Здравейте! От много време ме мъчи една мисъл дори се превърна в кошмари всяка вечер. Страхувам се че от притеснение и стресове ще ме хване нещо. Преди време в продължение на 2 години получавах кръвоизливи на около 6 месеца и понеже не можех да отсъствам от работа дълго, се пруждавах да правя кюретажи, така спираше кръвоизлива и няколко месеца нямах проблем. И така станаха 3 пъти. Първият се случи благодарение на един лекар, който ми изписа примулут нор по неправилна схем от 6-я до 26-я ден(това се установи по късно) за да спре уж кървенето. След това получих първия сериозен кръвоизлив 10 дни и на края се подложих на кюретаж. Сякаш от тогава ми се объркаха хормоните, започна един нередовен цикъл, зацапване и така цяла година. Лекарят при който ходих (смених го с първия но явно пак не съм попаднала на правилния) само ме успокояваше, че това било нормално предвид възраста ми 48 год. Аз самата настоявах за спирала Мирена или друго лечение но той отказваше, мисля че бях говорила и друг и той беше казал, че не била за мен. Докато един ден една година по късно отново кръвоизлив и кюретаж. Хистология - Проста жлезиста хиперплазия( доброкачествена). Междувременно ми се появи малка интрамуларна миома която за тези 2 години порасна до 2.5 см, което не е много и при повечето прегледи имах задържан фоликул. Отново нищо не ми изписаха за лечение , докато сама предприех да си направя изследвания, започнах витамини, билки. Отидох при друг лекар той ми препоръча спиралата. Но докато направя иследванията, лекувах и някаква бактерия и цикъла никакъв го нямаше 2 месеца, тъй като спиралата се слагала веднага след нормален цикъл, получих отново 6 месеца по късно кръвоизлив не беше много силен но продължителен 2 седмици не спираше отидох на преглед успанови се полип с хиперплазия доброкачествени. Последва кюретаж отново,. Лекарят д-р Минев ми каза: имаш три варианта - операция, аблация или спирала. Но за теб, най добрия вариант е операция. В онзи момент не знаех защо така е казал, може би за да се реши проблема радикално. В последствие тръгнах по други лекари за менеие, но всеки казваше различни неща: един хормонална терапия, друг: ооо ти си за операция. И така останах си отчаяна в къщи без да знам какво да правя, от стреса дори не можех да асимилирам какво се случва и какъв е проблема ми. И така два месеца след последния кюретаж ( през това време не беше ми идвало) ставам една сутрин и отново се случи. Талкова се стреснах и отчаях, не го очаквах толкова скоро, същия проблем, веднага звъннах на лекаря, а той сякаш само това чакаше: идвай на операция. И аз в паниката и стреса се съгласих. Операцията беше голям стрес за мен, не бях подготвена психически, взех за един ден решене т.е. лекаря го взе, аз просто се съгласих. От находката се установи 3 см миома само, всичко доброкачествено. Но след операцията при профилактични прегледи се намериха лекари които направиха коментарии: За 3 см миома си се подложила на такава инванзивна операция, знаят само да дърпат от здравната каса, можело е с лечение да се оправиш и т. н. Това ме съсипа тотално и до ден днешен. Непрекъснато ме тормози тази мисъл правилно ли постъпих или доктора ме подведе за пари от касата. Имам кошмари всяка нощ, страхувам се за психиката и здравето си. Знам, че всичко е минало и не може да се върне, но за себе си трябва да си изясня дали е било правилното решение. Извинявам се стана дълго но нямаше как да го напиша по кратно. Моля за мнение ако има медицински лица или някой по компетентен.
- Публикувана: 21 авг. 2022, 09:49 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2022, 16:14 ч.
Хистеректомия - дали е било грешка?
Смятам, че ти трябва добър психолог да отработите "проблема" . И сто мнения да чуеш какво ще ти помогне това помисли ако са в едната крайност какво ще ти помогне това или ако са в другата? Истината е, че искаш да се успокоиш и да не чувстваш вина или пък да прехвърлиш вината на друг, понякога не е нужно да има някой виновен... В ситуацията към момента ти си взела решение, което си смятала за правилно! Важното е да си здрава и да се чувстваш добре!
П.П. Иначе, майка ми години наред отказваше да оперира миома с идеята, че е около 50г, че ще влезе в менопауза, цикъла ще спре, че тя ще изсъхне и т.н. А тя си растеше, имаше редовен и обилен цикъл, даже без такива проблеми като при теб. Накрая корема й стана огромен и се реши на операция. Изчистиха я цялата, матката й беше станала колкото 4 месечна бременност. В крайна сметка от тази миома, която притискаше започна да вдига кръвно и ред други проблеми, които вероятно нямаше да ги има ако се беше оперирала на време.
П.П. Иначе, майка ми години наред отказваше да оперира миома с идеята, че е около 50г, че ще влезе в менопауза, цикъла ще спре, че тя ще изсъхне и т.н. А тя си растеше, имаше редовен и обилен цикъл, даже без такива проблеми като при теб. Накрая корема й стана огромен и се реши на операция. Изчистиха я цялата, матката й беше станала колкото 4 месечна бременност. В крайна сметка от тази миома, която притискаше започна да вдига кръвно и ред други проблеми, които вероятно нямаше да ги има ако се беше оперирала на време.
Още преди да вземеш решението, други лекари са ти давали опции. Очевидно от написаното - живяла си в кошмар, в който другите опции не са били успешни, приложими или адекватни в твоя случай. Успокой се. Взела си правилното решение. Лекарите обикновено обичат да си "плюят в устите" и всеки да се изкарва по-велик от другите. Имала си късмет, че образуванието е било доброкачествено. Ами ако не беше и беше чакала? Щеше ли да пишеш днес? На 48 би ли искала (още) деца? Тогава какво щеше да спечелиш ако не беше направила операцията? Още максимум 10 години кошмар, ако изобщо менопаузата се появи в "нормално" време, а не подрани както не е рядко в тези случаи. Успокой се и се наслаждавай на живота.
Още преди да вземеш решението, други лекари са ти давали опции. Очевидно от написаното - живяла си в кошмар, в който другите опции не са били успешни, приложими или адекватни в твоя случай. Успокой се. Взела си правилното решение. Лекарите обикновено обичат да си "плюят в устите" и всеки да се изкарва по-велик от другите. Имала си късмет, че образуванието е било доброкачествено. Ами ако не беше и беше чакала? Щеше ли да пишеш днес? На 48 би ли искала (още) деца? Тогава какво щеше да спечелиш ако не беше направила операцията? Още максимум 10 години кошмар, ако изобщо менопаузата се появи в "нормално" време, а не подрани както не е рядко в тези случаи. Успокой се и се наслаждавай на живота.
Благодаря за отговора. Да в онзи момент не бях наясно какво се случва, не знаех какво да предприема, обиколих няколко лекари за този период, бях се доверила на един, но той само ме успокояваше и нищо не предприемаше. Аз не можех да си предпиша лечение освен с билки и витамини които пробвах но нищо не се получи, може да съм задържала нещата за кратко време. И при 10 да бях отишла всички щяха различно да се изкажат. Затова исках за себе си да си изясня какво съм направила, защото тогава в стреса не можех да мисля, а и трябваше на момента да решавам, макар, че не е било толкова спешна тази операция. Не знам какво е щяло да стане в бъдеще дали щях да отнеса още няколко кюретажа или щях да се оправя с лечение и това ме терзае. Някак си изгубих доверие в нашите лекари. Имах случай ходих ходих два три пъти при един и същ, явно не ме помнеше, двато пъти ми каза различни неща.
Накрая корема й стана огромен и се реши на операция. Изчистиха я цялата, матката й беше станала колкото 4 месечна бременност.
Rachel68,
българската акушер-гинекология, а и медицина въобще, е царица да внася безпокойство и чувство за вина в пациентите.
Възстановихте ли се от операцията? Яйчниците запазени ли са, или отстранени при хистеректомията? Ако числото 68 отговаря на годината ви на раждане, няма за какво да ви послужи тази матка, наистина. Друг въпрос е, че операцията не е от спешен порядък.
Наистина психолог би могъл да е от полза, ако сама не можете да се примирите със случилото се. Така или иначе връщане назад няма.
Накрая корема й стана огромен и се реши на операция. Изчистиха я цялата, матката й беше станала колкото 4 месечна бременност.
........
Родила съм дете и да виждала съм 4 месечна бременност представете си, и на мен ми личеше още в 4-я месец, на някои не им личи и до 7-я...такава ли ви е логиката. А и да не бях раждала въпросът Ви е достатъчно нелеп, за да си мислите, че някой не е виждал бременна. Видяла съм и корема на майка си и казвам какво каза лекарката след като я оперира.
Ако искате да си чешете езика благодаря, но имам по-съществени занимания.
Накрая корема й стана огромен и се реши на операция. Изчистиха я цялата, матката й беше станала колкото 4 месечна бременност.
Rachel68,
българската акушер-гинекология, а и медицина въобще, е царица да внася безпокойство и чувство за вина в пациентите.
Възстановихте ли се от операцията? Яйчниците запазени ли са, или отстранени при хистеректомията? Ако числото 68 отговаря на годината ви на раждане, няма за какво да ви послужи тази матка, наистина. Друг въпрос е, че операцията не е от спешен порядък.
Наистина психолог би могъл да е от полза, ако сама не можете да се примирите със случилото се. Така или иначе връщане назад няма.
Яйчниците са ми запазени. Да добре съм слава богу. Нямам кой знае какви странични. Но кошмара който преживях е голям и остава за цял живот. Още повече ако някой след това констатира че всичко е било напразно. Имах няколко варианта предложени. Решението беше за един ден след 5-6 ти кръвоизлив. Лекарят който ме оперира просто използва моята паника и стрес, а аз се съгласих. А причините да ми предложи на първо място операция, бяха че на моята възраст 50 -51 год не се препоръчвало хормонални терапия.
Ако си 50+ и не планираш, следователно, деца, а операцията не е донесла усложнения и проблеми (не съобщаваш за такива), изобщо не мога да разбера кое те кара изобщо да обмисляш повече въпроса. 
Матката служи за раждане, за нищо друго. Усложнения от операцията нали няма?
Щом няма досега, не мисля, че ще се появят в бъдеще.
Матката служи за раждане, за нищо друго. Усложнения от операцията нали няма?
Щом няма досега, не мисля, че ще се появят в бъдеще.
Накрая корема й стана огромен и се реши на операция. Изчистиха я цялата, матката й беше станала колкото 4 месечна бременност.
Rachel68,
българската акушер-гинекология, а и медицина въобще, е царица да внася безпокойство и чувство за вина в пациентите.
Възстановихте ли се от операцията? Яйчниците запазени ли са, или отстранени при хистеректомията? Ако числото 68 отговаря на годината ви на раждане, няма за какво да ви послужи тази матка, наистина. Друг въпрос е, че операцията не е от спешен порядък.
Наистина психолог би могъл да е от полза, ако сама не можете да се примирите със случилото се. Така или иначе връщане назад няма.
Яйчниците са ми запазени. Да добре съм слава богу. Нямам кой знае какви странични. Но кошмара който преживях е голям и остава за цял живот. Още повече ако някой след това констатира че всичко е било напразно. Имах няколко варианта предложени. Решението беше за един ден след 5-6 ти кръвоизлив. Лекарят който ме оперира просто използва моята паника и стрес, а аз се съгласих. А причините да ми предложи на първо място операция, бяха че на моята възраст 50 -51 год не се препоръчвало хормонални терапия.
Защото сама каза, че си се консултирала с няколко различни доктора и нито един не се справил.
Значи, операцията е била правилното решение.
Всеки може да каже всичко. Но това не означава, че е прав.
Ако си 50+ и не планираш, следователно, деца, а операцията не е донесла усложнения и проблеми (не съобщаваш за такива), изобщо не мога да разбера кое те кара изобщо да обмисляш повече въпроса.
Матката служи за раждане, за нищо друго. Усложнения от операцията нали няма?
Щом няма досега, не мисля, че ще се появят в бъдеще.
Матката служи за раждане, за нищо друго. Усложнения от операцията нали няма?
Щом няма досега, не мисля, че ще се появят в бъдеще.
Да няма за сега. Благодаря но все някой се намира да коментира или да казва че операции се правели при 8-10см миоми или предракови и ракови.
Сама казваш, че на колкото лекари си ходила, толкова мнения си чула. Хистеректомията не е тежка операция, чак пък толкова да я жалиш тази матка, а ето, че проблемът е решен.
Не го мисли повече, не си втълпявай нереалистични неща. Ако беше я запазила, щеше да имаш още кръвоизливи. Лечението кой знае дали щеше да е успешно и то пък какви странични действия щеше да има. И можеше пак да се наложи да се отстрани матката, но след като си се мъчила още и след като си губила кръв и си се подлагала на кюретажи. И тогава пък да се чудиш защо си си причинила това, като е могло да има радикално решение.
Няма матка - няма проблем. И без това не ти трябва вече. Бъди щастлива и се радвай на хубавите години, които са пред теб.
Не го мисли повече, не си втълпявай нереалистични неща. Ако беше я запазила, щеше да имаш още кръвоизливи. Лечението кой знае дали щеше да е успешно и то пък какви странични действия щеше да има. И можеше пак да се наложи да се отстрани матката, но след като си се мъчила още и след като си губила кръв и си се подлагала на кюретажи. И тогава пък да се чудиш защо си си причинила това, като е могло да има радикално решение.
Няма матка - няма проблем. И без това не ти трябва вече. Бъди щастлива и се радвай на хубавите години, които са пред теб.
Никой не може да каже дали решението е било правилно. След като нямате проблеми и се чувствате добре (физически), живейте си живота. Ако не можете да спрете да мислите за това може би наистина не е зле да се консултирате с психолог. Така или иначе всичко е свършило и няма връщане, но явно Ви е останала психическа травма, върху която е добре да работите.
Никой не може да каже дали решението е било правилно. След като нямате проблеми и се чувствате добре (физически), живейте си живота. Ако не можете да спрете да мислите за това може би наистина не е зле да се консултирате с психолог. Така или иначе всичко е свършило и няма връщане, но явно Ви е останала психическа травма, върху която е добре да работите.