

Айдан: Направих най-доброто, мамче.
Г-жа Ядигяр: Здраве на ръцете ти, дъще.
Кемал: Не си добавила сол, нали? Няма да пия такова.
Айдан: Стига глупости, Кемал. Каква сол.


Г-жа Ядигяр: Да беше сложила, дъще. Това е нашият красив обичай. Нека да видим какво е готов да понесе синът ми за теб.
Айдан: Наистина прекрасен обичай, мамче.


Кемал: Дайте да не протакаме повече. Да преминем ли към въпроса?
Серкан: Да, мисля възможно най-бързо да преминем на темата.
Г-жа Ядигяр: Колко си приличате, баща и син. Изобщо нямат търпение.


Кираз: Прабабо, ще ядем торта.
Г-жа Ядигяр: На баба медената пчеличка. Ако ти кажеш, как няма да ядем. Разбира се, веднага.


Кемал: Хайде, заради тортата, да свършим тази работа по-бързо.
Сейфи: Пръстените са готови.
Г-жа Ядигяр: И тортата е готова. Тогава, внуко май, Серкан.
Серкан: Да.


Г-жа Ядигяр: С позволениета на Аллах и нашия Пророк. Искаме дъщеря ни Айдан за дина ни Кемал.
Серкан: Добре, мен ме устройва.
Г-жа Ядигяр: Това пък какво означава?
Айдан: Кажи го красиво, защото красив отговор...
Серкан: Казвам „Добре, колко хубаво!“.


Кемал: Ако си я дал, то добре.
Айдан: Ще остана в къщи, Серкан.
Серкан: Мамо, добре, о’кей. Какво искате от мен? Бъдете заедно.
Айдан: Искат ме за първи път от 40 години.


Г-жа Ядигяр: Ама така не може.
Еда: Хайде, Серкан, прережи то, хайде.
Кемал: Може, мамо. Да слагаме пръстените. Кажи добре, хайде.
Сейфи: Заповядайте.


Г-жа Ядигяр: Хубаво, хубаво, много добре. Хайде. Разрязва.
Кемал: От ръцете на нашия син. Прекрасно.




Г-жа Ядигяр: Добре, разпръснете се.
Еда: Ах!
Серкан: Какво стана?
Еда: Рита.
Сейфи: Прекрасно. Много хубаво чувство.


Серкан: Не, не рита, нали?
Еда: Сега не рита.
Г-жа Ядигяр: После пак ще се размърда, не се разстройвай. В тези месеци е така.




Серкан: Ааа! Какво правиш? Защо ме риташ?
Кираз: Виж, и аз ритам.


Еда: Да, дъщеря ми, подобно на по-малкия си брат или сестра, рита много добре.
Серкан: Какви са ти ритниците...
Еда: Кираз. Наистина не знам какво ще правим.


Ще бъде много добре, нали?


Серкан: "Рибата скочила в лодката, след това я последвали и братята й. "
Кираз: Нека братята да изчакат. Да оставят рибата на мира.


Еда: Дъще, това е петата история, не искаш ли да спиш?
Кираз: Не искам да спя.
Серкан: Защо?


Кираз: Не знам. Къде ще спи братчето ми, когато се роди?
Еда: В неговото си легло. В неговата стая. Искаш ли да спиш с него в една стая?


Кираз: Не искам.
Серкан: Права си. Защото в началото ще ни буди много често.


Кираз: Ако плаче, винаги ли ще ходите при него?
Еда: За да се успокои и да спи спокойно, ще го приспиваме, разбира се.


Кираз: А ще му разказвате ли приказки?
Еда: Да.


Серкан: Когато се научиш да четеш и пишеш, и ти ще му четеш. И ти ще му разказваш приказки.


Кираз: А на мен кой ще ми чете?


Серкан: Ами когато пораснеш...
Еда: Ние ще ти четем.


Разбира се, че ние ще ви четем и на двамата. Защо да не четем, мамината ми?


Серкан: Дали тази вечер да не си легнем тримата заедно?
Кираз: Ще бъде много добре.
Серкан: Нали?
Еда: Хайде тогава.


Серкан: В такъв случай тичай да си измиеш зъбите. Ще проверим.
Еда: Хайде, тичай.
Серкан: Ревнува.
Еда: Много.

