Дилеми, благодаря ти за труда, който полагаш. 
- Публикувана: 21 авг. 2022, 18:48 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2022, 11:44 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 9/
Винаги ще имаме време.
Еда: Чу терапевта. Цялата идея да се ожени за Джан е...Защото мисли, че няма да е нужна, когато се роди братчето й.
Серкан: Аз наистина помислих, че се е влюбила в Джан.
Еда: Тя каква прави? Ще я извикаш ли?
Серкан: Кираз. Ела тук, дъще. И тя си играе на майка.
Еда: Миличка. Какво правиш?
Кираз: Уча приспивна песен.
Серкан: Приспивна песен?
Еда: Много си сладка. Това за братчето ти ли е?
Кираз: За да заспива веднага и вие да ми четете приказка.
Еда: Дори да не заспи веднага, ние винаги ще имаме време да четем приказки на теб и братчето ти.
Серкан: Да. Виж сега. Дори майка ти да е заета с бебето, аз винаги ще съм готов да ти прочета приказка.
Кираз: Обещаваш ли?
Серкан: Разбира се, обещавам.
Еда: Бебето е момче, знаеш ли?
Кираз: Супер. Той няма да носи роклите ми.
Еда: Споделянето също е хубаво, Кираз.
Серкан: Представи си го по този начин. Нали идваш в офиса. Там има голяма занималня. Ти споделяш занималнята с Джан. Но ако Джан не дойде, няма ли да ти е скучно в занималнята?
Кираз: Много ще ми е скучно.
Еда: Освен това имаш много важна задача.
Кираз: Защото ще стана кака ли?
Еда: Не. Защото имаш добър вкус. Кой, ако не ти ще ни помогнеш да изберем име на братчето ти?
Серкан: Ти разбираш децата по-добре от нас.
Кираз: Вярно е. Имате голяма нужда от мен.
Серкан: Кираз. Какво има на врата ти? Какво е? Покажи ми.
Покажи ми, моля те. Не виждам, Кираз. Какво е това?
Кираз: Джан ми го подари. Ще го сложа, когато се оженим.
Серкан: Това е...
Еда: Пръстенът на майка ти.
Серкан: Онзи, който й даде г-жа Ядигяр.
Еда: Да. Обади й се.
г-жа Ядигяр: Ах, изчезна...Загуби се пръстенът...100 годишна семейна реликва. Изчезна.
Кемал: Мамо, не се разстройвай. Наистина. Никой не е пострадал.
Сейфи: Г-жо Айдан.
Айдан: Какво?
Сейфи: Всички заподозрени ни се изплъзнаха. Върнахме се в началото. Какво ще правим?
Айдан: Не може ли да се радваме, без да задаваме въпроси? Може би ангелите са ми помогнали да се отърва от този грозен пръстен.
Серкан: Слушам, Серкан.
Серкан: Мамо. Защо пръстенът, който ти даде г-жа Ядигяр е на врата на Кираз?
Айдан: Пръстенът в Кираз ли е?
Кемал: Хайде, честито.
г-жа Ядигяр: Слава Богу!
Айдан: Благодаря ти, скъпи. Благодаря. Да, пръстенът се намери. Кираз го е сложила на врата си.
Еда: А, виж, виж. Рата ме.
Серкан: Рита ли?
Кираз: Мамо. Татко, виж. Братчето ми рита ли?
Серкан: Рита ли? Не рита, нали?
Еда: Сега спря.
Серкан: Да, детето ми не ме харесва.
Еда: Сега рита. Рита, сложи ръка.
Първородна...винаги ще си първата.
Кираз: Няма ли да имам друго братче или сестриче, мамо?
Серкан: Ако искаш, разбира се.
Еда: Серкан. Не.
Серкан: Какво? Ако дъщеря ни иска, защо не? Нали така, дребъсъче? Нали?
Кираз: Колкото и братя и сестри да имам, аз винаги ще бъда първата. Как се казваше, мамо?
Еда: Първородна, любов моя.
Серкан: Първородна. Ти вече...Виж. Колкото и братя и сестри да имаш, винаги ще си първата.
Но никога не забравяй това: Имаш голям късмет, че имаш брат. Аз имах батко, и все още ми липсва всеки ден.
Еда: Серкан, мисля че измислих име.
Серкан: Еда.
Еда: Искаш ли да го наречем като брат ти?
Серкан: Нека помислим. Ще помислим.
Кираз: Изглежда, че татко не харесва това име. Защо се натъжи, мамо?
Серкан: Името на брат ми беше Алп. Затова майка ти попита можем ли да наречем нашето бебе Алп? И аз казах да видим. Може това да е второто му име.
Еда: От това, което таткото ти е разказвал, той е бил много чувствителен, любвеобвилен човек. Правел е всички щастливи. Затова защо не?
Серкан: Струва ми се, че Кираз трябва да избере име за нашето бебе.
Какво още се случи:
Мело и Бурак:
Връзката им се развива, Бурак има желание да се запознае с родителите на Мело, намеква за женитба. Мело отклонява, те живеят много далече, ще се умори, докато я кара до там.
Мело сега не е сигурна, че Бурак е правилният за нея човек, Айфер й предлага да направят тест:
- Дали е готов да яде любимо ядене на Мело, което той ненавижда. Предлагат му яхния с бамя, той първоначално отказва, Мело се прави на разстроена, той хапва една лъжица и не гълта, но след като Мело изчезва зарадвана, изплюва каквото е държал в устата.
- Проверка дали ще се откаже от любимо занимание - да гледа футболен мач с приятелите си и да заведе Мело на разходка. След дълги преговори и капризнечене от страна на Мело, Бурак се отказва от мача...
Но Мело е още по-объркана – все още не иска да се жени, не й се иска да губи свободата си.
Керем:
Приет е в Частен университет, със степендия, но 75% от таксата. Керем е готов да се откаже, не може да събере парите. Мело го успокоява, ще намерят начин, Серкан и Еда ще помогнат, пък ги има и тях с кака Айфер и Бурак. Керем отказва. Решил е да кандиданства следващата година отново, но в държавен университет, с пълна степендия. Все пак приема предложението на Бурак, но ако парите са като заем, но никой да не знае...
По същото време от чифлика изчезна пръстенът на Айдан и знаете какво се случи... Керем е много обиден и най-вече ядосан на себе си, че е повярвал, че може да бъде като тях и част от тях...Да има връзка с Пина...Да е като Серкан, Еда, Айдан, Айфер, Бурак и другите.
Айфер говори с него, опитва се да го успокои и да му каже, че наистина е трудно, но ако иска и направи усилие, нещата ще се получат. Ето те вече са свикнали да се разбират и да живеят заедно. Но все пак той трябва да реши и тя ще приеме неговото решение.
Еда: Чу терапевта. Цялата идея да се ожени за Джан е...Защото мисли, че няма да е нужна, когато се роди братчето й.
Серкан: Аз наистина помислих, че се е влюбила в Джан.
Еда: Тя каква прави? Ще я извикаш ли?
Серкан: Кираз. Ела тук, дъще. И тя си играе на майка.
Еда: Миличка. Какво правиш?
Кираз: Уча приспивна песен.
Серкан: Приспивна песен?
Еда: Много си сладка. Това за братчето ти ли е?
Кираз: За да заспива веднага и вие да ми четете приказка.
Еда: Дори да не заспи веднага, ние винаги ще имаме време да четем приказки на теб и братчето ти.
Серкан: Да. Виж сега. Дори майка ти да е заета с бебето, аз винаги ще съм готов да ти прочета приказка.
Кираз: Обещаваш ли?
Серкан: Разбира се, обещавам.
Еда: Бебето е момче, знаеш ли?
Кираз: Супер. Той няма да носи роклите ми.
Еда: Споделянето също е хубаво, Кираз.
Серкан: Представи си го по този начин. Нали идваш в офиса. Там има голяма занималня. Ти споделяш занималнята с Джан. Но ако Джан не дойде, няма ли да ти е скучно в занималнята?
Кираз: Много ще ми е скучно.
Еда: Освен това имаш много важна задача.
Кираз: Защото ще стана кака ли?
Еда: Не. Защото имаш добър вкус. Кой, ако не ти ще ни помогнеш да изберем име на братчето ти?
Серкан: Ти разбираш децата по-добре от нас.
Кираз: Вярно е. Имате голяма нужда от мен.
Серкан: Кираз. Какво има на врата ти? Какво е? Покажи ми.
Покажи ми, моля те. Не виждам, Кираз. Какво е това?
Кираз: Джан ми го подари. Ще го сложа, когато се оженим.
Серкан: Това е...
Еда: Пръстенът на майка ти.
Серкан: Онзи, който й даде г-жа Ядигяр.
Еда: Да. Обади й се.
г-жа Ядигяр: Ах, изчезна...Загуби се пръстенът...100 годишна семейна реликва. Изчезна.
Кемал: Мамо, не се разстройвай. Наистина. Никой не е пострадал.
Сейфи: Г-жо Айдан.
Айдан: Какво?
Сейфи: Всички заподозрени ни се изплъзнаха. Върнахме се в началото. Какво ще правим?
Айдан: Не може ли да се радваме, без да задаваме въпроси? Може би ангелите са ми помогнали да се отърва от този грозен пръстен.
Серкан: Слушам, Серкан.
Серкан: Мамо. Защо пръстенът, който ти даде г-жа Ядигяр е на врата на Кираз?
Айдан: Пръстенът в Кираз ли е?
Кемал: Хайде, честито.
г-жа Ядигяр: Слава Богу!
Айдан: Благодаря ти, скъпи. Благодаря. Да, пръстенът се намери. Кираз го е сложила на врата си.
Еда: А, виж, виж. Рата ме.
Серкан: Рита ли?
Кираз: Мамо. Татко, виж. Братчето ми рита ли?
Серкан: Рита ли? Не рита, нали?
Еда: Сега спря.
Серкан: Да, детето ми не ме харесва.
Еда: Сега рита. Рита, сложи ръка.
Първородна...винаги ще си първата.
Кираз: Няма ли да имам друго братче или сестриче, мамо?
Серкан: Ако искаш, разбира се.
Еда: Серкан. Не.
Серкан: Какво? Ако дъщеря ни иска, защо не? Нали така, дребъсъче? Нали?
Кираз: Колкото и братя и сестри да имам, аз винаги ще бъда първата. Как се казваше, мамо?
Еда: Първородна, любов моя.
Серкан: Първородна. Ти вече...Виж. Колкото и братя и сестри да имаш, винаги ще си първата.
Но никога не забравяй това: Имаш голям късмет, че имаш брат. Аз имах батко, и все още ми липсва всеки ден.
Еда: Серкан, мисля че измислих име.
Серкан: Еда.
Еда: Искаш ли да го наречем като брат ти?
Серкан: Нека помислим. Ще помислим.
Кираз: Изглежда, че татко не харесва това име. Защо се натъжи, мамо?
Серкан: Името на брат ми беше Алп. Затова майка ти попита можем ли да наречем нашето бебе Алп? И аз казах да видим. Може това да е второто му име.
Еда: От това, което таткото ти е разказвал, той е бил много чувствителен, любвеобвилен човек. Правел е всички щастливи. Затова защо не?
Серкан: Струва ми се, че Кираз трябва да избере име за нашето бебе.
Какво още се случи:
Мело и Бурак:
Връзката им се развива, Бурак има желание да се запознае с родителите на Мело, намеква за женитба. Мело отклонява, те живеят много далече, ще се умори, докато я кара до там.
Мело сега не е сигурна, че Бурак е правилният за нея човек, Айфер й предлага да направят тест:
- Дали е готов да яде любимо ядене на Мело, което той ненавижда. Предлагат му яхния с бамя, той първоначално отказва, Мело се прави на разстроена, той хапва една лъжица и не гълта, но след като Мело изчезва зарадвана, изплюва каквото е държал в устата.
- Проверка дали ще се откаже от любимо занимание - да гледа футболен мач с приятелите си и да заведе Мело на разходка. След дълги преговори и капризнечене от страна на Мело, Бурак се отказва от мача...
Но Мело е още по-объркана – все още не иска да се жени, не й се иска да губи свободата си.
Керем:
Приет е в Частен университет, със степендия, но 75% от таксата. Керем е готов да се откаже, не може да събере парите. Мело го успокоява, ще намерят начин, Серкан и Еда ще помогнат, пък ги има и тях с кака Айфер и Бурак. Керем отказва. Решил е да кандиданства следващата година отново, но в държавен университет, с пълна степендия. Все пак приема предложението на Бурак, но ако парите са като заем, но никой да не знае...
По същото време от чифлика изчезна пръстенът на Айдан и знаете какво се случи... Керем е много обиден и най-вече ядосан на себе си, че е повярвал, че може да бъде като тях и част от тях...Да има връзка с Пина...Да е като Серкан, Еда, Айдан, Айфер, Бурак и другите.
Айфер говори с него, опитва се да го успокои и да му каже, че наистина е трудно, но ако иска и направи усилие, нещата ще се получат. Ето те вече са свикнали да се разбират и да живеят заедно. Но все пак той трябва да реши и тя ще приеме неговото решение.
Най-добрият избор.
Айдан: За Бога...Вземи това, Сейфи. Защо плачеш, Еда? Това е нещо обикновено, не се струва да плачеш за него.
Еда: Г-жо Айдан, как можах да забравя? Що да съпруга съм?
Айдан: Виж, ти си прекрасна съпруга и си чудесна майка. Освен това си много сладка снаха. Между другото, като дойде реч за това, да си кажа. Държа да се извиня за всичко, което съм ти причинила досега. Разбрах това, когато станах снаха.
Еда: Не се извинявайте, и без това се чувствам зле.
Айдан: Боже мой, тя за всичко плаче. Нормално е, скъпа, нормално е. Всичко е заради хормоните. Аз тук правя поширани яйца за свекърва си. Ще ме разплачеш, а тя ще реши че плача, защото не мога да правя поширани яйца.
Еда: Вие и без това не можете да правите поширани яйца.
Айдан: Да, не мога да правя. Сейфи ги приготвя. Какво да направим? Трябва да намерим решение. Да организираме ли спешно парти за рождения ден?
Еда: Но той не обича партита, дори изненади не обича.
Айдан: Да, той нищо не харесва. Сега като се замисля...Може да е казал нещо на Енгин. Да го попитаме.
Еда: Обадих се и питах всички – леля, Мело. Дори на Пина и Керем се обадих.
Айдан: Обадила си се на всички, а на мен звъниш последна. Браво.
Еда: Какво да правя? Най-добре...Ще се обадя на Серкан. Ще се опитам да разбера от него. Нека заедно с вас да направим това, което той иска.
Айдан: Добре, скъпа. Става. И аз сега...Яйцата са станали много вкусни.
Еда: Поширани яйца? Дояде ми се.
Айдан: Дояде ли ти се? Веднага ще ти пратя.
Еда: Не, няма нужда.
Айдан: А, може ли така? Ще ти пратя и тези на свекърва ми. Всичко ще ти пратя. Ще се жертвам за твоето здраве.
Еда: Ще си помисля и ще ви се обадя.
Серкан: Красавице, добре ли си?
Еда: Добре съм, скъпи. Срещата приключи ли?
Серкан: Приключи. Какво правите?
Еда: Идваме да те вземем.
Серкан: Добре. Чудесно. Чакам ви.
Еда: Тичай при татко. Тичай.
Серкан: Ела тук, ела, ела. Липсваше ми.
Еда: Хайде да тръгваме.
Серкан: Къде отиваме?
Еда: Не можем да кажем. Това е изненада.
Кираз: Ще сложиш ли това, татко?
Серкан: Какво да го правя? Какво е това?
Кираз: Ще си завържеш ли очите, татко?
Серкан: Да си завържа очите? Ах, вие, ах. Какви неща ме карате да правя. Ще ми помогнеш ли? Добре, ела. Сега...
След като го сложих, можете да ми кажете къде отиваме.
Айдан: Еда сега ще си обади. Ще направим това, което иска Серкан, нали?
Кемал: Изключи звука, за да не ни чува.
Еда: Да. Сега познай къде отиваме.
Серкан: Сега...Мисля, че сте организирали нещо много романтично. Нещо емоционално, значи...Мястото, на което се срещнахме след толкова години, т.е.хотелът в Шиле.
Айдан: Каза Шиле.
Енгин: Шеле. Веднага се обаждам.
Серкан: Не, няма да е там, защото г-жа Дениз е там. Не става.
Айдан: Затвори. Не, не е това.
Енгин: Здравейте, г-жо Дениз.
Серкан: Добре. Отново нещо романтично. Наели сте яхта. Ще се насладим на красивата гледка, ще хапнем, ще пийнем.
Кемал: Каза яхта. Яхта. Веднага ще се обадя на яхтата си. Обаждам се на капитана.
Серкан: Не, разбира се. Имаш морска болест, а сега като си бременна дори не мога да си представя.
Еда: Важното е какво искаш ти, а не аз.
Серкан: Знаеш какво искам. Просто искам да прекарам един прекрасен ден със семейството си. В двора ни, сред природата, заедно с Енгин и Пъръл. Всъщност заедно с целия екип.
Еда: Направи най-добрия избор, Серкан Болат.
На тел.тихо :Действайте.
Айдан: Нека всички се съберем у тях. Цялото семейство, да си направим парти.
Серкан: Знаеш, че всяко място, на което съм с теб, за мен е най-красивото.
Еда: Тогава да вървим.
Серкан: Добре. Кираз, ще те помоля за нещо. Когато стана, прибери стола до масата. Изключи компютъра. Направи ли го? Още, още, още. Направи ли го?
Еда: Добре, готово е. Хайде, ела.
Серкан: Внимантелно. Ако се ударя в стената...
Кемал: Чудесно. В такъв случай...
Пъръл: Да се обадим на Мело.
Айдан: Да, Мело. Мело.
Пъръл: Да се обадим на Мело.
Мело: Ало.
Пъръл: Мело, на високоговорител си. Сега всички ще те помолим за нещо. Искаме да отидеш в къщата на Еда.
Мело: И без това съм там.
Пъръл: Супер! Днес е рожденият ден на Серкан. Ще направим парти изненада.
Мело: Вече го подготвих.
Айдан: А-а!
Кемал: Как така? Музика, храна, торта? Всичко?
Айдан: Всичко готово ли е?
Мело: Храната и мезетата ги приготви кака Айфер. Аз ще бъда диджей. Украсата и осветлението са от Бурак.
Айдан: Мело, нямаш равна. Неповторима си.
Кемал: Чудесно, чудесно.
Пъръл: Какво стана?
Кемал: Еда ли поиска това?
Мело: Не. Преди много години дадох обещание на зет си. Казах му, че аз ще организирам рождения му ден. Аз ще го направя. Дори да отидат някъде, в къщи винаги ще има второ парти.
Айдан: Милата. Браво на теб. Неповторима си.
Мело: Г-жа Айдан „неповторима“ ли ме нарече?
Айдан: Изплъзна ми се от устата, но да, така е.
Кемал: Напоследък е малко емоционална. В такъв случай идваме при вас.
Пъръл: Доскоро, Мело.
Мело: Како Айфер. Г-жа Айдан ме нарече „неповторима“.
Айфер: Късметлийка.
Мело: Това не изглежда много стабилно. Защо не слезеш? Пък и хората сега ще дойдат. Глупави номера.
Бурак: Ако ме целунеш, ще сляза.
Мело: Не може, хората ще ни видят.
Бурак: Нали? Много е неподходящо в тази тълпа. Маси, столове, кака Айфер...
Мело: Шегаджия! Како Айфер. Приключи ли?
Айфер: Приключих.
Енгин: Да, г-жо Дениз. Разбирам.
Кемал: Още с г-жа Дениз ли говори? Видях снимката по нощница, която изпратихте. Няма какво да се преувеличава. Ще кажа на Серкан, че това е недоразумение...Предлагам да затваряме.
Пъръл: Ето така се затваря.
Енгин: Изяде ми душата. Не, скъпа, тя пита какво има...
Пъръл: Какво има ли? Аз ще й покажа на нея. И на теб. Защо я слушаш.
Сейфи: Сякаш не познавате г-жа Дениз.На всички говори за дрехите си.
Айдан: Тази жена е луда. Хайде да тръгваме.
Айдан: За Бога...Вземи това, Сейфи. Защо плачеш, Еда? Това е нещо обикновено, не се струва да плачеш за него.
Еда: Г-жо Айдан, как можах да забравя? Що да съпруга съм?
Айдан: Виж, ти си прекрасна съпруга и си чудесна майка. Освен това си много сладка снаха. Между другото, като дойде реч за това, да си кажа. Държа да се извиня за всичко, което съм ти причинила досега. Разбрах това, когато станах снаха.
Еда: Не се извинявайте, и без това се чувствам зле.
Айдан: Боже мой, тя за всичко плаче. Нормално е, скъпа, нормално е. Всичко е заради хормоните. Аз тук правя поширани яйца за свекърва си. Ще ме разплачеш, а тя ще реши че плача, защото не мога да правя поширани яйца.
Еда: Вие и без това не можете да правите поширани яйца.
Айдан: Да, не мога да правя. Сейфи ги приготвя. Какво да направим? Трябва да намерим решение. Да организираме ли спешно парти за рождения ден?
Еда: Но той не обича партита, дори изненади не обича.
Айдан: Да, той нищо не харесва. Сега като се замисля...Може да е казал нещо на Енгин. Да го попитаме.
Еда: Обадих се и питах всички – леля, Мело. Дори на Пина и Керем се обадих.
Айдан: Обадила си се на всички, а на мен звъниш последна. Браво.
Еда: Какво да правя? Най-добре...Ще се обадя на Серкан. Ще се опитам да разбера от него. Нека заедно с вас да направим това, което той иска.
Айдан: Добре, скъпа. Става. И аз сега...Яйцата са станали много вкусни.
Еда: Поширани яйца? Дояде ми се.
Айдан: Дояде ли ти се? Веднага ще ти пратя.
Еда: Не, няма нужда.
Айдан: А, може ли така? Ще ти пратя и тези на свекърва ми. Всичко ще ти пратя. Ще се жертвам за твоето здраве.
Еда: Ще си помисля и ще ви се обадя.
Серкан: Красавице, добре ли си?
Еда: Добре съм, скъпи. Срещата приключи ли?
Серкан: Приключи. Какво правите?
Еда: Идваме да те вземем.
Серкан: Добре. Чудесно. Чакам ви.
Еда: Тичай при татко. Тичай.
Серкан: Ела тук, ела, ела. Липсваше ми.
Еда: Хайде да тръгваме.
Серкан: Къде отиваме?
Еда: Не можем да кажем. Това е изненада.
Кираз: Ще сложиш ли това, татко?
Серкан: Какво да го правя? Какво е това?
Кираз: Ще си завържеш ли очите, татко?
Серкан: Да си завържа очите? Ах, вие, ах. Какви неща ме карате да правя. Ще ми помогнеш ли? Добре, ела. Сега...
След като го сложих, можете да ми кажете къде отиваме.
Айдан: Еда сега ще си обади. Ще направим това, което иска Серкан, нали?
Кемал: Изключи звука, за да не ни чува.
Еда: Да. Сега познай къде отиваме.
Серкан: Сега...Мисля, че сте организирали нещо много романтично. Нещо емоционално, значи...Мястото, на което се срещнахме след толкова години, т.е.хотелът в Шиле.
Айдан: Каза Шиле.
Енгин: Шеле. Веднага се обаждам.
Серкан: Не, няма да е там, защото г-жа Дениз е там. Не става.
Айдан: Затвори. Не, не е това.
Енгин: Здравейте, г-жо Дениз.
Серкан: Добре. Отново нещо романтично. Наели сте яхта. Ще се насладим на красивата гледка, ще хапнем, ще пийнем.
Кемал: Каза яхта. Яхта. Веднага ще се обадя на яхтата си. Обаждам се на капитана.
Серкан: Не, разбира се. Имаш морска болест, а сега като си бременна дори не мога да си представя.
Еда: Важното е какво искаш ти, а не аз.
Серкан: Знаеш какво искам. Просто искам да прекарам един прекрасен ден със семейството си. В двора ни, сред природата, заедно с Енгин и Пъръл. Всъщност заедно с целия екип.
Еда: Направи най-добрия избор, Серкан Болат.
На тел.тихо :Действайте.
Айдан: Нека всички се съберем у тях. Цялото семейство, да си направим парти.
Серкан: Знаеш, че всяко място, на което съм с теб, за мен е най-красивото.
Еда: Тогава да вървим.
Серкан: Добре. Кираз, ще те помоля за нещо. Когато стана, прибери стола до масата. Изключи компютъра. Направи ли го? Още, още, още. Направи ли го?
Еда: Добре, готово е. Хайде, ела.
Серкан: Внимантелно. Ако се ударя в стената...
Кемал: Чудесно. В такъв случай...
Пъръл: Да се обадим на Мело.
Айдан: Да, Мело. Мело.
Пъръл: Да се обадим на Мело.
Мело: Ало.
Пъръл: Мело, на високоговорител си. Сега всички ще те помолим за нещо. Искаме да отидеш в къщата на Еда.
Мело: И без това съм там.
Пъръл: Супер! Днес е рожденият ден на Серкан. Ще направим парти изненада.
Мело: Вече го подготвих.
Айдан: А-а!
Кемал: Как така? Музика, храна, торта? Всичко?
Айдан: Всичко готово ли е?
Мело: Храната и мезетата ги приготви кака Айфер. Аз ще бъда диджей. Украсата и осветлението са от Бурак.
Айдан: Мело, нямаш равна. Неповторима си.
Кемал: Чудесно, чудесно.
Пъръл: Какво стана?
Кемал: Еда ли поиска това?
Мело: Не. Преди много години дадох обещание на зет си. Казах му, че аз ще организирам рождения му ден. Аз ще го направя. Дори да отидат някъде, в къщи винаги ще има второ парти.
Айдан: Милата. Браво на теб. Неповторима си.
Мело: Г-жа Айдан „неповторима“ ли ме нарече?
Айдан: Изплъзна ми се от устата, но да, така е.
Кемал: Напоследък е малко емоционална. В такъв случай идваме при вас.
Пъръл: Доскоро, Мело.
Мело: Како Айфер. Г-жа Айдан ме нарече „неповторима“.
Айфер: Късметлийка.
Мело: Това не изглежда много стабилно. Защо не слезеш? Пък и хората сега ще дойдат. Глупави номера.
Бурак: Ако ме целунеш, ще сляза.
Мело: Не може, хората ще ни видят.
Бурак: Нали? Много е неподходящо в тази тълпа. Маси, столове, кака Айфер...
Мело: Шегаджия! Како Айфер. Приключи ли?
Айфер: Приключих.
Енгин: Да, г-жо Дениз. Разбирам.
Кемал: Още с г-жа Дениз ли говори? Видях снимката по нощница, която изпратихте. Няма какво да се преувеличава. Ще кажа на Серкан, че това е недоразумение...Предлагам да затваряме.
Пъръл: Ето така се затваря.
Енгин: Изяде ми душата. Не, скъпа, тя пита какво има...
Пъръл: Какво има ли? Аз ще й покажа на нея. И на теб. Защо я слушаш.
Сейфи: Сякаш не познавате г-жа Дениз.На всички говори за дрехите си.
Айдан: Тази жена е луда. Хайде да тръгваме.
Гледайки сега снимките, качени от Азисия с Мелиса ми попадна един туит от днес.
https://twitter.com/merybumiyy/status/1570060411784806400
https://www.sabah.com.tr/magazin/2022/09/14/son-dakika-melisa-do … vga-etti?paging=2
Мелиса се е карала с някаква жена и са се сдърпали. Много се промени Мелиса след сериала и популярността, която доби покрай него. Идва ми малко "отвързала синджира".
https://twitter.com/merybumiyy/status/1570060411784806400
https://www.sabah.com.tr/magazin/2022/09/14/son-dakika-melisa-do … vga-etti?paging=2
Мелиса се е карала с някаква жена и са се сдърпали. Много се промени Мелиса след сериала и популярността, която доби покрай него. Идва ми малко "отвързала синджира".
Много щастливи години
Кираз: Може да отвориш очи.
Серкан: Може ли? Сигурна ли си? Отварям.
Всички: Изненада. Честит рожден ден, Серкан! Много щастливи години за теб!
Кираз: Честит рожден ден, татко!
Айдан: Добре, че те родих.
Кемал: Честит рожден ден, сине!
Серкан: Благодаря.
Кемал: Гордея се с теб. Иска ми се да бях до теб от самото начало.
Серкан: Иска ми се ти да ме беше възпитал. Вероятно щях да съм съвсем различен човек.
Кемал: Не знам дали може да си по-добър от това. Ела тук.
Мело: Дада, добре ли си?
Еда: Добре съм. От хормоните е. Не ме питайте непрекъснато добре ли съм.
Айфер: Притесняваме се, какво да правим?
Еда: Вие ли напривхте всичко тук?
Мело: Всичко е за зетя.
Серкан: Милата ми балдъза. Ще те изям.
Мело: Я, за първи път ме нарече балдъза. Ура!
Енгин: Хайде, ела и ние да те проздравим.
Айдан: Хубаво е, че съм те родила.
Сейфи: За много години!
Енгин: Братлето ми...
Пъръл: Честит рожден ден!
Серкан: Какво става?
Еда: Серкан. Забравих за рождения ти ден.
Серкан: Знам.
Еда: Какво?
Серкан: Да. Но беше забавно да наблюдавам действията ти.
Еда: Браво на теб. Бях съсипана. Така се ядосах на себе си. Излях всичките си емоции пред майка ти.
Серкан: Много хубаво.
Еда: И подарък не съм ти взела. Но тортата е готова.
Серкан: Тогава ще ти призная нещо. Това е вторият ми най-хубав рожден ден. Първият беше с теб преди много години.
Еда: С купеното кексче.
Серкан: С кексчето.
Еда: Пипни бързо, бързо. Този път го хвана.
Серкан: Момент. Той рита. Това е нещо много силно. Ще те изям, ще те изям. Невероятно.
Еда: Хайде, ти си рожденикът.
Серкан: Ела, ела.
Енгин: Скоро ще се роди един истински орел.
Серкан: Не, ще бъде лъв. Лъв.
Кираз: Ще ми дадеш ли този балон, мамо?
Еда: Този балон ли?
Кираз: Да.
Еда: Ще ти го дам, миличка.
Ой! Ай!
Това беше всичко от мен за епизода тази вечер, момичета.
Благодаря на всички за подкрепата!
Дано да не съм ви отегчила с многословието си тази вечер.
До следващата сряда, за 52, финален епизод.
Кираз: Може да отвориш очи.
Серкан: Може ли? Сигурна ли си? Отварям.
Всички: Изненада. Честит рожден ден, Серкан! Много щастливи години за теб!
Кираз: Честит рожден ден, татко!
Айдан: Добре, че те родих.
Кемал: Честит рожден ден, сине!
Серкан: Благодаря.
Кемал: Гордея се с теб. Иска ми се да бях до теб от самото начало.
Серкан: Иска ми се ти да ме беше възпитал. Вероятно щях да съм съвсем различен човек.
Кемал: Не знам дали може да си по-добър от това. Ела тук.
Мело: Дада, добре ли си?
Еда: Добре съм. От хормоните е. Не ме питайте непрекъснато добре ли съм.
Айфер: Притесняваме се, какво да правим?
Еда: Вие ли напривхте всичко тук?
Мело: Всичко е за зетя.
Серкан: Милата ми балдъза. Ще те изям.
Мело: Я, за първи път ме нарече балдъза. Ура!
Енгин: Хайде, ела и ние да те проздравим.
Айдан: Хубаво е, че съм те родила.
Сейфи: За много години!
Енгин: Братлето ми...
Пъръл: Честит рожден ден!
Серкан: Какво става?
Еда: Серкан. Забравих за рождения ти ден.
Серкан: Знам.
Еда: Какво?
Серкан: Да. Но беше забавно да наблюдавам действията ти.
Еда: Браво на теб. Бях съсипана. Така се ядосах на себе си. Излях всичките си емоции пред майка ти.
Серкан: Много хубаво.
Еда: И подарък не съм ти взела. Но тортата е готова.
Серкан: Тогава ще ти призная нещо. Това е вторият ми най-хубав рожден ден. Първият беше с теб преди много години.
Еда: С купеното кексче.
Серкан: С кексчето.
Еда: Пипни бързо, бързо. Този път го хвана.
Серкан: Момент. Той рита. Това е нещо много силно. Ще те изям, ще те изям. Невероятно.
Еда: Хайде, ти си рожденикът.
Серкан: Ела, ела.
Енгин: Скоро ще се роди един истински орел.
Серкан: Не, ще бъде лъв. Лъв.
Кираз: Ще ми дадеш ли този балон, мамо?
Еда: Този балон ли?
Кираз: Да.
Еда: Ще ти го дам, миличка.
Ой! Ай!
Това беше всичко от мен за епизода тази вечер, момичета.
Благодаря на всички за подкрепата!
Дано да не съм ви отегчила с многословието си тази вечер.
До следващата сряда, за 52, финален епизод.
"Турската продукция спечели бразилците и бе избрана за "Най-добрата теленовела в света", побеждавайки големи имена, също и бразилски теленовели."
https://www.purepeople.com.br/noticia/novela-turca-sera-isso-amo … utm_campaign=none
Дилеми, благодаря!
Дилеми, 
Дилеми, отново благодарности за труда. Чакаме другата сряда финала на преговора. 
Дилеми, момичета,Благодарности за труда ви!
Чудесно е в темата в ден сряда! Неусетно стигнахме отново до финал! 
И пак има какво още да обсъдим, да коментираме и да видим пропуснато!
Чакаме си новини и нови проекти!
Всички живи и здрави!
ps, Със закъснение - радвам се за другата двойка Пъръл и Ферит - Башак и Чаари! Дано са щастливи и да имат последователи!
Лека и вечер!
Дилеми, не си ни отегчила ни най-малко, пък и не забравяй, че някои като Хоп-Троп не са изгледали втори сезон и изцяло разчитат на теб 🙃
Покрай Айдан и традицията за солта в кафето се сетих да ви споделя:
Една история за вкуса на любовта...
Скрит текст:
Запознахме се на едно парти по случай рождения ден на общ приятел. Цяла вечер около мен се навъртаха много ухажори, но нещо в него грабна вниманието ми. След партито ме покани на кафе. Беше плах и притеснителен. Когато отидохме в близкото кафене и си поръчахме по едно кафе, изведнъж той повика сервитьорката и й поиска сол. Стоях втрещена и мигах с очи. Сервитьорката, явно свикнала със странните вкусове на клиентите, му донесе солницата. За моя още по-голяма изненада, той поръси кафето си със сол.
Когато го попитах защо го прави, той ми отвърна:
- Когато бях дете имахме вила край океана. Там прекарвах целите си лета, заедно с майка ми, баща ми и по-малката ми сестра. Соленият вкус на морето е свързан с прекрасни и топли спомени. Обичам този вкус и усещането, което ми носи. Когато отпивам от соленото кафе, в мен нахлуват спомени за океана, семейството и безгрижните летни дни. Родителите ми все още живеят във вилата и понякога много ми липсват.
Очите ми се насълзиха. Разбирах го, защото аз също бях израснала край морето. И моите родители живееха далече и ми липсваха безкрайно много.
Това беше първата среща с моя бъдещ съпруг.
Оженихме се. Имахме две прекрасни деца и четирима още по-прелестни внука. През целия ни живот заедно той пиеше солено кафе.
След 50 години семеен живот моят съпруг почина. Един ден, почиствайки кабинета му открих плик, на който с неговия почерк пишеше: „За теб, любима моя!"
Отворих го:
„Мила моя,
Един грях лежи на моето сърце. И това е лъжата за соленото кафе. В деня на първата ни среща толкова се бях притеснил, че когато повиках сервитьорката, вместо захар й поисках сол. Всички погледи бяха вперени в мен, включително и твоят. Истината е следната. Аз не обичам солено кафе. То има доста неприятен вкус. Да имам теб беше най-голямото щастие в живота ми и аз дължа това щастие именно на соленото кафе. Ако можех отново да се преродя, бих искал пак да те срещна и пак да прекарам целия си живот с теб. Дори и това да означава цял живот да пия солено кафе. Обичам те безкрайно!"
От очите ми се стичаха сълзи, които капеха върху хартията.
Един ден, знаейки за странния навик на дядо си, едната ми внучка ме попита:
- Бабо, какъв вкус има соленото кафе?
- Сладък, много сладък – отговорих й аз.
Дори подправена със сол, любовта има много сладък вкус!
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/409-solenoto-kafe
Когато го попитах защо го прави, той ми отвърна:
- Когато бях дете имахме вила край океана. Там прекарвах целите си лета, заедно с майка ми, баща ми и по-малката ми сестра. Соленият вкус на морето е свързан с прекрасни и топли спомени. Обичам този вкус и усещането, което ми носи. Когато отпивам от соленото кафе, в мен нахлуват спомени за океана, семейството и безгрижните летни дни. Родителите ми все още живеят във вилата и понякога много ми липсват.
Очите ми се насълзиха. Разбирах го, защото аз също бях израснала край морето. И моите родители живееха далече и ми липсваха безкрайно много.
Това беше първата среща с моя бъдещ съпруг.
Оженихме се. Имахме две прекрасни деца и четирима още по-прелестни внука. През целия ни живот заедно той пиеше солено кафе.
След 50 години семеен живот моят съпруг почина. Един ден, почиствайки кабинета му открих плик, на който с неговия почерк пишеше: „За теб, любима моя!"
Отворих го:
„Мила моя,
Един грях лежи на моето сърце. И това е лъжата за соленото кафе. В деня на първата ни среща толкова се бях притеснил, че когато повиках сервитьорката, вместо захар й поисках сол. Всички погледи бяха вперени в мен, включително и твоят. Истината е следната. Аз не обичам солено кафе. То има доста неприятен вкус. Да имам теб беше най-голямото щастие в живота ми и аз дължа това щастие именно на соленото кафе. Ако можех отново да се преродя, бих искал пак да те срещна и пак да прекарам целия си живот с теб. Дори и това да означава цял живот да пия солено кафе. Обичам те безкрайно!"
От очите ми се стичаха сълзи, които капеха върху хартията.
Един ден, знаейки за странния навик на дядо си, едната ми внучка ме попита:
- Бабо, какъв вкус има соленото кафе?
- Сладък, много сладък – отговорих й аз.
Дори подправена със сол, любовта има много сладък вкус!
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/409-solenoto-kafe