолни, до садистки....

# 23
  • София
  • Мнения: 706
Тя не съжалява за връзката, а че някой друг получава това, което тя смята, че ù се полага.
Иначе на въпроса - хората не търсят съвети при първия проблем - това е заблуда, която четка егото на съветващите - че са първа инстанция - но просто не е вярна. Причините за раздяла се натрупват с времето и при някакъв повод просто се 'реализират' окончателно.
Толкова си права!!!

# 24
  • Мнения: 3 843
Има няколко грешки, които се правят при такива преоценки.

Като начало, постфактум лесно забравяш лошото, заради което се е стигнало до раздялата, а помниш само хубавото. Когато човекът, с когото сте се разделили, бързо си намери нова половинка, с която нещата вървят, започва да се мисли, че нещата са били поправими и са можели да тръгнат и с теб. Това рядко е така. А дали и колко нещата наистина вървят толкова добре в новата връзка, или дали така както вървят, би устроило теб? Често отговорите са не и не. И нещото, за което хората рядко се сещат - понякога ти бягаш с 200, но понякога и от теб бягат с 200 в същото време... щом и двамата не сте размислили, вероятно има причина. Изобщо, за да се осъществи бягството, винаги има причина. Хората просто имат къса памет.

От моя опит, като някого, който много пъти е пробвал докрай, бягството с двеста винаги е било правилното решение, когато е било взето, и понякога доста се е забавило. Но човек трябва да премисли причините за него, а не да изпада в носталгии по моментите на трепет между останалото.
Ново семейство, с което е щастлив? Винаги в началото е цветя и рози, но след пет години...
И какъв е този, който за една година е създал семейство от ново, че и на дете са се решили?
Нещо не е съвсем точно,бввно има несподелени подробности.

# 25
  • Мнения: 12 472
При мен точката на пречупване винаги е била тази: когато той се прибере късно и аз да се правя на дълбоко заспала..

# 26
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
...дават съвети за бягане с двеста, също и доста консултанти професионално го правят, защото така е по правило и са длъжни да го кажат.

Кога са длъжни професионалистите да дадат съвет за раздяла или разтрогване на брак?
Питам съвсем сериозно.

Длъжни/трябва ли да го дават, ако не са питани, т.е клиентът/пациентът е отишъл при тях с друг проблем, но специалистът е на мнение, че в първоосновата на повдигнатия проблем стои неравностойната връзка?
Съответно смята, че като се прекрати връзката, ще се разреши и проблема...

# 27
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво да направят, ако жената е обект на домашно насилие и каже, че яде боя вкъщи? Питат дали е мислила да предприеме нещо и ако тя каже, че е мислила, няма да й кажат "стой си при него да те бие". Ако тя каже, че не мисли нищо да предприема, тогава нищо не могат да препоръчат, нито да кажат.

Последна редакция: нд, 21 авг 2022, 10:45 от Andariel

# 28
  • Мнения: 6 835
Какво се търси в темата?
Точката е различна за всеки и както ти казаха може да има няколко точки преди да се пристъпи към раздяла.
Дали решението е правилно винаги има съмнение, що се отнася за семейство с деца.
В твоя случай не е имало точка на пречупване, а точка на сглупяване, довела до последствия. Нормално е при лоши последствия да не си доволен от резултата.

# 29
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Анди, това е друго.
Тя активно казва, че разбира ситуацията, специалистът просто я подкрепя и евентуално би я придружил в процеса на взимане на решение за раздяла и реализацията му.

Психическо насилие се доказва трудно.
Ако пациентът не смята, че е обект на психическо насилие и не страда по някакъв начин, а има друг проблем, трябва ли специалистът да го съветва да прекъсне връзката, защото той самият вижда там насилие?
Това питам.

Общи условия

Активация на акаунт